Буревестник - Български подкаст за геополитика

Изтегляне на приложението
Слушайте:            

Присъединете се: 

За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Начало
Кратки разбори
Преводи на чуждестранни статии

Си Дзинпин - Личност на 2020 г. на Буревестник - Български подкаст за геополитика

Раздел: Кратки разбори
30.12.2020 г.


Личност на годината на Буревестник - Български подкаст за геополитика е Си Дзинпин от Китай!

През година като 2020-а е трудно да избереш личност на годината. Безспорно, всички страни пострадаха в по-малка или по-голяма степен от вируса и икономическата сеч, която го съпровождаше. Спечелиха единствено големите корпорации, за сметка на измиращите масово малки и средни бизнеси. Но ако някоя страна се измъкна по най-сполучлив начин от хватката, от големите играчи това беше Китай. Кошмарното начало на годината с вируса, който затвори доста от големите градове, заводите в тях, и срина авторитета на Китай пред света, не предвещаваше изобщо добра година за Си, но желязната хватка на ККП (Китайската комунистическа партия), в която той и хората около него от своя страна са наложили желязната си хватка, помогна за няколко месеца да бъде постигнат обрат в полза на Китай. В края на годината, Китай се радва на много по-силна като моментно състояние икономика спрямо Запада, на мир, наложен чрез сила в Хонконг, след като нещата никак не изглеждаха добре миналата година, и на все по-очевидния за останалия свят факт, че „китайският модел“ на управление е пример за подражание на западните милиардери, желаещи да наложат тоталитарна власт над своята част от света.

Въпреки че има теория, че китайските власти нарочно са направили затварянията в началото, за да подлъжат и Запада да последва примера им и по този начин да срине икономиката си, което и стана, според нас Си никак не беше доволен от действията на властите в Ухан, откъдето според официалните данни първоначално се разпространи вирусът. Не е тайна, че ККП не е толкова монолитна, колкото изглежда на пръв поглед, и в провинция Хубей (където е град Ухан) на власт бяха хора от „опозицията“ на Си, т.нар. „комсомолци.“ С действията си, те облагодетелстваха не Китай, а глобалистите по цял свят - големите корпорации, които завзеха още по-голям пазарен дял, възползвайки се от изнемогването на малкия и среден бизнес във всички западни страни. А малкият и среден бизнес е колоната, на която икономиката на една страна се крепи... Китайските „комсомолци,“ мнозина от тях с откровено неолиберални възгледи и близки до глобалистическата върхушка, задействаха в Ухан механизма, който впоследствие позволи на приятелите им в международните корпорации да изядат безброй по-дребни риби и да нараснат с десетки милиарди за броени месеци.

Си обаче бързо се ориентира в обстановката и под предтекста за несправяне с вируса и корупция проведе чистка в партията, и особено в провинция Хубей. Така, макар и глобалистическият план да беше задействан, Си успя да извлече полза за Китай от създалото се положение и да втвърди властта си. Икономиката в Китай също беше сравнително бързо възстановена, заводите отново заработиха с пълна сила, докато Западът все още тепърва се чудеше как да се бори с вируса. А през юни месец беше приет и нов закон за националната сигурност, който позволи на китайските власти да сломят съпротивата на протестиращите в Хонконг, с които имаха сериозни проблеми месеци наред преди вируса. Това беше лесно да се направи, докато Западът беше зает да се бори с вируса, и протестиращите, първо, нямаха силна подкрепа от западните служби, и второ, нямаха многобройна човешка сила на място, както я имаха през 2019 г., тъй като хората бяха уплашени от заразяване с вируса. Отгоре на всичко, и в САЩ президентът, който за пръв път предприе истински и болезнени за Китай икономически мерки, бива свален от власт, и заменен от човек с много по-мека политика спрямо Китай. И така, Китай завършва годината наистина отслабен спрямо 2019 г., но доста по-малко отслабен от останалите големи играчи на световната геополитическа сцена.

Днешен Китай просто повтаря модела на империята, познат от хилядолетия, и доказал се като най-успешна форма на управление в тази голяма страна. Си е съвременен китайски император, макар и в по-модерна опаковка. За Китай тази форма на управление работи и ние нямаме морално право да съдим китайците за нея. В крайна сметка, при различните народи различни обществени системи работят най-добре, и това е напълно нормално - илюзии, граничещи с лудост, бяха вярванията, че навсякъде по света трябвало да се възцари „комунизъм“ (преди десетилетия) или пък „демокрация“ (неотдавна). Проблемът за нас е, че тоталитаризмът на ККП, и особено технологията за упражняване на властта и държане на населението в подчинение, е пример за подражание на глобалистите. Ако им се отдаде възможност, биха го приложили с удоволствие върху Запада, а в крайна сметка и върху нас, като прикачени в момента към него. И за да не го допуснем, трябва да сложим край на глобализма.