Изтегляне на приложението
Слушайте:
Присъединете се:
За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Накъде след изборите в САЩ?
Раздел: Кратки разбори
17.07.2020 г. ▶
В САЩ тази есен предстоят избори, и хората от различни краища на света се вълнуват от техния изход. За България те също са важни, защото в момента ние сме една до голяма степен васална на САЩ страна. Да, американците не са ни наложили диктат по отношение на нашите си вътрешни проблеми, най-вече защото те не ги интересуват особено, но във външната политика е ясно, че мърдане няма. Нашите управници следват стриктно зададените от САЩ и ЕС насоки и, за разлика от Унгария и Полша, не си позволяват никакви открити противопоставяния. Ако се чудите дали Вашингтон или Брюксел има приоритет, имайте малко търпение - покрай растящото напрежение помежду им, скоро ще разберем. САЩ обявиха санкции срещу фирмите, изграждащи Турски поток, а от ЕС ги защитиха. Част от трасето минава през България. И не се съмняваме, че, ако има какъвто и да било натиск, България ще послуша Вашингтон, а не Брюксел.
Но да се върнем на изборите в САЩ. Все още везните са наклонени в полза на Тръмп, но обрат не е изключен. Сценариите очевидно са два и, вместо да гадаем кой ще победи, накратко ще разгледаме и двата, с цел да открием пред вас перспективата на следващите години, както за САЩ и Западна Европа, така и за България.
Какво става, ако Тръмп загуби?
САЩ: Ще има своеобразна „контрареволюция“ и погром във всяко отношение, включително в ограничена степен и физическо, върху последователите на Тръмп. Възможни са продължителни безредици, включително и гражданска война, ако последователите на Тръмп решат да се борят. Но висшите чиновници, назначени от Тръмп, включително съдиите във върховния съд, лесно ще се преориентират и ще се врекат във вярност на новите стари господари. Вече се видя с някои скорошни решения на съда, че тези хора в мнозинството си са безпринципни. Дори и гласувалите за Тръмп да приемат мирно загубата, няма съмнение, че ще бъдат възнаградени единствено с още по-ожесточено насъскване на малцинствата срещу тях. Разделението в САЩ ще продължи да нараства, защото това е нещото, което кара хората да гласуват за „демократите,“ а те, разбира се, искат да останат на власт възможно най-дълго. Възможните развития при това положение са само две: гражданска война или средносрочно маргинализиране на европейците в САЩ с всичките икономически и геополитически последици от това.
Външнополитически, натискът срещу Китай и Русия ще остане, но само на думи. Те вече са твърде силни за пряк сблъсък, а и глобалистите са твърде обвързани икономически с Китай. Те никога няма да жертват собствената си изгода в името на страната си. Ще продължат и ще се ожесточат, разбира се, опитите за сриване на тези два колоса чрез пионки вътре в тях, но мачът вече е свирен. И Си, и Путин подсигуриха стабилност на страните си в средносрочен план. Процесът на преминаване към многополюсен свят вече не може да бъде спрян, това е едно нещо, което резултатът от тези избори не може да промени, а иронично победа на глобалистите само ще го ускори.
Западна Европа: И без това крепост на „дълбоката държава“ и „демократите,“ в Западна Европа нищо особено няма да се промени, освен че няма да бъдат притискани да плащат за НАТО, както сега това прави Тръмп. Курсът на ценностно и демографско обезличаване ще продължи, а китайците ще могат спокойно да засилят още повече икономическото си влияние в този район. Противопоставянето на думи срещу Русия ще продължи, но то няма да засегне важните за Западна Европа икономически проекти като Северен поток-2.
България: Не е трудно да се досетим, че тук на мода отново ще дойдат политическите организации, подвластни на „дълбоката държава“ и „демократите“ в САЩ. В момента те са извън Народното събрание, но са доста активни на протестите в последните дни. Тъй като те не са долюбвани от Народа и, разбира се, няма как да спечелят избори, ще бъдат вкарани в управляваща коалиция, без значение с коя от двете водещи партии - и едната, и другата имат стабилни глобалистически крила, които ще изплуват отгоре, ако покровителите им си върнат властта в САЩ.
Съответно, ще бъдем притиснати и от САЩ, и от Западна Европа, да приемем коренно противоположни на Българските ценности неща като „гей-браковете,“ Истанбулската конвенция, ранно сексуално образование за децата, а защо не и мигранти по мечтания от Германия механизъм за преразпределение. И, тъй като управниците ни могат единствено да козируват, но не и да се опълчат на господарите си, нас, обикновените хора, които милеем за Родината си, ни чака тежка борба... И, за разлика от протестите днес, тогава наистина всичко ще бъде на карта.
Какво става, ако Тръмп победи?
САЩ: Ще продължи овладяването на истинската власт от страна на кръговете около Тръмп. Впрочем, по всичко личи, че в тази война Тръмп вече взема превес, и това може да повлияе и на изборния резултат. Не е изключен и пълен разгром на „дълбоката държава,“ и пълна замяна на глобалистите с патриоти. Гарантирано е, че още с обявяването на резултата ще има масови протести, много по-тежки от бунтовете в последните седмици, и отчаян опит на глобалистите да подпалят гражданска война и да разчитат на хаоса като последен свой съюзник. Но Тръмп вече ще има картбланш да използва цялата сила, с която разполага, за потушаването на такива бунтове, без да се притеснява от евентуални последствия за рейтинга си. И ще успее. Наемниците на глобалистите са слаби, страхливи и абсолютно неспособни да поддържат партизанска война. Нямат и подкрепата на обикновения американец. Ако играта загрубее, ще бъдат смазани за дни. След като това се случи, Тръмп най-после ще може да се опита да осъществи проекта си за единна американска нация, в която представителите на различни народи живеят в относителен мир и сътрудничество помежду си. Нелека задача.
Външнополитически, натискът срещу Китай и Русия ще се ожесточи, особено срещу Китай. Войната на Тръмп срещу международни организации като СЗО, която кандидатът на „демократите“ каза, че би спрял незабавно, ако спечели, ще стане сериозна, и нищо чудно да видим руснаци и особено китайци да го играят „добрите,“ защитавайки ги срещу „лошия“ Тръмп. Но пак, натискът ще бъде основно икономически, Тръмп ще остане верен на себе си и няма да тръгне да пали войни, няма и да му се наложи, защото все още икономическата тежест на САЩ е огромна. Но Тръмп добре осъзнава, че САЩ няма как да остане - а и ВЕЧЕ НЕ Е - световен хегемон. Многополюсният свят ще остане факт, но икономическите маневри срещу Китай ще забавят развитието на този модел и ще запазят САЩ още известно време като по-силна относително страна спрямо Китай и Русия.
Западна Европа: Западна Европа ще получи възможността да търси собствен път, но тя сякаш вече го е избрала. Не виждам какво може да промени пътя на ценностно и демографско обезличаване, освен ако хората не излязат масово на улицата, и то в най-близко бъдеще. Във всеки случай, Тръмп ще притисне силно Западна Европа да не сътрудничи икономически с Русия и особено Китай, и ще се опита да я превърне в пазар за американското производство, на което ще влее нови сили. Но Макрон, Меркел и сие ще се опитат да се превърнат в независим играч и ЕС да бъде на равнището на САЩ, Русия и Китай в новия многополюсен модел. Няма как да стане, по ред причини, част от които са написани по-горе.
България: Също като Западна Европа, благодарение на желанието на Тръмп да уважава и да оставя народите до голяма степен сами да определят съдбите си, България ще получи невероятен шанс да избере сравнително независим път напред. Дали и доколко ще се възползваме и ще защитим националния си интерес, зависи от качествата на нашите управляващи в следващите години. Да, ние си ги знаем какви са, и би следвало да предположим, че просто безропотно ще се придържат към линията на Брюксел, но нека бъдем оптимисти и си помечтаем, че, ако американската каишка не бъде толкова къса, може да направят и нещо добро за Народа.
В заключение, сигурно е само едно: който и да победи в сблъсъка на Тръмп и кръговете зад него с глобалистите, многополюсният свят не може да бъде спрян, защото глобалистическата върхушка отдавна изпусна контрола върху световните геополитически процеси.
Бунтовете в САЩ
Раздел: Кратки разбори
02.06.2020 г. ▶
Бунтовете от последните дни в САЩ показват едно - глобалистите, в лицето на „дълбоката държава“ в САЩ, са в паника след поредицата удари, които получиха от кръга около Тръмп, и прибягват до отчаяни мерки, надявайки се хаосът да доведе до загуба на Тръмп на изборите. Ще се случи обратното - извън твърдите ядра „за“ и „против“ Тръмп, които нищо не би ги помръднало, всеки изминал ден на бунтове ще прибутва все повече неутрални към лагера на Тръмп, защото в момента той представлява реда, а те просто искат да се върнат към нормалния си живот.
След като няколко седмици изглеждаше почти „в шах“ заради вируса, Тръмп изведнъж нанесе за съвсем кратко време няколко мощни удара - серия, която глобалистите със сигурност не бяха очаквали:
- Противопостави се на всяването на страх относно вируса, призовавайки за по-бързо възстановяване на бизнеса
- Не сложи нито веднъж маска на публичните си изяви
- Популяризира безпатентно и съответно евтино лекарство за борба с вируса, смачквайки обществените очаквания за целебна ваксина, която като манна небесна да избави хората от вируса, и от която някои хора щяха да спечелят много добре
- Издаде указ, насочен срещу цензурата на политическа реч от страна на изцяло глобалистическите интернет-гиганти
- Прекрати отношенията на САЩ със СЗО, и спря финансирането за тази глобалистическа организация. САЩ бяха най-големият ѝ донор с 450 милиона долара годишно
- Успешно използва бунтовете в своя полза политически, обявявайки се категорично против убийството, което бе използвано за повод за тяхното подпалване, но и против последвалите безредици и безогледни грабежи и унищожение на частна собственост - позиция, споделяна от всеки нормален американец. Успя да покаже, че вината за необезпокояваните безчинства, а и за жертвите на вируса по-рано в най-засегнатите щати, е у губернаторите и местните власти - все представители на опозицията
- Обяви намерението на правителството си официално да обозначи Антифа - основната организация зад бунтовете, като терористична организация. Антифа се спонсорира и подпомага логистично от Джордж Сорос и фондациите, свързани с него
Като цяло, и без това големите шансове на Тръмп да бъде преизбран скочиха още. Обикновеният американец вижда нещата простичко - или си „за“ бунтовете, или си „против.“ Обикновеният американец е против. Тръмп също е против. Опозицията, с двусмислените си послания, не убеждава никого, че е истински против.
Показателен е фактът, че, докато Туитър цензурираха съобщения на Тръмп във връзка с бунтовете, защото уж в тези съобщения той одобрявал насилието, лично Зукърбърг се обяви против подобна цензура на Тръмп във Фейсбук. Както писахме преди няколко месеца, явно Зукърбърг добре се ориентира, или пък някой му е подшушнал, накъде вече духа геополитическият вятър.
А защо ли либералните медии някак „забравиха“ за „социалната дистанция“ заради вируса, що се отнася до протестиращите? Точно спрямо тях не виждаме размахване на пръст и четене на морал от страна на най-неморалните наши съвременници.
Ролята на коронавируса
Раздел: Кратки разбори
20.03.2020 г. ▶
Короновирусът парализира „западния свят,“ в това число и нас, като част от Европа. Вече седмица продължава извънредното положение в България, мерките се затягат поетапно, а краят му не се вижда на хоризонта. Подобни мерки са взети повсеместно - на същия ден, в който Борисов обяви извънредното положение тук, Тръмп го направи в САЩ. Борсите се сринаха, дори беше отменено европейското първенство по футбол. Светът се промени отвъд нашите представи, и то за броени дни.
Трудно е да се правят прогнози за продължителността на кризата и за това как ще се пренареди геополитическата мозайка след нея. Продължителността ще бъде ясна не по-рано от момента, в който във всяка една страна кривата на боледуващите от вируса тръгне надолу. Китайците вече преминаха тази точка и постепенно се възстановяват, както и някои от съседните им страни, реагирали изключително ефективно (например Сингапур и двете Кореи), но за останалата част на света този момент тепърва предстои. Нищо чудно още няколко месеца да живеем при тези условия, а дотогава ще има още много страх и мъка. Вирусът удря най-тежко възрастните и страдащите от други болести (особено хронични), които са отслабили имунитета им. И дори и по-младите да го преболедуват по-леко, опасността да заразят и поставят в истинска опасност своите родители и други по-възрастни роднини е достатъчно плашеща.
Икономически, ударът по т.нар. „западен свят“ ще бъде колосален. И още по-лошото е, че най-вредните субекти в икономиката - международните банки и корпорации, ще бъдат най-слабо засегнати. Да, ще загубят милиарди, но те имат стабилен гръб, който ще спаси повечето от тях от фалит. Нищо чудно да видим и цинично пренасочване от страна на някои държави на парите на данъкоплатците към тях, както стана при кризата 2008 г. Най-засегнати ще бъдат заетите в реалната икономика, малките и средни бизнеси, които, за разлика от акулите, ще загубят не милиарди, а хиляди, но тези хиляди ще бъдат решаващи...
Икономическата криза, за която противниците на Тръмп мечтаеха от момента на избирането му, е факт. Но тя няма да засегне одобрението и съответно шансовете за преизбирането му - напротив, в момента 55% от американците одобряват неговите мерки за справянето с вируса, като това одобрение е скочило с над 10% спрямо миналата седмица. Освен това, по време на война и криза, народите почти никога не тръгват да сменят управляващите ги. Ако тази криза наистина се проточи още няколко месеца, дори и минималните понастоящем шансове на Демократическата партия да победи Тръмп ще се стопят като лански сняг. Защото икономиката няма да се вдигне веднага след преодоляването на вируса - ще бъдат нужни месеци, може би дори година-две. И последователни мерки и политика от страна на управляващите за тази цел. Съответно, не би било никак добра идея точно в този момент да бъдат избрани нови управляващи.
Тепърва предстои пренастройването на мисленето на хората спрямо новите условия. Отнема време да се свикне с извънредното положение и ограниченията на изглеждали до вчера непоклатими права. И ако понастоящем в България, САЩ и навсякъде по света се чуват тук-там гласове на несъгласие с крутите мерки, след 2-3 седмици, свиквайки с новите условия, и при неизбежното увеличаване на заразените и жертвите, те съвсем ще заглъхнат. Предстоят крайно интересни събития в „западния свят,“ които до вчера бяха абсолютно немислими - национализации, държавен натиск върху частни корпорации да се преориентират към производството на стоки от първа необходимост. Вече се случват на много места, включително и тук. Хората вече не се чудят за какво да си харчат парите, а се замислят от какво наистина имат нужда, защото и парите на много от тях ще намалеят, заради свиването на икономиката. Консуматорството минава на заден план, изместено от по-основни нужди.
Действителната опасност бързо прави на пух и прах всякакви илюзии на неолиберализма. Въпреки инатенето на Меркел и Макрон, продължило абсурдно дълго, след като ножът опря до кокала, дори и тези знакови пионки на неолибералния ред затвориха границите на страните си. Не и преди Германия и Франция да попаднат в челото на класацията по брой заразени. Все пак след Италия, където абсолютно неадекватните след напускането на Салвини управляващи дори организираха кампании „Прегърни китаец! Покажи, че не си расист!“ в разгара на епидемията в Китай. Италианското правителство ще влезе в учебниците като пример как НЕ ТРЯБВА да се действа при подобни ситуации.
В геополитически план, има един сигурен печеливш от кризата, и това е Китай. Въпреки тежкия удар, който понесоха като първоначално огнище на вируса, китайците „прескочиха трапа“ и икономиката им се възстановява с много по-бързи темпове, отколкото биха били възможни на запад, просто заради еднопартийната система на управление, която си има определени предимства, като бързина, всеобхватност и ефективност на контра-мерките при подобна ситуация. Въпреки усилията на Тръмп да подчертае китайския произход на вируса и да насади това разбиране поне в главите на съннародниците си, към китайците с надежда за помощ вече гледат много от другите засегнати страни от вируса, особено Италия. Знаково е и изказването на сръбския президент Вучич тези дни, в което той подчерта, че Китай е единствената страна, която може да помогне на Сърбия, и безмилостно порица ЕС за пасивността и непукизма им.
ЕС пък е големият губещ от кризата. Реакцията на брюкселските чиновници беше меко казано неадекватна, седмици наред по темата за вируса се говореше единствено в тона „да не бъдем расисти“ и „затварянето на границите няма да помогне, вирусът няма националност.“ Страните-членки бяха оставени да се спасяват поединично, което и направиха, всяка по силите си. От днешна гледна точка, това е пълен управленски крах. И преди вируса идеята за Европейски съединени щати беше несъстоятелна, но днес вече няма разумен човек, който да я възприема сериозно. Доказа се и правотата на Орбан и останалите от Вишеградската четворка, които настояваха за сериозна охрана на границите.
Накратко, вирусът съвсем разбива разклатените идеали на глобализма и консуматорството, и забързва вече започналия процес на преминаване към многополюсен свят с поместни зони на влияние на най-силните страни. Но не трябва да се пренебрегва и опасността големите корпорации да заграбят още повече икономическа територия покрай фалитите на малките и средни бизнеси. Важно е държавите да вземат решителни мерки да защитят именно своите предприемачи, а не международните акули.
„Очаквана изненада“ на изборите в Словакия
Раздел: Кратки разбори
02.03.2020 г. ▶
Изборите в Словакия поднесоха „очаквана изненада“ - въпреки проучванията, показващи все още минимално предимство на социалистите СМЕР, ОЛАНО спечелиха, и то с чувствителна разлика пред СМЕР. Явно в последните дни много опозиционно настроени хора са се преориентирали към най-големия противник на управлявалите досега СМЕР, което е довело и до спад в резултатите на повечето от останалите партии спрямо проучванията. Любопитен спрямо графиката е фактът, че петите по сила ПС/СПОЛУ остават извън народното събрание, докато шестите и седмите са вътре. Причината е, че ПС/СПОЛУ е коалиция, а в Словакия коалициите трябва да спечелят 7%, за да излъчат народни представители, докато за партиите прагът е 5%. Предвид факта, че ПС/СПОЛУ е глобалистически, анти-патриотичен проект, много подобен на нашия „Демократична България“, този резултат е отлична новина за Словакия.
Предстои управление на ОЛАНО най-вероятно заедно със заелите шесто и седмо място в изборите партии. Има вероятност да се присъедини и третата „Семейство сме“, която е силно против политиката на Брюксел за допускане на имигранти в Европа. Първото обещание на Матович, водач на ОЛАНО и най-вероятен бъдещ министър-председател на Словакия, е да се справи с корупцията, с която СМЕР бяха станали печално известни. Предстои да видим дали това ще се изрази в реваншизъм към бившите управляващи, или ще се наблегне по-скоро на това от сега нататък подобно положение да не се повтаря.
Като цяло, новото управление, вземайки предвид и вероятните коалиционни участници в него, се очертава да бъде по-скоро центристко. ОЛАНО се афишират като християн-демократи, но в предния коментар по темата вече споменахме, че не е изключено да управляват по малко по-различен от обичайната им реторика начин. И все пак, едва ли ще се отметнат от ключовите си позиции против гей-браковете и разселването на мигранти в ЕС, защото това би означавало моментално отдръпване на повечето им избиратели.
Що се отнася до вероятните им коалиционни партньори САС и „За хората“, САС са евроскептици, които са в същия съюз в Европарламента, в който е и ВМРО, но пък се обявяват в подкрепа на гей-браковете и узаконяване на марихуаната. А „За хората“ е нова партия на бившия президент Киска, който е познат с неолиберални възгледи и със съответната вярност към ЕС. Това е партия, която, разчитайки на популярността на Киска от времето, в което беше президент и критикуваше управляващите тогава СМЕР, успя този път да влезе и ще се опита да дърпа управлението наляво. Но тук ще си изиграе ролята (надяваме се, малка) и в следващия цикъл едва ли вече ще прескочи петте процента.
Националистическата партия „Партия на хората - Наша Словакия“ на Котлеба не успя да прескочи 10%, както показваха някои проучвания, не запази и третата си позиция, и със сигурност ще остане извън управлението. Но времето работи за тях - тенденцията националистите в цяла Европа да вървят нагоре едва ли ще спре току-така.
Във всеки случай, най-важният извод от тези избори е, че няма да има заплаха за стабилността на Вишеградската четворка - оставането на ПС/СПОЛУ извън народното събрание и съответно властта гарантира това. Имаше скорошно изказване на Матович, че ще се старае да бъде помирител в отношенията между Вишеградската четворка и ЕС, но подобно изявление е по-скоро с цел да го направи по-симпатичен на брюкселската бюрокрация, отколкото сериозна заявка за някакво отстъпление от позициите на Вишеградската четворка. Първо, подобни действия биха отвратили много от хората, гласували в събота за него, и второ, Словакия е най-слабият член на съюза и едва ли нейният министър-председател би имал достатъчна тежест да промени много.
В Словакия предстоят избори
Раздел: Кратки разбори
27.02.2020 г. ▶
В събота предстоят доста важни избори в Словакия, и, както виждате на картинката, показваща последни данни от социологическо проучване, подкрепата на хората е изключително раздробена между голям брой партии. Прагът за влизане в народното събрание е 5% за партиите и 7% за коалициите. Начело все още е социалистическата партия с лек патриотичен уклон (изглежда необходим в Словакия, както ще стане ясно малко по-надолу) СМЕР, управляваща и в момента в коалиция, но 17% са много, много далеч от 44-те процента, с които спечелиха преди 8 години. Корупцията сред партийната върхушка води до периодично избухване на скандали, има протести и хората неслучайно се отдръпват от нея.
Възможността СМЕР да не успеят да сформират мнозинство този път е напълно реална, и така топката може да отиде у ОЛАНО (съкращение от „Обикновени хора и независими личности“), втората по сила в тези проучвания партия (а нищо чудно тя дори и да излезе първа на самите избори). ОЛАНО е консервативтна партия, изповядваща християнски ценности, но фактът, че на последните евроизбори минават от партията на Европейските консерватори и реформисти, в която е например ВМРО, към все по-олевяващата Европейска народна партия, е сигнална лампа. Друго притеснително е нежеланието им за коалиция с партията на Котлеба, най-ярката родолюбива партия в страната, често обвинявана, както другите подобни партии в цяла Европа, че е фашистка и финансирана от Русия. Обвинения, за които липсват доказателства, и са несериозно оправдание за предварителен отказ от политическо сътрудничество с тях. Така че, ако ОЛАНО вземат властта, няма да е чудно да видим от тях завъртане в либерална посока - особено ако се коалират с откровено анти-словашки партии като финансираната от Джордж Сорос ПС/СПОЛУ, излъчила и настоящата президентка на страната (за щастие, в Словакия, както и в България, президентът има твърде ограничени правомощия).
Като цяло, това, което прави впечатление сред повечето водещи партии е, че родолюбието е ако не най-ключовото, то едно от ключовите неща в риториката им. В Словакия явно патриотизмът е на почит, и печели гласове. Ярки изключения са единствено четвъртата и петата по сила в цитираното проучване партии. А резултатът от над десет процента за партия, определяна от казионните медии за „фашистка,“ ясно показва, че в Словакия национализмът е силен. Основният проблем е, че този вот е пръснат между множество партии.
Съдейки по заявяваните от партиите идеали, не би трябвало да може да се създаде коалиция, която да заобиколи всички партии, които се пишат за патриоти... Но дали ОЛАНО няма да полеят със студена вода мнозинството словаци, изневерявайки с действията си на думите си? Ще се повтори ли плачевният словенски сценарий и в Словакия, където по същия начин вотът е раздробен между множество партии, което е почти сигурна рецепта за безпринципно коалиционно управление? Заплашена ли е стабилността на Вишеградската четворка? Ще стане ясно в неделя, когато научим резултатите, и най-вече след сформирането на нова управляваща коалиция.