Научихме ли нещо за 100 години?

Раздел: Кратки разбори
09.06.2023 г. ▶

Днес се навършват точно 100 години от един знаков преврат в новата Българска история. Вместо да изпадаме в спорове дали последвалото управление е било добро или лошо за България, и да вземаме страни, нека се замислим защо в следосвобожденска България, и особено след двете национални катастрофи след Балканските и Първата световна войни, България на практика е в низ от тихи или напълно видими граждански войни. Макар и да не са изрично определени от историята като такива.

Имало ли е чак такова разделение в самото общество, или политическата класа успява да пренесе своите крамоли върху обикновените хора, които, разбира се, са най-пострадалите от тези събития? И какви поуки можем да си извадим за днешния ден, когато политическата класа отново се опитва да насее подобно разделение в обществото, работейки в посока, сериозно разминаваща се и почти противоположна на желанието на Народа?

Тъжното е, че тогава България поне е имала някакъв собствен избор за своето развитие, докато след Втората световна война почти всички големи партии просто безропотно козируват на Големия брат, бил той в Москва или отвъд океана. Възможно ли е днес да се стигне до гражданска война в България заради нежеланието на Народа България да следва наложената от Големия брат външно-, че и вътрешнополитическа линия? (Защото не са ли Истанбулската конвенция и като цяло джендър-идеологията една безочлива намеса във вътрешните работи на България?) Може ли да стане „майдан“ и тук, както заплашват напоследък атлантиците?

Властта е при тях. Тогава „майдан“ срещу кого, срещу Народа ли, питам аз? Как си го представяте? Още Стамболов се е надявал някак да избие русофилията от главата на Българина, но в крайна сметка е осъзнал обречеността на това начинание. Освен наша освободителка от игото, Русия е и наша духовна дъщеря, защото съвсем пряко сме ѝ дали вярата и езика - две от трите основи на един народ (третата е кръвта). И Българинът е привързан и неизбежно ще бъде привързан към Русия. Една хилядолетна традиция няма как да бъде унищожена от плоската и в крайна сметка мимолетна военна пропаганда на атлантизма.

Да, има атлантици и в обществото, но малко на брой и съсредоточени почти изцяло в столицата. За сметка на това доста шумни и рекламирани от медиите, които са подвластни на същите господари като политическата класа. Но ако някой си мисли, че запали ли гражданска война, би я спечелил благодарение на тях и на платени биячи и славоукраинстващи „националисти“, се лъже жестоко. Тук хората са много по-миролюбиви и разминаването в съотношението на силите е в пъти по-голямо, отколкото беше през 2014 г. в Украйна, и далеч не в полза на кукловодите.

Така че долу ръцете от България! Не си и помисляйте, че насъскването на хората едни срещу други ще успее! С вяра в Бога, и атлантическата коалиция ще преживеем рано или късно. Бъдем ли упорити и настоятелни, неизбежно Народът ще получи подобаващо представителство и в управлението на страната.