Мъжкото и женското начала в политиката

Раздел: Кратки разбори
18.05.2026 г. ▶

Много хора се възмущават от „агресивния“ и дори „просташки“ подход на Тръмп във външната политика. И аз не одобрявам редица от неговите ходове, откакто се върна на власт, особено войната срещу Иран, но определено се радвам, че най-после мъжкото начало в политиката отново взе превес над женското. Това е огромен принос за световната геополитика, който несъмнено ще доведе до сътресения и несигурност за определен период от време, но след това, когато действителността лъсне и самозаблудилите се, че чрез женското начало ще вземат много повече, отколкото им се полага, се примирят и кротнат, доста по-дълго време ще се радваме на мир, спокойствие и предвидимост в международните отношения.

Какво са „мъжкото“ и „женското“ начала в политиката? „Мъжкото начало“, това е на първо място силата. Естествено, най-вече военната сила, но и стопанската мощ на страните. И тук не говоря за скалъпените „икономически показатели“ като БВП и пр., а за способността на една страна да произвежда и да се самоиздържа. Да има възможно най-малко зависимости отвън, камо ли от геополитическите си врагове. Погледнато по този начин, пределно ясно е кой е напред в световен мащаб - Китай, и неслучайно отзивите от скорошното посещение на Тръмп там са за пълно китайско надмощие. Самият Тръмп признава, че се е съгласил, когато Си му е казал, че САЩ са в упадък.

Второ и не по-малко важно - „мъжкото начало“ в политиката е честността. Докато глобалистическите пионки, поставяни начело на САЩ и други държави, обясняваха колко е важно да пращаме войски, за да се борим „срещу лошите диктатори“ и „за човешките права на онеправданите“ в Югославия, Ирак, Сирия, Либия, Венецуела и пр., Тръмп си казва право куме в очи „Искаме нефта, искаме природните богатства, искаме да въртим бизнес там и да извличаме печалби!“ Това може и да е грозно на пръв поглед, но аз го ценя много по-високо от бръщолевенията за „човешки права“, „международно право“ и пр. глупотевини, с които либералите залъгваха избирателите си, но всъщност се подиграваха с мислещите хора.

А „женското начало“? Това, уви, не е грижовността, мекотата и спокойствието, присъщи на жената, а са най-лошите качества, които жените проявяват. Вечното мрънкане срещу тези, които не харесваш, натякването на трети страни как не трябва да бъдат като тях и в никакъв случай да не си сътрудничат и дори да търгуват с тях. Подмолните игрички и опити да напазаруваш влиятелни хора в подножието на върховете, за да рушат вражеската страна отвътре и по възможност да свалят неудобния ти водач и да го смени някой от тях. Тормозът върху държавните органи чрез рояци от НПО-та, които засипват с откровено вредни законодателни предложения, правят протести и безредици, когато властите направят нещо, което не ти харесва, и нагло надяват маската на „загрижено гражданско общество“, докато се опитват да подкопаят страната си отвътре.

Разбира се, че част от една война, била тя пряка и въоръжена, или по-продължителна, геополитическа, е военната хитрост и заблудата на врага. Но едно е да дадеш към врага знаци, че ще нападнеш от север, а да нахлуеш от юг, или пък да тръбиш как наливаш средства за космическа програма, докато всъщност произвеждаш оръжие, а съвсем друго е да промиваш мозъците на децата и младежите на врага си, да вкарваш свои кукли на конци в неговите училища и институции. Това не е военна хитрост, това е човеконенавистна мерзост, която погубва не само врага ти, а и твоите собствени хора (ако изобщо провеждащите подобни политики са способни да чувстват принадлежност към някого). Това бяхме принудени да гледаме дълги и тягостни години, докато се вихреше глобализма, и можем да си отдъхнем, че тази лудост приключва, колкото и Брюксел и Лондон да се опитват да съживят трупа ѝ.

Ще доведе ли връщането на „мъжкото начало“ в западната политика до голяма война? Не е ли то по-лошо тогава? Да, много знаци сочат към предстояща голяма война, но най-вече защото хората на „женското начало“ не могат да се примирят, че светът се е променил и те отдавна не са на върха на пирамидата. Факт е, че нещата вървяха към голяма война много преди Тръмп. Тръмп не иска голяма война, нито Путин я иска, нито Си. Така че ако „мъжкото начало“ успее да изтика „женското“ там, където му е мястото, а именно далеч от власт и влияние върху международните процеси, може да се насладим на споменатата епоха на спокойствие дори и без да преживеем ужаса на нова световна война. Дай, Боже!