Буревестник - Български подкаст за геополитика

Изтегляне на приложението
Слушайте:            

Присъединете се: 

За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Начало
Подкаст
Кратки разбори
Преводи на чуждестранни статии
Следваща >

Брой 54: Бъдещето на България в многополюсния свят

Раздел: Подкаст
06.06.2024 г.

В брой 54 на Буревестник с нашите гости Станимир Петров и Калоян Калчев от Родолюбиво движение „Иван Вазов“ говорим за бъдещите възможности на Родината в многополюсния свят, който се развива пред очите ни. Обсъждайки немалкото грешки и пропуснати възможности от нашите политици през прехода, се опитваме да извлечем поуки, които да са от полза на България в бъдеще. В създаваният пред очите ни нов свят, в съюз с какви държави искаме да бъдем? Какво наследство искаме да оставим на нашите деца и внуци?



Умиращата змия хапе най-много

Раздел: Кратки разбори
16.05.2024 г.


Покушението срещу министър-председателя на Словакия Роберт Фицо беше поредното стъпало по пропадащата надолу спирала, показваща все по-ясно истинското лице на „либералната демокрация“. Напълно ясно е защо Фицо е мишена на либералния тероризъм - защото изрази категорична позиция за мир в Украйна, с която и спечели изборите. Освен това е и против „пандемични споразумения“ и всякакви глобалистически номерца, които ЕС се опитва да наложи върху членките си. И тези твърди позиции той и партията му не смятат да променят, с което унгарският водач Виктор Орбан си спечели един много силен съюзник, който замени предалите се в лапите на злото поляци.

Ясно е кой има интерес да бъде убит такъв силен, решителен и получил категоричната подкрепа на народа си водач - службите на някои държави, вършещи мръсната работа на глобалистическите си кукловоди. Не е било трудно да се вербува изпълнител - някакъв словашки „букър“, заслепен и умопомрачен от либералната, богоборческа и съответно човекомразна пропаганда. Човек, очевидно скъсал всякаква връзка с действителността и в този смисъл огледален образ на ислямските терористи. Единствената разлика е, че не носи полумесец на гърдите си, а шестцветно знаме. За него това да искаш народът ти да бъде независим е същото като за ислямския фанатик да се подиграваш с пророка му.

Неслучайно този терористичен атентат става точно когато машата на глобалистите на бойното поле срещу Русия търпи поражение след поражение и вече единственият въпрос в тази прокси-война е къде руското ръководство ще благоволи да спре. В Грузия също законът за чуждестранните агенти беше приет въпреки опитите за майдан, и изглежда управляващите няма да допуснат да последват съдбата на печалния Янукович. Но змията хапе най-много, когато знае, че умира. Глобалистите, в яростта си, са готови да задействат подобни умствено помрачени свои пионки, за да ударят своите врагове. За добро или зло, ролята на личността в историческите събития остава огромна, колкото и глобалистическата безлика хидра да се опитва да наложи бюрократична диктатура на една аморфна, гротескна маса. Така че смели водачи като Фицо са скъпоценни и трудно се намират, а е лесно да бъдат отстранени, кой със скалъпено корупционно скандалче (това вече беше пробвано срещу Фицо, но не мина), а в краен случай, както виждаме, и физически. Много по-лесно е да се руши, отколкото да се гради, затова и битката на доброто срещу злото винаги ще бъде с наклонени против нас везни. Но това не бива да ни отчайва!

Българийо, гледай близка, славянска Словакия, и мисли и за себе си! Словакия също е в ЕС, там също има разделение на нормални и либерали, и също нормалните са доста повече. Ако някой си въобразява, че тук няма хора, готови да убиват за либералната идеология, жестоко се лъже. В социалните мрежи ясно се вижда кои мразят ближния си по напълно бесовски начин. Най-отчетлив пример са реакциите на русофили и русофоби, когато им е показано страдание на войници от отсрещната страна. В групата на Буревестник във Фейсбук, когато бъде споделено видео на украински войници, пратени по неволя на фронта, и мизерните условия, в които се бият, русофилите, които иначе напълно подкрепят Русия в тази война, проявяват искрено съчувствие към тези момчета, мнозина от които приличат на току-що завършили гимназията. „Та те са още деца...“, пишат русофилите, пускат плачещи човечета и негодуват не срещу тях, а срещу ръководството на държавата им. От другата страна, когато нещо подобно се сподели за руски войници, русофобската аудитория не прикрива своята радост, присмех и злоба, пожелава им „да наторят чернозема“.

Внушеното на либерала чувство за превъзходство над нормалните хора не се различава много от внушеното на ислямския фанатик, че неверниците не заслужават да живеят. Така че не вземайте сегашното относително спокойствие в България за даденост... Трябва да бъдем бдителни спрямо тукашните либерали и да правим всичко по силите си да потушаваме огньовете на омразата, които глобалистите неизбежно ще се постараят - и вече се стараят - да разпалват и тук. Преди да са се превърнали в пожар, който да изпепели нашия народ!

Да се помолим за Фицо да оцелее и да продължи да работи за свободата на родината си!


Уроците, уви, никой не помни

Раздел: Кратки разбори
09.05.2024 г.


Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 09.05.2024 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Днес някак спонтанно се сетих за една нереализирана мечта на Серджо Леоне - да заснеме филм за обсадата на Ленинград.

Проектът е щял да бъде съветско-американски, Леоне е работил 4 години над него с руски сценаристи, дори осигурил половината от необходимите 100 милиона долара от руски спонсори. Сценарият е бил по книга на Харисън Солсбъри и проследявал събитията около обсадата на Ленинград между 1941 и 1944, в която загинали над 1,5 милиона души, през погледа на американски военен фотограф, който бил приклещен от военните действия. През това време фотографът се влюбва в руска девойка. В главната роля е щял да бъде Робърт де Ниро, а музиката е щяла да бъде композирана от Енио Мориконе.

Филмът също е щял да акцентира върху факта, че 78% от убитите нацисти са били убити от съветската армия и реално те са поели по-голямата тежест в унищожението на Хитлер. Филмът е щял да бъде епохален и в това, че е можел да обедини двата лагера от студената война, но уви, Серджо Леоне внезапно умира през 1989 г. и така гигантският проект не се осъществява.

-----

Днес сякаш светът отново влиза в ера, която напомня на събития отпреди Първата световна война, която предизвиква и втора като следствие. Двете войни избухват в резултат не на появата на някакво необяснимо зло, а е породена от алчността и желанието за контрол над колониални територии и техните ресурси. От двете страни на конфликта.

Страните си сменят "партньорите", но не и нравите, продължават алчно да гледат към ресурсите и възможностите им, хитро представят техните интереси пред народите си като "национални" и всеобщи, хуманни и други лъжи, демонизират противниците, по-точно конкуренцията, и всеки се стреми да подчини другия.

Преди Първата световна война Великобритания започнала сериозно да изостава технологично от Германия, заедно с французите започнали да се опасяват от предимството на германската флота. Германците пък жадно гледали към колониалното превъзходство на британци и французи, и се нуждаели от излаз към Средиземно море за да настанят корабите. Най-слабото звено са били Балканите и затова чрез техните братовчеди, австроунгарците, са гледали да се настанят там. Австро-Унгария анексира Босна, като по този начин настройва сърбите срещу тях. Руснаците пък гледали да използват славянската връзка на Балканите за да доминират в региона. И така един ден в Сараево сръбски националист застрелва австрийския престолонаследник. Германците пришпорват братовчедите и така Австро-Унгария обявява война на Сърбия. Русия в отговор обявява война на Австро-Унгария, а вследствие Германия обявява война на Русия, набелязвайки мините за желязо в Украйна. Хитрите британци и французи само това чакат и обявяват война на Германия. И се разправят с флотата й.

Германия губи войната, но французите започнали да се гаврят с германци, окупират Рур и довеждат германците до финансов крах, унижение и позор, който довежда Хитлер на власт и съответния отговор.

Уроците, уви, никой не помни. През генерациите хората забравят някои неща.


Най-големият страх на глобалистите - хората да знаят

Раздел: Кратки разбори
19.04.2024 г.



Поредният опит за „майдан“ на глобалистите се развихря тези дни в Грузия. Причината? Грузинското правителство се кани да приеме закон за регистрация на чуждестранните агенти, който ще направи задължително за организациите, издържани от чужбина, да се впишат в съответния държавен регистър, за да се знае и да е видно за всеки грузинец кои са и за какво се борят. Законът ще важи в еднаква сила за агентите на всички държави, които не са Грузия - и за американските, и за немските, и за руските. Защо обаче точно определени неправителствени организации (НПО-та), издържани от точно определени сили, които издържат същите организации и у нас, и по цял свят, писнаха и спретнаха протестчета? И то със смешните обвинения, че законът бил „руски“, макар че всъщност е вдъхновен от американския Foreign Agent Registration Act („Закон за регистрация на чуждите агенти“), който от над 80 години си е в сила в САЩ, а в Русия подобен закон бе приет едва в последните години.

Ясно е защо - глобалистическите кукловоди никак не обичат да се знае кои са техните кукли в даденото общество. Те искат да лъжат обществото как това били едва ли не независими и самоорганизирани борци за справедливост и за общото благо. Медиите, които са на хранилката на същите олигарси, също им слагат тези фалшиви и смешни ореоли. Такива като нас, които повечко четем и се интересуваме, много добре знаем чии пионки са тези лъжегерои. Но огромната част от обществото не знае. Това е, което прави грузинския закон такъв трън в очите на глобалистическата олигархия, която трупа загуба след загуба в последните години. Ако обикновеният човек знае, че, например, рекламираната по медиите „активистка против домашното насилие“ е просто платена служителка на чужди олигарси, които работят за това Грузия да приеме джендър-идеологията, трудно ще се върже на витиеватите ѝ обяснения пред камерата и съответно трудно ще позволи след време народните му представители да приемат закон в джендър-посока с миловидната опаковка, че уж борел „домашното насилие“.

Хората да знаят - това е най-големият ужас на глобалистите, и затова Интернет е такъв нож с две остриета за тях. Чрез мрежата те се доближават все повече до мечтата си за пълен контрол над масите, но покрай мрежата се умножи чувствително и броят на хората, които знаят за какво глобалистите всъщност се борят. Да, тези хора пак са малцинство, но все по-растящо. Вече не е достатъчно да дърпаш конците на големите медии, защото разни „досадни“ малки и независими журналисти по сайтовете, социалните медии и платформите за споделяне на видео пак ти мътят водата.

Затова има такава истерия срещу грузинския закон. Защото невежеството на масите е сила за глобалистическите кукловоди в похода им да поробят поредния народ, в случая грузинския. Стискаме палци на правителството на Грузия да удържи натиска и да приеме и наложи закона. Унгария на Орбан го направи, дори Киргизия го направи неотдавна, защо и Грузия да не се справи? Видяхме какво се случи с последните няколко опита за „майдан“ на американските служби, провалиха се до един. Последният пример беше в Сърбия в края на миналата година. И в България опитът на лъжеинтелигенцията да изкара хора да протестират срещу онези, с които довчера делиха баницата, се провали с гръм и трясък. Грузия трябва да направи всичко възможно, за да избегне съдбата на Украйна, където стотици хиляди младежи бяха жертвани в преследване на чужди цели и обществото беше осакатено без никакъв смисъл. Така че нека грузинските власти действат смело. Звярът отдавна не е това, което беше.


Отчаяни методи

Раздел: Кратки разбори
23.03.2024 г.


Бог да прости жертвите на терористичното нападение в Русия! И дано ранените се възстановят!

След като глобалистите се провалиха и със санкциите, и с военните средства, вече в отчаянието си пускат терористите, които им свършиха толкова добра работа в Либия и Сирия, които бяха хвърлени в хаос и до ден днешен, повече от десетилетие по-късно, не могат да се възстановят.

Но Русия не е нито Либия, нито Сирия. Тези действия на безвъзвратно отиващия си строй единствено ще сплотят руския народ още повече.

Следваща >