Буревестник - Български подкаст за геополитика

Изтегляне на приложението
Слушайте:     

За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Начало
Кратки разбори
Преводи на чуждестранни статии
< Предишна
Следваща >

Цензурата - основно оръжие на глобализма

Раздел: Кратки разбори
11.01.2021 г.


Цензурата, която глобалистическите медии в пълен синхрон наложиха на Тръмп, подсказа ясно две неща. Първо, уж различните и уж конкуриращи се големи технологични корпорации всъщност играят в комбина. Срещу кого? Срещу обикновените хора, чийто защитник е Тръмп. Ако имаше истинска борба на пазарен принцип между корпорациите, след като една реши да забрани достъпа на Тръмп, друга, която се явява конкурент, би се постарала да го привлече на своята платформа, нали? Все пак, говорим с човек със стотици милиони последователи от цял свят - това означава стабилни приходи от реклами и пр. Но всъщност всички се договориха да отрежат достъпа му едновременно - да отрежат възможността не на кого да е, а на американския президент да общува със своите гласоподаватели. Впрочем, Тръмп беше само върхът на айсберга - веднага след като той беше цензуриран, на стотици хиляди негови привърженици също беше забранено да пишат в тези платформи.

Второ, видя се ясно, че единствено държавата може да спре корпорациите в техния неспирен поход за повече и повече власт. Държавните ограничения са единственият мирен начин, по който обикновените хора могат да бъдат защитени от все по-широкообхватната власт на корпорациите над живота им. Днес Фейсбук събират данни за вас, имайки при себе си какво пишете, утре ви забраняват достъпа, защото сте написали нещо, което не им харесва, вдругиден споделят тази информация с работодателя ви и сте уволнен за неполитически коректно мислене. Звучи невероятно? В САЩ е ежедневие, макар и доносничеството към работодателя да се извършва от политкоректни активисти, а не пряко от Фейсбук (засега). В момента в САЩ дори младежи докладват на ФБР родителите си, защото присъствали на митинга на Тръмп във Вашингтон, довел до безредиците от миналата седмица. Дотам е стигнало зомбирането от страна на медиите, до поставяне в много съзнания на партийните повели по-високо от самото семейство - нещо, познато досега единствено от най-страшните години на болшевизма.

Силната държава може да спре произвола на корпорациите и да защити свободата на словото на гражданите си - Полша вече даде пример как с предложения закон за сурови глоби, които да бъдат налагани на социалните медии при цензура на съобщения, които не нарушават полските закони. Е, в САЩ държавата не го прави и изглежда в обозримо бъдеще няма да го прави. Просто защото повечето политици са в джоба на тези корпорации или пък също имат полза от цензурата. В САЩ, корпорациите си имат държава. На обратния полюс е Китай - там държавата подчинява корпорациите и на онези, които си позволят волности, веднага се припомня да си знаят мястото. Най-богатият китаец Джак Ма научи това по трудния начин в последните седмици. Естествено, в Китай самата държава налага цензура, така че обикновеният китаец така или иначе не се радва на свобода на словото.

Но и Западът вече я губи. Окрилени от цензурата на технологичните корпорации, журналисти в глобалистическите медии започнаха да предлагат вече и премахване на Първата поправка в американската конституция, защитаваща свободата на словото. Уж за да се избегнели безредици като щурма на Народното събрание на САЩ - поводът за цялата вълна от цензура. А кадри, заснети от присъствали на събитието показват ясно как полицията като по команда изведнъж се отдръпва и така „поканва“ протестиращите да влязат в сградата... Как човек да не си помисли, че последвалият хаос всъщност е бил режисиран, за да стане повод за разгъването на тази цензура, и не само? В крайна сметка, нито един политик не получи дори драскотина, убити бяха единствено няколко протестиращи. А Тръмп не се е появявал от онзи ден насам, и дори искат да го отстраняват от поста десетина дни преди изтичане на мандата му?! От какво всъщност се опасяват? Приказките, че ги било страх да не почне ядрена война, са меко казано смешни, с оглед, че той е първият президент на САЩ от Джими Картър насам, т.е. от повече от 40 години, който не е започнал нито една война.

Алтернативните платформи, които дадоха убежище на цензурираните от технологичните корпорации милиони привърженици на Тръмп, също бяха скоропостижно „наказани“ от тях. Забранен беше достъпът им до магазините за приложения на телефоните и другите „умни“ устройства, свалени бяха дори самите сайтове на някои от тях от сървърите на доставчиците им. Възможността на потребителите да купуват техни продукти и да даряват пари също беше отрязана от монополисти в областта на разплащанията. И всичко това - за броени дни! Глобалистическата машина очевидно е доста добре смазана, и уж конкурентите от корпоративния свят са добре свързани зъбни колела в нея.

В крайна сметка обаче, цензурираните хора няма да изчезнат. Техните възгледи очевидно няма да се променят от цензурата, а само ще бъдат затвърдени и изострени. Това, което е в главите и сърцата на хората, глобалистите не могат да вземат. Дали то ще доведе до гражданска война в САЩ, предстои да видим, но със сигурност няма да доведе до доброволното поробване на човечеството, на което се надяваха и за което работят от векове. Действаха прибързано и с такъв размах, който нямаше как да не стресне стотици милиони по света, и стресна дори мнозина последователи на политкоректната идеология, в чието име работи тази цензура. Какво ги накара да се разбързат толкова? И не е ли това най-ясният знак, че глобализмът вече издиша и отстъпва позиции, и затова, съсредоточавайки всичките си сили, прави един отчаян замах към пълната власт поне над Запада, докато все още има някаква възможност да я докопа?


Тръмп - предаден от своите

Раздел: Кратки разбори
08.01.2021 г.


Събитията, случили се във Вашингтон на 6-и януари, показаха колко самотен остана Доналд Тръмп в борбата си срещу глобализма на американската политическа сцена. Въпреки очевидната изборна измама, малцина представители на Републиканската партия го подкрепиха. А те имаха конституционното право да запазят властта, ако просто не признаеха електоралните гласове от щатите, където измами наклониха везните в полза на Байдън. Но не го направиха.

Отчаяният щурм на привържениците на Тръмп срещу Народното събрание, довел за съжаление и до жертви сред тях, не можеше да промени нищо, освен за пореден път да даде повод на противниците му да кряскат по медиите какъв лош диктатор бил Тръмп и как уж той ги бил насъскал. Въпреки факта, че той постоянно призоваваше за мирен протест. Дори видео-послание, в което моли протестиращите да се приберат вкъщи в мир, беше цензурирано от социалните медии. Защо? Уж подстрекавал към насилие, а той казва точно обратното. Очевидно някой е искал протестът да стигне до кръвопролития, което и се случи. Във всеки случай, по света зрелището ще се запомни като пореден знак за упадъка на американската държава - китайци, руснаци, персийци го коментираха подобаващо, дори и Мадуро се включи от Венецуела. Въпросът е дали милионите привърженици на Тръмп ще се примирят с това, което ги очаква при пълна власт на т.нар. „демократи.“ Очертава се пълна маргинализация на европейската, държавотворната част на населението на САЩ. Вече освен от корпорации и медии, и от държавната машина.

Тези четири години бяха безспирна борба на Тръмп да овладее Републиканската партия, и в последните 2 изглеждаше, че до голяма степен е успял - единствено добре известни глобалисти като Ромни повтаряха глобалистическите нападки срещу него, останалите изразяваха безрезервна подкрепа. Но приятел в нужда се познава - когато ножът опря до кокала и се видя, че Тръмп не е в достатъчно силна позиция да се пребори с изборната измама, мнозина довчерашни уж съюзници му обърнаха гръб и се съюзиха с „демократите“ срещу него. Това си пролича още при отхвърлянето на ветото му срещу безумния бюджет, включващ десетки милиони за неща като „джендър програми в Пакистан.“ А ветото беше, защото бюджетът даваше само 600 долара помощ на американците в борбата с вируса, вместо исканите от Тръмп 2000. Дори и в последното за мандата си значително действие, свързано със законодателството, Тръмп беше на страната на американските граждани. Но в Конгреса неговото застъпничество за тях бе отхвърлено с огромно мнозинство... Показателно.

Все пак, някои народни представители останаха с Тръмп докрая - близо 140 републиканци от долната камара и 7 сенатори подкрепиха искането за непризнаване на резултатите в спорните щати. Това показва, че пробивът му на по-ниските етажи в партията е значителен.

Истината е, че в 35-годишния период от Рейгън до идването на Тръмп в САЩ имаше на практика еднопартийна система, подчинена на глобалистите. Партиите оставаха две само за да поддържат илюзията на американците за избор. По нито един съществен въпрос нямаше съществени разминавания между тях - нито за безкрайните войни и смени на режими в чужди страни, нито за пренасянето на производството към Китай и съответно унищожаването на средната класа, нито за международните споразумения в ущърб на САЩ, от които Тръмп ги извади. Дори и еднополовите бракове, наложени на страната от другите кукли на конци във Върховния съд (представете си - излиза, че според Констутицията, писана в XVIII век, еднополов брак бил допустим!), бяха подкрепени от мнозина „републиканци.“ Неслучайно определението RINO (републиканец само на книга) беше лепнато на голяма част от върхушката от страна на патриотите, гласуващи за тази партия. И сега изглежда наблюдаваме опит за завръщане към тази на практика еднопартийна система.

Какво предстои за Тръмп? Очевидно, той не смята да се оттегля от политиката. Казва, че борбата да бъде направена Америка отново велика тепърва започва. Има два пътя пред него. Може да продължи да се опитва за завземе Републиканската партия, което се вижда, че ще бъде доста трудно, а дори и да успее, винаги ще му тежат пионките на глобалистите, плъзнали из нея. Другият, също труден път, е да създаде своя, автентична националистическа партия (вече има готово доста добро име за такава - America First - Америка на първо място), и да привлече гласоподавателите на републиканците на своя страна. Поне 1/3 от тях биха застанали зад новата партия на мига, това е сигурно. Искрените съмишленици на Тръмп в Републиканската партия също биха хвърлили партийния билет и биха се присъединили към подобно начинание. Това също би гарантирало, че старата Републиканска партия никога вече няма да спечели нищо, а „демократите“ ще управляват безпроблемно години наред. Но в крайна сметка и гласоподавателите, решили първоначално да останат при републиканците, ще трябва да идат при Тръмп, тъй като безметежно управление на противниците им несъмнено би довело до още по-голямо олевяване на САЩ. И така, дори и процесът да отнеме 5-10 години, истинската втора партия, истинската опозиция ще бъде факт.

Който и път да избере Тръмп, оцеляването на САЩ във вида, в който ги познаваме, минава през неговия успех. Провали ли се той, еднопартийната диктатура ще бъде факт. Вече, освен всичко останало, и с нагласени изборни резултати, когато това се наложи заради истинска заплаха за глобалистите, каквато беше и все още е Тръмп.


Обзор на геополитическата 2020 г.

Раздел: Кратки разбори
31.12.2020 г.


2020 г. беше година на тежки изпитания за целия свят, които ще продължат и догодина. След като в последните няколко години глобалистите губеха битка след битка по целия свят и крахът на плановете им за поробване на човечеството изглеждаше неизбежен, изведнъж дойде коронавирусът, който им послужи за идеално оправдание да започнат нови опити да ни наложат социалното си инженерство. Първоначалните див страх и сляпо подчинение поотшумяха, но чрез големите медии те все още се поддържат на стабилно равнище. Стига само да се огледаме около себе си, за да го разберем. Не се знае и дали пострадалите от цялата истерия не са повече от пострадалите от самия вирус... Но тях никой не ги брои и за тях не се дава отчет всеки ден по медиите. И дори не говорим само за огромните икономически щети - от необмислени действия, причинени от самия стрес, също пострадаха мнозина. Да, вирусът е по-опасен от познатите ни досега грипове, но с помощта на натрупаните за близо година данни можем спокойно да заключим, че истерията съвсем не е оправдана. И е крайно неразумно да приемаме послушно отнемането на права, което се задава. Немалко работодатели вече искат да си ваксиниран, за да те вземат на работа. Съвсем сериозно се обсъжда и забрана за пътуване в чужбина на неваксинираните. С оглед, че ваксините бяха разработени едва за няколко месеца и тепърва се проучват възможни странични ефекти, тези ограничения не са нищо по-малко от смачкване на човешките права. Но истинските, а не глупостите за разни малцинства, които плямпат от ООН и ЕС.

Икономическият удар върху малкия и среден бизнес по цял свят е огромен. Глобалистическите корпорации се възползваха от трудностите и фалитите на малките и средни предприятия, и завзеха пазарния им дял от воле. Колко полезен беше за тях вирусът... Най-богатите станаха още по-богати, за тях вирусът е страхотен урожай. И след като много хора загубиха бизнеса си, в крайна сметка мнозина от тях и от онези, на които даваха хляб, ще се „закрепостят“ да работят за някоя корпорация, вече „на сигурно“... Нима това не е преход към един нов, корпоративен феодализъм?

Другото най-важно събитие за годината - изборите в САЩ, допълва написаното по-горе. Вирусът и мерките покрай него подготвиха почвата за измамата. А тя беше видна от самолет и официалните резултати са абсолютно необясними статистически. Чрез стотици хиляди фалшиви гласове по пощата, категоричната победа на Тръмп в спорните щати, управлявани от опозицията, беше преобърната. Освен ако Тръмп не извади заек от шапката си в оставащите седмици, изглежда видяхме последния пирон в ковчега на американската демокрация, съответно и на съвременната представителна демокрация като цяло, защото именно САЩ се считат за нейно знаме. Загуби ли властта Тръмп, в САЩ предстои корпоративна диктатура и само фасадна демокрация. Впрочем, така беше и преди Тръмп, но победата му през 2016 г. показа, че демокрацията все още беше жива в тази страна. Но сега, след като глобалистите усъвършенстваха технологията за крадене на избори, ако тази кражба остане без последствия, американската демокрация умира.

Случиха се и други важни чисто геополитически събития, Израел постигнаха редица успехи и затегнаха обръча около Иран, сега силно отслабен от убийствата на генерал Солеймани и ядрения физик Фахризаде, зад които беше Израел. Турция се издигна много в очите на останалите мюсюлмани с превръщането на църквата Св. София в джамия, и с категоричната победа на Азербайджан във войната в Нагорни Карабах, дошла благодарение на силна турска (и по-скрита израелска) подкрепа. Русия начерта и смело пое по пътя на по-нататъшна независимост чрез новата си конституция, но обръчът и около тях се затяга със събитията в Беларус и в Средна Азия. Движението на Моралес си върна властта с категорична победа на изборите в Боливия година след преврата. Унгария и Полша накараха ЕС да отстъпи от принципа за „върховенство на закона“, който всъщност значи диктат на Брюксел спрямо националните правителства. А България за пръв път от много години насам отстоя твърда външнополитическа позиция, противопоставяйки се на гаврите на македонските власти с историята ни, и блокирайки начало на преговори за приемане на страната им в ЕС. Нещо, за което можем чистосърдечно да похвалим нашите управляващи, макар и да очакваме много повече от тях.

Можете да чуете за горните и други важни събития в нашия подробен обзор, който правим в излезлия наскоро брой 19 на нашия подкаст: https://www.youtube.com/watch?v=XtG_V12u-zc

И в заключение, да се върнем на вируса, още повече, че драмата ще продължи и следващата година (а вероятно и повече). Ударът срещу Запада беше най-силен - малкият и среден бизнес е гръбнакът, на който икономиките на западните страни се крепят, а този гръбнак беше почти пречупен. Влошава се положението и с миграцията, и с войната срещу семейните ценности на запад. Управляващите там не просто губят сблъсъка „държава-корпорация“, който ще бъде определящ за XXI век, повечето от тях са очевидни глобалистически пионки, които работят против народите си и за корпорациите. Докато китайците преодоляха трудностите от началото на годината и затвърдиха модела си на управление и икономическо развитие, Западът продължава да запада. И не се вижда надежда на хоризонта - особено с оглед, че се очертава Тръмп да сдаде властта в САЩ. И ако корабът продължи да потъва, ние сме длъжни да слезем от него навреме.


Си Дзинпин - Личност на 2020 г. на Буревестник - Български подкаст за геополитика

Раздел: Кратки разбори
30.12.2020 г.


Личност на годината на Буревестник - Български подкаст за геополитика е Си Дзинпин от Китай!

През година като 2020-а е трудно да избереш личност на годината. Безспорно, всички страни пострадаха в по-малка или по-голяма степен от вируса и икономическата сеч, която го съпровождаше. Спечелиха единствено големите корпорации, за сметка на измиращите масово малки и средни бизнеси. Но ако някоя страна се измъкна по най-сполучлив начин от хватката, от големите играчи това беше Китай. Кошмарното начало на годината с вируса, който затвори доста от големите градове, заводите в тях, и срина авторитета на Китай пред света, не предвещаваше изобщо добра година за Си, но желязната хватка на ККП (Китайската комунистическа партия), в която той и хората около него от своя страна са наложили желязната си хватка, помогна за няколко месеца да бъде постигнат обрат в полза на Китай. В края на годината, Китай се радва на много по-силна като моментно състояние икономика спрямо Запада, на мир, наложен чрез сила в Хонконг, след като нещата никак не изглеждаха добре миналата година, и на все по-очевидния за останалия свят факт, че „китайският модел“ на управление е пример за подражание на западните милиардери, желаещи да наложат тоталитарна власт над своята част от света.

Въпреки че има теория, че китайските власти нарочно са направили затварянията в началото, за да подлъжат и Запада да последва примера им и по този начин да срине икономиката си, което и стана, според нас Си никак не беше доволен от действията на властите в Ухан, откъдето според официалните данни първоначално се разпространи вирусът. Не е тайна, че ККП не е толкова монолитна, колкото изглежда на пръв поглед, и в провинция Хубей (където е град Ухан) на власт бяха хора от „опозицията“ на Си, т.нар. „комсомолци.“ С действията си, те облагодетелстваха не Китай, а глобалистите по цял свят - големите корпорации, които завзеха още по-голям пазарен дял, възползвайки се от изнемогването на малкия и среден бизнес във всички западни страни. А малкият и среден бизнес е колоната, на която икономиката на една страна се крепи... Китайските „комсомолци,“ мнозина от тях с откровено неолиберални възгледи и близки до глобалистическата върхушка, задействаха в Ухан механизма, който впоследствие позволи на приятелите им в международните корпорации да изядат безброй по-дребни риби и да нараснат с десетки милиарди за броени месеци.

Си обаче бързо се ориентира в обстановката и под предтекста за несправяне с вируса и корупция проведе чистка в партията, и особено в провинция Хубей. Така, макар и глобалистическият план да беше задействан, Си успя да извлече полза за Китай от създалото се положение и да втвърди властта си. Икономиката в Китай също беше сравнително бързо възстановена, заводите отново заработиха с пълна сила, докато Западът все още тепърва се чудеше как да се бори с вируса. А през юни месец беше приет и нов закон за националната сигурност, който позволи на китайските власти да сломят съпротивата на протестиращите в Хонконг, с които имаха сериозни проблеми месеци наред преди вируса. Това беше лесно да се направи, докато Западът беше зает да се бори с вируса, и протестиращите, първо, нямаха силна подкрепа от западните служби, и второ, нямаха многобройна човешка сила на място, както я имаха през 2019 г., тъй като хората бяха уплашени от заразяване с вируса. Отгоре на всичко, и в САЩ президентът, който за пръв път предприе истински и болезнени за Китай икономически мерки, бива свален от власт, и заменен от човек с много по-мека политика спрямо Китай. И така, Китай завършва годината наистина отслабен спрямо 2019 г., но доста по-малко отслабен от останалите големи играчи на световната геополитическа сцена.

Днешен Китай просто повтаря модела на империята, познат от хилядолетия, и доказал се като най-успешна форма на управление в тази голяма страна. Си е съвременен китайски император, макар и в по-модерна опаковка. За Китай тази форма на управление работи и ние нямаме морално право да съдим китайците за нея. В крайна сметка, при различните народи различни обществени системи работят най-добре, и това е напълно нормално - илюзии, граничещи с лудост, бяха вярванията, че навсякъде по света трябвало да се възцари „комунизъм“ (преди десетилетия) или пък „демокрация“ (неотдавна). Проблемът за нас е, че тоталитаризмът на ККП, и особено технологията за упражняване на властта и държане на населението в подчинение, е пример за подражание на глобалистите. Ако им се отдаде възможност, биха го приложили с удоволствие върху Запада, а в крайна сметка и върху нас, като прикачени в момента към него. И за да не го допуснем, трябва да сложим край на глобализма.


Речта на фон дер Лайен - поредната доза празни приказки

Раздел: Кратки разбори
28.09.2020 г.


Речта на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на ЕС, която тя изнесе пред Европейския парламент на 16-и септември, за пореден път подчерта крайната некадърност, идеологическа закостенялост на постоянно нарастващата шайка брюкселски чиновници, които имат претенциите да определят бъдещето на Европа. Те продължават да се преструват на откъснати от останалата част на света, която върви в точно обратната на следваната от тях посока. Номенклатурата на късния СССР би завидяла на днешния си аналог, преместил се малко по на запад. И за да ви спестим напълно излишното четене на този връх на празнословието, ще очертаем тук основните точки, разбира се, с подобаващи коментари.

Първо, да започнем с очевидния факт, който личи още по името ѝ, че тази реч, като формат и съдържание, очевидно желае да подражава на ежегодните речи на президента на САЩ. Да, де, обаче ЕС НИКОГА няма да бъде като САЩ. НИКОГА няма да стане федерация, отделните народи НИКОГА няма да приемат един общ език, както е английският в САЩ, и да се откажат от независимостта си, от себе си. И дори и западноевропейците да са хванати здраво в капана на „мултикултурализма,“ дори и те да паднат, ние в Централна и Източна Европа ще удържим европейския фронт, каквото и да стане. С други думи, още от заглавието навлизаме в нелепост, която продължава до самия край на речта. Разбира се, не помага и това що за личност е г-жа председателката, и в какви корупционни скандали беше замесена като министърка в Германия. Те бяха заметени под килима при издигането ѝ на сегашния пост, но ние ги помним и я знаем що за стока е - поредната некадърна и безхарактерна пионка на глобалистическите кръгове, дърпащи конците в ЕС.

Но да се насочим към съдържанието на речта. В началото имаме доза общи приказки за невероятните усилия, положени от европейците срещу вируса. Да, те са факт, но не и благодарение на ЕС и еврочиновниците. Да припомним, че в първите седмици тромавите институции на ЕС бяха напълно блокирали и всяка страна се спасяваше поединично. Договаряха се и отделни страни да обменят помощ помежду си, но общи действия по линия на ЕС почти изцяло липсваха.

След това, фон дер Лайен обявява и името, под което ще протече петилетката (в случая дори десетилетка, защото повечето срокове, за които се говори, са до 2030 г.) - "NextGenerationEU", в превод „ЕС от следващото поколение.“ Изразява се желанието промените да бъдат направлявани от ЕС, а не от кризите или от външни сили. Добре, но как да стане това? Дори и ЕС като цяло очевидно вече не е субект в международната политика, това беше факт дори и преди напускането на Великобритания. ЕС е една гола икономика, която, както се видя покрай вируса, е освен това и доста чуплива. ЕС и отделните страни-членки нямат истинска сила, няма обща армия на ЕС, а дори и да имаше, съмнително е дали тя би могла да се мери като потенциал дори с турската. Единствено французите поддържат форма с различни операции в Африка, немците са твърде заети периодично да правят чистка на кадърните си войници, защото уж имали „нацистки възгледи“ и подобни небивалици. НАТО на практика е украса около армията на САЩ, и НАТО без САЩ звучи като ГЕРБ без Бойко Борисов. Мисля, че картинката за ролята на ЕС на международната сцена е пределно ясна - едно е желанието да не зависиш от външни сили, съвсем друго са възможностите, които откровено липсват. Та нали дори в момента ЕС (в частност Германия) е лашкан в задочен сблъсък между САЩ и Русия покрай тръбопровода „Северен поток-2“, съпроводен с откровено смехотворна пропаганда като скорошната история за Навални? Та нали най-голямата надежда на фон дер Лайен и нейните задкулисни господари е Тръмп да загуби изборите след няколко седмици, за да се върнат САЩ в ролята на „покровител на ЕС“? За каква „независимост от външни сили“ говорим тогава?

Следват обещания за здравни инициативи и похвали към ЕС за избягването на масова безработица и съхраняването на прехраната на хората. Доколко брюкселските институции са спомогнали това е доста спорно, ако не броим милиардите, налети на големи корпорации, за да им облекчат загубите от кризата покрай вируса. Сигурно тези пари са спасили работата на някои обикновени служители, но да не забравяме, че те идват именно от техните данъци. Цинично, фон дер Лайен хвали малкия и среден бизнес, обяснявайки как той е двигателят на възстановяването. Цинично, защото истината е, че заради вируса фалираха или намалиха обема си много малки и средни предприятия в цяла Европа, и налетите на корпорациите милиарди помогнаха на някои от тях да завземат още повече пазарен дял спрямо малките си конкуренти.

След това, фон дер Лайен хвърля първата бомба в речта си - че ще се работи за рамка за минимално възнаграждение в рамките на ЕС. Разбира се, изказът е достатъчно хлъзгав, за да има свободно тълкуване на думите, и най-вероятно няма да стане дума за еднаква минимална работна заплата във всички страни-членки, а по-скоро за някакъв процент от средната, например, което така или иначе няма да промени нищо съществено. Тук, по темата за договарянето на минимална работна заплата, фон дер Лайен обяснява как предложението щяло да уважи напълно националните традиции... Запомнете това, защото по-нататък лицемерието на ЕС по темата с уважението на отделните нации лъсва с пълна сила.

После е подчертана интересната сума от 3 ТРИЛИОНА евро (!), дадена от ЕЦБ за подпомагане на фирмите и индустрията покрай кризата с вируса. 3 трилиона долара беше сумата, налята от Федералния резерв на САЩ за борба с икономическите последици от вируса преди няколко месеца. Сиреч и в европейските корпорации са налети не по-малко пари без покритие, отколкото в американските. Явно са доста ценни за тези, които печатат парите. Е, фон дер Лайен обяснява как тези пари отишли за хърватските рибари и гръцките земеделци, но хайде по-сериозно. 🙂

Малко след това, идва поредният ламтеж в посока федерализация - желанието на ЕК да се завършат Съюза на капиталовите пазари и Банковия съюз. Юнкер беше сложил срок до 2019 г., който очевидно не беше спазен, този път нямаме срокове, което може би подсказва, че в ЕК са осъзнали, че тези неща не са толкова лесни. Разбира се, говори се и за това колко силно било еврото и как то щяло да стане още по-силно по този начин. Следват приказки за единния пазар и как всякакви бариери пред него трябвало да бъдат срутени, типичните неолиберални мантри, които явно никаква пандемия не може да спре. Очевидно се разчита, че като мине непосредствената опасност и се уталожи страхът от вируса, ще си говорим пак общите приказки, а хората като с магическа пръчка ще забравят как в първия по-напрегнат период на криза са се случвали точно обратните неща на описваните от мантрите...

Абсурдно се повдига и темата за „ново бъдеще на Шенген.“ Какво бъдеще, какви пет лева, като на запад вече са отворени границите за куцо и сакато от всички краища на света? На фона на тази нова действителност, Шенген, който касае отпадането на граничните проверки като привилегия единствено за членките на ЕС, вече е отживелица. Неслучайно дори и в България спряхме да напираме за Шенген, който беше такава важна тема тук преди 5-10 години и правехме какви ли не гимнастики, за да се харесаме на западняците и да ни пуснат там. Както каза Борисов, за какво ни е да влизаме сега, да се напълним и ние с мигранти от близо и далеч ли? Които ще напират към Германия, разбира се, няма да имат желание да се застояват, но по-добре изобщо да не идват.

Следва поредната порция „Зелена сделка“ и новината за търсено намаляване на „вредните емисии“ от ЕС с 55% до 2030 г., увеличение с 15% спрямо предишната цел. Цитира се непогрешимостта на Парижкото споразумение, решителността на ЕС да се придържа към него, и се изразява надежда, че и други ще ни последват. Обаче другите не са луди да си убиват икономиките в името на фалшиви лъженаучни идеали. Неслучайно Тръмп и неговите хора излязоха от това споразумение, защото осъзнават, че оставайки в него САЩ ще бъдат отвяни в икономически план от Китай за нула време. В тази връзка, има и едно крайно оруелско изречение, че трябвало да променим как произвеждаме и потребяваме, как живеем и работим, как ядем и се отопляваме... Смразяваща е нотката за контрол от страна на Големия брат от ЕС дори в личния живот на обикновения европеец, дори на това какво той яде, в името на „борбата с климатичните промени.“ С какво тази идеология е различна от комунистическия тоталитаризъм, освен по име и опаковка? И това е едва първият подобен намек в речта...

Съобщава се, че онези пари, за които европейските водачи толкова разгорещено спориха през лятото, онези 750 милиарда за възстановяване след вируса, няма да се харчат много свободно. 37% от тях ще трябва да се изхарчат по осъществяване на целите на „Зелената сделка“. Споменава се за различни начинания, които предстоят, като „европейските водородни долини,“ които да наблегнат на използването на водород като източник на енергия - един наистина чист източник, чийто „отпадък“ е вода. Тук трябва да признаем, че желанието на ЕК е впечатляващо и добро за Европа, но да видим дали ще се справят или, както обикновено, крайният резултат ще бъде половинчат.

В тази връзка е спомената идеята за европейски „Баухаус“ - общност от архитекти, хора на изкуството и инженери, които да спомогнат „зелените“ идеали на ЕК да бъдат въплътени в заобикалящата ни среда, в сградите и устройството на градовете, да „оформят света, в който живеем.“ На пръв поглед това е миловидно начинание, но дали не напомня за едни други художествени кръгове, създавани с цел възхвала и въплъщение на „новите идеали,“ които са твърде познати за нас, източноевропейците, от скорошната ни история?

И после стигаме до една наистина болна тема за ЕС - цифровизацията, информационните технологии. Досега приносът на ЕС в тази област е почти изцяло с отрицателен знак - всеки, свързан по някакъв начин с тази област на икономиката, помни много добре какъв хаос беше покрай Общия регламент за защита на данните на ЕС и внедряването на всичките му изисквания в софтуера. Фон дер Лайен поставя за цел следващото десетилетие да е „Цифровото десетилетие на Европа“ - високопарна, но неподплатена с нищо амбиция. Говори се за създаване на общоевропейски „облак“ - отдалечени услуги за изчисления и съхранение на данни. Говори се и за изкуствения интелект като за универсално решение, което едва ли не ще промени света качествено, което показва неразбиране на технологията. И, разбира се, се обяснява колко важно е изкуственият интелект да следва ясни правила, които, разбира се, ЕК ще се погрижи да облече в съответни закони. Правила, правила, правила. Това е, което ЕК може да произведе. Говори се и за бърз интернет в селските райони като важна цел - а едва ли привидните ползи биха оправдали инвестициите в тази посока. Но има и други, скрити ползи, които не са за селяните, разбира се... Целта за създаване на европейски суперкомпютри и микропроцесор от следващо поколение е хубава, и за тази цел се заделят 8 милиарда евро. Но е пределно ясно, че само да се хвърлят пари някъде не гарантира резултат. Все пак, има и трезва нотка - фон дер Лайен отбелязва, че ако ЕС не се движи бързо, ще трябва да следва чужди стандарти в тази област. Всъщност, ЕС вече го прави, и едва ли това ще се промени с тази очевидно некомпетентна по въпроса ЕК.

И не на последно място - ЕК ще предложи обща европейска електронна идентичност. Уж това целяло да направи по-лесно плащането на данъци и наемането на велосипеди в целия ЕС. Но прозира скритата цел за по-лесно следене и профилиране на хората, и си личи, че китайското нововъведение „социален кредит,“ чрез което китайската власт дава и отнема привилегии на своите граждани, в зависимост от това какви обществени прояви имат те (например дали критикуват властта в интернет), изглежда доста примамливо в очите на кукловодите на ЕК. Разбира се, това няма да го чуем в прав текст, но можем да четем между редовете.

В единственото изречение в речта, в което ние Българите сме споменати, става дума за това, че София е станала технологичен център. Това наистина е факт, от който можем да сме доволни, но отново приносът не е на ЕК или брюкселската бюрокрация, а на нашите специалисти в тази област. Разбира се, фактът, че България е част от ЕС, несъмнено е привлякъл доста от чуждите фирми в областта на информационните технологии насам. Но май дотам се изчерпва приносът на Брюксел за този наш успех. А и немалко фирми, развиващи се добре в областта, са не чужди, а са си наши, създадени и управлявани от Българи.

Фон дер Лайен се връща на здравната тема, говори за ваксините, и хвърля ново абсурдно изказване - „Ваксинният национализъм застрашава животи. Ваксинното сътрудничество ги спасява.“ Доста прозрачен и откровено смотан начин заобиколно да се плюе по национализма, най-лошият идеологически враг на брюкселската номенклатура. Контекстът, в който тази фраза излиза, е крайно несериозен - да, отделни страни отделно търсят ваксина срещу вируса, но не заради национализъм, а защото така е по-лесно да се намери ваксина - когато различни екипи на различни места работят по нея, а не като струпаш всички на едно място да си пречат. Никоя страна не го прави от егоизъм и не смята да го използва за изнудване на останалите или нещо подобно.

Следва клетва във вярност към ООН, Световните здравна и търговска организация - останки от XX век, чиято несъстоятелност в настоящия става все по-ясна с всеки изминал ден, и неслучайно САЩ, Русия, Китай, а и все повече от по-малките играчи не ги вземат толкова сериозно, колкото преди. ЕК дори изявява амбиции да реформира СЗО и СТО, за да „отговаряли на изискванията на днешния свят.“ Е, това поне е косвено признаване на написаното от мен по-горе.

После следват обичайните неолиберални мантри за човешките права и свободи, и как лошите китайци, руснаци и беларуси ги погазвали. Размахва се пръст към Лукашенко, към Путин и към Ердоган. Отново да подчертаем - без това да е подплатено с истинска сила, съответно остава голословие. Китай били важен икономически партньор, но не можело заради това ЕС да отстъпва от „ценностите“ си. И стигаме до основното - в прав текст са посочени мечтите на ЕК да се мине към гласуване „с квалифицирано мнозинство,“ за да не могат страни като Унгария и Полша да се противопоставят на немци и французи за поредното безумие, което искат да им натресат.

Следва патетично обяснение в любов към съюзниците отвъд Атлантическия океан, в което прозира надеждата господарите на ЕК отново да сложат ръка на САЩ и Великобритания, за да имало за ЕС „ново начало със стари приятели.“ Говори се за споразуменията покрай Брекзит и прозира страх Великобритания да не ги наруши, облечен с цитат от Тачър и мантри за доверието.

После следва изреждане на различни райони, с които ЕС иска да сътрудничи - Западните Балкани, Източното партньорство, Африка, която щяла да бъде ключов партньор в... цифровизацията, Япония и Виетнам. ЕК заявява, че ще работи за „справедлива глобализация,“ и ще слага въглеродни такси при внос. Трябва да признаем, това е единственият лост на ЕС за някакво влияние по въпроса с „климатичните промени“ към останалите икономики. Но дори и той е ограничен и може да се върне като бумеранг, ако се прекали с него.

И си идваме на думата - миграцията, и как тя щяла винаги да бъде факт в Европа. Добре е, че маските падат, и фон дер Лайен признава в прав текст, че миграцията на хора от третия свят е ЦЕЛ за Европейската комисия. Следват несериозни оправдания в защита на миграцията с примери за сомалийски лекари, чиито ценни умения уталожили здравната криза с вируса във Франция... Е, на всеки лекар-мигрант се падат по десет хиляди социални паразити в добрия случай, престъпници в лошия, но това, разбира се, няма да влезе в речта на г-жа фон дер Лайен. И следва обещание и призив към страните-членки за подкрепа за нов Пакт за миграцията, който по същество цели да превърне незаконната миграция в законна. Обаче няма да мине, защото за щастие има държавници като Орбан, които никога няма да се съгласят с него.

После идва актуалната тук мантра за „върховенството на закона,“ на която бихме задали следния въпрос: А кой пише закона? Тук фон дер Лайен частично отговаря, тропвайки с крак за това как правото на ЕС трябвало да е с предимство пред националното. И нужда от допълнителен коментар няма.

Следва изключително лицемерна тирада за това как трябвало да се уважават различията. Разбира се, става дума за борба срещу расизма и за правата на джендърите. Не за уважение към унгарския народ, избрал да не допуска на територията си мигранти от третия свят, разбира се. Подобно различие според ЕК трябва да се смачка, а не да се уважава. Лоши били и поляците, че си позволили да правят зони, свободни от джендъри. Това всъщност били зони, лишени от човечност. Обещават се нови, още по-обширни закони срещу престъпленията на омразата и, разбира се, „речта на омразата.“ Ще се назначава и политкомисар срещу расизма. Оруел пасти да яде.

И накрая: „Европа ще бъде такава, каквато искаме да бъде.“ Добре, но кои сме „ние“? Написаното по-горе ясно отговаря на този въпрос...

Ако все пак държите да прочетете и вие речта на г-жа фон дер Лайен, тя е достъпна тук на Български език: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/SPEECH_20_1655

< Предишна
Следваща >