Изтегляне на приложението
Слушайте:
Присъединете се:
За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Колосът на глинени крака - „демокрацията“, се сгромоляса в Румъния
Раздел: Кратки разбори
07.12.2024 г. ▶
Отмяната на първия тур на изборите за президент в Румъния е окончателно рухване на колоса на глинени крака, наречен „представителна демокрация“. На онези от нас, които следим процесите в т.нар. „развити страни“, в чиито съюзи бяха погълнати и такива като нас и румънците, отдавна беше ясно, че в тези овладени от глобалистите страни няма никаква демокрация, сиреч народовластие, а има едни „избори“ с контролирани кандидати, до един верни на глобалистите. А какъв избор правиш всъщност ти, когато всичките коне в надпреварата са собственост на една и съща конюшня?
И малкото изключения първо се оплюват безспирно от медиите, и второ се заменят с подобни, но контролирани алтернативи. Така стана в Италия, където истинският родолюбец Салвини беше елегантно заменен от контролираната опозиция Мелони чрез ловки номера, поставили я под светлината на прожекторите в очите на италианските родолюбци. Още в деня след идването си на власт тя показа истинското си лице, заклевайки се във вярност на „украинската кауза“. Естествено, днес тонът е променен, но това стана под напора на пълната очевидност на руската победа. Мелони също така вкара в страната си такъв брой мигранти, най-вече от Африка, за какъвто управлявалите преди няколко години либерали не биха смели и да си мечтаят.
Но да се върнем на Румъния. Кандидатът, победил на първия тур на изборите, Джорджеску, е един подобен на Салвини родолюбец, недолюбван от казионните, глобалистически медии, както и от колониалната власт на страната. По тази причина той подхожда нестандартно, съсредоточавайки се почти напълно върху социалните медии и най-вече Тикток, за да проведе своята кампания. Резултатът - победа на първия тур, шокира статуквото и го тласна към отчаяния ход, който видяхме вчера - да отмени служебно тази победа без никакви истински правни аргументи, а изцяло под политически натиск. Това ми напомня и друга статия, където посочвах тази опасност - за произвол на овладяната от глобалистите съдебна власт. Така нареченото „върховенство на закона“. Това не е нещо ново за Румъния - скандалната соросоидка Кьовеши се опита по този начин да разчисти по-загрижените за страната си политици преди време и беше наградена за това със синекурния пост в ЕС, който заема и понастоящем. А медиите представиха тази предателка на народа си като блестяща боркиня за справедливост. Типичното за либералите оруелско медийно представяне на черното - за бяло, на грозното - за красиво.
Още по-смешно положението става, когато си припомним, че Румъния не е президентска република и тази длъжност има най-вече представителни правомощия. Но явно за соросоидите е твърде страшна възможността на тази все пак престижна позиция да застане враг на тяхната идеология.
В по-важните избори - тези за народно събрание, либералите преживяха погром, оставайки четвърти с около 12%, а националистическите партии имаха голям напредък и най-голямата от тях взе второ място след социалистите. Това обаче не са толкова страшни за глобалистите партии, тъй като могат лесно да бъдат управлявани чрез свирене на късогледата националистическа струна - поглъщане на Молдова, което понастоящем играе против руските интереси. А при сбъдване на мечтата на глобалистите - и други Православни народи да бъдат хвърлени да се избиват с руснаците, Румъния е един от първите кандидати (а веднага следва България). Така че такива уж националисти биха били твърде полезни за глобалистическите амбиции, както бяха полезни и за успеха на майдана в Украйна (след което, разбира се, бяха изтикани в ъгъла и държани далеч от властта, а сега - безмилостно хвърлени на смърт срещу руската военна машина). Затова и такива партии са оставени да оберат родолюбивите гласове. Но такива като Джорджеску - истински противници на сриващото се статукво, и още повече - овладели и силата на социалните медии, които са трудни за контрол, се режат из корен от овладяната съдебна власт.
Това е и окончателният край на илюзията за „демокрация“, която Западът наложи върху Източна Европа, когато я анексира след Студената война. В Румъния стана по гореописания начин, а у нас - чрез продължаващата вече близо 4 години пълна неспособност на послушните на Запада политици да излъчат дееспособно управление, което и съвсем отказа обикновените хора да гласуват. Проявленията на посланието са различни по места, но самото послание, което действителността отправя към човека, е ясно - „демокрацията“ като система за управление на обществото се провали напълно и идва време за нещо по-добро. В близките дни ще се постарая да опиша и какво би могло да бъде то.
Майданчето в Грузия няма да успее
Раздел: Кратки разбори
03.12.2024 г. ▶
Автор: Тихомир Чергов
Обнародване на статията: 02.12.2024 г. (в профила на Тихомир Чергов във Фейсбук)
Майданчето в Грузия няма да успее, защото има много различни обстоятелства в сравнение с украинското от 2013/14.
1. Олигарсите в Украйна повечето бяха с Майдана. А те имат връзки, организационен капацитет, физическо-силов "мускул", институционално влияние, което не може да се компенсира от НПО-та, чужди посолства и въшно финансиране. Олигарсите в Украйна подцениха Путин и Русия, и мислиха, че ще могат хем да са в ЕС и да усвояват еврофондове и да заливат европазара с украински земеделски продукти, хем да изнудват Русия енергийно и да са разпределително кранче за руската енергия за ЕС.
Грузинският едър капитал е силно зависим от Русия и руския пазар и не подкрепя тамошния Майдан.
2. В Грузия няма паравоенните формирования, които имаше в Украйна. Още от началото на 90-те в Украйна разни олигарси финансират "националистически батальони", състоящи се от всякакви безработни отрепки от агитки, фитнеси и кримиконтингент. Те бяха ударният мускул на Майдана и бяха хиляди, добре организирани и подготвени.
В Грузия има един батальон, дето се бие в Украйна, ама от него я останаха 100 човека, я не - и всички до един се знаят от службите и могат да бъдат лесно неутрализирани.
3. Украинският президент Янукович беше слаб, корумпиран и незаслужаващ доверие лидер, който не беше уважаван дори от съюзниците и избирателите си. Единствената причина да гласуват за него беше, че представяше партията на проруските региони - иначе самата му личност никой не я харесваше.
Младият грузински премиер е много по-силен и уважаван от него.
4. Медийната среда днес е съвсем различна. 2014 корпоративните медии все още бяха всесилни и имаха силата да създават световни медийни истерии. От тогава досега се случиха ужасно много неща, които отслабиха необратимо големите медии:
- Ковид истерията
- Войната в Украйна (когато Русия трябваше да фалира и загуби за няколко месеца)
- Две победи на Тръмп
- Елон Мъск и Туитър като най-влиятелна медия
5. "Мечтата за ЕС" вече е повяхнала и в нея не вярва никой, освен платените и пълните идиоти.
Преди 10 години не беше така. ЕС все още имаше голям авторитет, все още хората вярваха в "европейската идея". Сега се вижда, че е една умираща организация в постоянна рецесия и деиндустриализация, управлявана от импотентни "лидери", които вместо авторитет, излъчват слабост и присмех.
6. Ефекта "Тръмп"
2014 изглеждаше, че във Вашингтон поне за още сто години напред ще властва "еднопартийния режим" - негласна коалиция между либерали и неоконсерватори тип "Джордж Буш". Което означаваше, че ако тръгнеш срещу тях, вероятно никога няма да се отървеш от санкции и опити за преврати.
Повторното влзиане на Тръмп променя доста уравнението и сметките.
7. БРИКС
2014 БРИКС беше още някаква хипотеза, докато сега Китай съвсем реално налива милиарди в инфраструктурата на държави като Сърбия. Вече това е напълно реална и конкуретна алтернатива.
Прощалният „подарък“ на Байдън за Сирия
Раздел: Кратки разбори
28.11.2024 г. ▶
Автор: Дахер Дахер (само заглавието е на Буревестник)
Обнародване на статията: 28.11.2024 г. (обнародвано в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)
Демократите и либералите в САЩ рестартираха войната в Сирия, като вчера т.нар. Хай'ат Тахрир ал-Шам (ХТШ, ако някой е забравил това са Ал-Нусра или клонът на Ал-Кайда в Сирия) са направили огромен пробив и са се насочили към град Алепо. Подпомогнати от окупационни сили на Ердоган, абсолютно непредизвикано нападат и избиват хора. Тия зомбита са по-предвидими и от реч на Байдън.
Сега ще ви пуснат познатите същества с арабски имена и с нескопосано написани книги ( с които да ги представят като неоспорими експерти, макар да са полуграмотни както на български, така и на други езици), и които жално ще обвиняват Асад, Путин, а брадати джихадисти, събрани от немай къде, ще ги обрисуват като жални борци за демокрация. Поне дотогава, докато същите космати рунтави създания после не влезат в Европа и извършат атентати, изнасилвания, побоища, трафик на хора. Тогава почват когнитивните.... не смущения, не дисонанс, а направо земетресения.
Когато се казва, че неолибералите са едни от най-големите уроди в историята, то това е щото са сбирщина от слабохарактерни розови глупаци, наивни последователи с комплекси и изкривени нагони, които лековато вярват в лъжите на убийствена механична машина, която продава и измива деянията си и безскрупулните им кървави интереси чрез виртуални розови каузи.
Резултатите сами ги виждате, поне онези, които не живеят с розови очила и понита, а знаят кървавата реалност, мъката и трагедията на реални хора, а не поставените мазни лъжци по телевизията.
Но се надявам това лепкаво, лицемерно зло веднъж завинаги да бъде смазано.
Брой 57: Един Българин между Австралия, Япония и България
Раздел: Подкаст
19.11.2024 г. ▶
В брой 57 на Буревестник гостува Лазар Петканчин, много интересен наш сънародник, комуто още в детска възраст се е наложило да напусне България в посока далечна Австралия, а отскоро живее в Япония.
Как се е променила Родината в неговите очи в последните 30 години? Какво можем да научим от далечните Австралия и Япония и по-добре ли живеят хората там? Как пандемията промени света и лично неговия живот? Говорим напълно свободно по тези и много други въпроси.
Какво значи завръщането на Тръмп начело на САЩ?
Раздел: Кратки разбори
08.11.2024 г. ▶
Нека разгледаме значимостта на изненадващия единствено за крайните либерали успех на Доналд Тръмп на изборите за президент на САЩ в няколко смисъла.
За САЩ
Да подчертаем, че Тръмп спечели изборите в САЩ ТРИ ПЪТИ ПОРЕД! Разбира се, че миналия път изборите бяха фалшифицирани в ущърб на Тръмп, имаме очевидните числа - Байдън уж взел 81 милиона гласа, а Харис сега взема 67. Няма как 14 милиона гласа да изчезнат, особено с оглед политиката на „отворени граници“, вкарала още поне 1-2 милиона гласоподаватели на „демократите“ в САЩ през тези 4 години (напомням, че в много щати не ти проверяват гражданството и не ти искат лична карта, за да гласуваш). Но всяко зло - за добро - Тръмп поне имаше време да се подготви наистина да свърши работа този път, за да не станат тези нови четири години едно изгубено време, както стана през първия му мандат.
Какво говори тази трета поредна победа на Тръмп (нещо, постигано единствено от Рузвелт по време на световна война)? Че американското население е РЕШИТЕЛНО против либералните налудности, стигнали дотам да осакатяват невръстни деца с т.нар. „смяна на пола“ - а всъщност скопяване. И дано Тръмп успее да вземе крути мерки срещу тази чума и да я изкорени най-вече от американските университети, където тя избуява от вече над 50 години. Битката ще бъде много тежка, но ако този път си е написал домашното, би могъл да постигне истински резултати, за разлика от предния мандат. Той заяви доста голяма решителност да се бори с тези болести в американското общество, имаше някои доста „крайни“ видеа по тези теми през 2023 г., когато кампанията не беше набрала скорост. Този тон беше посмекчен в последните месеци преди изборите, за да бъдат увеличени възможно най-много шансовете за победа, но да се надяваме, че намеренията не са забравени.
За съжаление обаче едва ли ще бъде посегнато на вече утвърдени либерални завоевания като „еднополовите бракове“. За да стане това, трябва хората на Тръмп да утвърдят властта си и да започнат истинско контранастъпление, което би отнело поне десетилетие-две.
За войната в Украйна
Тръмп заяви преди изборите, че ще прекрати войната в Украйна до 24 часа, след като встъпи в длъжност. Е, предстои да видим дали ще стане, но е малко вероятно. Сделката, която Тръмп вероятно има предвид, беше до известна степен разкрита в медиите от негови съветници - замразяване и девоенизирана зона по текущите бойни граници, и позволяване на Русия да усвои освободените земи, без обаче официалното им признаване от страна на САЩ. Както и гаранция, че Украйна няма да влиза в НАТО за 20 години. Това не е нищо повече от отсрочка за превъоръжаване на Украйна и вероятно въвличане и на страните от ЕС в ново настъпление срещу Русия след 5-10 години.
Много малко вероятно е руснаците да се съгласят на нещо подобно - за ДНР и ЛНР е ясно, но най-малко трябва да им бъдат предадени без бой и целите области Херсон и Запорожие, които според руската конституция вече са част от Русия. Това вече би било сделка, от която и руснаците биха спечелили нещо - биха спасили още десетки хиляди свои и украински войници, които биха загинали до освобождаването на тези земи. Друг е въпросът, че дори и тогава остава отворен въпросът с Николаев и Одеса (и до по-малка степен с Харков), без които Русия би постигнала твърде половинчато целите си. Както и с поставянето на по-нормална върхушка начело на Украйна - такава, която ще прекрати братоубийството и зомбирането на собственото население в омраза по същия начин, по който в Македония се насажда омраза към Българите. Но като първа стъпка присъединяването на четирите области към Русия би било приемливо. Така че Тръмп да му мисли.
Ако ли пък не, войната си продължава и Тръмп с нищо не може да постигне повече на бойното поле срещу Русия, отколкото постигна Байдън. И по-важно, Тръмп няма и такова желание. Нито пък неговите хора, които ще сложи по властовите места. За тях Русия не е враг и войната между руснаци и украинци си е тяхна работа. Те са много по-вражески настроени към Китай и Иран, и биха се съсредоточили върху тях. Но най-вече върху самите САЩ, където „авгиеви обори“ е доста меко като сравнение.
Хубавото е, че поне ядрената война, в която некадърното досегашно управление на САЩ можеше да вкара света, се отлага. За разлика от надменните и отказващи всякакви преговори Блинкеновци, за които животите на Православните славяни са твърде евтини, ако отново се стигне дотам, Тръмп и Путин ще могат да се разберат на някакво, макар и временно решение, което обаче да предотврати най-лошото.
За войните на Израел
Тръмп от край време е един от най-решителните ционисти във властовите кръгове в САЩ. Със сигурност неговото управление ще премахне и съвсем нефелните пречки, които Байдън, колкото да отчете дейност пред симпатизиращите на Палестина свои избиратели, се опитваше да създава пред Нетаняху в неговите стремежи да подчини Близкия изток. Затова и Нетаняху беше от първите, които поздравиха Тръмп за победата - той несъмнено е доволен от това развитие. Любопитно е обаче да се отбележи, че Тръмп заяви, че ще спре и тази война. Докато намеренията на Нетаняху изглеждат точно противоположни - тя да прерасне в пълномащабна война срещу Иран - основно чрез американската армия, разбира се. Още в предишния си мандат Тръмп доста се заканваше на Иран, подписа се и под позорното убийство на Солеймани по време на дипломатическо негово пътуване. Но, ако наистина има намерение да разчисти и изкорени Дълбоката държава, биха отслабнали и лостовете, които тласкат Тръмп към такава война. Обаче, честно казано, засега това изглежда по-скоро като неосъществимо добро пожелание. Така че голяма война в Близкия изток си остава все толкова възможна и при Тръмп.
За ЕС
Не е случайно отчаянието, завладяло брюкселската върхушка след победата на Тръмп. Макроновци и фон дер Лайенки се изредиха да се врекат във вярност на Тръмп още преди той да бъде официално потвърден като победител, но Тръмп е човек, който много добре помни кой довчера го е плюл и е прокарвал политики, които се напълно противоположни на неговите възгледи. В Германия пък Шолц разтури правителството си още на същия ден, в който стана ясно, че Тръмп е победил. Нямаше как да има по-ясен знак, че Германия е напълно подчинена на Вашингтон държава. Тръмп и неговите хора обещаха ВОЙНА СРЕЩУ СОРОС, и то именно в Европа. Което дава надежди за поне някакво подобрение на жалкото положение, в което Западна Европа понастоящем се намира. Трябва да се отбележи, че мислещата част от населението там, колкото и да е намаляла с непрестанната медийна промивка на мозъци от края на Втората световна война насам, не прегръща искрено джендъризма, миграцията и пр. сороски лъжеценности. За разлика от САЩ, където действително огромна част, близо половината от населението вярва в тези безумия, западноевропеецът плавно и безболезнено би се върнал към една сравнителна нормалност, стига тя да стане „нормата“ в неговото обкръжение.
Що се отнася до икономиката, ЕС е обречен и при Тръмп. Тръмп още по-ожесточено ще следва американските интереси и ще се стреми да държи ЕС и Русия разделени икономически. Ако искат да оцелеят, в Брюксел ще трябва да придобият смелост и да почнат да действат самостоятелно, опълчвайки се не на източника си на евтини суровини Русия, а най-вече на настоящия сюзерен САЩ, който безмилостно изсмуква ЕС икономически. Това няма как да стане без пълна подмяна на върхушката. Ако Орбан или човек като него оглави ЕС и започне да гони интересите на този съюз - но истинските, а не лъжеценностните, както досега, тогава и Русия, и Китай, и самият Тръмп би започнал да проявява уважение към ЕС - нещо, което напълно липсва понастоящем. Така че спасението на ЕС е в ръцете на ЕС. Победата на Тръмп поне дава възможност за такова. То задължително минава през скъсване на робската верига на САЩ и осъзнаване на очевидното - че Русия няма никаква полза да враждува с ЕС.
За България
Също като брюкселските, и нашите политици се изредиха да пращат поздравления на Тръмп, и докато поведението като фурнаджийски лопати на Борисов и Пеевски не изненадва никого, стигна се и до напълно комични мигове като Кирил Петков, хвалещ се със снимка с внедрения от Дълбоката държава при Тръмп Майк Помпейо. Ако Тръмп наистина има намерение да воюва срещу създадените от Сорос политици, несъмнено такива като Петков и ДБ ще бъдат пратени в девета глуха. Предстои да видим.
По-важният въпрос: дали Източна Европа или част от нея (в която със сигурност България би влязла) би била доброволно предадена от американците под руско влияние? С идването на Тръмп несъмнено тази вероятност нараства, но едва ли можем да очакваме това да се случи в рамките на следващите 4 години. Стъпки в тази посока обаче несъмнено ще бъдат направени - на САЩ просто им писна да бъдат „световният полицай“ и това разтягане чак до Балканите ще бъде сред първите орязани разходи. Естествено, най-вероятно на първо време отговорността за нашия регион (а и за Украйна) би била предадена на британците, но тази навремето могъща империя днес е страна със затихващи функции, която не може да оправи себе си, удавена от имиграция, камо ли да се занимава с нас. С достатъчно решителен отпор бихме могли да се справим с нейната агентура.
Едно е сигурно - ще бъдем по-свободни да решаваме съдбините си. И начело трябват решителни хора, които да насочат България към единственото смислено за народа ни геополитическо бъдеще - единство с всички Православни народи и най-вече с нашата духовна дъщеря - Русия.