Буревестник - Български подкаст за геополитика

Изтегляне на приложението
Слушайте:            

Присъединете се: 

За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Начало
Подкаст
Кратки разбори
Преводи на чуждестранни статии
Следваща >

Русия удържа дори икономическия фронт

Раздел: Кратки разбори
05.05.2022 г.


Ако има един фронт на настоящата война, на който дори и подкрепящите Русия очакваха тя да има големи трудности, това беше икономическият. След като възможно най-тежките икономически санкции, с които Байдън плашеше месеци наред, се стовариха върху Русия, и рублата се срина почти двойно спрямо долара и еврото, всички очакваха нещата да стават все по-зле, а западните служби потриваха ръце, очаквайки бунт на гладни руснаци да отстрани Путин от власт. Само няколко седмици по-късно обаче, рублата вече е на равнище около 65 за долар, което е над два пъти повече от цената в началото на март, и дори е с около 10 рубли за долар по-малко спрямо положението преди войната. Вратичката, която Путин остави на ЕС, се ползва, и въпреки медийните кампании, че уж нямало вече да се купува руски нефт и газ, повечето страни в ЕС продължават да купуват, защото руските суровини са най-евтини. И само България в лицето на некадърното си управление позволи говоренето и позьорството пред Големия брат да прерастне в истински вреди за икономиката ѝ.

Разбира се, Западът използва тази война да оправдае с нея инфлацията, която го залива все повече. Президентът на САЩ също имаше такова изказване. И в България се опитват да ни излъжат, че е така. Но нека да си спомним, че инфлацията очевидно вече беше 20-30% още месеци преди войната, в края на миналото лято. Нека не се връзваме на лъжите! Отделен въпрос е доколко това е контролиран процес на постепенно спихване на фалшивия икономически балон на запад и пореден погром срещу средната класа, които, за съжаление, ще засегнат и нас... Но все по-очевидно става, че икономическите проблеми, като тенденция, по-скоро са на запад, отколкото в Русия.

И, в крайна сметка, след като Русия удържа дори икономическия фронт, където несъмнено е по-слаба, как мислите се развива същинската война на бойното поле, отвъд медийната мъгла?


Брой 34: Войната в Украйна (Част II)

Раздел: Подкаст
28.04.2022 г.



Можем ли едновременно да сме родолюбци и да подкрепяме глобалистите?

Раздел: Кратки разбори
19.04.2022 г.


Голямо и болезнено разделение цари сред Българските родолюбци по повод войната в Украйна. Разбира се, мнозинството застава на страната на Русия, както се вижда и от лавинообразно растящата подкрепа за партия „Възраждане“, която единствена заема категорична позиция по въпроса - позиция, която съвпада с позицията на огромното мнозинство от Българите. Но едно малцинство, най-вече в София, по една или друга причина застава на страната на Украйна. Ще се опитаме да разберем причините за това разделение.

Лесно е да се разбере защо едната част поддържа руската страна в тази война. Първо и най-важно, на Русия симпатизира и мнозинството от Българския народ, а какъв родолюбец си, ако заставаш против народа си? Второ, за всеки, следящ голямата картинка е ясно, че това е война не между Русия и Украйна, а война между Русия и глобализма, като Украйна е удобна, Православна (и именно затова на кукловодите не им пука за жертвите, а дори искат колкото се може повече) маша за глобалистите. Знаейки това, един родолюбец няма как да застане на страната на глобализма, защото, ако в тази война той съкруши един от двата си основни противника, ще затегне още повече хватката си върху страни като България. А родолюбците знаят, че семейството е мама, татко и, дай Боже, деца, и не искат утре децата им да учат джендър-идеология в училище. Това е изявление, с което няма да се харесаме нито на едната, нито на другата страна, но историческата истина е, че Русия, нашата духовна дъщеря, на която сме дали и Православието, и писмеността, има и добрини, и грехове към България. Но в този случай е ясно чия победа би довела до по-добро бъдеще за нас.

По-трудно е да се разбере защо има наричащи себе си родолюбци или „консерватори“, които поддържат Украйна. Значителна част от тези хора поначало са русофоби, болезнени русофоби, до степен да не могат да разберат вредата за България или още по-лошо, да я разбират, но да я пренебрегват в името на омразата към Русия. Тъжно е това положение, когато мразиш повече Русия, отколкото обичаш България. Или пък смятат, че икономиката ни би пострадала при успех на Русия, което поначало е под въпрос, но най-вече показва, че парите за тях са по-важни от ценностите. Тогава трудно бихме могли да ги наречем родолюбци. Но все пак, сред родолюбците има и просто заблудени, които по някаква причина са привързани към Запада, но не осъзнават до каква степен либерализмът е проял самата същност на Запада. Те си мислят, че всичко това е временно, че като се върне Тръмп на власт, като с вълшебна пръчица ще се завърне и нормалността в САЩ (първия път върна ли се?). Съжалявам, приятели, но този кораб отдавна е отплавал. Лека-полека времето на все още нормалните хора в САЩ изтича, а твърде много детски мозъци са били промити в последните петдесетина години... Проучванията показват категорично, че младежта в САЩ е силно увредена от глобалистическата идеология, до степен двуцифрен процент да не са сигурни кой пол са. Всичко около тях проповядва джендър-идеология и заместване на населението с хора от третия свят - от любимите им филми и сериали (дори детските!), през училищната система, дори до църквите, за малцината млади, които ходят. От такива хора ли чакате консервативно бъдеще и завръщане към нормалността за САЩ, а и за васалните му Западна Европа, Великобритания, Канада, Австралия? Няма как да се случи. В контраст, Русия в момента е, за добро или лошо, най-силната и влиятелна Православна страна, която съхранява нашите изконни ценности, докато Западът вече все по-открито воюва с тях и иска да ги унищожи.

Трябва да приемете, че България НЕ Е част от Запада, и слава Богу за това! Събитията в последните две години, а и сега покрай тази война, ясно показват, че Българите, за разлика от западняците, не поддаваме на пропаганда, колкото и нагло да ни облъчват. Даже напротив, колкото по-нагли и яростни стават, толкова повече засилваме отпора. Така че нека не вземаме присърце кой ще управлява на запад. Разбира се, би било добре това да е Тръмп, но само дотолкова, че няма да бъдем натискани от „господарите“, както сме сега, и съответно няма да се червим, бъдейки управлявани от Кирчовци, и няма да се притесняваме, че в училище може да въведат джендър-идеология. Но на коренна промяна в САЩ не се надявайте. Нека да оставим западните проблеми на Запада, а да се съсредоточим върху себе си и бъдещото си място на световната сцена. Подобни времена на големи сътресения са решителните мигове, в които един народ може да увеличи относителната си геополитическа независимост. Нека не изпускаме тази възможност!


Брой 34: Войната в Украйна

Раздел: Подкаст
14.04.2022 г.



Победата на Орбан застопори нормалността в сърцето на Европа

Раздел: Кратки разбори
04.04.2022 г.


Орбан и неговата партия ФИДЕС спечелиха безапелационно изборите в Унгария с над 53% от гласовете - рекорд в историята на изборите в Унгария, и запазиха конституционното си мнозинство от 2/3. Над 18% беше разликата с „обединената опозиция“. Тази победа не е изненада за никого, особено с оглед последните проучвания, в които дори и близките до опозицията агенции даваха на ФИДЕС отчетлива преднина. Преломният момент, в който Орбан се откъсна напред, беше позицията му във връзка с войната между Русия и Украйна. За разлика от останалите страни в ЕС, които играха по свирката на Вашингтон, Орбан каза ясно, че не само няма да праща в Украйна никакви оръжия и да разпалва допълнително огъня на войната, но няма и да прекъсва икономическите отношения с Русия, ако това би навредило на страната му. Унгарският народ чу неговото послание и за пореден път му гласува доверие.

Големи бяха надеждите на Сорос и марионетките му в Брюксел, а и по места (включително и в България гледахме техни смехотворни закани по телевизиите), Орбан да падне. Беше похарчена вероятно деветцифрена сума в евро за тази цел и т.нар. „обединена опозиция“ беше истински Франкенщайн на глобалистическото политическо инженерство, обединил всичко в Унгария, което е можело да се купи за пари - от розови либерали до довчерашни фашисти. Опозиционните медии години наред раздухваха истински и мними скандали около ФИДЕС, като основният лозунг, както и в България, беше за „борба с корупцията“. За щастие, унгарците се справиха по-добре от нас с това предизвикателство и не захапаха голата „корупционна“ кука. Виждайки разрухата, която либерализмът донесе на страните на запад от тях, те много добре осъзнават, че това да опазят Унгария и от джендър-идеология, и от мигранти, и сега от заиграване с една опасна война, която е началото на прекрояването на Европа и света след рухването на либералния модел, е много по-важно за тях, за децата им и за бъдещето на Унгария от някаква си „корупция“. За капак, заедно и изборите имаше и референдум, в който унгарците категорично отхвърлиха навлизане на джендър-идеологията в училище, а „опозицията“ прибягна до бойкот, за да не се види всъщност колко дребно малцинство са по този въпрос.

Сега накъде? С осигуряването на още 4 години на власт, Орбан застопорява нормалността в сърцето на Европа. Какво означава това? Означава, че страните в ЕС, особено на изток от Унгария, вече няма нужда да се притесняват от евентуално пълно превъзходство на глобалистически кукли на конци в отделните страни. Със сигурност глобалистите ще продължат в обозримото бъдеще да управляват Брюксел, но заплахата за тях в лицето на Орбан и моделът на Унгария под неговото управление - успешна във всяко едно отношение, от икономика до демография, остава. Особено болезнен е той на фона на отчетливия упадък на Западна Европа, който санкциите срещу Русия само задълбочават. Въпрос на време е страните на изток, а защо не и на запад от Будапеща да осъзнаят, че политиката, която води Орбан, е единствената правилна в днешния свят, и да вземат пример. Дали това ще доведе до промени на запад и реформиране на ЕС в идеала на дьо Гол - „Европа на нациите“, или до неговото разпадане, което на този етап, при ценностната пропаст между Изтока и Запада, изглежда по-вероятно, предстои да видим.

Следваща >