Какво значи завръщането на Тръмп начело на САЩ?

Раздел: Кратки разбори
08.11.2024 г. ▶

Нека разгледаме значимостта на изненадващия единствено за крайните либерали успех на Доналд Тръмп на изборите за президент на САЩ в няколко смисъла.

За САЩ
Да подчертаем, че Тръмп спечели изборите в САЩ ТРИ ПЪТИ ПОРЕД! Разбира се, че миналия път изборите бяха фалшифицирани в ущърб на Тръмп, имаме очевидните числа - Байдън уж взел 81 милиона гласа, а Харис сега взема 67. Няма как 14 милиона гласа да изчезнат, особено с оглед политиката на „отворени граници“, вкарала още поне 1-2 милиона гласоподаватели на „демократите“ в САЩ през тези 4 години (напомням, че в много щати не ти проверяват гражданството и не ти искат лична карта, за да гласуваш). Но всяко зло - за добро - Тръмп поне имаше време да се подготви наистина да свърши работа този път, за да не станат тези нови четири години едно изгубено време, както стана през първия му мандат.

Какво говори тази трета поредна победа на Тръмп (нещо, постигано единствено от Рузвелт по време на световна война)? Че американското население е РЕШИТЕЛНО против либералните налудности, стигнали дотам да осакатяват невръстни деца с т.нар. „смяна на пола“ - а всъщност скопяване. И дано Тръмп успее да вземе крути мерки срещу тази чума и да я изкорени най-вече от американските университети, където тя избуява от вече над 50 години. Битката ще бъде много тежка, но ако този път си е написал домашното, би могъл да постигне истински резултати, за разлика от предния мандат. Той заяви доста голяма решителност да се бори с тези болести в американското общество, имаше някои доста „крайни“ видеа по тези теми през 2023 г., когато кампанията не беше набрала скорост. Този тон беше посмекчен в последните месеци преди изборите, за да бъдат увеличени възможно най-много шансовете за победа, но да се надяваме, че намеренията не са забравени.

За съжаление обаче едва ли ще бъде посегнато на вече утвърдени либерални завоевания като „еднополовите бракове“. За да стане това, трябва хората на Тръмп да утвърдят властта си и да започнат истинско контранастъпление, което би отнело поне десетилетие-две.

За войната в Украйна
Тръмп заяви преди изборите, че ще прекрати войната в Украйна до 24 часа, след като встъпи в длъжност. Е, предстои да видим дали ще стане, но е малко вероятно. Сделката, която Тръмп вероятно има предвид, беше до известна степен разкрита в медиите от негови съветници - замразяване и девоенизирана зона по текущите бойни граници, и позволяване на Русия да усвои освободените земи, без обаче официалното им признаване от страна на САЩ. Както и гаранция, че Украйна няма да влиза в НАТО за 20 години. Това не е нищо повече от отсрочка за превъоръжаване на Украйна и вероятно въвличане и на страните от ЕС в ново настъпление срещу Русия след 5-10 години.

Много малко вероятно е руснаците да се съгласят на нещо подобно - за ДНР и ЛНР е ясно, но най-малко трябва да им бъдат предадени без бой и целите области Херсон и Запорожие, които според руската конституция вече са част от Русия. Това вече би било сделка, от която и руснаците биха спечелили нещо - биха спасили още десетки хиляди свои и украински войници, които биха загинали до освобождаването на тези земи. Друг е въпросът, че дори и тогава остава отворен въпросът с Николаев и Одеса (и до по-малка степен с Харков), без които Русия би постигнала твърде половинчато целите си. Както и с поставянето на по-нормална върхушка начело на Украйна - такава, която ще прекрати братоубийството и зомбирането на собственото население в омраза по същия начин, по който в Македония се насажда омраза към Българите. Но като първа стъпка присъединяването на четирите области към Русия би било приемливо. Така че Тръмп да му мисли.

Ако ли пък не, войната си продължава и Тръмп с нищо не може да постигне повече на бойното поле срещу Русия, отколкото постигна Байдън. И по-важно, Тръмп няма и такова желание. Нито пък неговите хора, които ще сложи по властовите места. За тях Русия не е враг и войната между руснаци и украинци си е тяхна работа. Те са много по-вражески настроени към Китай и Иран, и биха се съсредоточили върху тях. Но най-вече върху самите САЩ, където „авгиеви обори“ е доста меко като сравнение.

Хубавото е, че поне ядрената война, в която некадърното досегашно управление на САЩ можеше да вкара света, се отлага. За разлика от надменните и отказващи всякакви преговори Блинкеновци, за които животите на Православните славяни са твърде евтини, ако отново се стигне дотам, Тръмп и Путин ще могат да се разберат на някакво, макар и временно решение, което обаче да предотврати най-лошото.

За войните на Израел
Тръмп от край време е един от най-решителните ционисти във властовите кръгове в САЩ. Със сигурност неговото управление ще премахне и съвсем нефелните пречки, които Байдън, колкото да отчете дейност пред симпатизиращите на Палестина свои избиратели, се опитваше да създава пред Нетаняху в неговите стремежи да подчини Близкия изток. Затова и Нетаняху беше от първите, които поздравиха Тръмп за победата - той несъмнено е доволен от това развитие. Любопитно е обаче да се отбележи, че Тръмп заяви, че ще спре и тази война. Докато намеренията на Нетаняху изглеждат точно противоположни - тя да прерасне в пълномащабна война срещу Иран - основно чрез американската армия, разбира се. Още в предишния си мандат Тръмп доста се заканваше на Иран, подписа се и под позорното убийство на Солеймани по време на дипломатическо негово пътуване. Но, ако наистина има намерение да разчисти и изкорени Дълбоката държава, биха отслабнали и лостовете, които тласкат Тръмп към такава война. Обаче, честно казано, засега това изглежда по-скоро като неосъществимо добро пожелание. Така че голяма война в Близкия изток си остава все толкова възможна и при Тръмп.

За ЕС
Не е случайно отчаянието, завладяло брюкселската върхушка след победата на Тръмп. Макроновци и фон дер Лайенки се изредиха да се врекат във вярност на Тръмп още преди той да бъде официално потвърден като победител, но Тръмп е човек, който много добре помни кой довчера го е плюл и е прокарвал политики, които се напълно противоположни на неговите възгледи. В Германия пък Шолц разтури правителството си още на същия ден, в който стана ясно, че Тръмп е победил. Нямаше как да има по-ясен знак, че Германия е напълно подчинена на Вашингтон държава. Тръмп и неговите хора обещаха ВОЙНА СРЕЩУ СОРОС, и то именно в Европа. Което дава надежди за поне някакво подобрение на жалкото положение, в което Западна Европа понастоящем се намира. Трябва да се отбележи, че мислещата част от населението там, колкото и да е намаляла с непрестанната медийна промивка на мозъци от края на Втората световна война насам, не прегръща искрено джендъризма, миграцията и пр. сороски лъжеценности. За разлика от САЩ, където действително огромна част, близо половината от населението вярва в тези безумия, западноевропеецът плавно и безболезнено би се върнал към една сравнителна нормалност, стига тя да стане „нормата“ в неговото обкръжение.

Що се отнася до икономиката, ЕС е обречен и при Тръмп. Тръмп още по-ожесточено ще следва американските интереси и ще се стреми да държи ЕС и Русия разделени икономически. Ако искат да оцелеят, в Брюксел ще трябва да придобият смелост и да почнат да действат самостоятелно, опълчвайки се не на източника си на евтини суровини Русия, а най-вече на настоящия сюзерен САЩ, който безмилостно изсмуква ЕС икономически. Това няма как да стане без пълна подмяна на върхушката. Ако Орбан или човек като него оглави ЕС и започне да гони интересите на този съюз - но истинските, а не лъжеценностните, както досега, тогава и Русия, и Китай, и самият Тръмп би започнал да проявява уважение към ЕС - нещо, което напълно липсва понастоящем. Така че спасението на ЕС е в ръцете на ЕС. Победата на Тръмп поне дава възможност за такова. То задължително минава през скъсване на робската верига на САЩ и осъзнаване на очевидното - че Русия няма никаква полза да враждува с ЕС.

За България
Също като брюкселските, и нашите политици се изредиха да пращат поздравления на Тръмп, и докато поведението като фурнаджийски лопати на Борисов и Пеевски не изненадва никого, стигна се и до напълно комични мигове като Кирил Петков, хвалещ се със снимка с внедрения от Дълбоката държава при Тръмп Майк Помпейо. Ако Тръмп наистина има намерение да воюва срещу създадените от Сорос политици, несъмнено такива като Петков и ДБ ще бъдат пратени в девета глуха. Предстои да видим.

По-важният въпрос: дали Източна Европа или част от нея (в която със сигурност България би влязла) би била доброволно предадена от американците под руско влияние? С идването на Тръмп несъмнено тази вероятност нараства, но едва ли можем да очакваме това да се случи в рамките на следващите 4 години. Стъпки в тази посока обаче несъмнено ще бъдат направени - на САЩ просто им писна да бъдат „световният полицай“ и това разтягане чак до Балканите ще бъде сред първите орязани разходи. Естествено, най-вероятно на първо време отговорността за нашия регион (а и за Украйна) би била предадена на британците, но тази навремето могъща империя днес е страна със затихващи функции, която не може да оправи себе си, удавена от имиграция, камо ли да се занимава с нас. С достатъчно решителен отпор бихме могли да се справим с нейната агентура.

Едно е сигурно - ще бъдем по-свободни да решаваме съдбините си. И начело трябват решителни хора, които да насочат България към единственото смислено за народа ни геополитическо бъдеще - единство с всички Православни народи и най-вече с нашата духовна дъщеря - Русия.