Погромът срещу християнството в Близкия изток

Раздел: Кратки разбори
30.09.2024 г. ▶

Автор: Дахер Дахер (само заглавието е на Буревестник)
Обнародване на статията: 30.09.2024 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Видях тази снимка да се разпространява из фийда, но за мое учудване либерали я разпространяват. И се запитах, тия за чий точно го разпространяват? Не им схващам логиката, вероятно искат да хвърлят вината върху някого, а повтарят чак сега неща, които съм ги казвал преди 7-8 години.

Но цифрите не са правилни. Постовете поръчкови и целят политическа полза. Те само показват безобразното невежество, което се разпространява, при това от хора с мюсюлмански имена.

Да вземем Ливан. В началото на 20-и век процентът на християни по тази територия е над 77%, исторически държавата е основана на базата на съглашение между мнозинството християни-маронити и малцинство друзи (https://en.wikipedia.org/wiki/Christianity_in_Lebanon), които са подхванати от французите да си направят собствена страна (за французите са на сметка - те налагат основното империалистическо правило "разделей и владей").

Парадоксалното е, че този светец Марун (https://en.wikipedia.org/wiki/Maron), върху който е построена цялата им християнска деноминация и ливанска идентичност е сирийски монах, който е роден в Сирия, живял и творял в Сирия и починал там, като дейността му често е била концентрирана около река Оронто, която пресича и моя град Махарде. Точна на тази река е построен язовир "Махарде", построен от българи и българска компания.

Спадът в броя на християните започва още в края на 19 век заради агресивните дейности на Османската империя, описани и в пътеписа на Марк Твен "Глупаци в чужбина" https://chitanka.info/text/30979-glupatsi-v-chuzhbina/45
В нея Марк Твен е потресен от жестоките кланета над християните в Дамаск от османците и умолява Русия да смаже Османската империя, а този път Франция и Англия да не се намесват. Тук само да подчертая, че християните в Сирия са били над 1/3 от населението.

Следващото събитие, което допринася за значителното намаляване на християните е т.нар. Сафал ал-барлак или Саферберлик (https://en.wikipedia.org/wiki/Seferberlik), където Османската империя кара сирийци и ливанци да се бият за тях през Първата световна война. Това довежда до намаляване на работната ръка и съответен широкомащабен глад. Това води и до масова имиграция на сирийци и ливанци към Южна Америка, а поради тази причина има и толкова много аржентинци, венецуелци, бразилци от сирийско-ливански християнски произход (https://en.wikipedia.org/wiki/Syrian_diaspora).

Това сa две от основните причини за намаляването на християните в Сирия и Ливан. Следващата е войната в Ливан.

След интифадата през 1948 г. Ливан приема над 150 хиляди палестинци, които са предимно мюсюлмани сунити. След т.нар. конфликт между палестинци и Йордания през 1970 г., още 150 хиляди души (пак предимно мюсюлмани сунити) пристигат в Ливан. Дотогава населението на Ливан е било предимно християни, с малко друзи и шиити (друзите са де факто секта на шиитите).

Ливан в онези времена е била най-силно развитата арабска страна по отношение на култура и икономика. Наричали са Бейрут "Перлата на изтока" или "Париж на Ориента". Търканията между мюсюлмани и християни, и намесата на Израел води до широкомащабен конфликт. Първоначално шиитите са били на страната на Израел, дори както се разказва са посрещали израелците със свалени шапки и табли с подвкусен ориз. Оставането на Израел и окупирането на Южен Ливан, където се намира най-големият източник на питейна вода (река Литани) е причината да се обърнат шиитите срещу Израел и да водят битка с тях до тяхното изгонване през 1990 г.

Насилието води до още по-голямо насилие.

Това е третата причина, поради която голяма част от християните напускат не само Ливан, но и Сирия.

Четвъртата най-голяма причина за обезлюдяването на района от християни са инвазията на САЩ в Ирак . Това доведе до необратима лавина от събития. Мнозинството мюсюлмани в Ирак са шиити, a Саддам Хюсеин беше сунит. Махането му означаваше шиитско мнозинство, а оттам и сближаване на Ирак към Иран. Което принуди САЩ да финансира сунитски групи в Ирак за да изравни статуквото, което автоматично доведе до появата на ИДИЛ и съответното насилие върху християни.

ИДИЛ, която после се пренесе в Сирия, както и финансирането на "умерени" бунтовници доведе до масова имиграция и гонения срещу християните. И то в страна, която бе известна с толерантността към християнството. Радикалните ислямисти неслучайно наричаха "криптохристияни" доминиращите в Сирия политически алауити, не само защото не си забраждаха жените. Язвително ги наричха и "нусайрити" не само заради религиозния им лидер "Нусайри", а заради близостта им към "насара", което означава назаретяни, тоест хриситияни.

В Сирия по традиция едва половината християни живееха в страната (около 1,3 милиона), като повечето работеха в чужбина за големи заплати (също над 1,3 милиона), след което се завръщаха в Сирия и отваряха проекти вътре в страната. Поради тази причина сирийската диаспора преди войната бе предимно християнска.

И ако трябва да бъдем честни, трябва да сложим и Израел в списъка. Там християните (3/4 от които са палестинци) са се стопили от 10% в началото на века до малко над 2% днес.

Но както хората са казали - омразата поражда по-голяма омраза.