Мъжкото и женското начала в политиката

Раздел: Кратки разбори
18.05.2026 г. ▶

Много хора се възмущават от „агресивния“ и дори „просташки“ подход на Тръмп във външната политика. И аз не одобрявам редица от неговите ходове, откакто се върна на власт, особено войната срещу Иран, но определено се радвам, че най-после мъжкото начало в политиката отново взе превес над женското. Това е огромен принос за световната геополитика, който несъмнено ще доведе до сътресения и несигурност за определен период от време, но след това, когато действителността лъсне и самозаблудилите се, че чрез женското начало ще вземат много повече, отколкото им се полага, се примирят и кротнат, доста по-дълго време ще се радваме на мир, спокойствие и предвидимост в международните отношения.

Какво са „мъжкото“ и „женското“ начала в политиката? „Мъжкото начало“, това е на първо място силата. Естествено, най-вече военната сила, но и стопанската мощ на страните. И тук не говоря за скалъпените „икономически показатели“ като БВП и пр., а за способността на една страна да произвежда и да се самоиздържа. Да има възможно най-малко зависимости отвън, камо ли от геополитическите си врагове. Погледнато по този начин, пределно ясно е кой е напред в световен мащаб - Китай, и неслучайно отзивите от скорошното посещение на Тръмп там са за пълно китайско надмощие. Самият Тръмп признава, че се е съгласил, когато Си му е казал, че САЩ са в упадък.

Второ и не по-малко важно - „мъжкото начало“ в политиката е честността. Докато глобалистическите пионки, поставяни начело на САЩ и други държави, обясняваха колко е важно да пращаме войски, за да се борим „срещу лошите диктатори“ и „за човешките права на онеправданите“ в Югославия, Ирак, Сирия, Либия, Венецуела и пр., Тръмп си казва право куме в очи „Искаме нефта, искаме природните богатства, искаме да въртим бизнес там и да извличаме печалби!“ Това може и да е грозно на пръв поглед, но аз го ценя много по-високо от бръщолевенията за „човешки права“, „международно право“ и пр. глупотевини, с които либералите залъгваха избирателите си, но всъщност се подиграваха с мислещите хора.

А „женското начало“? Това, уви, не е грижовността, мекотата и спокойствието, присъщи на жената, а са най-лошите качества, които жените проявяват. Вечното мрънкане срещу тези, които не харесваш, натякването на трети страни как не трябва да бъдат като тях и в никакъв случай да не си сътрудничат и дори да търгуват с тях. Подмолните игрички и опити да напазаруваш влиятелни хора в подножието на върховете, за да рушат вражеската страна отвътре и по възможност да свалят неудобния ти водач и да го смени някой от тях. Тормозът върху държавните органи чрез рояци от НПО-та, които засипват с откровено вредни законодателни предложения, правят протести и безредици, когато властите направят нещо, което не ти харесва, и нагло надяват маската на „загрижено гражданско общество“, докато се опитват да подкопаят страната си отвътре.

Разбира се, че част от една война, била тя пряка и въоръжена, или по-продължителна, геополитическа, е военната хитрост и заблудата на врага. Но едно е да дадеш към врага знаци, че ще нападнеш от север, а да нахлуеш от юг, или пък да тръбиш как наливаш средства за космическа програма, докато всъщност произвеждаш оръжие, а съвсем друго е да промиваш мозъците на децата и младежите на врага си, да вкарваш свои кукли на конци в неговите училища и институции. Това не е военна хитрост, това е човеконенавистна мерзост, която погубва не само врага ти, а и твоите собствени хора (ако изобщо провеждащите подобни политики са способни да чувстват принадлежност към някого). Това бяхме принудени да гледаме дълги и тягостни години, докато се вихреше глобализма, и можем да си отдъхнем, че тази лудост приключва, колкото и Брюксел и Лондон да се опитват да съживят трупа ѝ.

Ще доведе ли връщането на „мъжкото начало“ в западната политика до голяма война? Не е ли то по-лошо тогава? Да, много знаци сочат към предстояща голяма война, но най-вече защото хората на „женското начало“ не могат да се примирят, че светът се е променил и те отдавна не са на върха на пирамидата. Факт е, че нещата вървяха към голяма война много преди Тръмп. Тръмп не иска голяма война, нито Путин я иска, нито Си. Така че ако „мъжкото начало“ успее да изтика „женското“ там, където му е мястото, а именно далеч от власт и влияние върху международните процеси, може да се насладим на споменатата епоха на спокойствие дори и без да преживеем ужаса на нова световна война. Дай, Боже!

Многополюсен свят? Не, отново двуполюсен

Раздел: Кратки разбори
11.03.2026 г. ▶

Автор: Веселин Николов (от „Без компромис“) (само заглавието е на Буревестник)
Обнародване на статията: 11.03.2026 г. (в профила на „Без компромис“ във Фейсбук: https://www.facebook.com/Bezkompromis.2022)

Един опит за обобщение и анализ на военния конфликт в Близкия Изток, след 10 дни бойни действия.

Ако разглеждаме събитията от гледна точка на геополитиката, трябва да се каже следното, без заобикалки: Това е война на САЩ срещу Китай целяща да задържи експоненциалното китайско икономическо и военно развитие, да се забави напредъкът на Китай в ключови области и технологии на Четвъртата индустриална революция. Светът, в който вече живеем, не е "многополярен", както ни казват "анализатори и инфлуенсъри", а двуполюсен (САЩ - Китай) и такъв ще си остане, защото въпреки Орешник и Буревестник, с БВП по-малък от този на китайската провинция Гуандун, Русия не може да бъде глобален фактор, а регионален, макар и мощен военно, съюзник на Китай.

Появиха се интерпретации на конфликта и от гледната точка на религията и есхатологията, като борба на "дълбоките сили" за издигане на Третия храм в Йерусалим на мястото на Ал Акса (Всъщност е Втори храм, но това е дълга тема), както и като сблъсък между Доброто и Злото в Последните времена. Не трябва да се подценяват и тези мнения, особено като знаем за окултните корени, традиции и практики сред елитите на Запада.

Масираните въздушни удари на САЩ - Израел унищожиха физически по-голямата част от духовното и военно-политическо ръководство на Иран, нанесоха сериозни поражения по военната и цивилна инфраструктура, доведоха до смъртта на 1250 души (към вчера). Но не постигнаха основната си цел - колапс на режима, протести и нова проамериканска власт начело с Шаха Реза Пахлави, например. Напротив, в Иран се наблюдава силен патриотичен подем, многобройни митинги се провеждат всяка вечер в градовете, етническите и религиозни малцинства заявиха подкрепа за централната власт, даже белуджистанските кланове осъдиха външната агресия. Опитът за интервенция отвън също се провали. Кюрдите този път отказаха ролята на полезни идиоти. Клановете Барзани и Талабани в Северен Ирак пазят неутралитет. Първоначалните информации, че отрядите на Кюрдската работническа партия ще навлязат в Иран бяха отречени от самата партия. Сирийското подразделение на ПКК (PYD-YPG), предупреди иранското ПКК (PJAK), да не вярва на САЩ, защото накрая ще бъдат предадени. Както се казва "По-добре късно, отколкото никога" да ти дойде акъла, в случая на кюрдите...

Атаката под фалшив флаг срещу международното летище в Нехичеван също се провали, Азербайджан "не се върза".

Въздушният удар на САЩ срещу девическото училище в Минаб убил 170 деца възмути и потресе всеки нормален човек в света, без пропагандистите и по-голямата част от журналистите, те очевидно не спадат в тази категория, на нормалните...Простотията на Тръмп, че иранците са откраднали ракета Томахоук и сами са си ударили училището беше апотеоз на цинизма, но също беше приета без особени коментари от медиите.

Какви са загубите на коалицията САЩ - Израел към момента, според официални и медийни публикации? САЩ обявиха за 8 убити свои военни, а Ройтерс подаде за 150 ранени американци. Иран твърди, че е свалил 8 американски самолета Ф-15, един разузнавателен самолет Ю-2, 12 многоцелеви дрона "Рийпър", 40 израелски дрона "Хермес", 4 "Хирам" и 1 "Орбитер".

Иранските комбинирани удари (ракети - дронове) срещу военните бази на САЩ в Региона доведоха до сериозни поражения и евакуация на някои от тях. Въздушните удари на Иран срещу Израел целят основно изтощаване на ПВО, но има и не-малко попадения, които достигат до информационните канали, въпреки много сериозната военна цензура въведена от израелските власти. Включването и на Хизбула във войната също има своето значение, най-малкото ангажира израелската армия в северните райони на страната.

Затварянето от Иран на Ормузкия проток беше истинско земетресение за световните пазари, а се очаква тези дни "Ансар Аллах" (йеменските хути), да затворят отново протока Баб Ал Мандеб, което ще е нещо като цунами след икономическото земетресение...

Какво можем да очакваме? Иранският режим няма да падне, това първо. Второ, въпреки кьорфишеците, че "ракетите и установките на Иран свършват", такова нещо няма, иранците могат и ще продължат с обстрелите на изтощение. Да припомним това, което каза Нетаняху за ракетния потенциал на Иран - 28 хиляди ракети, от различни видове.

Най-вероятен сценарий за развитие на ситуацията е след няколко седмици и двете страни да обявят "победа" и конфликтът да се замрази отново. Но, дългосрочно и стратегически, пасивите остават за САЩ.

Каква е най-общо, стратегията на САЩ в момента и в близка перспектива, ще опитам да я обясня с думи ала Тръмп: Западното полукълбо е за нас, за Източното ще се пазарим. Е, да, но май-май "иранската сделка" няма да се случи. А след това и други пазарлъци ще се провалят. Превръщането на Китай във водещ световен фактор през следващото десетилетие ще измести сферите на влияние и САЩ и компания ще трябва да отстъпят в Западното полукълбо, като може да се наложи "да делят" и Южна Америка. Къде ще минава границата на двуполюсния свят в Европа, нещо което ни вълнува и нас? Дори и най-разпалените евроатлантици вече не си вярват за линията от Балтийско до Черно море. Остава да се види дали ще е през Централна Европа, както през Студената война, или по Ламанша, както е в антиутопиите на Оруел и Голдинг? Предстои да видим.

Брой 67: Ще бъде ли Румен Радев новият спасител на България?

Раздел: Подкаст
21.02.2026 г. ▶

С Веселин Николов и Михаил Близнашки от интернет-медията „Без компромис“ обсъждаме влизането на Румен Радев в партийната надпревара и стремежа му да стане министър-председател. Обсъждаме и други важни теми като геополитическото равновесие на Балканите, досиетата „Епщайн“ и трагедията в хижа „Петрохан“.

Брой 66: Геополитически обзор на 2025 г. (Част II - Близкият Изток, САЩ и останалият свят)

Раздел: Подкаст
08.01.2026 г. ▶

Владо, Дани и гостът Дахер Дахер правят обзор на най-важните събития за изминаващата 2025 г. Във втората част първо обсъждаме вечната криза в Близкия Изток и останалата част на Азия. Минаваме през САЩ, където Тръмп пое нов курс по много направления, техния т.нар. „заден двор“ - Латинска Америка, и завършваме с Африка, както и с две доста неочаквани новини за десерт.

Си Дзинпин - Личност на 2025 г. на Буревестник - Български подкаст за геополитика

Раздел: Кратки разбори
03.01.2026 г. ▶

Личност на годината на Буревестник - Български подкаст за геополитика е Си Дзинпин от Китай!

Годината не се отличи с особени водачески подвизи нито от най-големите, нито от по-незначителните геополитически центрове. Не беше лесно да се избере личност на годината с оглед тази всестранна яловост, но Си, като водач на Китай, макар и без да е постигнал нещо решително и ново, печели първото място просто защото устоя на натиска и продължи да надгражда.

С идването на Тръмп политиката на САЩ на враждебност спрямо Китай стана съвсем открита. Корабът отдавна е отплавал и никакви мерки вече не могат да спрат китайците, които икономически изместиха американците като световно средище, макар и някои фалшиви метрики да не искат да им го признаят. И Тръмп несъмнено осъзнава това, но е биткаджия и беше длъжен да опита.

Митата, които Тръмп наложи на Китай, на моменти надвишаващи 100%, биха били достатъчни да разколебаят доста стойностни водачи. Но Си не трепна, защото има пълна представа за силата, която народът му притежава. Китайците спокойно наложиха контрамерки, като най-големият удар беше ограничаването на износа на редки метали, което хвърли в паника доста американски и западноевропейски компании. В крайна сметка Тръмп се наложи отново да се направи на „миротворец“ и да сключи „сделка“ със Си, която общо взето връща нещата към предишното положение, с известни предимства и за двете страни за сметка на трети (най-вече ЕС).

Със сигурност Си го очакват още трудности, най-вече във връзка с обединението с Тайван, което е неизбежно, и той би искал да осъществи по мирен път. Американците ще се опитат все пак да го тласнат към война, с която поне малко да отслабят Китай, както направиха с Русия чрез украинската си маша. Но няма индикации, че китайците на острова изобщо могат да се мерят с украинците, що се отнася до промитост на мозъците в омраза към кръвните им братя. Така че подозирам, че там играта на САЩ изобщо няма да им се получи толкова добре, и Тайван ще се върне към родината си, по подобие на Хонконг и Макао, (сравнително) безкръвно.