Буревестник - Български подкаст за геополитика

Изтегляне на приложението
Слушайте:            

Присъединете се: 

За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Начало
Подкаст
Кратки разбори
Преводи на чуждестранни статии
< Предишна
Следваща >

Целите на Русия в Украйна

Раздел: Кратки разбори
27.02.2022 г.


Добре е при целия поток от лъжи и полуистини, който се носи във връзка с Украйна, да се помнят основните оперативни цели на Русия в тази война. Очевидните на този етап са:
  1. (Задължителна) Поставяне на целите Донецка и Луганска област под властта съответно на ДНР и ЛНР
  2. (Задължителна) Унищожение на най-важните военни бази и обекти в Украйна
  3. (По възможност) Смяна на властта в Украйна с по-добронамерена към Русия
Превземане на Украйна не стои като цел, каквото и да се опитват да ни внушават медиите. При изпълнението на тези цели се вижда, че основно съображение е избягването на цивилни жертви. Ако руснаците не се съобразяваха с това, западните (съответно и нашите васални) медии щяха да ни надуят главата и да въртят по 24 часа такива кадри. Нищо подобно засега.

Едно е ясно, със сигурност Русия няма интерес от дълга и пълномащабна война, която да се проточи с месеци. Ще се търси бързо решение. Дано у украинските власти все пак има разум, за да приключи бързо братоубийствената война. Ясно е, че глобалистическите пионки, управляващи на запад, гледат и се радват как славяни убиват славяни, и не им пука ни най-малко за Украйна, която довчера залъгваха със сладки приказки.

С оглед тази война, онези жители на Украйна, които наричат себе си украинци и се смятат за отделен народ, със сигурност ще намразят Русия повече, но след това предателство и изоставяне на произвола на съдбата, едва ли и Запада ще заобичат.


Мъдрият ход на Путин с Донецк и Луганск

Раздел: Кратки разбори
22.02.2022 г.


Признаването на независимостта на Донецк и Луганск беше мъдър ход на Путин, с който той показва на Запада, че след като поканата за преговори беше отказана, Русия действа и ще действа от позиция на силата в обозримото бъдеще. Очаквано, в ДНР и ЛНР влизат на помощ и руски войски, което съвсем ще охлади и без това слабия ентусиазъм на Зеленски и властта в Украйна като цяло да воюват, въпреки настойчивия натиск за това от САЩ, които явно много искат да видят нова братоубийствена война в Европа.

Можем ли да очакваме действието на Путин да премине във военно настъпление в Украйна, за което от около 3 месеца тръбят глобалистическите медии? Едва ли. Един от основните козове на Путин в това надцакване със Запада е, че той държи на мира и винаги търси първо мирното решение на въпросите. Наистина, може да се поспори доколко опасността за Донецк и Луганск от страна на украинската войска е била толкова голяма, че да се наложи скоростното евакуиране на жени, деца и старци в Русия, както и мобилизацията на всички мъже в боеспособна възраст. Възможно е това да е бил премерен ход, който да даде извинение на руските власти да признаят републиките. Но във всеки случай резултатът от хода на Русия няма да бъде нищо друго, освен мир.

Възможно е обаче друго развитие, което да промени положението на нещата в полза на Русия - украинските власти, видели, че Западът не го е грижа за тях повече от това да ги използва като пушечно месо, постепенно да смекчат тона спрямо Русия и да започнат да взаимодействат много повече с нея. От Великобритания се чу и версия, че руснаците щели да си сложат кукли на конци на власт в Киев, но навярно това дори няма да бъде необходимо - една разумна украинска власт, дори и защитавайки същността на държавата си като нещо отделно от Русия, ще разбере, че взаимодействието би ѝ било от полза. И е твърде възможно в близко бъдеще да видим оттегляне на молбата на Украйна за членство с НАТО.

Какво следва от страна на Русия? Приобщаване на ДНР и ЛНР в руското общество, както това се случи с Крим. Макар и официално да не стават част от Русия, на практика те ще получат всички права, произтичащи от това. Но по-важното - да не забравяме, че Украйна не е дори и предястие в менюто, предвидено от Путин и обкръжението му. Предстоят много по-сериозни действия, които е възможно да достигнат и до България. Не война, но политически промени при постепенното оформяне на новите зони на влияние в света. А особено щом Русия и Китай играят заедно, от САЩ няма да видим нищо повече от поредните санкции, които, както се видя в последните 8 години, не пречат чак толкова много на руснаците.

Многополюсният свят е факт, и то от 2015 г. насам, и ще става все по-очевиден дори и за най-големите си отрицатели.


Вокс продължават устрема си в Испания

Раздел: Кратки разбори
21.02.2022 г.


Вокс - истинската дясна и националистическа партия на Испания, изместват Народната партия от второто място в проучванията. Вокс бранят Испания и Европа от имиграцията от третия свят, защитават християнските ценности от либералните набези и изразяват волята на испанския народ да продължи съществуването си, а не да бъде претопен и окончателно заличен от глобалистическите „мултикултурни“ илюзии. Продължаващият стремителен напредък на Вокс е важна новина, защото само такива партии могат да придвижат Западна Европа обратно към нормалността. Такива като Народната партия на Испания, ХДС в Германия (дори и след Меркел), английските „консерватори“ и пр. са бити карти, отдавна превзети отвътре от либерал-глобалистите.

До преди 2-3 години Вокс бяха малка партия, която не беше вземана сериозно, но когато глобализмът се разпищоли в една страна, не след дълго следва решителен отпор от страна на нейния народ. Ако бъде направен истински пробив в понастоящем отчайващо либералната не само в управлението си, а и в ключови институции като училищата и университетите Испания, това би било огромно събитие, което неизбежно би променило облика на Европа и би възродило почти угасналата в момента надежда за просъществуване на западноевропейската цивилизация.


Нова година, нов майдан

Раздел: Кратки разбори
06.01.2022 г.


Глобалистите вече трета поредна година нанасят удар в самото начало на годината, но всеки следващ е все по-немощен. След като в началото на 2019 г. позорно беше убит иранският генерал Солеймани в качеството си на вестоносец, а не на военен, а преди година беше организиран театърът с влизането на привърженици на Тръмп в Капитолия, народното събрание на САЩ, вчера избухна нов опит за преврат срещу недостатъчно послушни на глобалистите управляващи. Този път в Казахстан. Отговорът и на властите там, и на Русия този път обаче е решителен, и по всичко личи, че парашутът на западните стратези отново ще си остане затворен, както се случи и във Венецуела, и в Беларус в последните години. Но със сигурност те успяха да предадат послание към Путин непосредствено преди преговорите Русия-САЩ/НАТО, започващи на 10-ти януари, че все още имат скрити козове в ръкава, и така ще се опитат да го сплашат да отстъпи от исканията, които им постави през декември.

Поводът за започналите протести беше двойното вдигане на цените на газа, но ако в първите час-два все още можеше да се допусне, че това са спонтанни народни вълнения, след като протестиращите започнаха да крадат оръжия и дори танкове, за да ги използват срещу органите на реда, и затвориха летището в Алмати, стана пределно ясно, че това е добре организиран погром с употребата на тренирани бойци. Появиха се, разбира се, и ислямисти - запазената марка на глобалистическите войни и майдани в последните години. Несъмнено те ще изнесат бойните действия. Вече обезглавиха няколко военни. Излязоха и исканията на организаторите, сред които се набива на очи желанието за скъсване на връзките с Русия, осъждане на присъединяването на Крим и пр. Разбира се, и за „спазване на правата на човека“ - неизбежната глобалистическа дъвка при подобни мероприятия.

Президентът на Казахстан Токаев бързо осъзна сериозността на положението и разумно изключи Интернет и други комуникационни канали в страната. По-късно помоли за помощ останалите членки на ОДКБ (Организация на Договора за колективна безопасност), които са Русия, Беларус, Армения, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан. Те пратиха войски, включително части от легендарните руски въздушно-десантни войски, и вече се работи по потушаването на бунта. Разбира се, възможно е драмата да се проточи, с оглед огромната територия на Казахстан, но овладяването на основните градове, където протестиращите се развихриха (най-вече Алма-ата), би трябвало да стане бързо и да върне на населението спокойствието и увереността, че нещата са под контрол.

Във всеки случай, това е сериозно изпитание пред Путин, за да докаже, че желанието му да върне Русия като напълно равностоен играч на САЩ на геополитическата карта е подплатено с истинска сила. Възможно е и това мероприятие да е ход с отклоняване на вниманието, и глобалистите да ударят в Донбас, докато руснаците са заети на юг. Но Путин също го осъзнава и едва ли ще го допусне. По-скоро ходът на Запада е прибързан, „на пожар“ преди надвисващите срещи с Русия, а това издава отчаяние и страх. Във всеки случай, тази година изглежда ще бъдат зададени очертанията на бъдещия ред. Дали това ще стане мирно или с цената на много кръв, предстои да разберем.


Владимир Путин - Личност на 2021 г. на Буревестник - Български подкаст за геополитика

Раздел: Кратки разбори
31.12.2021 г.


Личност на годината на Буревестник - Български подкаст за геополитика е Владимир Путин от Русия!

2021 г. беше тежка за повечето държави. Докато 2020 г. обяснимо премина под сянката на вируса, през 2021 г. вече трябваше да се отърсваме от него чрез разумни действия на добри водачи. Такива обаче повсеместно липсваха и, вместо това, прекарахме една тежка и мрачна година, като в края ѝ очакванията ни са за още по-лоша следваща - поне ако зависеше само от политиците. И тази година навярно щеше да остане без победител, без Личност на годината, ако не беше значителното геополитическо развитие в самия ѝ край, дошло от Русия.

Русия най-после се опря на категоричното си настоящо военно превъзходство, тропна с крак на Запада и постави ребром своите изисквания за отдръпване на НАТО от границите на Русия. Много наши колеги подчертават, че не самият Путин е причина за това развитие, а влиятелните кръгове в руското общество като цяло, но Путин все пак е тяхното лице и нашата награда отива при него. Макар и не по-малко достоен победител да би бил например военният министър Шойгу. Нещо повече, Русия настоя НАТО да се изтегли до границите си от 1997 г., което означава да остави Средна и Източна Европа - сиреч нас - на мира. Очевидно е, че това е изискване, което дори и в Русия едва ли се надяват САЩ да изпълнят. Но се отваря широко поле за преговори. Руснаците със сигурност ще приемат и междинен вариант, например намаляване на американските войски в Средна и почти пълно оттегляне от Източна Европа. САЩ знаят, че нямат отговор на хиперзвуковите оръжия на Русия и Китай, и вече едва ли могат да се надяват на миролюбивостта на руснаците, от която се възползваха предостатъчно в последните десетилетия. А и провалът в Афганистан извади на показ американската слабост.

От Русия заявиха ясно, че ако САЩ не се вслушат в исканията им, вече ще има подобаващи военни отговори. И при цялата неадекватност на режима на Байдън, това е една добра възможност за него да остане в историята с нещо добро - край на безсмислената злоба и траен мир с Русия. Разбира се, с оглед кой му дърпа конците и за какво са се борили същите тези хора в последните десетилетия, това е на практика невъзможно. Но, в крайна сметка, няма как да се предотврати неизбежното и наследникът на Байдън ще трябва да го направи. Другият вариант е война, а него не го искат нито американци, нито руснаци, нито китайци. Ако Тръмп и хората му се върнат на власт - а в момента по всички проучвания в САЩ това изглежда доста вероятно, вероятно ще можем най-после да си отдъхнем и да се върнем от истинските към „търговските войни“ - доста по-приемливи за цялото човечество, освен, разбира се, глобалистите.

Все по-вероятно става Путин да се оттегли през 2024 г., въпреки обвиненията на Запада, че щял да управлява доживот. Ако това е така, значи си е намерил достоен наследник. Това би било хубаво, защото е важно многополюсният свят да бъде запазен и овладеният от глобалистите Запад никога вече да не бъде в главната роля. Остава само да се надяваме на силни водачи в Русия и Китай в близките десетилетия, които не просто да защитят успешно страните си от глобализма, но и да го унищожат веднъж завинаги. За това ще им трябва и помощта на всички нас - тази война е най-вече за умовете на хората и затова трябва да отхвърлим глобалистическия начин на мислене и да пазим в душите и в делата си Православните и Български ценности.

< Предишна
Следваща >