Закономерното падение на един мишок

Раздел: Кратки разбори
15.10.2025 г. ▶

Преди 9 години, в разгара на най-голямата вълна от мигрантската криза, Борисов беше на върха на славата си в България и крачеше редом с дошлия му на крака унгарски министър-председател Виткор Орбан, показвайки му оградата по българо-турската граница. Няма как да знам какво са си говорили, но в навечерието на първата победа на Тръмп е доста вероятно Орбан да му е казал нещо от рода на „Бойко, светът се променя и ние в Унгария сме на страната на промяната. Това е историческа възможност. Ела и ти.“ А нашият му е отговорил „Много се радвам за вас и благодаря за предложението, но ще видим.“ Месеци по-късно Тръмп вече беше на власт, а Борисов спечели безапелационно трети мандат, и то със стабилен коалиционен съюзник в лицето на Обединени патриоти. Пълен мандат от народа. На тепсия му беше поднесена възможността да вземе завоя и да застане редом с Орбан в тази битка - нещо, което поне две трети от българите по онова време искаха.

Но той не го направи, а се показа като пълен страхливец. При почти всяко смислено за България решение, което правителството му взе (забраната на Истанбулската конвенция, неподписването на Пакта за миграция и пр.), вместо да си го сложи като медал на гърдите, той се оправдаваше с това, че го били натиснали патриотите. Мазнеше се постоянно на либералните кръгове, дори и когато те бяха в насипно състояние в продължение на 2-3 години след първата победа на Тръмп, и имаше отлична възможност да ги унищожи и така да изреже един ужасяващ тумор от тялото на България. Вместо това, той за пореден път в историята ги съживи с жалкото си поведение по време на безумните протести от 2020 г., позволявайки им да яхнат недоволството на народа от пландемията и така да унищожат възможността му да продължи властта си, макар и правителството да изкара мандата си. И какво стана, когато либералните неможачи логично се провалиха с гръм и трясък веднага щом докоснаха властта? Борисов пак ги съживи с коалицията ГЕРБ-ППДБ-ДПС, довела до най-жалкото българско правителство след 1990 г., макар и управлявало „само“ 9 месеца.

Какво се случваше в мига, в който Борисов дадеше на либералите министерски кресла? В техните медии той ставаше добър, полезен и европейски водач на България. Какво се случваше в мига, в който след поредния си провал либералите изпадаха от софрата? Борисов ставаше най-лошия и започваха калната война срещу него с всички възможни средства. И това се повтори няколко пъти! Нито първия, нито дори втория път Борисов осъзна, че тези хора в никакъв случай не са му приятели. Дали Борисов постъпи така заради глупост или зависимост, не е толкова важно. Важно е, че един държавник не може да действа така. Един държавник щеше да отстрани окончателно либералите от картинката на държавната власт в България още след първия такъв цирк. А Борисов, докато се показваше като вярващ християнин, полягваше при всяка възможност на тези врагове на Православието.

Затова, при подобно поведение вътре в България, чудно ли е, че и в доста по-високата топка на външната политика Борисов беше страхливец, който за над 15 години ВЕДНЪЖ дори не направи някакво сериозно предложение от името на България?

И какъв знаков ден беше вчера. Вчера видяхме кадрите с Орбан при подписването на мира в израелско-палестинската война. Пред още десетина държавни глави Тръмп, водачът на западния свят, започна да говори за Орбан и Унгария и продължително нареди похвала след похвала. А вечерта видяхме един мрънкащ Борисов, който, унизен от показното, което Пеевски му изнесе, смъквайки ГЕРБ до 6% в местните избори в Пазарджик, за пореден път отказа да поеме отговорност за собствените си дела - в случая правителството, оглавено от досаден конформист от партията му. От едната страна - Орбан на върха на славата си, хвален лично от Тръмп, от другата - един напълно корабокруширал бивш държавник с поредното си бягство от отговорност (а Тръмп показателно дори не слага посланик в България). Нужно ли е да коментирам изобщо?

Разочарован съм! Разочарован съм от един човек, комуто историята на тепсия поднесе възможността да бъде толкова голям, а той сам избра да бъде толкова малък! И завлече със себе си и България! Няма да роня сълзи, ако Пеевски наистина му вземе партията. „Момчето“ произхожда от същото котило, но току-виж се оказало с достатъчно наченки на гръбнак, за да превърне думите си в действия и да унищожи либералната чума в България. Макар и опасенията ми, че работи за турската държава, да остават. А и виждаме как не от либералност, а от чиста лакомия и късогледство „бизнесмените“ в България вкарват чужденци да им работят за без пари, без да им мигне окото. Защото очевидно да захлебят още някой милион на наш гръб за тях е по-важно от това утре да я има България. Ще ги търпим ли?!