Буревестник - Български подкаст за геополитика

Изтегляне на приложението
Слушайте:     

За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Начало
Кратки разбори
Преводи на чуждестранни статии

Падането по стълбите на Байдън е своеобразен символ на безсилието на глобализма

Раздел: Кратки разбори
23.03.2021 г.


Не искаме да се присмиваме на слабостта на американския президент, все пак е човек на възраст, който чисто по човешки беше толкова щастлив, че най-после се добра до поста, към който се беше стремил цял живот. Да, това стана далеч след най-дееспособните години на живота му, и с измама. Но той далеч не беше виновникът за нея, той просто беше представителното лице, на гърба на чиято едновремешна популярност глобалистите успяха да си върнат Белия дом. Ако някой като вицепрезидентката Харис (и несъмнена бъдеща президентка, щом Байдън бъде оттеглен след година-две) беше противник на Тръмп, дори и измамите нямаше да помогнат.

Неговото падане по стълбите към самолета обаче показва доста по-дълбок проблем при глобалистите. „Няма хора, разбери!“ Хора като Сорос, Бжежински, Кисинджър, израснали и оформили се като личности по съвсем други, много по-сурови времена, успяха да доведат глобалистическия проект до неговия връх в периода 1991-2015 г., когато светът до голяма степен беше под властта на САЩ, техният първообраз на световно правителство. Неслучайно и самият Байдън е почти техен набор. Но никой не е вечен и тези хора неизбежно си отиват, а с тях и идеологията им. Въпреки опитите им да предадат делата си на свои наследници, израсналите при много по-разглезения живот след Втората световна война техни избраници просто нямат същия нрав, целеустременост и коравосърдечие, за да ги продължат успешно. Синът на Сорос постепенно изземва функциите на своя баща, но е бледа негова сянка във всяко едно отношение. Не се различава съществено от кой да е активист за „социална справедливост“ (в американския смисъл, сиреч привилегии за всякакви малцинства за сметка на държавотворното население) на неговите години. А може би ще ги наследят новите кандидат-глобалисти? Гейтс ли, с налудничавите си идеи за закриване на слънцето? Зукърбърг ли, с пелтеченето си в американския сенат? Най-богатият човек в света (според официалните класации) Безос, който не можа да си оправи дори собственото семейство и се самоунижава заради пубертетско залитане по някаква жена? Не. Очевидно не.

Падането на Байдън е и своеобразно послание, което ще разколебае още повече нормалните хора, гласували за него (фанатиците са ясни, но те не печелят избори и не могат да движат една страна без мълчаливата подкрепа на мнозинството). Това ли е „силата,“ която САЩ искат да налагат по цял свят, ще си помислят те. Очевидно не. Очевидно ще си спомнят за късния СССР и престарелите му водачи преди Горбачов окончателно да го затрие. Това ли очаква и САЩ, ще си помислят те с доза оправдан ужас за бъдещето на децата си. Той вече е факт в писанията на много американски родители в Интернет.

Времето е неумолимо и не се поддава на социално инженерство. Колкото и да се опитват глобалистите да форсират нещата в отчаян опит да завършат успешно плановете си, времето им отмина. Вятърът на независимостта и взаимното уважение между народите по света ще духа все по-силно.