Какво значи завръщането на Тръмп начело на САЩ?

Раздел: Кратки разбори
08.11.2024 г. ▶

Нека разгледаме значимостта на изненадващия единствено за крайните либерали успех на Доналд Тръмп на изборите за президент на САЩ в няколко смисъла.

За САЩ
Да подчертаем, че Тръмп спечели изборите в САЩ ТРИ ПЪТИ ПОРЕД! Разбира се, че миналия път изборите бяха фалшифицирани в ущърб на Тръмп, имаме очевидните числа - Байдън уж взел 81 милиона гласа, а Харис сега взема 67. Няма как 14 милиона гласа да изчезнат, особено с оглед политиката на „отворени граници“, вкарала още поне 1-2 милиона гласоподаватели на „демократите“ в САЩ през тези 4 години (напомням, че в много щати не ти проверяват гражданството и не ти искат лична карта, за да гласуваш). Но всяко зло - за добро - Тръмп поне имаше време да се подготви наистина да свърши работа този път, за да не станат тези нови четири години едно изгубено време, както стана през първия му мандат.

Какво говори тази трета поредна победа на Тръмп (нещо, постигано единствено от Рузвелт по време на световна война)? Че американското население е РЕШИТЕЛНО против либералните налудности, стигнали дотам да осакатяват невръстни деца с т.нар. „смяна на пола“ - а всъщност скопяване. И дано Тръмп успее да вземе крути мерки срещу тази чума и да я изкорени най-вече от американските университети, където тя избуява от вече над 50 години. Битката ще бъде много тежка, но ако този път си е написал домашното, би могъл да постигне истински резултати, за разлика от предния мандат. Той заяви доста голяма решителност да се бори с тези болести в американското общество, имаше някои доста „крайни“ видеа по тези теми през 2023 г., когато кампанията не беше набрала скорост. Този тон беше посмекчен в последните месеци преди изборите, за да бъдат увеличени възможно най-много шансовете за победа, но да се надяваме, че намеренията не са забравени.

За съжаление обаче едва ли ще бъде посегнато на вече утвърдени либерални завоевания като „еднополовите бракове“. За да стане това, трябва хората на Тръмп да утвърдят властта си и да започнат истинско контранастъпление, което би отнело поне десетилетие-две.

За войната в Украйна
Тръмп заяви преди изборите, че ще прекрати войната в Украйна до 24 часа, след като встъпи в длъжност. Е, предстои да видим дали ще стане, но е малко вероятно. Сделката, която Тръмп вероятно има предвид, беше до известна степен разкрита в медиите от негови съветници - замразяване и девоенизирана зона по текущите бойни граници, и позволяване на Русия да усвои освободените земи, без обаче официалното им признаване от страна на САЩ. Както и гаранция, че Украйна няма да влиза в НАТО за 20 години. Това не е нищо повече от отсрочка за превъоръжаване на Украйна и вероятно въвличане и на страните от ЕС в ново настъпление срещу Русия след 5-10 години.

Много малко вероятно е руснаците да се съгласят на нещо подобно - за ДНР и ЛНР е ясно, но най-малко трябва да им бъдат предадени без бой и целите области Херсон и Запорожие, които според руската конституция вече са част от Русия. Това вече би било сделка, от която и руснаците биха спечелили нещо - биха спасили още десетки хиляди свои и украински войници, които биха загинали до освобождаването на тези земи. Друг е въпросът, че дори и тогава остава отворен въпросът с Николаев и Одеса (и до по-малка степен с Харков), без които Русия би постигнала твърде половинчато целите си. Както и с поставянето на по-нормална върхушка начело на Украйна - такава, която ще прекрати братоубийството и зомбирането на собственото население в омраза по същия начин, по който в Македония се насажда омраза към Българите. Но като първа стъпка присъединяването на четирите области към Русия би било приемливо. Така че Тръмп да му мисли.

Ако ли пък не, войната си продължава и Тръмп с нищо не може да постигне повече на бойното поле срещу Русия, отколкото постигна Байдън. И по-важно, Тръмп няма и такова желание. Нито пък неговите хора, които ще сложи по властовите места. За тях Русия не е враг и войната между руснаци и украинци си е тяхна работа. Те са много по-вражески настроени към Китай и Иран, и биха се съсредоточили върху тях. Но най-вече върху самите САЩ, където „авгиеви обори“ е доста меко като сравнение.

Хубавото е, че поне ядрената война, в която некадърното досегашно управление на САЩ можеше да вкара света, се отлага. За разлика от надменните и отказващи всякакви преговори Блинкеновци, за които животите на Православните славяни са твърде евтини, ако отново се стигне дотам, Тръмп и Путин ще могат да се разберат на някакво, макар и временно решение, което обаче да предотврати най-лошото.

За войните на Израел
Тръмп от край време е един от най-решителните ционисти във властовите кръгове в САЩ. Със сигурност неговото управление ще премахне и съвсем нефелните пречки, които Байдън, колкото да отчете дейност пред симпатизиращите на Палестина свои избиратели, се опитваше да създава пред Нетаняху в неговите стремежи да подчини Близкия изток. Затова и Нетаняху беше от първите, които поздравиха Тръмп за победата - той несъмнено е доволен от това развитие. Любопитно е обаче да се отбележи, че Тръмп заяви, че ще спре и тази война. Докато намеренията на Нетаняху изглеждат точно противоположни - тя да прерасне в пълномащабна война срещу Иран - основно чрез американската армия, разбира се. Още в предишния си мандат Тръмп доста се заканваше на Иран, подписа се и под позорното убийство на Солеймани по време на дипломатическо негово пътуване. Но, ако наистина има намерение да разчисти и изкорени Дълбоката държава, биха отслабнали и лостовете, които тласкат Тръмп към такава война. Обаче, честно казано, засега това изглежда по-скоро като неосъществимо добро пожелание. Така че голяма война в Близкия изток си остава все толкова възможна и при Тръмп.

За ЕС
Не е случайно отчаянието, завладяло брюкселската върхушка след победата на Тръмп. Макроновци и фон дер Лайенки се изредиха да се врекат във вярност на Тръмп още преди той да бъде официално потвърден като победител, но Тръмп е човек, който много добре помни кой довчера го е плюл и е прокарвал политики, които се напълно противоположни на неговите възгледи. В Германия пък Шолц разтури правителството си още на същия ден, в който стана ясно, че Тръмп е победил. Нямаше как да има по-ясен знак, че Германия е напълно подчинена на Вашингтон държава. Тръмп и неговите хора обещаха ВОЙНА СРЕЩУ СОРОС, и то именно в Европа. Което дава надежди за поне някакво подобрение на жалкото положение, в което Западна Европа понастоящем се намира. Трябва да се отбележи, че мислещата част от населението там, колкото и да е намаляла с непрестанната медийна промивка на мозъци от края на Втората световна война насам, не прегръща искрено джендъризма, миграцията и пр. сороски лъжеценности. За разлика от САЩ, където действително огромна част, близо половината от населението вярва в тези безумия, западноевропеецът плавно и безболезнено би се върнал към една сравнителна нормалност, стига тя да стане „нормата“ в неговото обкръжение.

Що се отнася до икономиката, ЕС е обречен и при Тръмп. Тръмп още по-ожесточено ще следва американските интереси и ще се стреми да държи ЕС и Русия разделени икономически. Ако искат да оцелеят, в Брюксел ще трябва да придобият смелост и да почнат да действат самостоятелно, опълчвайки се не на източника си на евтини суровини Русия, а най-вече на настоящия сюзерен САЩ, който безмилостно изсмуква ЕС икономически. Това няма как да стане без пълна подмяна на върхушката. Ако Орбан или човек като него оглави ЕС и започне да гони интересите на този съюз - но истинските, а не лъжеценностните, както досега, тогава и Русия, и Китай, и самият Тръмп би започнал да проявява уважение към ЕС - нещо, което напълно липсва понастоящем. Така че спасението на ЕС е в ръцете на ЕС. Победата на Тръмп поне дава възможност за такова. То задължително минава през скъсване на робската верига на САЩ и осъзнаване на очевидното - че Русия няма никаква полза да враждува с ЕС.

За България
Също като брюкселските, и нашите политици се изредиха да пращат поздравления на Тръмп, и докато поведението като фурнаджийски лопати на Борисов и Пеевски не изненадва никого, стигна се и до напълно комични мигове като Кирил Петков, хвалещ се със снимка с внедрения от Дълбоката държава при Тръмп Майк Помпейо. Ако Тръмп наистина има намерение да воюва срещу създадените от Сорос политици, несъмнено такива като Петков и ДБ ще бъдат пратени в девета глуха. Предстои да видим.

По-важният въпрос: дали Източна Европа или част от нея (в която със сигурност България би влязла) би била доброволно предадена от американците под руско влияние? С идването на Тръмп несъмнено тази вероятност нараства, но едва ли можем да очакваме това да се случи в рамките на следващите 4 години. Стъпки в тази посока обаче несъмнено ще бъдат направени - на САЩ просто им писна да бъдат „световният полицай“ и това разтягане чак до Балканите ще бъде сред първите орязани разходи. Естествено, най-вероятно на първо време отговорността за нашия регион (а и за Украйна) би била предадена на британците, но тази навремето могъща империя днес е страна със затихващи функции, която не може да оправи себе си, удавена от имиграция, камо ли да се занимава с нас. С достатъчно решителен отпор бихме могли да се справим с нейната агентура.

Едно е сигурно - ще бъдем по-свободни да решаваме съдбините си. И начело трябват решителни хора, които да насочат България към единственото смислено за народа ни геополитическо бъдеще - единство с всички Православни народи и най-вече с нашата духовна дъщеря - Русия.

Кого най-вече честваме на Деня на будителите

Раздел: Кратки разбори
01.11.2024 г. ▶

Честит Ден на Народните будители! ВАЖНО е да се знае и каква е тази дата „Първи ноември“. По стар стил, това е най-големият празник на св. Йоан Рилски - Пренасяне на мощите на свети Йоан Рилски в град Средец. По нов стил Църквата го чества на 19-ти октомври. Живо доказателство за вредността на „новия стил“, който изкуствено разделя църковните от светските празници (друг, не по-малко значим пример е 24-ти май). И така задълбочава откъснатостта на Народа от Църквата.

Нека запомним, че св. Йоан Рилски е първият Български будител и днес честваме преди всичко него, и чак тогава Ботев, Левски и пр.

Отличен (6) за Грузия, среден (3) за България

Раздел: Кратки разбори
28.10.2024 г. ▶

През почивните дни се проведоха избори в две източноевропейски страни. В Грузия решително победи „моделът Орбан“ на местните управляващи, на които силно вярващите Православни грузинци гласуваха доверие да водят страната към мир и независимост, вместо да станат втора Украйна, каквато бе целта на загубилите катастрофално глобалистически пионки. Преживелите какви ли не исторически перипетии грузинци и при това изпитание успяха да докажат на света и в този паметен миг на историята, че заслужават своето място под слънцето. Те издържаха изпита с Отличен (6).

54-те процента, завоювани от „Грузинска мечта“, почти изравняват предишния им рекорд от 2012 г., когато за пръв път влизат в политиката на бял кон. Този скок на фона на неизбежния отлив на гласове, когато държиш властта, показва, че хората са осъзнали сериозността на положението - че гласуват не просто за икономически растеж или прочее баналности, а за съществуването на страната си и бъдещето на децата си. Защото гладните за отваряне на втори фронт срещу Русия глобалисти нямаше да се поколебаят да хвърлят Православна (!) Грузия в огъня след Украйна, ако бяха се докопали до властта. А Грузия е страната, в която Сорос и компания са налели най-много милиарди за облъчване на населението след самата Украйна - в Грузия, една страна с население около 3,7 милиона, има абсурдните 30 хиляди неправителствени организации (НПО-та)! Ако предположим, че във всяко работят по около 10 души, то излиза, че около 10% от населението е на глобалистическа издръжка. В сравнение с такъв октопод, положението в България е като детска игра. И това само показва колко голяма е наистина победата на „Грузинска мечта“.

Разбира се, чрез последния останал човек на висок пост (но само за броени дни, защото до 45 дни трябва да се избере и нов президент), глобалистите ще направят нов опит за майдан в Тбилиси, но с оглед неуспехите им при приемането на законите срещу ЛГБТ-пропагандата върху деца, както и този за вписване на чуждестранните агенти, той едва ли ще се увенчае с успех. Явно е, че „Грузинска мечта“ са си „вързали гащите“ и няма да допуснат преврат, а и самите глобалисти имат доста по-големи несгоди и задачи за решаване пред себе си с оглед на все по-вероятното завръщане на Тръмп начело на страната, която са си избрали за щаб-квартира. Така че още един Православен народ няма да бъде хвърлен на смърт срещу Русия и грузинците ще могат да продължат да търсят развитие на страната си, без да се налага да затварят нито една външнополитическа врата.

Несъмнено голяма роля за тази победа играе и Грузинската Православна църква, отворила очите на народа си за това каква заплаха за неговите изконни ценност е всъщност безропотното подчиняване на Брюксел и Вашингтон.

А какво да кажем за една страна, гласувала на следващия ден - нашата България? Резултатите от изборите не бяха по-различни от тези по-рано през годината и единственият им смисъл беше да видим колко гласа могат да бъдат купени от човек с достатъчно пари и верни хора по места - явно броят е около 250 хиляди. Внушително число на фона на все по-малкото гласуващи - число, явно достатъчно за двуцифрен резултат и значителна роля във властта. Можем само да се молим сънародниците ни да излязат от унинието, без да се стига до непосредствена заплаха от война, както беше в Грузия. И да се надяваме най-вредното политическо образувание да остане извън властта, за да не повторим позора от 2023 г. Всичко друго, дори и нова поредица от служебни правителства, е за предпочитане.

Едно нещо е сигурно - няма да имаме яснота за ново правителство поне докато не стане ясен победителят на изборите в САЩ...

Как една малка грешка в превода може да промени цяла цивилизация

Раздел: Кратки разбори
23.10.2024 г. ▶

Днес ми направи голямо впечатление преводът на английски език на една на пръв поглед незабележителна част на Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни от Новия завет. В глава 13 св. ап. Павел говори за любовта, завършвайки, че тя е най-голямата от трите големи добродетели - вяра, надежда и любов. В случая става дума за 13:5, който в изданието на Българската Православна Църква звучи така:

„не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,“

На английски обаче същото е преведено така:

„doth not behave itself unseemly, seeketh not its own, is not provoked, taketh not account of evil;“

И се замислих, как така „любовта зло не мисли“ е станало „любовта не търси сметка на злото“ в английския превод?! Има много английски преводи, разбира се, но единствено преводът „на крал Джеймс“ дава на това място „thinketh no evil“, което съответства на Православните преводи на този стих. Във всички останали св. ап. Павел уж съветва „да не се търси сметка на злото“?!

Не е ли това една причина за голямата разлика между Православието и западното християнство? Действително, има още безчет такива причини, но различен превод на Светото Писание е доста важно основание за светогледните разлики, които започнаха още повече да се набиват на очи с развитието на технологиите и все по-лесния културен обмен между народите.

Трябва ли чак толкова да се чудим тогава на холивудското представяне на Господ Иисус Христос като същинско безразлично към злото американско хипи от 60-те години на ХХ век, противоречащо сериозно на това, което самите ние сме чели в Новия завет? Може би именно такива „грешки в превода“ са в основата му. А дали те са случайни, или са умишлени, и кой и защо би имал интерес от това?

Лицемерието на Израел

Раздел: Кратки разбори
06.10.2024 г. ▶

Автор: Дахер Дахер (само заглавието е на Буревестник)
Обнародване на статията: 06.10.2024 г. (обнародвано в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth, после изтрито от цензурата)

Интересно е как Израел се обявява за страна, която защитава Запад от ислямски тероризъм, но в същото време доставя 70% от оръжията в арсенала на Азербайджан, с който азербайджанската армия извърши етническо прочистване над арменци. И с които изгони над 100 хиляди такива в Арцах (Нагорни Карабах). И с които чупеха църкви и обезглавяваха жени. Израелският министър на отбраната Йоав Галант възхвалява военното сътрудничество с фамилния диктатор Илхам Алиев, а последният нарече Армения "изкуствено създадена държава върху древни (!) азербайджански територии без никакво значение и стойност".

В замяна Азербайджан доставя близо половината от внасяния в Израел суров петрол.

Проблемът на съвременният свят е липсата на еднакви политически правила, на някакъв справедлив аршин, на логика и последователност. Проблемът е, че една шепа велики сили си прилагат правилата, тогава когато им изнася. И както им изнася. Ще измислят и ще завъртят така нещата, че винаги те да изглеждат "ангел-спасители", освободители, разпространители на демокрация, а всички останали трябва да умрат (или да си предадат доброволно ресурсите, защото са "прекалено тъпи да ги използват").

Израел нахлу в Ливан през 1978 г. и 1982 г. Тогава нямаше Хизбула. Напротив. Шиитите приветстваха тогава израелската армия, тъй като приетите от Ливан стотици хиляди палестинци бяха предимно сунити. По-голяма част от шиитите бяха съюзници на Израел. Оставането им обаче и окупацията на Южен Ливан с цел да се вземе най-големия резервоар на питейна вода (река Литани), обаче ги настрои срещу тях и се появи реакция. Тази окупация и арогантност СЪЗДАДЕ Хизбула през 1982 г.

Всяко действие и насилие поражда противодействие, и за съжаление, по-голямо насилие, което се изражда с времето. Все по-чудовищни и по-черни стават хората замесени в конфликта. Все като си мислиш, че има изход и ще се събудят, "великите сили" нарочно наливат масло в огъня.

Израел сега пак си намери причина да окупира Ливан, нека пак позная - пак ще окупира водните резервоари, на какво искате да се обзаложим? Така както окупира Голанските възвишения и не ги връща, а експлоатира водата въпреки, че според ООН това е територия на Сирия.

По-силният си определя правилата.

-----

Това не е история за борбата между религии, нации, идеологии. Това е борбата между човек и човек. Когато едната страна е много по-силна от другата и има правото да извършва каквото си иска без никакви последствия.

Така както германците са вкарвали безпомощни евреи в лагери, наред с други етноси. Така, както са вкарвали индианци и аборигени в резервати, а африканци са ги влачили по плантациите. Така, както Османската империя е отвличала славяни за роби. До нея се нареждат и всички останали империи.

Във всеки голям арабски град има "еврейски квартал". Ако отидете в Алепо, Кайро, Дамаск, Багдад - там все още има квартали, които се наричат "еврейски". Евреите са ги напуснали, но едно време е имало повече евреи в изброените градове, отколкото в самия Йерусалим. Защото са били приети след масовите погроми и гонения в Европа. И вероятно щяха да са там и до днес, ако не бяха интересите на Великобритания и Франция, които са си чертали с линии границите така, както им изнася.

В Сирия точно Великобритания помага на сирийците да изгонят французите. Нахлули в Дамаск и спрели кръвопролитията на французите под радостните възгласи на местното население, което ги обявило за герои. Вижте сега как са се обърнали нещата.

Но винаги е интересно как "Великите" държави успяват да скарат хората в бившите им колонии, как да ги накарат да се избиват един друг. В една епоха подкрепят едните, в друга - другите.

И винаги ми е било интересно как е имало глашатаи и сервилни люде, които да се прекланят покорно и да се подчиняват, вярвайки че така ще станат по-висши. Немалка част от френските части са били от местното население, допълнени от сенегалски и алжирски наемници.

И е интересна психологията на масите. До каква уродлива жестокост стига човек, когато има тотално надмощие над определена група хора и как оправдава всичките си действия, макар и уродливи.

Оттам е лицемерието и двуличието. Заради нагласата винаги да се виждаш по-праведният и да не умееш да схванеш, че отсреща е същият като теб.