Вълци в овчи кожи

Раздел: Кратки разбори
01.08.2023 г. ▶

Автор: Тодор Иванов
Обнародване на статията: 31.07.2023 г. (https://telegra.ph/Vlci-v-ovchi-kozhi-07-31)

Сигурно вече сте запознати със и отегчени от най-новия скандал, който в момента разтриса България: брутален побой над жена и раздуването му от т.нар. национални и социални медии. Всичко това кулминира в къде спонтанни, къде не толкова спонтанни протести с призиви за изчегъртване на "загнилото" законодателство и подменянето му с "прогресивно", "европейско" такова.

Няма да ви занимавам с преразкази и тълкувания на случилото се и предстоящото да се случи, или със светските идоли на втрещените ни съграждани, участващи в тези процеси. Поне не пряко - само доколкото засягат Църквата и препокриването им с персонажите, описани в заглавието.

Наскоро един от предвестниците на антихриста, а именно "Дневник", публикува статия, чийто автор, в опита си да "защити" Православието от посегателството на немитите байганьовски ръце, за пореден път се доказва като един от многото му непримирими съвременни врагове.

В нея той описва един неособено приятен образ на масовия българин: пияница, побойник, лъжепатриот, склонен към развод, домашно насилие и други порочни практики, но все пак драпащ към някаква представа за традиционни ценности, а именно семейна единица, състояща се от мъж и жена, т.е. както Господ е предвидил от самото начало (Бит. 2:24).

Следва негодуване от факта, че Православието се приравнява само и единствено със тези традиционни ценности и изреждане на няколко примера какво още всъщност представлява то. Но, както се очакваше, уж ценните за автора християнски принципи биват само изброени. А имаше възможност - призвание даже - да насочи въпросните изстрадали и заблудени сънародници в правилния път, но вместо това реши да зазида омразата си към тях и каузата им с редица други епитети. А и няма как да прави иначе, понеже целта му е именно тази. Повече за това по-надолу.

За всичко това - окаяното състояние на българите и изкривеният образ на Православието - е виновен Кремъл. Точно така - противопоставянето на "джендъризма" е всъщност внесен от нацистка Русия "дуализъм". Това е наистина иронично като се има предвид, че авторът и съмишлениците му изповядват някакъв своего рода дуализъм, а именно идолизирането на някаква либерална "европейска" цивилизация, чийто извечен враг е Москва.

Освен мръсното простолюдие - основна пречка за установяването на "земния рай" - обект на атаки за пореден път се оказа и ненавистния за розовите вълци Свети Синод на Българската Православна Църква. Йерарсите, видите ли, не просто "усложнявали" допълнително ситуацията със своите становища против содомитските паради и др. такива мероприятия, но на всичкото отгоре го правели под диктовката на - познахте - североизточните варвари.

Друг смъртен грях на Св. Синод, който със сигурност допълнително бърка в червата на секуларистите в християнска обвивка, е нежеланието му да се присъедини към "правилната" страна на историята: в разрез със евроатлантическата партийна линия, БПЦ продължава да признава Украинската православна църква с предстоятел митр. Онуфрий за единствената канонична църква в Украйна.

Но може би най-непростимото престъпление на БПЦ е последователното отстояване на православната вяра, 1) било срещу икуменизма, отказвайки участие в критския лъжесъбор, 2) било срещу папизма, наричайки всички минали и - пази Боже - предстоящи унии "позорни", 3) било срещу т.нар. източен папизъм, давайки ясни знаци на цариградския патриарх, че не е "пръв без равни".

Особено болезнена от гореизброените лично за проливащия крокодилски сълзи автор е т. 2), тъй като връзката му с Ватикана, макар и не съвсем публична, е от съществено значение. Малко предистория:

От Втория ватикански събор насам римската синагога все повече и повече заприличва на някакво либерално НПО, което бихте срещнали в типичната западна столица, а от няколко години и в нашата. Няма време и пространство за пълен списък с изстъпленията и отстъпленията на всичките узурпатори на Петровия престол от този период, но е достатъчно да погледнем сегашният им непогрешим главатар, според който хомосексуалните имат право на брак, и че Господ обича травеститите "такива, каквито са". Явно св. ап. Павел е бил в тежка заблуда като е казал, че грешния човек трябва да претърпи промяна за да наследи царството Божие. (1 Кор. 6:9-11)

И така от 60-те години на миналия век до ден днешен йезуитското свърталище пръска отровата си не само в някога католическите страни, но и у нас. Едно от неговите пипала е Фондация "Комунитас", която е издала немалко книги на автора. Чували сте израза "няма безплатен обяд". Няма по-подходящ повод за употребата му от този. Нито човек ще храни лаещ го пес, нито песът ще хапе ръката, която го храни. Отпускат се определени суми за определени цели, и, както виждате, опазване чистотата на Православието не е една от тях.

Няма информационна блокада - всичко е достъпно, поне засега. И се виждат причините за това съвпадение на интереси. А що се отнася до т.нар. "джендъризъм" - неговите явни и неявни поддръжници или изцяло отричат неговото съществуване, или, когато са изправени пред фактите, заглушават всякакво несъгласие ако могат, а когато и това не им се получи: просто го наричат "добро" и обявяват несъгласните за "тесногръди зилоти".

Този свят никога не е обичал Църквата и Истината, Която Тя е изповядвала и продължава да изповядва. По-лесно е да се бориш с враг, който открито се обявява за такъв, отколкото подмолни агенти, които се представят за "наши". Но Господ не ни е обещал лесен път.

"Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне." (1 Петр. 5:8)



Последвайте "Не от този свят" в Телеграм.

Корпорациите стоят зад фалшивите модерни идеологии

Раздел: Кратки разбори
13.07.2023 г. ▶

Автор: Дахер Дахер (само заглавието е от Буревестник)
Обнародване на статията: 12.07.2023 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Нерядко сме дискутирали с приятели защо и каква е целта на тази "woke" политика с всички тези фалшиви и лицемерни каузи, като почнем от зелени активисти и стигнем до лгбт, и кой я лансира така агресивно.

Отговорът е съвсем очеваден. Работя от над десетилетие в корпоративна среда и пред очите ми виждам целия процес. Именно големите компании са тези, които толкова масивно финансират тази идеология. Всичките са правени като по калъп, дори вътрешнозаводските им термини са едни и същи навсякъде: сетване на мийтинг, трейнинги, куалити, куортър енд, тийм билдинг, таргети, колове, аудит, ЕМЕА, ЛАТАМ, Пега, Сейлс, Диспач, Оракъл, тракери, баскети, портфолио, репортинг, СМЕ, тийм, селф-рефлексии, асесмънти, коучинг, тийм лидери, скеджуъли, оперейшънъл мениджъри, АйТи тикети...всичко е като от една щампа извадено.

На тези големи корпорации съвсем естесвено целта им е да изкарват пари и да се разрастват като природен организъм. От високите етажи на тези компании искат послушници, които покорно да изпълняват всяка задача, без много да мислят, достатъчно интелигентни да вършат техническата и административната част, но със сервилен ген, безлични хора, които да не застрашават, да са зависими хора, такива които знаят, че нямат качества, но послушанието и изпълнителността им, покорството им са ги извели до тази височина. Затова са и толкова озлобени, несигурни в себе си и тряскаво изкарват злобата си наяве, за да доказват своята сервилност. От тези хора стават най-съвршените "агенти", преследвачи, като онези кучета от "1984" .

Малко приличат на онези "бети" от американските училища, които групово извършват насилие за да се докажат на "алфите". То този манталитет се прехвърля в мрежите, всяка кифла се бори да бъде най-популярна и се стига до крайности.

Тези крайности се инжектират и в идеологиите, така се гради по-сериозно сито.

Но как да набереш такива хора-послушници, какво сито да поставиш? Нашите клетки има т.нар. клетъчна мембрана, която се характеризира със свойството "избирателна пропускливост". В клетката попадат само правилните вещества. В миналото такава роля на клетъчната мембрана са играли сектите, крайните религии. Днес корпорациите са пригодили по-мащабна идеология в техен интерес.

Защото като си сложиш цветни знаменца и крещиш срещу актуалния посочен геополитически враг, ти показваш генетичната си принадлежност, сервилния ти ген. Тази идеология е корпоративната клетъчна мембрана, ситото, в което ти дава билета за малко по-висок етаж. И като ти го дадат, ти се самозабравяш, мислиш, че си вече преуспял, всички останали са врагове, срещу които ще се звериш за да докажеш и защитаваш своя "божествен произход". Като джихадист да крищиш и да изискваш от всички да се кланят на правилната вяра. А неверниците трябва да се преследват, така ти се доказваш на глутницата. Тази на богатата каста с големите стандарти.

То затова чисто генетично у нас най-големите евроатлантици са точно най-привилегированите бивши комсомолци, агенти и партийни дейци. Това се предава генетично.

И знаете ли какво? Това си е естествено, дори необходимо. Всички системи ще го правят: така е и в политиката, в администрациите, това си е кръговрат. Такива големи структури движат техническия прогрес, правят удобства. До един момент. Защото средата на пирамидата се е напълнила с планктон, водорасли, с мазни и ненужни павета. Които срутват цялата пирамида. До следващата.

----

Всъщност има два типа планктон. Първият е онзи, който е селф-ауеър, който е наясно с действителността и лицемерието, но си казва, че защо да не се адаптира и да се възползва от цялата тази работа.

Другите, онези, агресивните, те са опасните. Това са фанатиците, джихадистите, ултрасите, които крещят на умряло срещу всеки.

Знаете ли, аз пиша всичките си постове през телефона в метрото, в тоалетната, през почивките на терасата, вечер преди лягане. После чета с насмешка истеричните обвинения и епитети - един ме нарече общественик, платен инфлуенсър, пропагандатор на еди-кое-си посолство, агент. Злобеят с клинична истерия, трескат си главите в клавиатурите и посвещават жлъчни и злобни публикации срещу мен. Може би се надяват на бисквитка и потупване по рамото от алфите. Господи, колко са жалки и прости. А се мислят за Нютон умножен по Паскал по интелект.

А аз си пиша постовете от тоалетната.
Мили Боже.

Научихме ли нещо за 100 години?

Раздел: Кратки разбори
09.06.2023 г. ▶

Днес се навършват точно 100 години от един знаков преврат в новата Българска история. Вместо да изпадаме в спорове дали последвалото управление е било добро или лошо за България, и да вземаме страни, нека се замислим защо в следосвобожденска България, и особено след двете национални катастрофи след Балканските и Първата световна войни, България на практика е в низ от тихи или напълно видими граждански войни. Макар и да не са изрично определени от историята като такива.

Имало ли е чак такова разделение в самото общество, или политическата класа успява да пренесе своите крамоли върху обикновените хора, които, разбира се, са най-пострадалите от тези събития? И какви поуки можем да си извадим за днешния ден, когато политическата класа отново се опитва да насее подобно разделение в обществото, работейки в посока, сериозно разминаваща се и почти противоположна на желанието на Народа?

Тъжното е, че тогава България поне е имала някакъв собствен избор за своето развитие, докато след Втората световна война почти всички големи партии просто безропотно козируват на Големия брат, бил той в Москва или отвъд океана. Възможно ли е днес да се стигне до гражданска война в България заради нежеланието на Народа България да следва наложената от Големия брат външно-, че и вътрешнополитическа линия? (Защото не са ли Истанбулската конвенция и като цяло джендър-идеологията една безочлива намеса във вътрешните работи на България?) Може ли да стане „майдан“ и тук, както заплашват напоследък атлантиците?

Властта е при тях. Тогава „майдан“ срещу кого, срещу Народа ли, питам аз? Как си го представяте? Още Стамболов се е надявал някак да избие русофилията от главата на Българина, но в крайна сметка е осъзнал обречеността на това начинание. Освен наша освободителка от игото, Русия е и наша духовна дъщеря, защото съвсем пряко сме ѝ дали вярата и езика - две от трите основи на един народ (третата е кръвта). И Българинът е привързан и неизбежно ще бъде привързан към Русия. Една хилядолетна традиция няма как да бъде унищожена от плоската и в крайна сметка мимолетна военна пропаганда на атлантизма.

Да, има атлантици и в обществото, но малко на брой и съсредоточени почти изцяло в столицата. За сметка на това доста шумни и рекламирани от медиите, които са подвластни на същите господари като политическата класа. Но ако някой си мисли, че запали ли гражданска война, би я спечелил благодарение на тях и на платени биячи и славоукраинстващи „националисти“, се лъже жестоко. Тук хората са много по-миролюбиви и разминаването в съотношението на силите е в пъти по-голямо, отколкото беше през 2014 г. в Украйна, и далеч не в полза на кукловодите.

Така че долу ръцете от България! Не си и помисляйте, че насъскването на хората едни срещу други ще успее! С вяра в Бога, и атлантическата коалиция ще преживеем рано или късно. Бъдем ли упорити и настоятелни, неизбежно Народът ще получи подобаващо представителство и в управлението на страната.

Брой 45: Бъдещето на Европа и България

Раздел: Подкаст
24.05.2023 г. ▶

С Георги Драганов и Джеси обсъждаме бъдещето на Европа и България. Как да решим демографския въпрос? Има ли бъдеще ЕС и може ли да бъде променено неговото подчинено на глобалистите положение? Може ли да бъде сменен брюкселския елит с такъв, който да работи за интересите на европейските държави? Щом политиките на Брюксел са в ущърб на Европа, не трябва ли България да търси друг път? Говорим по тези и много други въпроси.

Ще загуби ли Ердоган властта в Турция?

Раздел: Кратки разбори
12.05.2023 г. ▶

Краткият отговор е „не“.

В Турция в неделя, 14-ти май, предстоят доста важни президентски избори. Глобалистите ще се опитат чрез тях най-сетне да свалят неудобния им Ердоган, при чието управление Турция се издигна от безволев и скучен глобалистически васал в регионална сила, която вече има претенции за водеща роля в Близкия Изток и дори за влияние в Средна Азия. Това, естествено, изискваше самостоятелна политика и „отсвирване“ на голяма част от глобалистическите искания към Турция, което неизбежно превърна Ердоган във враг на кукловодите.

През 2016 г. ЦРУ направо се опитаха да го свалят чрез преврат, но не им се получи, тъй като по-голямата част от войската му остана вярна. Има слухове и че от Русия са предупредили Ердоган за грозящата го опасност, което би обяснило затоплилите се донякъде отношения между двете страни след това. След този опит за преврат, Ердоган направи мащабна чистка на противниците си и овладя напълно силовия апарат. Спечели и последвалия референдум за президентска република, който съсредоточи още повече власт в неговите ръце. А в тези 6 години от референдума насам Турция се превърна в почти първостепенен геополитически фактор - нещо, за което не можеше и да мечтае преди 20 години. И това въпреки непрестанните икономически нападения срещу страната, стремящи се да уронят доверието към Ердоган сред обикновените турци.

В почти всички проучвания за предстоящите избори се предвижда Ердоган да загуби от кандидата на обединената опозиция. Определено виждаме унгарски сценарий, в който глобалистите събират от кол и въже всичко възможно, за да го хвърлят срещу неудобния им водач. По подобен начин и Орбан се очакваше да загуби според предварителните проучвания, макар че в последния месец дори и там се видя, че няма да стане. В Турция нещата изглеждат по-зле за Ердоган, като дори някои проучвания дават победа на противника му още на първия кръг.

Каква би била Турция, ако глобалистическите пионки вземат властта? Със сигурност ще видим например ново изостряне на отношенията със Сирия, където понастоящем е напът да стане пълно сдобряване. Неизбежно би започнало и агресивно противопоставяне на Русия, а защо не и втори фронт на войната. Който впрочем навярно би завършил с едно връщане на Цариград като Православен град след години, но това е друга тема. Изобщо, ако Ердоган сдаде властта, Турция бързо би се върнала към ролята на безволев глобалистически васал. Това едва ли е нещо, което мислещият турчин би искал. Но дали го осъзнава? В крайна сметка, няма особено значение.

Ако научихме нещо в последните години, то е, че във важните в геополитическо отношение страни изборите са просто фасада за случващите се отдолу в държавата процеси. Последно и неоспоримо доказателство бяха изборите в САЩ, на които Тръмп смачка неадекватния си противник, но чрез очевидни измами с фалшиви „гласове по пощата“ победата му беше открадната и в момента узурпаторите управляват страната най-безцеремонно, разпалвайки война след война и унищожавайки обикновения американец. Изборите бяха „оставени да се случват“, когато „републиканци“ и „демократи“ бяха двете страни на една и съща монета и нямаше съществени разлики в политиките им, особено във външната. Но Тръмп промени това и „дълбоката държава“ ще хвърли всички сили грешката от 2016 г. никога да не се повтори.

В тази връзка, ако някой си мисли, че „волята на народа“ ще реши кой да бъде президент на Турция, той е невероятен наивник. Изборният резултат ще бъде такъв, какъвто предопределя управлението на истинската сила в Турция. Ако Ердоган има пълна власт над войската и полицията, което се предполага след опита за преврат и последвалата чистка, той ще победи в тези избори по един или друг начин. Най-вероятно след балотаж и „драма“ в него. Ако обаче глобалистите са успели да пробият сред онези, които Ердоган е смятал за верни негови хора, би могъл да загуби. Това обаче изглежда малко вероятно.