80 години от Девети септември

Раздел: Кратки разбори
09.09.2024 г. ▶

80-годишнината от Девети септември е добър повод да се помисли отново по въпроса. И да се мисли с хладен ум и въз основа на факти, а не на емоции. Само по такъв начин може да се достигне до истината, а истината е най-важното нещо при подобни въпроси от определящо за Народа значение.

Защо България попада под влиянието на СССР?
Защото така са се разбрали победителките във Втората световна война. „Победата на социализма“ не е плод на някакво особено силно движение в рамките на България, което да събори „фашистката“ власт. Да, партизанското движение в България е факт, то си има своите герои и мъченици. Но то в никакъв случай не би извоювало победа, ако развръзката на войната беше различна. Комунистите и техните съюзници идват на власт в България, защото Сталин, Рузвелт и Чърчил са се разбрали България да бъде в зоната на СССР. Тя е част от наградата за донесената основно от съветските войници победа над Германия. Толкова. Да, Народът излиза с цветя да посреща „освободителите“, но това е присъединяване към победителя и нормална човешка радост от края на войната. Не е плод на масова подкрепа за комунизма като идеология. Тази подкрепа преди 09.09.1944 г. в Българското общество е маргинална.

Важно е да се знае, че по времето на Втората световна война България (а и оттогава насам) е просто пионка в ръцете на големите. След Първата всичко за нас като самостоятелен исторически обект приключва (поне засега). Във Втората на практика нямаме избор на коя страна да минем - немците ни присъединяват със сила, като сме избегнали излишни кръвопролития, защото и властта тук е симпатизирала на Хитлер. Поне имаме доблестта да спасим евреите си и да не пращаме войска срещу СССР - в което сме единствени от съюзниците на Германия. Загубата на Втората световна война автоматично ни хвърля като военен трофей в ръцете на СССР, а загубата на Студената - на САЩ. И така до ден днешен нямаме същинска независимост. Дай Боже да доживеем да си я върнем, защото всеки роден след Ньой и вече починал не е имал тази радост.

Революция или преврат?
Преврат. Партизанското движение не е чак толкова силно, за да осъществи само събарянето на властта дори и в размирното време, когато Германия е на колене и съответно властта в България е в безтегловност. Смяната на власта е възможна единствено благодарение на факта, че съветските войски навлизат по нашите земи. Мнозина от симпатизиращите на социализма наричат това „Второто Освобождение“ - определение, което аз бих нарекъл унизително спрямо първото и истинското Освобождение на България от страна на Русия - това от турско робство. Все пак е факт, че никой от Българска страна не влиза в бой срещу съветските войски и Народът ги посреща с облекчение - отново, най-вече от това, че ужасната война свършва.

Народният съд
Народният съд е саморазправа от страна на победителите във войната със сътрудничилите на победените. По времето му дори не може все още да се говори за комунистическа власт - да не забравяне, че „Звено“ на Кимон Георгиев всъщност осъществява преврата и той е първият министър-председател след Девети. Затова и днешните „антикомунистически“ приказки как комунистите били изклали „елита на нацията“ са несъстоятелни. Силата, която стои зад тези присъди и убийства, е силата на победителите във войната - не само на СССР, а и на САЩ и Великобритания, които също управляват процесите на саморазправа със загубилите, включително и в България. Все пак, за „комунистически произвол“ може да се говори, но той е по-скоро на местно и битово равнище - мнозина престъпници, оказали се от страна на победителите, се саморазправят със свои лични врагове, използвайки оправданието, че техните жертви били „фашисти“ и пр. В непосредствената следвоенна мътилка, повечето от тях избягват възмездие с лекота, особено след като показват вярност към новите силни на деня.

Най-големият грях на социализма
Най-големият грях на периода на социализма в Българската история безспорно е отричането на Православната вяра и преследването и маргинализирането на Църквата в обществения живот на България. Българските комунисти имат известно оправдание - такава е комунистическата идеология като цяло - тя отрича Господ. В сравнение с преживения от руснаците болшевишки произвол и множество убийства на духовници, преследването в България не е чак толкова тежко. Но все пак то си остава големият грях на тази власт. Православието е заменено с хуманистичен (заменящ Бога с човека) полуфабрикат - да, понятия като доблест, взаимопомощ, родолюбие оцеляват, но основата им - Православната вяра, е скрита от хората и така не е чудно, че в по-късните години социалистическото човеколюбие увисва във въздуха и идеалите избледняват за сметка на дребнавия материализъм. И до ден днешен България не се е възстановила от този погром върху самата същност на Народа - неговата Православна вяра. Това, че социалистическият морал е в пъти по-добър от днешния атлантически материалистичен морален разпад, не е достатъчно оправдание.

Да отречем лошото, но да вземем доброто
Няма нищо в ценностен смисъл, с което социализмът (а и която и да била човешка идеология) да превъзхожда Православието. Затова няма защо да тъжим за изгубения „социалистически морал“, ние имаме нещо безмерно по-добро от него, което е Божието слово. Но има много какво да се вземе в чисто материален, земен смисъл - като устройство на държавата и целеполагане за бъдещето. Разбира се, не става дума за връщане на плановата икономика и петилетките. А за граденето, свършено от социализма. И до ден днешен огромна част от най-смислените и мащабни производства, пътища, язовири и много други в България са плод на социализма. Много беше разграбено и разпродадено за жълти стотинки, но немалко остана и до ден днешен осигурява добрия живот на Българина - АЕЦ, ТЕЦ-ове, водоснабдяване и какво ли не. Енергията, с която Народът гради в първите десетилетия на социализма, е вдъхновение за едно бъдещо възраждане на България. Трябва да заклеймим без никакви колебания преследванията срещу Църквата, абортите, убиващи нашето бъдеще, отделянето на селянина - сърцето на Народа - от земята и поминъка му, но този градивен дух на увереност в собствените сили и в това, че България може да заеме достойно място сред другите народи в света, е нещото, което трябва да съхраним като урок от социализма.

Изключително важно за България е да спрем с разделението по тази тема, което вече не носи абсолютно никаква стойност, да приемем изложените по-горе исторически факти, и да работим заедно за бъдещето на нашата Родина.