Отличен (6) за Грузия, среден (3) за България

Раздел: Кратки разбори
28.10.2024 г. ▶

През почивните дни се проведоха избори в две източноевропейски страни. В Грузия решително победи „моделът Орбан“ на местните управляващи, на които силно вярващите Православни грузинци гласуваха доверие да водят страната към мир и независимост, вместо да станат втора Украйна, каквато бе целта на загубилите катастрофално глобалистически пионки. Преживелите какви ли не исторически перипетии грузинци и при това изпитание успяха да докажат на света и в този паметен миг на историята, че заслужават своето място под слънцето. Те издържаха изпита с Отличен (6).

54-те процента, завоювани от „Грузинска мечта“, почти изравняват предишния им рекорд от 2012 г., когато за пръв път влизат в политиката на бял кон. Този скок на фона на неизбежния отлив на гласове, когато държиш властта, показва, че хората са осъзнали сериозността на положението - че гласуват не просто за икономически растеж или прочее баналности, а за съществуването на страната си и бъдещето на децата си. Защото гладните за отваряне на втори фронт срещу Русия глобалисти нямаше да се поколебаят да хвърлят Православна (!) Грузия в огъня след Украйна, ако бяха се докопали до властта. А Грузия е страната, в която Сорос и компания са налели най-много милиарди за облъчване на населението след самата Украйна - в Грузия, една страна с население около 3,7 милиона, има абсурдните 30 хиляди неправителствени организации (НПО-та)! Ако предположим, че във всяко работят по около 10 души, то излиза, че около 10% от населението е на глобалистическа издръжка. В сравнение с такъв октопод, положението в България е като детска игра. И това само показва колко голяма е наистина победата на „Грузинска мечта“.

Разбира се, чрез последния останал човек на висок пост (но само за броени дни, защото до 45 дни трябва да се избере и нов президент), глобалистите ще направят нов опит за майдан в Тбилиси, но с оглед неуспехите им при приемането на законите срещу ЛГБТ-пропагандата върху деца, както и този за вписване на чуждестранните агенти, той едва ли ще се увенчае с успех. Явно е, че „Грузинска мечта“ са си „вързали гащите“ и няма да допуснат преврат, а и самите глобалисти имат доста по-големи несгоди и задачи за решаване пред себе си с оглед на все по-вероятното завръщане на Тръмп начело на страната, която са си избрали за щаб-квартира. Така че още един Православен народ няма да бъде хвърлен на смърт срещу Русия и грузинците ще могат да продължат да търсят развитие на страната си, без да се налага да затварят нито една външнополитическа врата.

Несъмнено голяма роля за тази победа играе и Грузинската Православна църква, отворила очите на народа си за това каква заплаха за неговите изконни ценност е всъщност безропотното подчиняване на Брюксел и Вашингтон.

А какво да кажем за една страна, гласувала на следващия ден - нашата България? Резултатите от изборите не бяха по-различни от тези по-рано през годината и единственият им смисъл беше да видим колко гласа могат да бъдат купени от човек с достатъчно пари и верни хора по места - явно броят е около 250 хиляди. Внушително число на фона на все по-малкото гласуващи - число, явно достатъчно за двуцифрен резултат и значителна роля във властта. Можем само да се молим сънародниците ни да излязат от унинието, без да се стига до непосредствена заплаха от война, както беше в Грузия. И да се надяваме най-вредното политическо образувание да остане извън властта, за да не повторим позора от 2023 г. Всичко друго, дори и нова поредица от служебни правителства, е за предпочитане.

Едно нещо е сигурно - няма да имаме яснота за ново правителство поне докато не стане ясен победителят на изборите в САЩ...

Как една малка грешка в превода може да промени цяла цивилизация

Раздел: Кратки разбори
23.10.2024 г. ▶

Днес ми направи голямо впечатление преводът на английски език на една на пръв поглед незабележителна част на Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни от Новия завет. В глава 13 св. ап. Павел говори за любовта, завършвайки, че тя е най-голямата от трите големи добродетели - вяра, надежда и любов. В случая става дума за 13:5, който в изданието на Българската Православна Църква звучи така:

„не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,“

На английски обаче същото е преведено така:

„doth not behave itself unseemly, seeketh not its own, is not provoked, taketh not account of evil;“

И се замислих, как така „любовта зло не мисли“ е станало „любовта не търси сметка на злото“ в английския превод?! Има много английски преводи, разбира се, но единствено преводът „на крал Джеймс“ дава на това място „thinketh no evil“, което съответства на Православните преводи на този стих. Във всички останали св. ап. Павел уж съветва „да не се търси сметка на злото“?!

Не е ли това една причина за голямата разлика между Православието и западното християнство? Действително, има още безчет такива причини, но различен превод на Светото Писание е доста важно основание за светогледните разлики, които започнаха още повече да се набиват на очи с развитието на технологиите и все по-лесния културен обмен между народите.

Трябва ли чак толкова да се чудим тогава на холивудското представяне на Господ Иисус Христос като същинско безразлично към злото американско хипи от 60-те години на ХХ век, противоречащо сериозно на това, което самите ние сме чели в Новия завет? Може би именно такива „грешки в превода“ са в основата му. А дали те са случайни, или са умишлени, и кой и защо би имал интерес от това?

Лицемерието на Израел

Раздел: Кратки разбори
06.10.2024 г. ▶

Автор: Дахер Дахер (само заглавието е на Буревестник)
Обнародване на статията: 06.10.2024 г. (обнародвано в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth, после изтрито от цензурата)

Интересно е как Израел се обявява за страна, която защитава Запад от ислямски тероризъм, но в същото време доставя 70% от оръжията в арсенала на Азербайджан, с който азербайджанската армия извърши етническо прочистване над арменци. И с които изгони над 100 хиляди такива в Арцах (Нагорни Карабах). И с които чупеха църкви и обезглавяваха жени. Израелският министър на отбраната Йоав Галант възхвалява военното сътрудничество с фамилния диктатор Илхам Алиев, а последният нарече Армения "изкуствено създадена държава върху древни (!) азербайджански територии без никакво значение и стойност".

В замяна Азербайджан доставя близо половината от внасяния в Израел суров петрол.

Проблемът на съвременният свят е липсата на еднакви политически правила, на някакъв справедлив аршин, на логика и последователност. Проблемът е, че една шепа велики сили си прилагат правилата, тогава когато им изнася. И както им изнася. Ще измислят и ще завъртят така нещата, че винаги те да изглеждат "ангел-спасители", освободители, разпространители на демокрация, а всички останали трябва да умрат (или да си предадат доброволно ресурсите, защото са "прекалено тъпи да ги използват").

Израел нахлу в Ливан през 1978 г. и 1982 г. Тогава нямаше Хизбула. Напротив. Шиитите приветстваха тогава израелската армия, тъй като приетите от Ливан стотици хиляди палестинци бяха предимно сунити. По-голяма част от шиитите бяха съюзници на Израел. Оставането им обаче и окупацията на Южен Ливан с цел да се вземе най-големия резервоар на питейна вода (река Литани), обаче ги настрои срещу тях и се появи реакция. Тази окупация и арогантност СЪЗДАДЕ Хизбула през 1982 г.

Всяко действие и насилие поражда противодействие, и за съжаление, по-голямо насилие, което се изражда с времето. Все по-чудовищни и по-черни стават хората замесени в конфликта. Все като си мислиш, че има изход и ще се събудят, "великите сили" нарочно наливат масло в огъня.

Израел сега пак си намери причина да окупира Ливан, нека пак позная - пак ще окупира водните резервоари, на какво искате да се обзаложим? Така както окупира Голанските възвишения и не ги връща, а експлоатира водата въпреки, че според ООН това е територия на Сирия.

По-силният си определя правилата.

-----

Това не е история за борбата между религии, нации, идеологии. Това е борбата между човек и човек. Когато едната страна е много по-силна от другата и има правото да извършва каквото си иска без никакви последствия.

Така както германците са вкарвали безпомощни евреи в лагери, наред с други етноси. Така, както са вкарвали индианци и аборигени в резервати, а африканци са ги влачили по плантациите. Така, както Османската империя е отвличала славяни за роби. До нея се нареждат и всички останали империи.

Във всеки голям арабски град има "еврейски квартал". Ако отидете в Алепо, Кайро, Дамаск, Багдад - там все още има квартали, които се наричат "еврейски". Евреите са ги напуснали, но едно време е имало повече евреи в изброените градове, отколкото в самия Йерусалим. Защото са били приети след масовите погроми и гонения в Европа. И вероятно щяха да са там и до днес, ако не бяха интересите на Великобритания и Франция, които са си чертали с линии границите така, както им изнася.

В Сирия точно Великобритания помага на сирийците да изгонят французите. Нахлули в Дамаск и спрели кръвопролитията на французите под радостните възгласи на местното население, което ги обявило за герои. Вижте сега как са се обърнали нещата.

Но винаги е интересно как "Великите" държави успяват да скарат хората в бившите им колонии, как да ги накарат да се избиват един друг. В една епоха подкрепят едните, в друга - другите.

И винаги ми е било интересно как е имало глашатаи и сервилни люде, които да се прекланят покорно и да се подчиняват, вярвайки че така ще станат по-висши. Немалка част от френските части са били от местното население, допълнени от сенегалски и алжирски наемници.

И е интересна психологията на масите. До каква уродлива жестокост стига човек, когато има тотално надмощие над определена група хора и как оправдава всичките си действия, макар и уродливи.

Оттам е лицемерието и двуличието. Заради нагласата винаги да се виждаш по-праведният и да не умееш да схванеш, че отсреща е същият като теб.

Погромът срещу християнството в Близкия изток

Раздел: Кратки разбори
30.09.2024 г. ▶

Автор: Дахер Дахер (само заглавието е на Буревестник)
Обнародване на статията: 30.09.2024 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Видях тази снимка да се разпространява из фийда, но за мое учудване либерали я разпространяват. И се запитах, тия за чий точно го разпространяват? Не им схващам логиката, вероятно искат да хвърлят вината върху някого, а повтарят чак сега неща, които съм ги казвал преди 7-8 години.

Но цифрите не са правилни. Постовете поръчкови и целят политическа полза. Те само показват безобразното невежество, което се разпространява, при това от хора с мюсюлмански имена.

Да вземем Ливан. В началото на 20-и век процентът на християни по тази територия е над 77%, исторически държавата е основана на базата на съглашение между мнозинството християни-маронити и малцинство друзи (https://en.wikipedia.org/wiki/Christianity_in_Lebanon), които са подхванати от французите да си направят собствена страна (за французите са на сметка - те налагат основното империалистическо правило "разделей и владей").

Парадоксалното е, че този светец Марун (https://en.wikipedia.org/wiki/Maron), върху който е построена цялата им християнска деноминация и ливанска идентичност е сирийски монах, който е роден в Сирия, живял и творял в Сирия и починал там, като дейността му често е била концентрирана около река Оронто, която пресича и моя град Махарде. Точна на тази река е построен язовир "Махарде", построен от българи и българска компания.

Спадът в броя на християните започва още в края на 19 век заради агресивните дейности на Османската империя, описани и в пътеписа на Марк Твен "Глупаци в чужбина" https://chitanka.info/text/30979-glupatsi-v-chuzhbina/45
В нея Марк Твен е потресен от жестоките кланета над християните в Дамаск от османците и умолява Русия да смаже Османската империя, а този път Франция и Англия да не се намесват. Тук само да подчертая, че християните в Сирия са били над 1/3 от населението.

Следващото събитие, което допринася за значителното намаляване на християните е т.нар. Сафал ал-барлак или Саферберлик (https://en.wikipedia.org/wiki/Seferberlik), където Османската империя кара сирийци и ливанци да се бият за тях през Първата световна война. Това довежда до намаляване на работната ръка и съответен широкомащабен глад. Това води и до масова имиграция на сирийци и ливанци към Южна Америка, а поради тази причина има и толкова много аржентинци, венецуелци, бразилци от сирийско-ливански християнски произход (https://en.wikipedia.org/wiki/Syrian_diaspora).

Това сa две от основните причини за намаляването на християните в Сирия и Ливан. Следващата е войната в Ливан.

След интифадата през 1948 г. Ливан приема над 150 хиляди палестинци, които са предимно мюсюлмани сунити. След т.нар. конфликт между палестинци и Йордания през 1970 г., още 150 хиляди души (пак предимно мюсюлмани сунити) пристигат в Ливан. Дотогава населението на Ливан е било предимно християни, с малко друзи и шиити (друзите са де факто секта на шиитите).

Ливан в онези времена е била най-силно развитата арабска страна по отношение на култура и икономика. Наричали са Бейрут "Перлата на изтока" или "Париж на Ориента". Търканията между мюсюлмани и християни, и намесата на Израел води до широкомащабен конфликт. Първоначално шиитите са били на страната на Израел, дори както се разказва са посрещали израелците със свалени шапки и табли с подвкусен ориз. Оставането на Израел и окупирането на Южен Ливан, където се намира най-големият източник на питейна вода (река Литани) е причината да се обърнат шиитите срещу Израел и да водят битка с тях до тяхното изгонване през 1990 г.

Насилието води до още по-голямо насилие.

Това е третата причина, поради която голяма част от християните напускат не само Ливан, но и Сирия.

Четвъртата най-голяма причина за обезлюдяването на района от християни са инвазията на САЩ в Ирак . Това доведе до необратима лавина от събития. Мнозинството мюсюлмани в Ирак са шиити, a Саддам Хюсеин беше сунит. Махането му означаваше шиитско мнозинство, а оттам и сближаване на Ирак към Иран. Което принуди САЩ да финансира сунитски групи в Ирак за да изравни статуквото, което автоматично доведе до появата на ИДИЛ и съответното насилие върху християни.

ИДИЛ, която после се пренесе в Сирия, както и финансирането на "умерени" бунтовници доведе до масова имиграция и гонения срещу християните. И то в страна, която бе известна с толерантността към християнството. Радикалните ислямисти неслучайно наричаха "криптохристияни" доминиращите в Сирия политически алауити, не само защото не си забраждаха жените. Язвително ги наричха и "нусайрити" не само заради религиозния им лидер "Нусайри", а заради близостта им към "насара", което означава назаретяни, тоест хриситияни.

В Сирия по традиция едва половината християни живееха в страната (около 1,3 милиона), като повечето работеха в чужбина за големи заплати (също над 1,3 милиона), след което се завръщаха в Сирия и отваряха проекти вътре в страната. Поради тази причина сирийската диаспора преди войната бе предимно християнска.

И ако трябва да бъдем честни, трябва да сложим и Израел в списъка. Там християните (3/4 от които са палестинци) са се стопили от 10% в началото на века до малко над 2% днес.

Но както хората са казали - омразата поражда по-голяма омраза.

Ефектът на фургона

Раздел: Кратки разбори
16.09.2024 г. ▶

Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 16.09.2024 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)
Стрелецът по Тръмп е класически промит мозък, който е с много тежка обсесия по Украйна, играе го като вербовчик на хора, които да се бият на украинския фронт. Докато си седи вкъщи, разбира се.

Става медиен "герой", говори пред Нюзуик с наивността на глупак за битката между доброто и злото, като не е трудно да се забележи, че е с видими психически отклонения.

Такива каквито има много у нас. И стават Фейсбук сензации, заради остър "ефект на фургона", получен от тежката медийна пропаганда, което още по-тежко влияе на егото им и разтяга обсесивното им разтройство до краен предел.

Не това е важното.

По-лошото е, че живеем във фарс, цирк. Кандидатите за президент на най-влиятелната страна в света станаха циркови артисти в едно пошло пародийно представление. Което обаче може да се превърне в трагедия за останалия свят.