Колосът на глинени крака - „демокрацията“, се сгромоляса в Румъния

Раздел: Кратки разбори
07.12.2024 г. ▶

Отмяната на първия тур на изборите за президент в Румъния е окончателно рухване на колоса на глинени крака, наречен „представителна демокрация“. На онези от нас, които следим процесите в т.нар. „развити страни“, в чиито съюзи бяха погълнати и такива като нас и румънците, отдавна беше ясно, че в тези овладени от глобалистите страни няма никаква демокрация, сиреч народовластие, а има едни „избори“ с контролирани кандидати, до един верни на глобалистите. А какъв избор правиш всъщност ти, когато всичките коне в надпреварата са собственост на една и съща конюшня?

И малкото изключения първо се оплюват безспирно от медиите, и второ се заменят с подобни, но контролирани алтернативи. Така стана в Италия, където истинският родолюбец Салвини беше елегантно заменен от контролираната опозиция Мелони чрез ловки номера, поставили я под светлината на прожекторите в очите на италианските родолюбци. Още в деня след идването си на власт тя показа истинското си лице, заклевайки се във вярност на „украинската кауза“. Естествено, днес тонът е променен, но това стана под напора на пълната очевидност на руската победа. Мелони също така вкара в страната си такъв брой мигранти, най-вече от Африка, за какъвто управлявалите преди няколко години либерали не биха смели и да си мечтаят.

Но да се върнем на Румъния. Кандидатът, победил на първия тур на изборите, Джорджеску, е един подобен на Салвини родолюбец, недолюбван от казионните, глобалистически медии, както и от колониалната власт на страната. По тази причина той подхожда нестандартно, съсредоточавайки се почти напълно върху социалните медии и най-вече Тикток, за да проведе своята кампания. Резултатът - победа на първия тур, шокира статуквото и го тласна към отчаяния ход, който видяхме вчера - да отмени служебно тази победа без никакви истински правни аргументи, а изцяло под политически натиск. Това ми напомня и друга статия, където посочвах тази опасност - за произвол на овладяната от глобалистите съдебна власт. Така нареченото „върховенство на закона“. Това не е нещо ново за Румъния - скандалната соросоидка Кьовеши се опита по този начин да разчисти по-загрижените за страната си политици преди време и беше наградена за това със синекурния пост в ЕС, който заема и понастоящем. А медиите представиха тази предателка на народа си като блестяща боркиня за справедливост. Типичното за либералите оруелско медийно представяне на черното - за бяло, на грозното - за красиво.

Още по-смешно положението става, когато си припомним, че Румъния не е президентска република и тази длъжност има най-вече представителни правомощия. Но явно за соросоидите е твърде страшна възможността на тази все пак престижна позиция да застане враг на тяхната идеология.

В по-важните избори - тези за народно събрание, либералите преживяха погром, оставайки четвърти с около 12%, а националистическите партии имаха голям напредък и най-голямата от тях взе второ място след социалистите. Това обаче не са толкова страшни за глобалистите партии, тъй като могат лесно да бъдат управлявани чрез свирене на късогледата националистическа струна - поглъщане на Молдова, което понастоящем играе против руските интереси. А при сбъдване на мечтата на глобалистите - и други Православни народи да бъдат хвърлени да се избиват с руснаците, Румъния е един от първите кандидати (а веднага следва България). Така че такива уж националисти биха били твърде полезни за глобалистическите амбиции, както бяха полезни и за успеха на майдана в Украйна (след което, разбира се, бяха изтикани в ъгъла и държани далеч от властта, а сега - безмилостно хвърлени на смърт срещу руската военна машина). Затова и такива партии са оставени да оберат родолюбивите гласове. Но такива като Джорджеску - истински противници на сриващото се статукво, и още повече - овладели и силата на социалните медии, които са трудни за контрол, се режат из корен от овладяната съдебна власт.

Това е и окончателният край на илюзията за „демокрация“, която Западът наложи върху Източна Европа, когато я анексира след Студената война. В Румъния стана по гореописания начин, а у нас - чрез продължаващата вече близо 4 години пълна неспособност на послушните на Запада политици да излъчат дееспособно управление, което и съвсем отказа обикновените хора да гласуват. Проявленията на посланието са различни по места, но самото послание, което действителността отправя към човека, е ясно - „демокрацията“ като система за управление на обществото се провали напълно и идва време за нещо по-добро. В близките дни ще се постарая да опиша и какво би могло да бъде то.