Буревестник - Български подкаст за геополитика

Изтегляне на приложението
Слушайте:            

Присъединете се: 

За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Начало
Подкаст
Кратки разбори
Преводи на чуждестранни статии
Следваща >

Когато разкриването на престъпления се счита за престъпление, тогава системата се управлява от престъпници

Раздел: Кратки разбори
27.06.2024 г.


Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 27.06.2024 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Делото на Джулиан Асандж е като това на вентилатор, който временно разсейва мъглата, разкрива истинските цветове пред очите ни, преди мъглата отново да ги погълне и потопи в мътни сиви пелени.

"Високите", големите и богати култури произвеждат и най-високите като качество интелектуални продукти в литературата, киното, музиката, начин и стандарт на живот. Все неща, на които да се възхищаваш и подражаваш. Да искаш да си част от тях. Високите култури обаче умеят и да прикриват и голямата цена за богатството си - колониализъм, експлоатация, геноциди, разврат и т.н. За да поддържаш такива високи стандарти ти трябва огромен разход на енергия, на ресурси, човешки и материални. Тук идва вече и мястото на пропагандата.

Западните култури обичат да демонизират и представят всички останали, които не им се подчиняват, за диваци, варвари, за нечовешки създания, които заслужават да бъдат затрити.

Много обичат примерно да споменават Гладомор в Украйна, но винаги замъгляват далеч по-бруталните гладове, предизвикани от британците в Индия, които най-нагло и просташки се оправдават с абсурдни аргументи. Или подобните деяния на Фрут компъни. Обичат да говорят за империализма на Русия, Китай, а не обичат да говорят за индианските резервати, за почти систематичното унищожение на цели култури като тези на аборигени, маори или палестинци.

Сякаш са забравили, че допреди 100 години голяма част от Европа е била фашистка, горели са хора в газови камери и са напоили континента с кръв, заради алчни колониални интереси. Забравили са как са са слагали живи хора в кафези и са ги презентирали в зоологически паркове и циркове. Как са търгували с роби и са разграбвали богатства, като са правили подигравателни карикатури във вестниците. Как са рязали длани на стотици хиляди африканци, а после подигравателно са правели шоколадови длани в страните си. Забравили са как са обявявали Бен Ладен за герой и борец за свобода, как са въоръжавали с химически оръжия и възхвалявали Саддам Хюсеин, когато е воювал с Иран, как финансират и до днес ислямисти и джихадисти, фашисти и анархисти. Как работят с брутални диктатури и как финансират масови кланета като тези в Индонезия. Как са избили голям процент от корейското население заради имперски интереси и деления.

Е, България не е правила такива деяния. Бих го натъртил на някой белгиец примерно, ако почне да ми се хвали с гофретите и Брюксел.

И не че другият свят е по-добър. Вероятно ако разменим местата ще е същото. Такива като Асандж обаче разкриват тъжната истина за човечеството. За бруталността на човек като биологична единица, когато има пълна доминация. За жестокостта и неумението да живеем в напълно възможно балансирано общество.

Добрият Запад е илюзия. Съществуват само интереси. Добрият Запад цензурира, канселира и преследва свои журналисти, собствени военни и бивши агенти на техните служби, когато те им разкриват едни от най-бруталните деяния. Днес хора като Даниел Хейл са в затвора, преследват се Асандж, Сноудън, убиват се журналисти и военни в странни обстоятелства. Но умее да го маркетира добре.

Точно това казва и Асандж. Запад обича да представя как нейн войник дава бонбони на малко момиченце, но не ви дава как на следващия ден танк ще мине през същото момиченце и семейството му. Ще го превърне в маловажна статистика.

Когато хора като Зукърбърг предоставят ваши данни на корпорациите, те са стават милиардери и герои. Когато обаче Асандж разкрива и предоставя данни от корпорации, превърнали се в държави, такива хора са големите демони, предатели, голямото зло, обезчовечават ги с брутална пропаганда.

Не е лесно да критикуваш и да разкриваш деянията на най-големия и мощен световен хегемон, овладял до съвършенство контрола над медии, на социалното инженерство и втълпяването на идентичности. Ако някой атлантик чете тези редове ще се изпълни със злоба и омраза, ще иска да ме канселира, защото са му набили идентичността да мрази другите. Но за да има баланс винаги ще се появяват "бунтари". С лизането на задници не ставаш европеец. Ставаш като ония индийци или африканци, дето стреляли срещу свои след команди на "висшата култура", мислейки че и те ще станат висша класа. А стават за посмешище след поколения.

И винаги ще те обвиняват, че си от "лошите".
Нека си лаят.

Когато разкриването на престъпления се счита за престъпление, тогава системата се управлява от престъпници.


Асанж е на свобода!

Раздел: Кратки разбори
25.06.2024 г.


Джулиан Асанж отново е свободен! Истински герой на нашето съвремие, разкрил стотици заговори на глобалистите в ущърб на обикновените хора - от наместване на техни кукли на конци на власт в слаби държави до жестоки военни престъпления срещу мирно население. Трудно е да се каже какво доведе до този неочакван обрат дори за неговите поддръжници, които го бяхме отписали след предателството на еквадорския президент Ленин Морено... Но е ясно, че това няма как да стане без глобалистическо одобрение. Можем само да се надяваме, че коментарът на журналиста Тъкър Карлсън е напипал вярна струна - „Приливът се обръща“...

Ако и Доналд Тръмп бъде допуснат да си върне президентския пост - защото миналия път видяхме ясно, че не изборите решават това, а броенето след това, то можем да заключим, че сме спечелили още няколко години, които ще трябва да използваме, за да избегнем Трета световна война...


Брой 54: Бъдещето на България в многополюсния свят

Раздел: Подкаст
06.06.2024 г.

В брой 54 на Буревестник с нашите гости Станимир Петров и Калоян Калчев от Родолюбиво движение „Иван Вазов“ говорим за бъдещите възможности на Родината в многополюсния свят, който се развива пред очите ни. Обсъждайки немалкото грешки и пропуснати възможности от нашите политици през прехода, се опитваме да извлечем поуки, които да са от полза на България в бъдеще. В създаваният пред очите ни нов свят, в съюз с какви държави искаме да бъдем? Какво наследство искаме да оставим на нашите деца и внуци?



Умиращата змия хапе най-много

Раздел: Кратки разбори
16.05.2024 г.


Покушението срещу министър-председателя на Словакия Роберт Фицо беше поредното стъпало по пропадащата надолу спирала, показваща все по-ясно истинското лице на „либералната демокрация“. Напълно ясно е защо Фицо е мишена на либералния тероризъм - защото изрази категорична позиция за мир в Украйна, с която и спечели изборите. Освен това е и против „пандемични споразумения“ и всякакви глобалистически номерца, които ЕС се опитва да наложи върху членките си. И тези твърди позиции той и партията му не смятат да променят, с което унгарският водач Виктор Орбан си спечели един много силен съюзник, който замени предалите се в лапите на злото поляци.

Ясно е кой има интерес да бъде убит такъв силен, решителен и получил категоричната подкрепа на народа си водач - службите на някои държави, вършещи мръсната работа на глобалистическите си кукловоди. Не е било трудно да се вербува изпълнител - някакъв словашки „букър“, заслепен и умопомрачен от либералната, богоборческа и съответно човекомразна пропаганда. Човек, очевидно скъсал всякаква връзка с действителността и в този смисъл огледален образ на ислямските терористи. Единствената разлика е, че не носи полумесец на гърдите си, а шестцветно знаме. За него това да искаш народът ти да бъде независим е същото като за ислямския фанатик да се подиграваш с пророка му.

Неслучайно този терористичен атентат става точно когато машата на глобалистите на бойното поле срещу Русия търпи поражение след поражение и вече единственият въпрос в тази прокси-война е къде руското ръководство ще благоволи да спре. В Грузия също законът за чуждестранните агенти беше приет въпреки опитите за майдан, и изглежда управляващите няма да допуснат да последват съдбата на печалния Янукович. Но змията хапе най-много, когато знае, че умира. Глобалистите, в яростта си, са готови да задействат подобни умствено помрачени свои пионки, за да ударят своите врагове. За добро или зло, ролята на личността в историческите събития остава огромна, колкото и глобалистическата безлика хидра да се опитва да наложи бюрократична диктатура на една аморфна, гротескна маса. Така че смели водачи като Фицо са скъпоценни и трудно се намират, а е лесно да бъдат отстранени, кой със скалъпено корупционно скандалче (това вече беше пробвано срещу Фицо, но не мина), а в краен случай, както виждаме, и физически. Много по-лесно е да се руши, отколкото да се гради, затова и битката на доброто срещу злото винаги ще бъде с наклонени против нас везни. Но това не бива да ни отчайва!

Българийо, гледай близка, славянска Словакия, и мисли и за себе си! Словакия също е в ЕС, там също има разделение на нормални и либерали, и също нормалните са доста повече. Ако някой си въобразява, че тук няма хора, готови да убиват за либералната идеология, жестоко се лъже. В социалните мрежи ясно се вижда кои мразят ближния си по напълно бесовски начин. Най-отчетлив пример са реакциите на русофили и русофоби, когато им е показано страдание на войници от отсрещната страна. В групата на Буревестник във Фейсбук, когато бъде споделено видео на украински войници, пратени по неволя на фронта, и мизерните условия, в които се бият, русофилите, които иначе напълно подкрепят Русия в тази война, проявяват искрено съчувствие към тези момчета, мнозина от които приличат на току-що завършили гимназията. „Та те са още деца...“, пишат русофилите, пускат плачещи човечета и негодуват не срещу тях, а срещу ръководството на държавата им. От другата страна, когато нещо подобно се сподели за руски войници, русофобската аудитория не прикрива своята радост, присмех и злоба, пожелава им „да наторят чернозема“.

Внушеното на либерала чувство за превъзходство над нормалните хора не се различава много от внушеното на ислямския фанатик, че неверниците не заслужават да живеят. Така че не вземайте сегашното относително спокойствие в България за даденост... Трябва да бъдем бдителни спрямо тукашните либерали и да правим всичко по силите си да потушаваме огньовете на омразата, които глобалистите неизбежно ще се постараят - и вече се стараят - да разпалват и тук. Преди да са се превърнали в пожар, който да изпепели нашия народ!

Да се помолим за Фицо да оцелее и да продължи да работи за свободата на родината си!


Уроците, уви, никой не помни

Раздел: Кратки разбори
09.05.2024 г.


Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 09.05.2024 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Днес някак спонтанно се сетих за една нереализирана мечта на Серджо Леоне - да заснеме филм за обсадата на Ленинград.

Проектът е щял да бъде съветско-американски, Леоне е работил 4 години над него с руски сценаристи, дори осигурил половината от необходимите 100 милиона долара от руски спонсори. Сценарият е бил по книга на Харисън Солсбъри и проследявал събитията около обсадата на Ленинград между 1941 и 1944, в която загинали над 1,5 милиона души, през погледа на американски военен фотограф, който бил приклещен от военните действия. През това време фотографът се влюбва в руска девойка. В главната роля е щял да бъде Робърт де Ниро, а музиката е щяла да бъде композирана от Енио Мориконе.

Филмът също е щял да акцентира върху факта, че 78% от убитите нацисти са били убити от съветската армия и реално те са поели по-голямата тежест в унищожението на Хитлер. Филмът е щял да бъде епохален и в това, че е можел да обедини двата лагера от студената война, но уви, Серджо Леоне внезапно умира през 1989 г. и така гигантският проект не се осъществява.

-----

Днес сякаш светът отново влиза в ера, която напомня на събития отпреди Първата световна война, която предизвиква и втора като следствие. Двете войни избухват в резултат не на появата на някакво необяснимо зло, а е породена от алчността и желанието за контрол над колониални територии и техните ресурси. От двете страни на конфликта.

Страните си сменят "партньорите", но не и нравите, продължават алчно да гледат към ресурсите и възможностите им, хитро представят техните интереси пред народите си като "национални" и всеобщи, хуманни и други лъжи, демонизират противниците, по-точно конкуренцията, и всеки се стреми да подчини другия.

Преди Първата световна война Великобритания започнала сериозно да изостава технологично от Германия, заедно с французите започнали да се опасяват от предимството на германската флота. Германците пък жадно гледали към колониалното превъзходство на британци и французи, и се нуждаели от излаз към Средиземно море за да настанят корабите. Най-слабото звено са били Балканите и затова чрез техните братовчеди, австроунгарците, са гледали да се настанят там. Австро-Унгария анексира Босна, като по този начин настройва сърбите срещу тях. Руснаците пък гледали да използват славянската връзка на Балканите за да доминират в региона. И така един ден в Сараево сръбски националист застрелва австрийския престолонаследник. Германците пришпорват братовчедите и така Австро-Унгария обявява война на Сърбия. Русия в отговор обявява война на Австро-Унгария, а вследствие Германия обявява война на Русия, набелязвайки мините за желязо в Украйна. Хитрите британци и французи само това чакат и обявяват война на Германия. И се разправят с флотата й.

Германия губи войната, но французите започнали да се гаврят с германци, окупират Рур и довеждат германците до финансов крах, унижение и позор, който довежда Хитлер на власт и съответния отговор.

Уроците, уви, никой не помни. През генерациите хората забравят някои неща.

Следваща >