Изтегляне на приложението
Слушайте:
Присъединете се:
За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Като сестри с различен грим
Раздел: Кратки разбори
04.11.2023 г. ▶
Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 04.11.2023 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)
Преди време, приятели, видях една снимка, която предизвика шумен скандал в Близкия изток. На нея се бяха снимали мис Израел и мис Ирак, с надеждата, че тя ще донесе мир. Докато другите се кълняха и псуваха, аз пък си зададох въпроса: на никой ли не му прави впечатление, че са като сестри с различен грим.
И действително, нека ви попитам къде е роден Авраам, бащата на еврейския народ? В Ур на Калдея, Месопотамия, който се намира в днешен Ирак.
Израстнал съм в Махарде, родния град на баща ми в Сирия, най-големият изцяло християнски такъв. Твърдият акцент, който имаме на арабски, показва, че сме от арамейски произход, градът е с арамейски корени като име и история.
А знаете ли как започват равините своята молитва за Пасха? "Арами овед ави" - или преведено от иврит -" Баща ми бе странстващ арамеец".
Знаете ли, ако загледате всички останали градове около Махарде, те са мюсюлмански, но градовете имат арамейски и чужди имена. Тоест, тук хората са си сменяли постоянно религиите заради политически и финансови причини, като данъчни облаги и работни позиции. Били са завладявани от различни империи и завоеватели. Трудно е да се каже какви са били праотците на населението. Евреи, после някои приели християнствотo, a после някои и исляма. Хората често правят стереотипи на арабите с тези от северна Африка и тези от Залива, които са доста по-тъмни от хората, населявали и които сега населяват Леванта.
И вижте какво се случва сега. И да кажеш на някого, че ако има истински наследници на палестинци и евреи, то твърде вероятно е да са братовчеди и да проливат абсурдно ненужно и безобразно тъжно кръвта си, ще се появят хора, които нямат близкоизточен произход и ще крещят, че са различни народи и че едните са лоши, а другите добри. От просташка арогантност и профанщина.
Хората искат да обвиняват, да те сложат в групата на лошите, и да се впишат в групата на добрите. Всяко търсене на диалог ги дразни, озлобява ги и ги подканя към необяснима агресия. И писането на такива теми е трудно. Всеки ден ми излизат снимки и клипове от Газа. Това е безумие, никой не може да ме убеди, че това е нормално. Ние сме уроди.
----
Историята на този конфликт е и алгоритъм, в който може да видите всички останали конфликти. История, в която никой не иска да дели, а иска всичко и иска да избие другия. История на порив за подчинение, желание за унижение, да представиш противника за изрод и да го избиеш.
На всеки 15 минути загива дете в Газа. Най-големите хуманитарни организации описват с една дума случващото се от десетилетия - апартейд. Заключват хора в затвор със стени, откъдето не можеш да излезеш - веднъж роден в Газа, почти винаги значи да не излезеш оттам. Какво очакваш да получиш като хора?
Вината на арабите винаги съм я посочвал и приемал. Лицемерието също. Вижте какво направиха арабски страни с Йемен. Вижте как си забиват ножове в гърбовете, а лидерите им са просто послушни страхливци. Радикализацията, изоставането в културно, технологично и всяко отношение.
Но също така, приятели, се вижда докъде може да деградират власти, които са всесилни, имат чувството за безнаказаност, знаят че държат всички медии и всичко им е позволено, и ще се размине. Това е безумие. И така както съм критичен към едните, така и към другите.
Спорове и войни не се решават, когато крещиш истерично колко са големи изроди всички останали и трябва да се избият. Това е настоящият ни модел на мислене, пропил се навсякъде с братоубийствени войни в бивша Югославия, в Близкия изток, в Украйна, Корея.
Това се вижда дори на микрониво у нас - погледнете кметските избори. Пълна истерия. На никого не му пука какви са хората срещу тях, важна е опаковката. Каква опаковка си облякъл, а не съдържанието.
И сега познайте, пак ще ми пълнят пощата със заплахи и обиди. Никой не иска води диалог вече. Това е проблемът.
Какво постигат бомбите?
Раздел: Кратки разбори
12.10.2023 г. ▶
Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 10.10.2023 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)
Какво постигат бомбите?
Всяка бомба, хвърлена в Газа върху палестински семейства и деца, са в полза на Хамас, защото утре тези деца какви ще станат, заобиколени от трупове и мизерия? От Хамас или подобни групи, търсещи мъст.
Всяка терористична атака на Хамас върху невинни младежи, присъстващи на празнично събитие, подкопава каузата им и отстрани почва тя да изглежда като престъпна такава. Какво се очаква от приятелите и роднините на тези младежи, когато ги привикат в казармата? Да стрелят по месо.
Толкова е просто, че ме е срам да ви го кажа.
А какво правят от двете страни? По много от същото. Сменят си ролите само. Днес ние колим, утре - вие. За да отмъстим. На кого? Обикновено на такива, каквито се опитват да стоят отстрани, най-беззащитните. И кръгът се затваря и повтаря многократно.
Политиците не гледат да променят средата, от която бълват тези проблеми, а гледат да наливат масло в нея.Какви са им посланията? - "Това са животни, ще ги избием! Ще ги изтрием от лицето на Земята!".
Какви са реакциите на обикновените хора по света? "Избийте ги, докога ще търпим тези животни, смърт за тях", крещят злорадо, ръсят фалшива загриженост и победоносно вдигат ръце за всяка противникова смърт. На други обикновени хора, като тях. Това е плашещото.
"Тия от оная зла държава са виновни, те им помагат", крякат политици, пишман инфлуенсъри и анализатори, "трябва да отговорим и да ги избием!", пищят в екстаз. Вместо "трябва да спрем тази лудост и да намерим рационално решение".
Всички искат кръв.
Към светло бъдеще вървим...
ПС Сетих се за една книга на Чайна Миевил "Градът и градът", в която един град е разделен на зони за два народа. Има и щриховани (смесени) части, където всяка улица е с различни имена и табели за всеки народ, а хората не се гледат, не се забелязват , а живеят си в "своята" държава и си четат само своите табели. Една територия, но две реалности.
Маниакална обсесия
Раздел: Кратки разбори
03.10.2023 г. ▶
Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 03.10.2023 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)
Това тежко състояние на този клет екземпляр вероятно е вследствие на сериозна травма в миналото, някой психиатър дори би си помислил, че Женята е получил постравматичен стрес след като група въглищари са извадили и забили кирки, и вандалски са му разкопали мината. Бая въглища са му изкарали, като гледам тъжните му симптоми на неуправляема агресия, плахо скрита в дълбините на подсъзнанието му.
Както вероятно забелязвате, колеги, в нашия обект на наблюдение се откроява една маниакална обсесия, изразяваща се в досадна повтаряемост - обектът постоянно вижда путинисти и агенти навсякъде. Този болезнен синдром е вследствие на тежкото комунистическо минало на нашия обект, което поражда постоянна несигурност и нужда да доказва на другите, че не е наследствен пропаганден инструмент. Като продукт на привилегировано семейство - разглезено дете на партиен медиен пропаганден орган и на боркиня срещу капитализма, той е свикнал на лек живот с накичени по партийна линия научни титли от безполезни политически "науки", а преследвайки същия живот се ориентира добре - в Отворено общество и противоположна роля, изискваща същите качества.
Той осъзнава безполезността на своето дело в нормална среда, което се проявява в сприхавия му неприятен характер, а провинциалният му комплекс постоянно излиза на преден план, поради което екземплярът изпитва необходимост постоянно да се вживява като недостижима за масите буржоа.
Но колеги! Такива хора се нуждаят от помощ, затова слагайте лайкове под постовете им и ги окуражавайте, това има терапевтичен за тях ефект, да живеят в илюзията, че са интелектуален елит, а не нищонеправещи космати пропагандни органи с наследствени комплекси и последващи от това психологически травми.
Изгонването на руските свещеници
Раздел: Кратки разбори
25.09.2023 г. ▶
Автор: Драго
Операцията по изгонването на Вассиан - настоятеля на Руската църква в София, същата е и подворие на РПЦ в България (нещо като посолство) - е предприета от западни служби и цели всяване на раздор в ръководството на БПЦ, което като цяло е русофилски настроено. Съвсем разбираемо! Целта е да се даде едно рамо на резервираното към Русия малцинство, даже не го и наричам русофобско. Крайната цел е удар по връзките с РПЦ, разбира се! Хитро са се прицелили - връзките между БПЦ и РПЦ са от най-здравите връзки между България и Русия. Искат да всеят в тях смут и недоверие.
От друга страна, официалната позиция на Синода досега е пълното мълчание. И това не е случайно! Между другото, в предпоследното изречение на официалното заявление на Руската Патриаршия по случая се казва следното:
"... Уверени сме, че плановете на инициаторите на това оскърбително деяние, ще понесат поражение. ..." Неслучайно е думата "поражение". Там им е пределно ясно, че инициаторите са нейде на запад, който запад целокупно воюва с Русия на територията на бившата УССР.
Ето, за пълнота, пълният текст на заявлението на Руската Патриаршия от първоизвора:
https://mospat.ru/ru/news/90780/
Русенският митрополит Наум явно е от малцинството в Синода. Това е частно негово писание, така ми се струва. Още повече, че се позовава на спомените на предшественика си Василий - Доростоло-Червенски митрополит преди повече от 100 години (когато Доростоло-Червенската епархия е била единно цяло; едва в наше време е разделена на Русенска и Доростолска) - който е освещавал храма през ноември 1914 г. (по-малко от година преди влизането на България във вече бушуващата Първа световна на антируската страна). Явно Наум се е зачитал в записките на предшествениците си, които, предполагам, са ръкописни и са в някакъв дневник, пазен в Русенския катедрален храм.
Оттам насетне следват неясноти, обаче.
1) Писал е, че храмът е построен "... с благословението на Св. Синод на БПЦ...", това добре. Ама с чии средства е построен? И имай предвид, че храмът е бил в двора на тогавашното руско посолство! Е, кой и с какви пари, според тебе, може да строи в двора на руското посолство? Предполагам, че това е руската държава - през 1914 г. в лицето на Руската империя.
2) След Октомврийската революция храмът се ползва от белоемигрантите в България?! Как, кой им го дава, на какво основание, формалноправно? Имай предвид, че дипломатическите отношения на България с Русия са прекъснати през октомври 1915 г. с влизането на България в Първата световна война на страната на Тройния Съюз. Възстановяват се през лятото на 1934 г., след 19-майския преврат у нас. Кой, как и на какво основание се е разпореждал с руското посолство - по тогавашната терминология "руската легация" - с терена, с основната сграда (над храма, по баира - до днес си стои) и с храма през периода от края на 1915-та до средата на 1934 г. е въпрос отворен.
3) Наум отива чак в 1936 г., когато "... по настояване на съветското правителство църквата се отнема от руските емигранти (неясно как дадена им преди?) и се предава на българското правителство...". Чакай, какво означава това? Означава, че тогавашното (през 1936 г.) българско правителство на Георги Кьосеиванов преценява, че съветското правителство ИМА ПРАВО да се разпорежда с храма и да поиска от българското правителство да отнеме този храм като от някакви незаконни държатели. И българското правителство прави това - отнема храма в полза на българската държава. Друг е въпросът какво прави после, че го дава на БПЦ... Тук Наум си е вкарал малко автогол (както и по 1-ва точка - кой и с какви пари строи в двора на посолството) с въпроса за собствеността на храма до 1936 г. Според тогавашното българско правителство той, храмът, към онзи момент е бил собственост на руската държава, с правоприемник СССР. Затова и приема настояването на съветското правителство - легитимният представител на руската държава, на СССР.
Както и да е. От 1936 г. нататък храмът е на БПЦ. Отделен е въпросът, че с оглед на изградените традиции дотогава - хората, които са били в храма, вкл. Серафим Соболев(!), са имали висок духовен авторитет и БПЦ ги оставя да продължат дейността си, като храмът остава сърце на руската общност в България. Но и много българи го посещават. Съвсем естествено!
После идва обаче въпросът с подворията. Които са, грубо казано, посолства на една автокефална църква на каноничната територия на друга автокефална църква. БПЦ е формално автокефална от 1953 г.
Интересното е, че подворието на БПЦ в Москва е открито още в края на 40-те. По-подробно за нашето подворие в Москва ще стане дума по-долу. Дори от 1950 до 1955 г. настоятел на нашето подворие в Москва е бил покойният наш Патриарх дядо Максим. А подворието на РПЦ в София е открито през ноември 1953 г. (Наум го пише) след формалното признаване на нашата Патриаршия.
Къде е подворието на БПЦ в Москва и какво представлява?
Разбира се, и то е храм! Истински пълноценен православен храм - Успение Богородично. Намира се на ул. Гончарная (Грънчарска) в широкия център на Москва, до метростанция Таганская (ако Ви говори нещо театърът Таганка, в който е играл Вл.Висоцки). И намерих едно прелюбопитно описание на този храм от една жена, която ходи редовно в него. Ето нейните думи и снимки (писано е през 2020 г.):
https://dzen.ru/a/XtAq6fBkKVZJQYV7
Казва, че това е нейният любим храм, в който редовно ходи. Но се оплаква от новоназначеният през 2011 г. ОТ БЪЛГАРИЯ (разбирай от БПЦ) настоятел Теоктист. Казва, че при предишния - Игнатий (пак назначен от България, където се прибрал след назначаването на новия) - храмът процъфтявал. А новият настоятел почнал да закрива повечето неща, които предишният е създал. Цитирам в бърз превод (текстчето е под снимката на Теоктист):
"... В Евангелието е писано, че "по плодовете им ще ги познаете". А плодовете са следните: закрито е неделното училище, училището за анонимни алкохолици, закрита е социалната служба, помощта за хора без определено местожителство, пекарната и лавката за църковна литература. ..." По-нататък тази жена казва, че Теоктист полека-лека отстранявал руските свещеници, служещи в храма, първо от самите богослужения, а после и въобще от храма. И т.н.
Какво искам да кажа с това? Искам да кажа, че назаначеният от другата страна (в случая БПЦ) настоятел на храма, който изпълнява ролята и на подворие, има всички права на настоятел на храм - грубо казано, може да коли и беси, да отваря и затваря дейности, съответно да взема и маха хора... Сигурен съм, че при подворията всичко е реципрочно. Т.е. каквито права има Теоктист в храма-подворие на БПЦ "Успение Богордично" на ул. Гончарная в Москва, такива права е имал и изгоненият от България Вассиан, настоятелят на храма-подворие на РПЦ "Св. Николай Чудотворец" в центъра на София.
Така че, на чисто формалния въпрос - имал ли е право Вассиан да затвори храма - предполагам, че отговорът е "ДА"! Вярно, че затварянето на храма е най-крайният случай, но тук имаме и форсмажор. А там вече за другите въпроси, че не допускал български свещеници - там вече категорично отговорът е "ДА", негово право е със сигурност. Както на Теоктист в Москва. Друг е чисто човешкият въпрос и най-важният БОЖЕСТВЕНИЯТ, доколко това е угодно БОГУ и доколко допринася за укрепването на вярата у миряните.
Между другото, храмът Успение Богордично в Москва е доста стар, поне на 3 века е. Категорично България няма нищо общо с изграждането му. А ми се струва, че Русия има общо с изграждането на Св. Николай Чудотворец в София. Както поясних по-горе. Но както и да е... Най-важното е, че БПЦ е предоставила храма за подворие на РПЦ, т.е. съгласила се е настоятелят да се назначава от РПЦ. Както и РПЦ е предоставила храм за подоврие на БПЦ, т.е. съгласила се е настоятелят да се назначава от БПЦ. (Затова и РПЦ си мълчи - както се жалва жената в писанията си - въпреки оплакванията на миряните там в Москва от нашия Теоктист.)
Но да се поставим на мястото на Вассиан, което Наум не прави, а би трябвало! Гонят те от държавата за 24 часа, заедно с твоя доверен свещенослужител (третият явно не е бил свещенослужител). На кого ще оставиш храма? Назначен си от РПЦ и само РПЦ може да назначи твой заместник. Особено в по-малките градове и села в България, и не само, настоятелят на храма - често единствен - няма помощник-свещенослужител. Ако нещо стане с настоятеля, той трябва да се обади на епархийския митрополит, който да прати свещеник да служи в този храм. Ама как да се намери този свещеник? То не става от днес за утре. А когато е за друга държава, не става и за месец-два. Още повече, когато е настоятел и на храм-подворие. Да се върнем на мястото на Вассиан. Е, какво да направи той след като е получил заповедта за експулсиране, при това най-грубото - за 24 часа - можеше поне да е за 72 часа, или за седмица? Какво да направи? Да остави ключа от храма на жените, които продават свещи ли, или на певците от клира, или на някой друг? Това е най-малкото безотговорно. Единствено РПЦ може да назначи настоятел, който да поеме всичките отговорности по храма-подворие. И единствено РПЦ може да делегира правото си за назначаване на временен настоятел на храма-подворие на БПЦ, ако реши.
Наум е изключително неправ, като казва, че храмът е затворен от "странични лица". Ама изобщо не е странично лице Вассиан за Руската църква в София. Той е главното лице. И това Наум прекрасно го знае. Струва ми се, че ще му трият сол на главата от Светия Синод.