Буревестник - Български подкаст за геополитика

Изтегляне на приложението
Слушайте:     

За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Начало
Кратки разбори
Преводи на чуждестранни статии
< Предишна
Следваща >

„Върховенството на закона“ - най-голямата заплаха за демокрацията

Раздел: Кратки разбори
19.05.2021 г.


От Брюксел и Вашингтон често повтарят мантрата за „върховенство на закона,“ особено към по-слабите си васали като България и най-вече към непослушни такива като Унгария, които трябвало да наложат този принцип в политическите си системи. Дали те правят това от загриженост за нас, защото искат да живеем в страни, където цари справедливост и честни обществени отношения? Сигурно нещо подобно биха казали, ако ги попитаме, но човек трябва да е безкрайно наивен, за да повярва на такова твърдение. Други са техните цели. Съдебната власт е най-лесна за овладяване от глобалистите, тъй като магистратите не се явяват на избори, и чрез нея те могат успешно да подчинят дори и общества, в които обикновеният човек е категорично против новите глобалистически лъжеценности, и съответно няма как партиите, които ги изповядват, да вземат властта. Такава страна е и България.

Досега либералният модел ни учеше за разделение на властите - законодателна, изпълнителна и съдебна, които трябвало да са независими една от друга, и равнопоставени. А сега изведнъж трябва да забравим за тази равнопоставеност, и да приемем „върховенството на закона“, сиреч съдебната власт да бъде над останалите две?! Защо така? Да не би да е именно защото практиката е показала, че много по-лесно глобалистите слагат ръка на съдебната власт, отколкото на другите две? Спомняте ли си през 2017 г., когато в Закона за съдебната власт се предвиждаха промени, които да ограничат възможността за финансиране от чужбина на съсловните организации на магистратите? Мигновено фондация „Америка за България“ възропта и излезе с протестно писмо, в което се обясняваше как подобна промяна „отричала евроатлантическите ценности.“ Явно това чужди сили да могат неограничено да купуват влияние в съдебните системи на дадена страна е водеща „евроатлантическа ценност“! ГЕРБ веднага козируваха и оттеглиха промените. И така, една чужда фондация се оказа по-силна в законодателството от управляващата коалиция, демократично избрана от Българския народ. Този случай е изключително прозрачен пример, че глобалистите ползват съдебната власт да държат по-лесно под контрол васалните си страни.

Нещо повече, глобалистите ползват съдебната власт да държат по-лесно под контрол дори щаб-квартирата си САЩ, и това се видя изключително ясно по време на президентството на Тръмп, когато съдии от най-ниско до най-високо равнище блокираха негови решения от всякакъв род и така му пречеха да си върши работата. Почти винаги тези блокирания по-късно, понеже бяха абсолютно несъстоятелни в правен смисъл, падаха на по-горни инстанции, но това отнемаше седмици и месеци, напълно достатъчно да затлачи работата на изпълнителната власт и да ѝ попречи да постига целите си и да изпълнява обещанията си към избирателите, заради които в крайна сметка Тръмп беше избран. Не е ли това погазване на демокрацията, на волята на народа, не е ли налагане на съдебната власт, за която никой никога не е гласувал, над изпълнителната и законодателната?

Но да се върнем пак на прословутия лозунг, който е несъстоятелен дори и сам по себе си. Защото, като говорят за „върховенство на закона“, говорещите вземат ли предвид кой пише законите в една страна? Нима това не е партията, която е на власт? Ако трябва строго да се придържаме към принципа за „върховенство на закона“, това не дава ли теоретично възможност на една партия или коалиция с пълно мнозинство да наложи практическа диктатура, като измени вече „върховните“ според този принцип закони в своя полза? Тогава за каква справедливост може да става дума?

Но в крайна сметка, говорят ли Брюксел и Вашингтон дори наистина за „върховенство на закона“ или по-скоро става дума за „върховенство на глобалистическите директиви“? Очевидно второто. Доказателство за това е постоянното роптаене и натиск върху Полша и Унгария, щом някоя от тях приеме даден закон, който се счете за заплаха от глобалистите. Веднага се задействат да протестират и НПО-тата в дадените страни, които са под глобалистически контрол. Полша и Унгария имат достатъчно силни водачи, които удържат на този натиск. България - не, както се вижда в горепосочения пример. Но докога поляците и унгарците ще удържат? Какво става, когато партиите на Качински и Орбан загубят властта си един ден? Дори и те няма да са вечни, макар и да докарват глобалистите до такава истерия, че да сглобяват коалиции тип „тюрлю-гювеч,“ обединяващи техни подчинени от крайно-лявото до крайно-дясното, само и само да се опитат да ги съборят. Ако ги сменят водачи, които да следват „върховенството на закона“ в глобалистическия смисъл, и техните народи ще се видят с подменени от политиците ценности, както това стана в Западна Европа в последните десетилетия. Какво общо има това с демокрацията?!

В оставащите до изборите дни ние трябва добре да помислим кой искаме да ни управлява след Борисов... Защото сред кандидатите за власт има такива, които с удоволствие биха използвали евроатлантическото „върховенство на закона“, за да задушат Българската демокрация.


Падането по стълбите на Байдън е своеобразен символ на безсилието на глобализма

Раздел: Кратки разбори
23.03.2021 г.


Не искаме да се присмиваме на слабостта на американския президент, все пак е човек на възраст, който чисто по човешки беше толкова щастлив, че най-после се добра до поста, към който се беше стремил цял живот. Да, това стана далеч след най-дееспособните години на живота му, и с измама. Но той далеч не беше виновникът за нея, той просто беше представителното лице, на гърба на чиято едновремешна популярност глобалистите успяха да си върнат Белия дом. Ако някой като вицепрезидентката Харис (и несъмнена бъдеща президентка, щом Байдън бъде оттеглен след година-две) беше противник на Тръмп, дори и измамите нямаше да помогнат.

Неговото падане по стълбите към самолета обаче показва доста по-дълбок проблем при глобалистите. „Няма хора, разбери!“ Хора като Сорос, Бжежински, Кисинджър, израснали и оформили се като личности по съвсем други, много по-сурови времена, успяха да доведат глобалистическия проект до неговия връх в периода 1991-2015 г., когато светът до голяма степен беше под властта на САЩ, техният първообраз на световно правителство. Неслучайно и самият Байдън е почти техен набор. Но никой не е вечен и тези хора неизбежно си отиват, а с тях и идеологията им. Въпреки опитите им да предадат делата си на свои наследници, израсналите при много по-разглезения живот след Втората световна война техни избраници просто нямат същия нрав, целеустременост и коравосърдечие, за да ги продължат успешно. Синът на Сорос постепенно изземва функциите на своя баща, но е бледа негова сянка във всяко едно отношение. Не се различава съществено от кой да е активист за „социална справедливост“ (в американския смисъл, сиреч привилегии за всякакви малцинства за сметка на държавотворното население) на неговите години. А може би ще ги наследят новите кандидат-глобалисти? Гейтс ли, с налудничавите си идеи за закриване на слънцето? Зукърбърг ли, с пелтеченето си в американския сенат? Най-богатият човек в света (според официалните класации) Безос, който не можа да си оправи дори собственото семейство и се самоунижава заради пубертетско залитане по някаква жена? Не. Очевидно не.

Падането на Байдън е и своеобразно послание, което ще разколебае още повече нормалните хора, гласували за него (фанатиците са ясни, но те не печелят избори и не могат да движат една страна без мълчаливата подкрепа на мнозинството). Това ли е „силата,“ която САЩ искат да налагат по цял свят, ще си помислят те. Очевидно не. Очевидно ще си спомнят за късния СССР и престарелите му водачи преди Горбачов окончателно да го затрие. Това ли очаква и САЩ, ще си помислят те с доза оправдан ужас за бъдещето на децата си. Той вече е факт в писанията на много американски родители в Интернет.

Времето е неумолимо и не се поддава на социално инженерство. Колкото и да се опитват глобалистите да форсират нещата в отчаян опит да завършат успешно плановете си, времето им отмина. Вятърът на независимостта и взаимното уважение между народите по света ще духа все по-силно.


Лъжливата пропагандна кампания на ЕС подсказва за нова джихадистка офанзива в Сирия

Раздел: Кратки разбори
19.03.2021 г.


Вчера попаднахме на изключително грозна и лъжлива рекламна кампания във Фейсбук, платена от една от всичките агенции на ЕС, която най-безочливо повтаря вече отдавна напълно дискредитираните опорни твърдения за сирийското правителство и в частност президента Башар ал-Асад. Поводът е десетгодишнината от началото на уж гражданската, но всъщност подклаждана отвън война в Сирия, както и предстояща среща на ЕС за празни приказки по въпроса. Пропагандата е поднесена под формата на комикс, навярно за да привлече повече внимание сред младите. Съпровожда я тъжна музика, изсвирена на пиано. Разказва се за смели младежи, които били измъчвани от Асад заради някакви драсканици по стените и как това уж предизвикало протестите от 2011 г. А злият Асад смазал протестите, войската нападала градове и села и избивала хиляди цивилни. Някои войници се възпротивили на тези заповеди и така започнала гражданската война... Затова станала и „бежанската“ криза в Европа - накратко, заради Асад.

А сега да си кажем истината. Войната в Сирия е запалена и подклаждана дълго време изключително отвън - от САЩ, Израел, Саудитска Арабия, Катар и пр. Причините за войната са: САЩ, ЕС, Израел, Саудитска Арабия и сие загубиха безвъзвратно войната в Сирия с влизането на Русия в нея през 2015 г. Стана ясно, че Асад няма да бъде свален, и той постепенно си възвърна властта над по-голямата част от страната. В градовете, от които джихадистите бяха прогонени, нормалните хора се завърнаха, включително стотици хиляди от истинските сирийски бежанци в Европа, покрай които влязоха още милиони от други части на света. Нормалният живот се възстанови. И докато Тръмп се опита да излезе с чест от тази напълно безсмислена за САЩ война, узурпаторите на властта след него изглежда ще се опитат да я възпламенят наново чрез подкрепа за джихадистките групировки. Макар и да осъзнават, че не могат да постигнат нищо повече от удължаване на хаоса с още няколко години, в които да се надяват на чудо, което да изскочи отникъде. И пропагандната кампания на ЕС, повтаряща глупостите от преди 10 години, в които много невежи относно Сирия европейци навремето повярваха, е ясен знак за тези намерения. Все още много европейци са невежи относно Сирия, но за десет години се натрупаха безброй факти, показващи истината, и вече е много по-трудно да излъжеш. Например мистичната „Сирийска свободна армия“, за която слушахме ден и нощ по времето на Обама, че щяла да свали Асад и да възцари „демокрация“ в Сирия, се оказа не действителна военна сила, а представителна дружинка за фотосесии, която е в комбина с джихадистите и им предава получените от Запада оръжия при първия удобен случай. А „милосърдните герои“ от „Белите каски“, получили дори Оскар, се оказаха част от сирийския фронт на Ал-Каида. Оскарът всъщност им приляга, с оглед, че „спасителните“ им акции са доказани постановки. И въпреки всичко, ЕС и западните медии продължават със старите лъжливи рефрени... Ясно е, че се готви нова офанзива и масите трябва да бъдат обработвани да я подкрепят, но твърде много ни подценяват. Подобни бутафории можеше и да минат във времената, когато единствено приближените до службите медии имаха възможност да отразяват войните и въобще обществено-значимите събития, но те са обречени на провал в епохата на Интернет.


Вести от едно тоталитарно общество

Раздел: Преводи на чуждестранни статии
18.03.2021 г.

Бари Вайс в Die Welt
Превод и коментар: Петър Петров
Обнародване на статията: 06.03.2021 г.



62% от американците казват, че самите те се цензурират. Който не споделя в мрежата правилния слоган, е заплашен от отмъщението на крайно лявата ортодоксалност. Ако искаме да запазим свободата, трябва да се противопоставим на този натиск върху мнението.

Познавам много хора, които се страхуват да кажат, какво наистина мислят. В червена Америка на републиканците и в синя Америка на демократите или може би още повече в червения Интернет и в синия Интернет господства една епидемия на самозаглушаване. При кои теми, това, разбира се, зависи, от коя страна се намира човек.

Моите леви приятели, които живеят в червена Америка, признават, че избягват дискусии за маски в корона пандемията, за изборите през 2020 г. и за Доналд Тръмп. Тук си спомням за моя приятел, консервативният писател Дейвид Френч, който в продължение на четири години трябваше да изтърпи лавина от ужасяващи атаки срещу себе си и семейството си, защото беше критикувал правителството на Тръмп. В крайна сметка трябваше да се намеси ФБР.

Всъщност има не само една, а две нелиберални култури. Зная това, защото живея в синя Америка, в един свят пълен с чанти с надпис „Национално обществено радио“ и табели за тревни площи, върху които се отбелязва твърдата вяра на жителите в социалната справедливост. В моята Америка хората не се страхуват от привърженици на Тръмп. Те се страхуват от нелибералната Левица и затова си държат устата затворена.

Страхуват се феминистките, които мислят, че съществуват биологични разлики между мъжете и жените. Страхуват се журналистите, които вярват, че тяхната работа е да казват истината за света, дори тя да не се харесва на някои. Страхуват се лекарите, чието единствено вероизповедание е науката; адвокатите, които не правят компромиси с принципа на равно третиране пред закона или професорите, които искат свободно да пишат и изследват, без да се страхуват, че ще бъдат очернени затова.

Те са привърженици на политическия център, либертарианци, либерали и прогресисти, които не споделят всяко мнение за новата крайно лява ортодоксалност. След като през лятото напуснах „Ню Йорк Таймс“, заради неговата позиция по отношение свободата на изразяване и безпрепятствените разследвания, почти всеки ден се чувах с такива хора.

Техните съобщения изглеждат като вести от едно тоталитарно общество. Осъзнавам, че това може да звучи истерично. Ето някои скорошни примери от входящата ми поща:

„Никога не съм си мислил, че ще практикувам този тип автоцензура, когато се представям на редакторите. В момента обаче едва ли има друг начин.“, пише един млад журналист. „Младите автори са напълно изключвани, ако се отклоняват дори минимално от свещената Wokeness- идеология.“

„Автоцензурата е правило, а не изключение“, пише студент в един от най-престижните юридически факултети в САЩ. Той пише на личния си имейл адрес, защото се страхува да използва университетския си акаунт. „Дори когато говоря с най-добрите си приятели, аз практикувам автоцензура поради страх, че би могло да се разчуе. Почти всички във факултета споделят една и съща идеология. Опитвам се да се съобразявам с мирогледа по време на изпити и предпочитам да запазя за себе си аргументите, които считам за по-добри.“

Маргинализацията е най-ефективното оръжие на тази идеология

Ние живеем в най-свободното общество в света. Тук няма ГУЛАГ (бел.: Главно управление на наказателните лагери). Ние нямаме система за социален кредит, както в Китай. И все пак, когато чета такива съобщения, на ум ми идват термини, които се свързват със затворени общества: дисиденти, черни списъци. Либералният мироглед е атакуван – от дясно чрез Интернет култове и конспиративни теории, а от ляво чрез една ортодоксалност, която пуска навсякъде корени, дори и в институциите, които трябва да поддържат либералния ред.

Маргинализацията е най-ефективното оръжие на тази идеология. Както и в миналото, при изгарянето на вещици, става въпрос за демонстрация на сила, за натиск върху мнението, който ни принуждава да се адаптираме и да се подчиняваме, като или си затваряме устата, или може би дори даваме малкия си принос.

Може би принадлежите към това мнозинство, което само си затваря устата.

Напълно възможно е Вие да сте един от тях. Биологът Брет Уейнстейн има право, когато приема, че населението се състой от четири групи: малкото, които всъщност преследват вещици, една голяма група, която върви заедно с тях и една по-голяма група, която мълчи затова. И после има още една много малка група, която се противопоставя на преследването. Тази последна група, казва Уейнстейн, сякаш чрез магия се превръща във вещици.

От името на тази последна категория бих желала да Ви убедя в това, че всичко, което прави Америка необикновена, всичко, което означава цивилизация, зависи от Вашата готовност да вземете метлата.

Родена съм през 1984 г. и съм част от последното поколение, което е родено в САЩ преди да се появи понятието „Cancel Culture“. Светът, в който съм родена, беше либерален. Не в партийно-политическия смисъл, а в класическия, най-широкия смисъл на думата. Съществуваше един консенсус, който се споделяше от леви и консерватори, републиканци и демократи. Той разчиташе на някои истини, които бяха толкова очевидни, както синьото на небето: вярата, че всеки е направен по Божия образ; вярата, че поради това всички са равни; презумпцията за невинност; отвращението от линча; отстояването на свободата на словото, мисълта и убежденията. Този светоглед изхождаше от това, че извън политиката има и други аспекти на човешкия живот - приятелства, изкуство, музика, семейство и любов.

Така, въпреки идеологически различия, консервативният съдия от Върховния съд Антонин Скалиа и неговата либерална колежка Рут Бадер Гинсбург, можеха да бъдат най-добри приятели. Както каза веднъж Скалиа, защото някои неща са по-важни отколкото гласуването при съдебни решения.

Общи ценности - не кръв и почва

Преди всичко този мироглед настояваше, че сме обединени не от кръв или почва (бел.: кръв и почва-лозунг изразяващ немската идеализация за расово дефиниране по националност „кръв“ и район на живеене „почва“ от 19-ти век), а от общи ценности. Въпреки всичките й недостатъци, особеното в Америка е, че отхвърля представите, които все още преобладават на толкова много други места, а именно, че биологията, мястото на раждане, класата, рангът, полът и расата определят нашата съдба. Нашите втори бащи основатели, противници на робството като афроамериканския писател Фредерик Дъглас, бяха свидетели на тази истина. Този консенсус е разбит от новата нелиберална ортодоксалност.

Тъй като тя се обвива с езика на прогреса, разбираемо е, че мнозина хлътват по себепредставянето. Не го правете! Тя обещава революционна справедливост, но заплашва да ни върне в една епоха, където се бият племе срещу племе. Това движение не знае как да изгради нещо, да го обнови или реформира, а само как да го събори. Убеждението се заменя с публично излагане, прошката с наказание, милостта с отмъщение; плурализмът се заменя с конформизъм, дебатът с блокиране; фактите с чувства; идеите с идентичност.

Според новия нелиберализъм миналото не може да бъде оценявано според неговите условия, а само въз основа на морала и нравите на настоящето. По отношение на образованието при тази идеология не става въпрос затова да се научат хората да мислят, а да им се каже, какво трябва да мислят.

Затова срещу професора от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и ветерана от Военновъздушните сили Уилям Перис започна разследване, понеже по време на преподаване беше прочел „Писмо от затвора в Бирмингам“ от Мартин Лутър Кинг-младши (бележка от редакцията: и при това прочел на глас думата с Н (бел.: има се предвид негър)). Затова през миналото лято бяха премахнати статуите на бившите президенти Улис С. Грант и Ейбрахам Линкълн. Поради тази причина един училищен окръг в Калифорния забрани в училищата „Който смущава славея“ на Харпър Лий, „Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен и „За мишките и хората“ на Джон Стайнбек. Затова училищното настоятелство в Сан Франциско наскоро гласува да бъдат преименувани 44 училища, които между другото са кръстени на Джордж Вашингтон или на сенатора от Демократическата партия и първи кмет на Сан Франциско Даян Файнщайн (добре сте прочели), заради различни неправомерни действия и на двамата.

Намеренията нямат значение

Всеки, който не споделя правилния лозунг в мрежата или не пуска правилната снимка онлайн, неговият живот може да бъде съсипан. Мислите, че преувеличавам? Тифани Райли, ръководителка на държавно училище във Върмонт, беше уволнена през есента, защото оповести, че наистина споделяла основната идея на „Black Lives Matter”, но не подкрепяла методите на организацията „Black Lives Matter”.

Намеренията нямат значение. Просто попитайте Грег Патън. През есента професорът по бизнес комуникации в Университета на Южна Калифорния преподавал на студентите от магистърския курс относно използването на „паразитни думи“ като „хм“. В Китай често срещаната свързваща дума била „das“ (бел.: определителен член за среден род) съответно „dies“ (бел.: наречие за подчертаване на конкретно, очевидно съществително име). Нейното произношение (например: „nèi ge“) е подобно на английска дума за расистка обида.

Няколко студенти се обидили и написаха писмо до декана на бизнес училището, в което те обвиниха своя професор в „невнимание и пренебрежение“. Към това те добавили: В училище не би трябвало „да бъдем принуждавани да се борим за нашето вътрешно спокойствие и нашето душевно здраве“. Вместо да им се каже, че техните твърдения са глупост, деканът на факултета капитулира пред безумието: „Просто е неприемливо за факултета по време на преподаване да се използват думи, които маргинализират или могат да наранят и увредят психическата сигурност на нашите студенти.“ Патън нямаше право да продължи курса, а все по-разтегливото понятие „сигурност“ отново се превърна в мощно оръжие.

В тази идеология ролята на жертва дава един морал. „Аз мисля, следователно съществувам“ се замества с: „Аз съществувам, следователно знам“ и „Аз знам, следователно съм прав“. В тази идеология Вие отговаряте за греховете на Вашия баща. С други думи: Вие не сте Вие. Вие сте само един аватар на Вашата раса или на Вашата идеология. А при расизма вече не става въпрос за дискриминация въз основа на цвета на кожата. Расизъм е всяка система, която позволява различни резултати между групи от населението. Поради това градовете Сиатъл и Сан Франциско преоформиха „расистката“ алгебра. И затова Смитсоновият институт обяви миналото лято, че упоритата работа, индивидуализмът и основното семейство (бел.: състоящо се от двама родители и техните деца) са „бели“ отличителни черти.

При тази тотализираща идеология можете да бъдете виновен заради Вашите близки. Бизнесът на един палестинец в Милуоки, Майди Вади, беше почти докаран до банкрут заради расистките и антисемитските постове в Twitter, които неговата дъщеря, която работи там, беше написала като тийнейджър. Един професионален футболист беше уволнен заради постовете на жена си. Има стотици такива примери. Както се изрази критикът Ед Ротщайн, просвещението беше заменено с екзорсизъм (бел.: практика за изгонване на демони или други зли духове от човек или място).

Най-важното е може би, че при тази идеология словото, с помощта на което се разрешават конфликти в едно цивилизовано общество, може да бъде насилие, но насилието, когато се упражнява от правилните хора в преследване на праведна кауза, изобщо не представлява насилие.

Така например, през миналия месец юни повече от 800 от бившите ми колеги в „Ню Йорк Таймс“ твърдяха, че статията на сенатор Том Котън (бел.: той призова за използване на Националната гвардия за потушаване на бунтовете… https://www.nytimes.com/2020/06/03/opinion/tom-cotton-protests-military.html) ги изложила на „опасност“, докато най-известната журналистка на вестника, носителят на наградата Пулицър за 2020 г., публично подчерта, че грабежите и бунтовете „не са насилие“. На тази журналистка продължават да й се възхищават. Междувременно редакторите, които публикуваха статията на сенатора Том Котън , бяха публично унижени и след това изтласкани от вестника.

Защо напуснах „Ню Йорк Таймс“

Няколко седмици след тази срамна история аз напуснах с убеждението, че не е възможно да се поемат интелектуални рискове в един вестник, който се огъва под натиска на тълпата. В писмото си за оставка написах: „Всичко това е лош знак, особено за независими млади писатели и редактори, които сега обръщат голямо внимание на това, което трябва да направят, за да продължат кариерата си. Правило първо: Изразявайте мнението си на собствен риск. Правило второ: Никога не рискувайте да поръчате история, която противоречи на зададения мироглед. Правило трето: Никога не вярвайте на редактор или издател, който ви подтиква да вървите срещу течението. Един ден издателят ще отстъпи пред тълпата, редакторът ще бъде уволнен или заместен, а вие ще останете сам да се справяте със ситуацията.“

Човек може да не е съгласен с мнението на Том Котън – в неговата статия той твърди, че Националната гвардия трябва да бъде използвана за потушаване на жестоките вълнения. Въпреки това аз мисля, че вестникът не може да се определя като водеща медия и едновременно с това да игнорира възгледите на половината от населението на страната.

Внимателният читател правилно ще възрази, че във всички култури е имало табута. Че винаги е имало начини на поведение или думи, които са били считани за напълно неприемливи. Изключването е често срещано още от еврейската Библия, а публичното унижение дълго време е било за племена и култури един метод за запазване на важни социални нрави.

Всичко това е правилно. Това, което обаче определяме като „Cancel Culture“, е отклонение от традиционните табута по два начина. От една страна заради технологията: Греховете, които някога са били ограничени до пазарния площад или кметството, вече са достъпни за целия свят и за цяла вечност. В нашата епоха на високи технологии няма възможност да се преместите в нов град и да започнете отначало, защото облакът на всички Ваши публикации и предпочитания виси над главата Ви завинаги.

От друга страна, социалните табута в миналото обикновено са израствали от културен консенсус. Днешните табута обаче често са алтернативни идеи, които се движат от една ревностна клика с намерение да се предефинира, кое е приемливо и какво трябва да се избягва.

Това е една група, която контролира почти всички институции, които са отговорни за американския културен и интелектуален живот: медиите, разбира се, но и висшето образование, музеи, издателства, маркетингови и рекламни компании, Холивуд, училище, технологични компании и все повече и отдели за човешки ресурси на компании.

62% от американците в САЩ се автоцензурират

Ето защо не би трябвало да е изненада, че едно национално социологическо изследване на института Cato през миналата година установи, че 62% от американците в САЩ казват, че биха се автоцензурирали. Колкото по-консервативна е една група, толкова по-вероятно е тя да скрие своите възгледи: 52% от демократите признават автоцензура в сравнение със 77% от републиканците. И естествено, те се страхуват. Кой би признал публично, че е гласувал за някой републиканец във време, в което хората в една уж либерална и толерантна среда се поставят на позорния стълб заради дреболии, дребни обиди и разногласия?

Никой обаче не се присъединява към нещо, за да се почувства зле.

Хората се присъединяват към нещо, което ги кара да се чувстват добре, придава им смисъл и им дава чувство за принадлежност. Ето защо толкова много хора от моето поколение и по-млади са привлечени от тази идеология. Не мисля, че е защото им липсва разум.

Възходът на това движение дойде на фона на големи промени в американския живот - разкъсването на нашата социална тъкан; загубата на религията и упадъкът на гражданските организации; опиоидната криза (бел.: увеличаване на броя на наркоманите и смъртните случаи, свързани със злоупотребата с опиоидни болкоуспокояващи лекарства в САЩ); крахът на американската индустрия; възходът на големите технологични компании; загубата на вяра в меритокрацията (бел.: система на „равните възможности“); арогантността на нашите елити; последователните финансови кризи; токсичният публичен дискурс; смазващите студентски дългове; смъртта на доверието. Американската мечта започна да изглежда като илюзия. Предполагаемата справедлива, либерална меритокрация изглежда беше манипулирана в полза на малцина.

„Аз си промених мирогледа, защото бях узрял затова и защото живеех в едно разпадащо се общество, което отчаяно търсеше някаква вяра.“ Това написа през 1949 г. авторът Артур Кьостлер относно провалената му любовна връзка с комунизма. Същото важи и за тази нова, революционна вяра.

Ако искаме нашите млади, светли умове да отхвърлят този мироглед, трябва да се изправим пред тези проблеми, защото без това дълбоко вкоренено зло нямаше да имаме нито Доналд Тръмп, нито културните революционери, които сега трансформират отвътре най-важните американски институции.

Но ние трябва да тръгнем отнякъде и единствената точка, от която можем да започнем, е призивът за смелост и дълг.

Наш дълг е да не се оставяме да бъдем увлечени от тълпата.

Наш дълг е да казваме истината във време на лъжи.

Наш дълг е да мислим свободно във време на конформизъм.

Или, както веднъж така уместно се изрази великият американски федерален съдия Билингс Лърнд Хенд: „Свободата е в сърцата на мъжете и жените. Ако тя там умре, нито конституцията, нито законът, нито съдът може да направи много, за да я спаси.“

Във време на промъкващ се нелиберализъм ние имаме морално задължение да поддържаме духа на свободата жив. Всичко зависи от това.

------------------------------------------------------

(PS. Лично мнение… Freedom is never more than one generation away from extinction. We didn’t pass it to our children in the bloodstream. It must be fought for, protected, and handed on for them to do the same, or one day we will spend our sunset years telling our children and our children’s children what it was once like in the United States where men were free”. (Ronald Reagan, 30. März 1961) <> Свободата никога не е на повече от едно поколение разстояние от изчезването. Ние не я предадохме на децата си чрез проливане на кръв. За нея трябва да се води борба, да се защитава и да им се предаде да правят същото. Иначе, един ден ние ще прекараме годините на залеза си разказвайки на децата си и на техните деца, как е било някога в Съединените щати, където хората бяха свободни“. (Роланд Рейгън, 30 март 1961 г.)

В известна степен тази публикация сигурно щеше да бъде един шок за мен, ако не бях вече запознат с писмото за напускане на вестник „Ню Йорк Таймс“ от г-жа Бари Вайс (бел.: виж публикация от 29.07.2020 г. „Колегите от „Ню Йорк Таймс“ ме наричаха нацистка и расистка…“), с интервюто на професор Брет Уейнстейн (бел.: виж публикация от 10.01.2021 г. „Брет Уейнстейн за САЩ… „Когато белите се демонизират, те съответно ще реагират…“), с интервюто на Джоел Коткин (бел.: виж публикация от 19.01.2021 г. „Ново средновековие… „Никой не смее да постави под въпрос новите догми…“) и до известна степен с интервюто на френския философ Ален Финкелкрот (бел.: виж публикация от 19.06.2020 г. „Философът Ален Финкелкрот… „При антирасизма вече не става въпрос за равенство, а за идеология…“).

Колкото и преувеличено да звучи, то аз съм на мнение, че в САЩ тече един процес за смяна на системата, който е в много напреднал стадий.

„Днешните табута обаче често са алтернативни идеи, които се движат от една ревностна клика с намерение да се предефинира, кое е приемливо и какво трябва да се избягва.

Това е една група, която контролира почти всички институции, които са отговорни за американския културен и интелектуален живот: медиите, разбира се, но и висшето образование, музеи, издателства, маркетингови и рекламни компании, Холивуд, училище, технологични компании и все повече и отдели за човешки ресурси на компании…“ (край на цитата) Тази „една група“ никак не е случайна щом е в състояние да „контролира почти всички институции, които са отговорни за американския културен и интелектуален живот“, нали? Как ли биха могли да бъдат контролирани пищно платените холивудски звезди?

„Възходът на това движение дойде на фона на големи промени в американския живот - разкъсването на нашата социална тъкан; загубата на религията и упадъкът на гражданските организации; крахът на американската индустрия; възходът на големите технологични компании; загубата на вяра в меритокрацията; арогантността на нашите елити; последователните финансови кризи; токсичният публичен дискурс; смазващите студентски дългове; смъртта на доверието. Американската мечта започна да изглежда като илюзия…“ (край на цитата) Нищо от това не е станало за ден, два или три! Това са процеси, за които са нужни години. И ролята на медиите и политиците се състои точно в това: от рано да схващат тенденциите на развитие на обществото и да го алармират за предстоящи опасности! А какво се получава на практика? Опасностите се игнорират, дори и когато вече са налице?!

„Ако искаме нашите млади, светли умове да отхвърлят този мироглед, трябва да се изправим пред тези проблеми, защото без това дълбоко вкоренено зло нямаше да имаме нито Доналд Тръмп, нито културните революционери, които сега трансформират отвътре най-важните американски институции…“ (край на цитата) Да, Доналд Тръмп никога нямаше да стане президент на САЩ, напук на почти всички политици, медии, политолози и социолози, ако в страната не съществуваха подобни отношения, които принуждават избирателите да търсят някакъв изход.

Призивите на г-жа Бари Вайс сигурно са нещо много хубаво, но за съжаление са прекалено много закъснели! Някога много малката снежна топка вече е станала прекалено голям снежен валяк и мачка всичко пред себе си, което прави опити да го спре или поне малко отклони.

Явно, призивът на бившия президент Роланд Рейгън не е бил осъществен и връзката се е скъсала някъде! Никой вече не би могъл да спре тези процеси! Със сигурност, ще се намери нещо, което да отрезви хората, но цената ще бъде изключително висока. Това ние го знаем от опит!

„По отношение на образованието при тази идеология не става въпрос затова да се научат хората да мислят, а да им се каже, какво трябва да мислят…“ (край на цитата) Точно това няма да се толерира много дълго време от икономиката, от потъпкваните и игнорирани икономически закони! Те винаги си отмъщават, независимо от мястото и времето!…

Оригинална статия: https://www.welt.de/debatte/kommentare/plus227703515/Bari-Weiss-Botschaften-aus-einer-totalitaeren-Gesellschaft.html


Треперещата нова власт в САЩ

Раздел: Кратки разбори
22.01.2021 г.


Не става дума единствено за напредналата възраст на новия президент... Изключителният страх, под знака на който премина встъпването в длъжност на Байдън, изважда на показ опасенията на узурпиралите властта чрез изборни фалшификации „демократи“ и на техните глобалистически кукловоди. След щурма на американското народно събрание на 6-и януари, 25000 войници бяха призовани във Вашингтон да пазят предстоящата церемония. И то церемония, на която и без това щяха да присъстват минимален брой хора, заради ограниченията, свързани с вируса. Но това не е всичко - войниците са били щателно проверени и разпитани, заради страха, че някои от тях са привърженици на Тръмп, които може да направят покушение срещу новата кукла на конци, сложена в Белия дом. И особено внимателно са били проверени... Кой друг? Белите мъже сред войниците, разбира се. Актуалната „вражеска“ част от населението на САЩ.

В речта си, прочетена от голям екран пред него, Байдън също не пропусна да нападне привържениците на „бялото превъзходство,“ модерният термин, познат в ежедневната реч в САЩ по-скоро като „расизъм“ (в случая само този на европейците). Под лозунга за предполагаема „борба с расизма“ „демократите“ привличат избиратели, особено от малцинствата, и прокарват желаните от кукловодите им политики. Разбира се, отвъд повърхностните, но достатъчно заблуждаващи средностатистическия им гласоподавател жестове, като назначаването на представители на най-различни малцинства на високи постове, не се крие никаква истинска загриженост на малцинствата и намерение да бъде подобрен животът им. Това не го направи дори Обама, техен представител в Белия дом, за осемте години, в които управлява. В крайна сметка, ако погледнем статистиката, най-сигурните гласове за партията им идват точно от най-бедните слоеве на малцинствата. Каква полза биха имали да ги правят по-богати? Вместо това, ще си „внасят“ още гласоподаватели чрез отваряне на границите, за да бетонират властта си. Байдън вече обяви предстоящо даване на гражданство на 11 милиона незаконни имигранти, а масовите походи от Хондурас и други страни от Средна Америка към САЩ се възобновиха с пълна сила. Байдън ги призова да не идват „все още“... Доста ясно послание какво следва не след дълго.

И така, „белият човек“ е почти официално обявен за враг от новата власт в САЩ. Да, обявява се война на „белите расисти,“ а не на европейците в САЩ като цяло, но с оглед колко разтегливо понятие е „расизъм,“ лесно може да се заключи, че това може да значи всеки един от 74-те милиона гласоподаватели, подкрепили Тръмп, и не само тях... Това е студена гражданска война, в която европейците, създали САЩ, са посочени като „врага“ в собствената си страна и стават втора категория хора. Какво предизвика това? Страх. Докато многохилядните митинги на Тръмп не само през предизборната кампания, а и през целия му мандат, бяха в различни по-малко или повече отдалечени щати, стотиците хиляди, отишли на 6-и януари да подкрепят Тръмп във Вашингтон - змийското гнездо на пионките на глобализма, ги стресна. Стресна ги точно тази многочисленост и решителност, а не самият щурм по-късно, в който участваха само единици, а и витае основателно подозрение, че е нарочно допуснат, за да бъдат оправдани последващите репресии, по подобие на запалването на Райхстага миналия век в Германия.

Многочислеността и решителността на тези стотици хиляди американци да не признаят наглата изборна измама буди страх у „демократите,“ а и у онези „републиканци,“ които предадоха Тръмп - и с него избирателите си. Добре им беше преди Тръмп, когато изборните разигравания бяха с „белязани карти“ - кандидати от двете страни, чиито позиции не се различаваха по нито един съществен за глобалистите въпрос. „Варенето на жабите,“ изразяващо се в обезличаване, унищожение и тотална замяна на семейството, ценностите, културата в САЩ вървеше толкова добре... Но после дойде Тръмп и това се промени завинаги. Дори и Тръмп да бъде политически обезвреден, което глобалистите ще се опитат да направят - вече има заплахи за безкрайни дела срещу него, никога вече обикновеният американец няма да повярва във фалшивия избор, който му се предлагаше преди Тръмп. Дали дори и с цялото ново знание, което придобиха покрай Тръмп, жабите ще позволят кротко да бъдат сварени? Вероятността е вече доста по-малка. Затова и „демократите“ и техните благодетели толкова ги е страх. Царят е гол.

< Предишна
Следваща >