Буревестник - Български подкаст за геополитика

Изтегляне на приложението
Слушайте:            

Присъединете се: 

За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Начало
Кратки разбори
Преводи на чуждестранни статии

Защо пандемията COVID-19 ще убие глобализацията

Раздел: Преводи на чуждестранни статии
06.04.2020 г.

Грег Шеридън в The Australian
Обнародване на статията: 19.03.2020 г.



Коронавирусът е врагът ловец-убиец на глобализацията. Първата реакция към този вирус трябва да бъде съчувствие и човешка солидарност. Той е, преди всичко, здравна криза. Но ще има дълбоки и продължителни социални, икономически, политически, културни и геостратегически последствия.

И първото е това. COVID-19 ще преобрази, ако дори не убие напълно, глобализацията такава, каквато сме я познавали досега. Вирусът, сам по себе си, е последствие на глобализацията - мигрирал от непослушен прилеп в Ухан в Централен Китай върху 200 хиляди човешки същества (бел.прев. към момента на писане на статията - 19.03.2020 г.) от 100 държави по цялата планета за по-малко от 3 месеца.

Той полетя на крилете на глобализацията, проплава по всеки неин канал, преброди всичките ѝ магистрали. Но целта му е да убие гостоприемника си.

Първо, в центъра на чувството за отговорност за вируса на всеки гражданин е неговото национално правителство. Никой не пита: какво прави по този въпрос регионалната индийскоокеанска организация? Те питат: какво прави Канбера?

Това е глобална пандемия и следователно националните правителства ще трябва да си сътрудничат. Но всяка нация взе свои собствени национални мерки. Когато правителството на Морисън за пръв път забрани директното пътуване към Австралия от Китай, Пекин беше бесен. После много други страни направиха същото.

Епицентърът на кризата сега е в Европа. Справянето с COVID-19 е лошо в Италия и други европейски нации. Това е отчасти, защото странните правила на Европейския съюз ограничават какво може да прави всяка страна. ЕС мисли да си затваря границите. Но европейските нации не могат да си затворят собствените граници. Италия не може да си затвори границите, нито Франция или Испания. (Бел.прев. Ето, че могат. Въпрос на национална политическа воля - в такива моменти правилата на ЕС отиват в коша.)

Колкото по-богато е националното ти правителство, и колкото по-голям суверенитет и истински контрол то упражнява, толкова по-добри са шансовете на страната ти да направи нещо ефективно да забави разпространението на вируса.

Другата критично важна променлива в уравнението е националната здравна система. Често се сравняват статистиките колко легла в интензивните отделения имат страните на глава от населението, и колко пари харчат за грижи в интензивните отделения на глава от населението.

Едно правителство не може в дългосрочен план да харчи пари, ако ги няма. Следователно, кризата с COVID-19, в която много хора ще умрат, които биха могли да бъдат спасени, ако подходящото лечение - основно уреди за обдишване и места за интензивна грижа, би било налично, ще доведе до възраждането на натрупването на национално богатство като основна цел в политиката.

Преразпределението на богатство е цел на всяка интернационалистка идеология и сдружение на планетата. Натрупването на богатство, от друга страна, е винаги национална цел, национален проект.

Тук е дилемата. Богатството на Австралия идва основно от въглища, желязна руда и природен газ. Ако искаш да има пари, които да осигурят легло в интензивното отделение и болница за болните ти майка или баща, това може да дойде само от австралийското правителство.

А правителството може да го набави само, ако има процъфтяващи въглищна, железнорудна и газова промишленост.

Но ако си напълно отдаден на международната цел за нулеви въглеродни емисии до 2050 г., искаш да се отървеш от въглищата, желязната руда и природния газ. Тогава няма да можеш да плащаш за болниците си. Зелените искат да се отърват от тези отрасли.

Може ли да е пълно съвпадение, че в разгара на този вирус правителството на Виктория, в пристъп на здрав разум, тази седмица отмени забраната за проучвания за природен газ в морето? Левите в политиката, и левите в международната общност, вземат богатството на дадена страна за даденост, все едно, че то винаги ще бъде налично. Кризата с COVID-19 ще покаже ясно ограниченията на нашето богатство, като преминаваме през най-тежката ѝ част. Още повече, тя ще нанесе сериозни щети върху икономиката, с голямо покачване на безработицата. Хората ще искат работа и няма да я търсят при ООН, ЕС или договорките за климатичните промени. Те ще искат националното им правителство да създаде условия и работни места.

Опитът с коронавируса ще увеличи силата на националните правителства и ще отслаби глобализацията и по други начини. Често цитирана статия в китайския „Народен ежедневник“ посочва, че Китай произвежда 90% от лекарствата на САЩ и ако САЩ станат твърде враждебни, Китай може да спре да предоставя тези лекарства.

Няма знаци, че Пекин ще направи нещо подобно, но нито една сериозна държава ще иска критично важните ѝ лекарства да зависят от един доставчик, особено такъв, който стратегически може да бъде враждебен.

Ако австралийското правителство утре обявеше, че използва правителствени средства да създаде заводи за производство на ключови лекарства, използвани в Австралия, не би имало никаква забележима политическа съпротива на това.

Структурно, кризата ще доведе до движение на властта в посока държавите. Емануел Макрон, френският президент, е казал на народа си тази седмица, че те са „във война“ с COVID-19. Това е подсказката. Защото има един сигурен победител във войната. Ако нацията не е унищожена, винаги националното правителство излиза от войната по-силно, с нови правомощия и ново превъзходство.

Федералният данък върху доходите е въведен в Австралия през 1915 г., за да помогне за разходите в Първата световна война. В САЩ е въведен от националното правителство през Гражданската война през 1861 г., също за да покрие военните разходи. Във Великобритания е въведен през 1799 г., за да се плати за Наполеоновите войни. В Австралия, данъкът върху доходите става напълно национален, вместо щатски, през Втората световна война. Такива промени никога не се връщат назад. Войната е изключително национално начинание и винаги води до по-голямо съсредоточаване на власт в националното правителство.

В САЩ, Пентагонът стана най-великата организация за проучвания заради нуждите на Втората световна война. Новации, които днес смятаме за въплъщение на свободния капитализъм, като интернет, са изобретени от Пентагона, правителствена служба, като част от усилията за национална отбрана.

В тази страна, най-великият период в граденето на нацията идва при управлението на Робърт Мензийс след Втората световна война. Градове, предградия, напоителни съоръжения, университети, национални институции - Мензийс строи всички тях в целеустремено, съсредоточено усилие да създаде способна, жилава нация.

Урокът, който Мензийс научава от Втората световна война - нуждата да се построи силна нация, нищо чудно да бъде и урокът, който ще научим ние след края на вирусната криза, когато и да е той. По целия смят, дясно-центристката политика вече се преобразяваше от старомоден пазарен либерализъм към по-прагматичен, демократичен национализъм, като при Борис Джонсън, Доналд Тръмп (въпреки всичките му недостатъци), Шинзо Абе, Нарендра Моди и много други.

Това не означава разрушителност за сметка на съседните страни.

Силните, уверени нации могат да си сътрудничат добре.

Но преди всичко, те са нации с национални приоритети, национални личности, национални съдби. Във времена на криза като коронавируса, нацията е тази, която има значение, а не глобализацията.