Корпорациите стоят зад фалшивите модерни идеологии

Раздел: Кратки разбори
13.07.2023 г. ▶

Автор: Дахер Дахер (само заглавието е от Буревестник)
Обнародване на статията: 12.07.2023 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Нерядко сме дискутирали с приятели защо и каква е целта на тази "woke" политика с всички тези фалшиви и лицемерни каузи, като почнем от зелени активисти и стигнем до лгбт, и кой я лансира така агресивно.

Отговорът е съвсем очеваден. Работя от над десетилетие в корпоративна среда и пред очите ми виждам целия процес. Именно големите компании са тези, които толкова масивно финансират тази идеология. Всичките са правени като по калъп, дори вътрешнозаводските им термини са едни и същи навсякъде: сетване на мийтинг, трейнинги, куалити, куортър енд, тийм билдинг, таргети, колове, аудит, ЕМЕА, ЛАТАМ, Пега, Сейлс, Диспач, Оракъл, тракери, баскети, портфолио, репортинг, СМЕ, тийм, селф-рефлексии, асесмънти, коучинг, тийм лидери, скеджуъли, оперейшънъл мениджъри, АйТи тикети...всичко е като от една щампа извадено.

На тези големи корпорации съвсем естесвено целта им е да изкарват пари и да се разрастват като природен организъм. От високите етажи на тези компании искат послушници, които покорно да изпълняват всяка задача, без много да мислят, достатъчно интелигентни да вършат техническата и административната част, но със сервилен ген, безлични хора, които да не застрашават, да са зависими хора, такива които знаят, че нямат качества, но послушанието и изпълнителността им, покорството им са ги извели до тази височина. Затова са и толкова озлобени, несигурни в себе си и тряскаво изкарват злобата си наяве, за да доказват своята сервилност. От тези хора стават най-съвршените "агенти", преследвачи, като онези кучета от "1984" .

Малко приличат на онези "бети" от американските училища, които групово извършват насилие за да се докажат на "алфите". То този манталитет се прехвърля в мрежите, всяка кифла се бори да бъде най-популярна и се стига до крайности.

Тези крайности се инжектират и в идеологиите, така се гради по-сериозно сито.

Но как да набереш такива хора-послушници, какво сито да поставиш? Нашите клетки има т.нар. клетъчна мембрана, която се характеризира със свойството "избирателна пропускливост". В клетката попадат само правилните вещества. В миналото такава роля на клетъчната мембрана са играли сектите, крайните религии. Днес корпорациите са пригодили по-мащабна идеология в техен интерес.

Защото като си сложиш цветни знаменца и крещиш срещу актуалния посочен геополитически враг, ти показваш генетичната си принадлежност, сервилния ти ген. Тази идеология е корпоративната клетъчна мембрана, ситото, в което ти дава билета за малко по-висок етаж. И като ти го дадат, ти се самозабравяш, мислиш, че си вече преуспял, всички останали са врагове, срещу които ще се звериш за да докажеш и защитаваш своя "божествен произход". Като джихадист да крищиш и да изискваш от всички да се кланят на правилната вяра. А неверниците трябва да се преследват, така ти се доказваш на глутницата. Тази на богатата каста с големите стандарти.

То затова чисто генетично у нас най-големите евроатлантици са точно най-привилегированите бивши комсомолци, агенти и партийни дейци. Това се предава генетично.

И знаете ли какво? Това си е естествено, дори необходимо. Всички системи ще го правят: така е и в политиката, в администрациите, това си е кръговрат. Такива големи структури движат техническия прогрес, правят удобства. До един момент. Защото средата на пирамидата се е напълнила с планктон, водорасли, с мазни и ненужни павета. Които срутват цялата пирамида. До следващата.

----

Всъщност има два типа планктон. Първият е онзи, който е селф-ауеър, който е наясно с действителността и лицемерието, но си казва, че защо да не се адаптира и да се възползва от цялата тази работа.

Другите, онези, агресивните, те са опасните. Това са фанатиците, джихадистите, ултрасите, които крещят на умряло срещу всеки.

Знаете ли, аз пиша всичките си постове през телефона в метрото, в тоалетната, през почивките на терасата, вечер преди лягане. После чета с насмешка истеричните обвинения и епитети - един ме нарече общественик, платен инфлуенсър, пропагандатор на еди-кое-си посолство, агент. Злобеят с клинична истерия, трескат си главите в клавиатурите и посвещават жлъчни и злобни публикации срещу мен. Може би се надяват на бисквитка и потупване по рамото от алфите. Господи, колко са жалки и прости. А се мислят за Нютон умножен по Паскал по интелект.

А аз си пиша постовете от тоалетната.
Мили Боже.