Човекобожието катастрофира. Да се върнем при Богочовека!

Раздел: Кратки разбори
20.04.2025 г. ▶

Началото на XXI век беше едно естествено продължение на XX - векът на окончателната катастрофа на човекобожието. Край на тази ера слага загубата на либералния глобализъм на войната срещу Православна Русия. Да, човекобожието е религията на либералния глобализъм. Защо „човекобожие“? Защото още от Ренесанса насам се опитва да замести Бога с човека. Напразно и обречено, разбира се. Но ни струваше няколко века и стотици милиони погубени безсмислено животи по цял свят. И, най-вече, то ни докара до унинието и липсата на надежда за бъдещето днес, до отказа дори да имаме семейства и деца - огромен проблем от десетилетия насам дори и в България, а какво остава за западния свят, отхвърлил преди хилядолетие Православието, което нас поне донякъде ни закриля и смекчава щетите.

Душата и на най-големия богоборец се стреми към Бог. Либерализмът се опита да постави човека на пиедестал вместо Бога. Разбира се, нещо подобно можеше да започне единствено в римокатолическа Западна Европа, отпаднала от Православието няколко века по-рано и потъваща все повече в своята ерес. Помним образните картини на големите художници на Ренесанса, които ни внушаваха възхищение от човешкото тяло. Имаше го, а и още го има преклонението пред езическите Елада и предхристиянски Рим (а християнски Рим - т.нар. „Византия“, днес се представя като „тъмно Средновековие“, защо ли?!). През вековете това човекобожие претърпя известни изменения, родиха се какви ли не философски учения, пред които благоговееха привидно умни хора и изоставяха вярата на предците си заради празни и по подразбиране грешни (защото човекът е несъвършен) човешки приказки. Стигна се до касапницата на Френската революция, избила няколко процента от цялото тогавашно население на Франция. И вместо тя да бъде осъдена като човеконенавистното клане, което очевидно е била, тя беше дадена като светъл пример от ловки манипулатори, неуморно работещи против Христа. Дори огромната част от българските възрожденци са били в умопомрачение и са се прекланяли и вдъхновявали от Френската революция. Така че нека добре да си помислим, преди да ги приемаме за безусловно добри и прави.

После се стигна до фашизма, нацизма, болшевизма - всеки от тях с привидно справедливи искания, но довели до катастрофа народите, попаднали под властта им. Очевидно е, че либералният „хуманизъм“ не е никакво човеколюбие, след като ни докара две световни войни с десетки милиони жертви и след като превърна Европа в най-бързо затъващия регион в целия свят. Да, мнозина ще възразят, че виновниците за войните са политически противници на либералите, но това привидно съперничество твърде нескопосано прикрива общия произход на тези идеологии. Очевидно е, че и след разгрома на Хитлер, и след срутването на СССР, войните не са спирали, а жестокостта и фанатизмът сред хората само се увеличават. Чрез медиите либералните глобалисти ни натрапваха, като част от религията си, издиганите от тях в култ актьори, певци, учени, манекенки, спортисти, дори успяха да зомбират и накарат да се мразят роднини и довчерашни приятели по цял свят чрез такова дребнотемие като един вирус с под 0,01% смъртност.

България също не бе подмината от гибелния дух на човекобожието. Слава Богу, Църквата ни опазва като народ през тежките векове на робството. Но след като св. Паисий Хилендарски запалва искрата на стремежа към Освобождение в сърцата на българите, през XIX век все повече и повече светският дух превзема тази борба. Както написах по-горе, мнозина от нашите възрожденци действат с отровни мисли и лъжливи кумири в главите си. Благодарение на Русия все пак постигаме свободата си, но голяма част именно от тези хора започват да властват в новата държава. Затова стигаме до зверствата на Стамболов, завършили със собственото му жестоко посичане. До печалния избор на цар и двете национални катастрофи, които предопределят и по-нататъшната ни печална геополитическа съдба. Слава Богу, че живеещите днес сме благословени да видим края на човекобожието пред очите си. В XXI век Старият свят или ще се върне при Христа, или ще загине.

Ключово е онези българи, които обичат своето отечество, но изпитват и копнеж по отминалия социализъм, също да осъзнаят, че и социализмът (и комунизмът) са разклонения на същото отровно дърво, чийто корен е това, че човекът се отрича от Бога. Клони има много и различни, някои от тях изглеждат като пълни противоположности един на друг, често и воюват помежду си, но трябва да се знае едно - не стои ли Бог в средината на една идеология, а нещо друго, било то „човешките права“, „върховеството на правото“, „народа“, „трудещите се“, „частната собственост“ и пр., значи тази идеология е ОТРОВНА за нашите души. Тя може да ни води единствено ИЗВЪН правия път - този, които Бог ни е дал чрез Писанието и наследството на светите отци на Църквата.

Затова и нашата пътеводна светлина в политически смисъл трябва да бъде единствено Господ Иисус Христос - Богочовекът, и Православието, основано и оглавявано от Него. Естествено, няма и едва ли ще има партия (а и дали изобщо е възможно), която напълно да отрази Божието слово в прозаичния свят на политиката. Но трябва винаги да имаме тази светлина в умовете си и да знаем, че от нея не можем да отстъпваме нито крачка! Нека любовта, завещана ни от Христос, насочва преди всичко личния ни живот и грижата за семейството, рода и ближните. Най-вече да помним едно - важно в този живот е духовното, а не материалното. Никакви палати не струват колкото усмивката на детето ти, а да не говорим за Божията любов. Ако съумеем масово да сложим тези ценности на първо място и да се преобразим по този начин, несъмнено ще успеем да излъчим и много по-достойни политици, които да измъкнат България от днешните безвремие и разруха.

Христос воскресе!