Изтегляне на приложението
Слушайте:
Присъединете се:
За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Брой 40: Обзор на геополитическата 2022 г. (Част II - Най-важното по региони)
Раздел: Подкаст
13.01.2023 г. ▶
С Дани и Дахер обсъждаме най-важните събития от геополитическата 2022 г. - година, отбелязваща преломната точка в установяването на многополюсния свят. Във втората част разглеждане най-важните геополитически събития в света по региони - Азия, Африка, Южна и Северна Америка, Европа. Разбира се, и Балканите и България.
Илон Мъск - Личност на 2022 г. на Буревестник - Български подкаст за геополитика
Раздел: Кратки разбори
10.01.2023 г. ▶
Личност на годината на Буревестник - Български подкаст за геополитика е Илон Мъск от Южна Африка!
2022 г. беше година на геополитически трусове, като войната в Украйна беше най-големият от тях. Разбира се, няма да пеем в хора на западните медии и да дадем нашата награда на Зеленски, който и на този пост си остава актьор, каквато е неговата професия - той е просто кукла на конци в ръцете на глобалистите, подпалили и подклаждащи тази война. Няма как да дадем наградата и на Путин, чиято войска засега не успява да спечели решителна победа и да съкруши враговете си, както мнозина очакваха. Си затвърди властта си в Китай, но това беше очаквано. Затова обръщаме поглед на запад, въпреки че нашият пръв носител на тази награда от 2019 г. се оказа доста наивен - Борис Джонсън се оказа послушен изпълнител на глобалистическата воля. Направиха впечатление процесите в САЩ, където, след очевидния провал на управлението на Байдън, отново наблюдаваме връщане на махалото надясно. Въпреки поредните изборни фалшификации, които от изключение изглежда се превръщат в правило за САЩ, републиканците успяха да си върнат долната камера на Конгреса, и се очаква в следващите две години да сложат спирачка на най-безумните политики на противниците си.
Олицетворение на промяната в САЩ стана милиардерът Илон Мъск, който в края на октомври най-после купи социалната мрежа Туитър, след няколкомесечна сага. Мъск е доста интересна личност, като същото може да се каже и за неговите политически възгледи. Като либертарианец - привърженик на личните свободи, той често говори и пише против цензурата и налагането на масови психози чрез медиите - подходи, на които се крепи съвременният либерализъм на глобалистите. Той беше явен критик и на вирусната истерия, парализирала света за 2 години, и на джендър-идеологията, която в момента безмилостно бива налагана на т.нар. „западен свят“, а пипалата ѝ се домогват все по-нагло дори и до неговите подчинени зони като България. Мъск има и лична, горчива причина да ненавижда джендърщината - собственият му син е жертва на тази идеология.
Още от години, след изразяването на тези си позиции, Мъск беше недолюбван от американските либерали, които не са нищо повече от папагали на медийните опорки на глобалистите, а колко неописуем беше ужасът, който ги завладя, когато същият техен критик Мъск купи Туитър - платформата, над която те имаха почти пълен монопол и на която бяха безмилостно цензурирани всички по-общественозначими гласове, които критикуваха глобалистическата либерална идеология, та дори и действащия американски президент Тръмп!
За един Българин, който не е задълбавал в американската политическа среда, е трудно да разбере значимостта на Туитър, защото той в България се ползва единствено от шепа либерални лъжеинтелектуалци-чуждопоклонници, чешещи си взаимно еготата. Значимостта на Туитър за САЩ е като на Фейсбук за България - всички са там - и млади, и стари; и случайни създатели на мемета (съвременни политически карикатури), и сериозни журналисти и политици. И отнемането на този мощен инструмент от глобалистите е значителен удар, макар и да не трябва да преувеличаваме значението му. Но все пак, не е случаен фактът, че след като Мъск купи Туитър, множество корпорации намалиха или спряха рекламите си на платформата. Официалното обяснение беше, че Мъск върнал достъпа до платформата на „неприемливи“ хора като Тръмп и други десни личности (като трябва да се отбележи, че крайните като журналиста Алекс Джоунс си останаха със заключени профили). Но прозира корпоративният страх, че при невъзможността изразяващите несъгласие да бъдат лесно цензурирани, ще стане по-трудно да бъдат налагани глобалистическите политики и лъжеценности в бъдеще.
А най-главната заслуга на Мъск, заради която печели и нашата награда, дойде след това. Той започна да изнася пред обществото данни от архивите на Туитър, показващи, че ФБР на практика са били взели на ръчен режим на управление платформата, що се отнася до цензура срещу политически противници на глобалистическите им кукловоди, включително тогавашния президент на САЩ Тръмп. Така напълно лъсна, с неопровержими доказателства, че американските служби са на подчинение не на държавата в лицето на законно избраните управляващи, а на задкулисния глобалистически лъжеелит. Така и на най-незапознатите става ясно, че американската „демокрация“, която искаха да налагат на целия свят, е една лъжлива фасада на едно корпоративно олигархично управление, и че за кого хората гласуват няма абсолютно никакво значение. Разбира се, тези документи не бяха показани по големите медии в САЩ. Дори и думичка не се продума по случая, дори ред не се написа от хората, които някои погрешно наричат „журналисти“, обиждащи смисъла на тази дума. Няма как, след като въпросните документи изобличават техните господарите. Но в днешно време няма как истината за подобни мащабни събития да бъде напълно скрита.
Разбира се, трудно е да се каже доколко Мъск е искрен и доколко има сериозни намерения да се бори срещу глобалистите. Състоянието му понастоящем възлиза на около 200 милиарда долара и доскоро се водеше най-богатият човек в света, но враговете му съвкупно се разпореждат с поне стократно повече. Мъск едва ли би имал шанс да спечели подобно противопоставяне, но и това, което върши, все пак е добро. Благодарение и на него, все повече хора виждат каква огромна лъжа е медийното представяне на действителността и започват да търсят и да мислят сами. Все повече хора осъзнават, че глобалистите искат да ги унищожат, и у тях се ражда волята за съпротива. Ще донесе ли някакъв прелом, който да промени цялостната траектория на Запада, преди глобалистите да го разбият? Едва ли. Но ще спомогне за укрепването на начина на мислене, който ще създаде един нов, по-смирен и нормален Запад от пепелищата на глобалистическото унищожение.
Залезът на честната журналистика
Раздел: Кратки разбори
04.01.2023 г. ▶
Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 04.01.2023 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)
Цялата истерия около Христо Грозев само показва залеза на безпристрастната, непредубедена, честна журналистиката, каквато много вероятно да не е съществувала никога.
Никой не иска да чете или чуе две или повече гледни точки, всеки иска да прочете само страна А, с която се идентифицира, и да подкрепя егото, "правотата" и "превъзходство" си с писанията и едностранните доводи на откровени пропагандатори.
Затова се появяват такива като Грозев. И неговите западни, руски, китайски и близкоизточни аналози. И щом почват да бъдат преследвани, то тогава това означава, че си вършат работата добре. Винаги съм бил против преследването на каквито и да е било журналисти, това означава само слабост. В случая с Грозев Русия се излагат като кифладжии, буквално.
Но нека напомня на хората и един от най-награждаваните журналисти - Клаас Релоциус. В рамките на 5 години той спечели 4 пъти престижната Deutscher Reporterpreis, спечели наградата на Европейската преса през 2017, бе обявен за журналист на годината от CNN през 2014.
Клаас Релоциус стана известен с репортажите си от Сирия, включително и тази с децата и графитите в град Дараа. Години по-късно колеги на Релоциус се усъмняват за негови статии в Мексико, бива разкрит в изфабрикуване на фалшиви истории и всичко се срутва, като ефект на домино всичките му истории се оказват кьорфишек. Всичките му награди са отнети. Не само това, но и бива разкрит как е пренасочвал в неговата лична банкова сметка дарения за деца в Сирия.
Но никой от съответните органи не се е запитал дори защо са заливали с награди Релоциус, без да провери нито един факт. Ясно е защо. Защото е писал удобните неща, за които е бил нает.
По ирония на съдбата Христо Грозев и платформата за която работи - Белингкат, също се появи и прочува по време на войната в Сирия. Предимно с пропаганди за Белите каски, химически атаки и атаки по Русия. Фалшивата им загриженост за сирийците си проличава сега, защото не са написали за потресаващата криза и гладуващите сирийци, чиито най-големи запаси на газ, жито и вода са окупирани от САЩ.
Показвам ви един от туитове на Грозев, който цитира Тръмп, с което иска да го злепостави, но всъщност това е единственото вярно нещо писано от Грозев за Сирия.
И така ние на планетата награждаваме мазни послушници като Релоциус, а пък такива като Сноудън, Асандж или Даниъл Хейл ги прибират в затвора. Палестинската журналистка Ширин Абу Акле (впрочем християнка) бе безцеремонно и целенасочено убита, а никой дори не посмя да отправи критика. И това е в "Свободния свят" , който въобще май не се различава от останалия, освен по претенции. Същото се отнася и за Русия, Китай и въобще всички. Всички са лицемери.
Затова еволюцията на журналистиката е доста тъжна. За да оцелееш, трябва да ти плаща някого. И да пишеш каквото трябва.
А онези журналисти, които имат идеала за безпристрастие, за различни мнения, за относителност на истината- те няма как да оцелеят. Те се борят, но накрая се предават, претопяват се.
Това търсим. Това получаваме.
Законите са такива. Преследванията и наказанията на каквито и да е журналисти са глупави и лицемерни. Такива се създават от страна А, същите реципрочни са страна Б. Преследваниятя показват лицемерието, слабостта и безслието, страха. На всички.