Буревестник - Български подкаст за геополитика

Изтегляне на приложението
Слушайте:            

Присъединете се: 

За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Начало
Подкаст
Кратки разбори
Преводи на чуждестранни статии

Цветната революция в България

Раздел: Кратки разбори
17.06.2022 г.


Автор: Расколников

Как се създават предпоставките за една цветна революция?

Месеци военна истерия в България ни доведоха до етап, в който властта се брани от фанатизирана революционна гвардия. Тя е разположена основно в София, борави с естетиката на моралната битка и е по-готова от всякога за политическо насилие в името на пречистването от антиевропейските и антиамерикански елементи в страната под претекста за борбата с корупцията.

Това е начинът да убедиш иначе пасивния и боязлив евроатлантик, че неговите високи ценности, както и всичките останали абстракции, които му се рекламират денонощно във връзка с “ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯ СБЛЪСЪК” с Русия, са реален casus belli и са добра причина да бъде взривен мира в страната. Ако апатичният и хронично отчужден жълтопаветник може да бъде превърнат в ревностен защитник на батальона “Азов”, значи може да бъде мобилизиран и в защита на други социални експерименти, този път по-близо до дома.

Тези наративи бяха начинът на постисторическия диснифициран гражданин без концепции за смелост, героизъм и саможертва да бъде вменено усещането за дълбока отговорност не към нацията, а към някаква безкрайна поредица от ценности. Нацията, естествено, е просто в изчакване на собственото си разграждане – революционната гвардия се бори основно за това България най-сетне да заеме своето почетно място сред останалите обезличени икономически територии на зараждащата се европейска федерация. А Асен Василев бленува да бъде неин пръв управител.

Една дама, която беше излязла да протестира срещу “ДЪЛБОКАТА НЕПРАВДА” на това Никола Минчев да бъде премахнат от поста си чрез демократична процедура заяви, че на власт след Кирил и Асен ще дойде “онзи от Възраждане, който ще отвори концлагери.” Това е нивото на дискурса на градската десница, която в момента опитва да обрисува своята загуба като епохална победа срещу задкулисието. Общо взето това е еквивалентно на шизоидните разкази по картинка за 5G мрежите, които правят мъжете импотентни. Но разликата е толкова тънка, колкото е и важна: 5G конспирациите са чужд внос и са функция на широки движения из целия свят, които нямат ясна цел и кулминират в периодичното вандализиране на някоя клетъчна мрежа. Конспирациите за фашиста Костадинов са експлицитно реакционни и бранят едно гнило статукво, което панически размахва ръце насред свободно падане.

Защо точно сега се случва всичко?

Неведоми са пътищата на американската външна политика. Тези вълнения съвпадат с назначаването на новия посланик, Кен Мъртен, който участва в грубата намеса на Хилъри в хаитянските избори през 2010г. Тогава заедно натресоха на Хаити президент-певец със заплахата за спиране на помощите, които крепяха икономиката на страната. Имаше и размирици, протести, сблъсъци – това не впечатлява особено хомункулите от Държавния департамент. Америка има интереси и тя изкривява реалността спрямо тях.

Наблюдаваме концентриран опит за смяна на местния елит с нов, който е външен и съответно чужд на местните условия. ИТН очевидно не се вписа добре в тази конфигурация; това, все пак, са хора с някакви минимални човешки качества. Те се обиждат, ядосват се, бунтуват се срещу враговете си, тук-таме дори имат убеждения (Слави и Балабанов с казуса “Македония”, който очевидно е важен за тях и не е просто политическа сметка). Специфичното на ПП е, че е един завършен клиентелистки кръг, съставен изцяло от ницшеански александрийски мъже, които заменят променливите човешки примитивизми с гола технократщина и кухи символизми на западната демокрация. ГЕРБ функционираше по подобен начин чисто структурно, но там отново имаше аспект на исконна българщина – не идеали, а ползи. ПП са фанатични в своя стремеж да се самоубият, за да не си кажат партньорите, че България се цепи от евроатлантическия колектив. Бойко никога не би застрашил собствените канали на облагодетелстване с подобни деструктивни семиотики.

Реално няма нищо демократично в това, което наблюдаваме. Един кръг, който е в процеса на това да загуби властта се впусна в институционален активизъм, призова своите поддръжници на манифестации в негова подкрепа, впрегна целия си медиен и НПО ресурс и се зае с предизборна кампания на гърба на абсолютно легитимния процес по своето премахване от власт. Прайд парадът по всяка вероятност ще бъде следващата стъпка в поредицата от комсомолски събития. Пък той ще бъде съчетан и с украинизъм, който се оказва най-новото попълнение в ЛГБТИ+ азбуката.

На какво прилича това?

Всичко това напомня за един доста злощастен случай. Случаят на Украйна, която бе обработена и внимателно приготвена за своя звезден миг във войната с Русия. В страната беше отгледан силно американизиран елит с помощта и подкрепата на бивши американски врагове (Коломойски). На поста финансов министър дори за няколко години бе назначена Натали Яренко, която е американка и след престоя си в Украйна се върна в Щатите, където председателства комисията по финансов надзор на Пуерто Рико. Да, това е ниско ниво американски функционер, който мина през Украйна, за да “стегне редиците”. И това е само един от хилядите примери.

Помним как Виктория Нюланд раздаваше бисквитки на протестиращите по време на Майдана, а малко по-късно в изтекъл разговор редеше бъдещето правителство на Украйна, обяснявайки, че “Ятс е човекът”, визирайки Арсений Ятсенюк, който по-късно действително стана премиер.

Помним как Джон Маккейн се появи на Майдана, за да “вдъхва кураж” на протестиращите.

Помним как Линдзи Греъм готвеше украински военнослужещи за сблъсък с Русия още през 2014-та година.

Помним как бяха заметени под килима връзките на Хънтър Байдън с Бурисма и кампанията за смяна на главния прокурор на Украйна.

Така изглежда подмяната на един местен елит, с неговите идиосинкретични особености, в полза на нещо привнесено, което има своите надрегионални интереси. Това води до катастрофа – колониалната администрация е тромава и не се интересува от спецификите на местната история и култура. Тя има за цел изпълняването на съвсем различни задачи.

А какво се случва в България? Разчитаме на “американските партньори” да ни посочват враговете чрез санкции по Магнитски. Достигаме до нелепата ситуация на новоизбрания премиер на Ливан, който призовава за санкционен режим срещу собствената си страна. Премиерът Петков от месеци бълнува за прекрасния ден, в който най-сетне враговете му ще бъдат ударени отново по Магнитски.

Херо Мустафа, в качеството си на американски посланик, в началото на новия кабинет ходеше на посещения и приемаше всички партии. Защо Херо Мустафа отиде на официална визита в НАП? Каква работа имаше тя със Спецов? Не е ясно. Но от чисто символична гледна точка знаем какво се има предвид.

Какво следва?

Има известна ирония във факта, че “българският 6-ти януари”, паралел с размириците във Вашингтон около потвърждаването на изборната победа на Джо Байдън през 2020г., има огромна вероятност да бъде предизвикан от либералните среди в тяхната неистова омраза към всички, които не се казват ПП и ДБ. Коалиционните партньори ще продължат да са коалиционни партньори по всяка вероятност и през изборната кампания – в тази конфигурация може да влезе и БСП, чийто труп така и не може да изстине, защото Корнелия продължава да практикува върху него някакви груби некромантики. Рано или късно ще дойде моментът и за това погребение.

Има заявки за широко обединение на градската десница. Стефан Софиянски говори за завръщане, Иван Костов консултира ДБ активно и дори помага на Христо Иванов за писането на речи, евроатлантическата кауза спомага изчистването и изглаждането на лични дразги. “Да се обединим, за да не дойдат руснаците” е линията на мислене, която може да сближи меко консервативните крила на градската десница (сиреч партии като КОД и Републиканците, които са ДБ без гей паради) и нежно левеещите проекти от същия спектър (тоест ДБ при все гей парадите). Фактическа разлика в политиките им няма, едните просто не се свенят да говорят за остеритет и затягане на коланите, докато другите имат широка шапка от талибани на Зелената сделка и самозвани либертарианци като Ганев, които на драго сърце раздават бонуси и надбавки в контекста на тежка инфлация.

Истинската спойка на това безбожно съглашение е верността към американизма. Не Америка като държава. Към идеята за това да бъдем като американците. А ако не може като тях – то поне като верните им галеници в Полша и балтийските държави. Пък ако цената за това е челен сблъсък с Русия и материално самоубийство, нека. Свободата не е безплатна, казват си те, плащайки поредния хляб от кварталния магазин с петолевка без да им се връща ресто. Насъщният не е по-важен от Нашите Идеали.

Вероятността което и да е правителство да успее в момента да се задържи на власт е ниска, клоняща към нулата. България е високо централизирана, институциите и всички техни инструменти се намират изцяло в София. А това е градът, който е най-активно радикализиран заради директното си западно влияние, както демографски, така и чисто културно.

Успее ли сега Продължаваме промяната да консолидира своята база и да спечели властта отново ни очаква тотално елиминиране на опозицията; не в смисъла на физическото премахване, а в смисъла на типичната западна либерална демокрация, в която обществото се саморегулира, за да изолира всякаква форма на дисидентство под щедрата егида на НПО сектора и зависимия медиен комплекс, който грижливо изгражда образа на обществото. 8 години Продължаваме промяна ще стигнат за окончателното разграждане на българската идентичност и превръщането ѝ в “грозен патриотарски сън”, от който се будим в една европейска България на блаженото единомислие.

Кирил Петков вече спомена вчера целта си – “пълен контрол” над държавата, за да заработи тя за всички. Това “всички” е разтегливо понятие. Всички, които влизат радушно в строй и пляскат дружно на икономическото самоубийство на България в името на това да бъдат задоволени нашите партньори. Всички, които нямат против суверенната външна политика да бъде заменена с някакъв блудкав европейски интеграционизъм, който цели да инкорпорира абсолютно всички, независимо от състоянието и възможностите на съответната страна. Всички, но с изключение на тези, които гледат с отвращение на разграждането на националната държава.