Мъжкото и женското начала в политиката

Раздел: Кратки разбори
18.05.2026 г. ▶

Много хора се възмущават от „агресивния“ и дори „просташки“ подход на Тръмп във външната политика. И аз не одобрявам редица от неговите ходове, откакто се върна на власт, особено войната срещу Иран, но определено се радвам, че най-после мъжкото начало в политиката отново взе превес над женското. Това е огромен принос за световната геополитика, който несъмнено ще доведе до сътресения и несигурност за определен период от време, но след това, когато действителността лъсне и самозаблудилите се, че чрез женското начало ще вземат много повече, отколкото им се полага, се примирят и кротнат, доста по-дълго време ще се радваме на мир, спокойствие и предвидимост в международните отношения.

Какво са „мъжкото“ и „женското“ начала в политиката? „Мъжкото начало“, това е на първо място силата. Естествено, най-вече военната сила, но и стопанската мощ на страните. И тук не говоря за скалъпените „икономически показатели“ като БВП и пр., а за способността на една страна да произвежда и да се самоиздържа. Да има възможно най-малко зависимости отвън, камо ли от геополитическите си врагове. Погледнато по този начин, пределно ясно е кой е напред в световен мащаб - Китай, и неслучайно отзивите от скорошното посещение на Тръмп там са за пълно китайско надмощие. Самият Тръмп признава, че се е съгласил, когато Си му е казал, че САЩ са в упадък.

Второ и не по-малко важно - „мъжкото начало“ в политиката е честността. Докато глобалистическите пионки, поставяни начело на САЩ и други държави, обясняваха колко е важно да пращаме войски, за да се борим „срещу лошите диктатори“ и „за човешките права на онеправданите“ в Югославия, Ирак, Сирия, Либия, Венецуела и пр., Тръмп си казва право куме в очи „Искаме нефта, искаме природните богатства, искаме да въртим бизнес там и да извличаме печалби!“ Това може и да е грозно на пръв поглед, но аз го ценя много по-високо от бръщолевенията за „човешки права“, „международно право“ и пр. глупотевини, с които либералите залъгваха избирателите си, но всъщност се подиграваха с мислещите хора.

А „женското начало“? Това, уви, не е грижовността, мекотата и спокойствието, присъщи на жената, а са най-лошите качества, които жените проявяват. Вечното мрънкане срещу тези, които не харесваш, натякването на трети страни как не трябва да бъдат като тях и в никакъв случай да не си сътрудничат и дори да търгуват с тях. Подмолните игрички и опити да напазаруваш влиятелни хора в подножието на върховете, за да рушат вражеската страна отвътре и по възможност да свалят неудобния ти водач и да го смени някой от тях. Тормозът върху държавните органи чрез рояци от НПО-та, които засипват с откровено вредни законодателни предложения, правят протести и безредици, когато властите направят нещо, което не ти харесва, и нагло надяват маската на „загрижено гражданско общество“, докато се опитват да подкопаят страната си отвътре.

Разбира се, че част от една война, била тя пряка и въоръжена, или по-продължителна, геополитическа, е военната хитрост и заблудата на врага. Но едно е да дадеш към врага знаци, че ще нападнеш от север, а да нахлуеш от юг, или пък да тръбиш как наливаш средства за космическа програма, докато всъщност произвеждаш оръжие, а съвсем друго е да промиваш мозъците на децата и младежите на врага си, да вкарваш свои кукли на конци в неговите училища и институции. Това не е военна хитрост, това е човеконенавистна мерзост, която погубва не само врага ти, а и твоите собствени хора (ако изобщо провеждащите подобни политики са способни да чувстват принадлежност към някого). Това бяхме принудени да гледаме дълги и тягостни години, докато се вихреше глобализма, и можем да си отдъхнем, че тази лудост приключва, колкото и Брюксел и Лондон да се опитват да съживят трупа ѝ.

Ще доведе ли връщането на „мъжкото начало“ в западната политика до голяма война? Не е ли то по-лошо тогава? Да, много знаци сочат към предстояща голяма война, но най-вече защото хората на „женското начало“ не могат да се примирят, че светът се е променил и те отдавна не са на върха на пирамидата. Факт е, че нещата вървяха към голяма война много преди Тръмп. Тръмп не иска голяма война, нито Путин я иска, нито Си. Така че ако „мъжкото начало“ успее да изтика „женското“ там, където му е мястото, а именно далеч от власт и влияние върху международните процеси, може да се насладим на споменатата епоха на спокойствие дори и без да преживеем ужаса на нова световна война. Дай, Боже!

Многополюсен свят? Не, отново двуполюсен

Раздел: Кратки разбори
11.03.2026 г. ▶

Автор: Веселин Николов (от „Без компромис“) (само заглавието е на Буревестник)
Обнародване на статията: 11.03.2026 г. (в профила на „Без компромис“ във Фейсбук: https://www.facebook.com/Bezkompromis.2022)

Един опит за обобщение и анализ на военния конфликт в Близкия Изток, след 10 дни бойни действия.

Ако разглеждаме събитията от гледна точка на геополитиката, трябва да се каже следното, без заобикалки: Това е война на САЩ срещу Китай целяща да задържи експоненциалното китайско икономическо и военно развитие, да се забави напредъкът на Китай в ключови области и технологии на Четвъртата индустриална революция. Светът, в който вече живеем, не е "многополярен", както ни казват "анализатори и инфлуенсъри", а двуполюсен (САЩ - Китай) и такъв ще си остане, защото въпреки Орешник и Буревестник, с БВП по-малък от този на китайската провинция Гуандун, Русия не може да бъде глобален фактор, а регионален, макар и мощен военно, съюзник на Китай.

Появиха се интерпретации на конфликта и от гледната точка на религията и есхатологията, като борба на "дълбоките сили" за издигане на Третия храм в Йерусалим на мястото на Ал Акса (Всъщност е Втори храм, но това е дълга тема), както и като сблъсък между Доброто и Злото в Последните времена. Не трябва да се подценяват и тези мнения, особено като знаем за окултните корени, традиции и практики сред елитите на Запада.

Масираните въздушни удари на САЩ - Израел унищожиха физически по-голямата част от духовното и военно-политическо ръководство на Иран, нанесоха сериозни поражения по военната и цивилна инфраструктура, доведоха до смъртта на 1250 души (към вчера). Но не постигнаха основната си цел - колапс на режима, протести и нова проамериканска власт начело с Шаха Реза Пахлави, например. Напротив, в Иран се наблюдава силен патриотичен подем, многобройни митинги се провеждат всяка вечер в градовете, етническите и религиозни малцинства заявиха подкрепа за централната власт, даже белуджистанските кланове осъдиха външната агресия. Опитът за интервенция отвън също се провали. Кюрдите този път отказаха ролята на полезни идиоти. Клановете Барзани и Талабани в Северен Ирак пазят неутралитет. Първоначалните информации, че отрядите на Кюрдската работническа партия ще навлязат в Иран бяха отречени от самата партия. Сирийското подразделение на ПКК (PYD-YPG), предупреди иранското ПКК (PJAK), да не вярва на САЩ, защото накрая ще бъдат предадени. Както се казва "По-добре късно, отколкото никога" да ти дойде акъла, в случая на кюрдите...

Атаката под фалшив флаг срещу международното летище в Нехичеван също се провали, Азербайджан "не се върза".

Въздушният удар на САЩ срещу девическото училище в Минаб убил 170 деца възмути и потресе всеки нормален човек в света, без пропагандистите и по-голямата част от журналистите, те очевидно не спадат в тази категория, на нормалните...Простотията на Тръмп, че иранците са откраднали ракета Томахоук и сами са си ударили училището беше апотеоз на цинизма, но също беше приета без особени коментари от медиите.

Какви са загубите на коалицията САЩ - Израел към момента, според официални и медийни публикации? САЩ обявиха за 8 убити свои военни, а Ройтерс подаде за 150 ранени американци. Иран твърди, че е свалил 8 американски самолета Ф-15, един разузнавателен самолет Ю-2, 12 многоцелеви дрона "Рийпър", 40 израелски дрона "Хермес", 4 "Хирам" и 1 "Орбитер".

Иранските комбинирани удари (ракети - дронове) срещу военните бази на САЩ в Региона доведоха до сериозни поражения и евакуация на някои от тях. Въздушните удари на Иран срещу Израел целят основно изтощаване на ПВО, но има и не-малко попадения, които достигат до информационните канали, въпреки много сериозната военна цензура въведена от израелските власти. Включването и на Хизбула във войната също има своето значение, най-малкото ангажира израелската армия в северните райони на страната.

Затварянето от Иран на Ормузкия проток беше истинско земетресение за световните пазари, а се очаква тези дни "Ансар Аллах" (йеменските хути), да затворят отново протока Баб Ал Мандеб, което ще е нещо като цунами след икономическото земетресение...

Какво можем да очакваме? Иранският режим няма да падне, това първо. Второ, въпреки кьорфишеците, че "ракетите и установките на Иран свършват", такова нещо няма, иранците могат и ще продължат с обстрелите на изтощение. Да припомним това, което каза Нетаняху за ракетния потенциал на Иран - 28 хиляди ракети, от различни видове.

Най-вероятен сценарий за развитие на ситуацията е след няколко седмици и двете страни да обявят "победа" и конфликтът да се замрази отново. Но, дългосрочно и стратегически, пасивите остават за САЩ.

Каква е най-общо, стратегията на САЩ в момента и в близка перспектива, ще опитам да я обясня с думи ала Тръмп: Западното полукълбо е за нас, за Източното ще се пазарим. Е, да, но май-май "иранската сделка" няма да се случи. А след това и други пазарлъци ще се провалят. Превръщането на Китай във водещ световен фактор през следващото десетилетие ще измести сферите на влияние и САЩ и компания ще трябва да отстъпят в Западното полукълбо, като може да се наложи "да делят" и Южна Америка. Къде ще минава границата на двуполюсния свят в Европа, нещо което ни вълнува и нас? Дори и най-разпалените евроатлантици вече не си вярват за линията от Балтийско до Черно море. Остава да се види дали ще е през Централна Европа, както през Студената война, или по Ламанша, както е в антиутопиите на Оруел и Голдинг? Предстои да видим.

Си Дзинпин - Личност на 2025 г. на Буревестник - Български подкаст за геополитика

Раздел: Кратки разбори
03.01.2026 г. ▶

Личност на годината на Буревестник - Български подкаст за геополитика е Си Дзинпин от Китай!

Годината не се отличи с особени водачески подвизи нито от най-големите, нито от по-незначителните геополитически центрове. Не беше лесно да се избере личност на годината с оглед тази всестранна яловост, но Си, като водач на Китай, макар и без да е постигнал нещо решително и ново, печели първото място просто защото устоя на натиска и продължи да надгражда.

С идването на Тръмп политиката на САЩ на враждебност спрямо Китай стана съвсем открита. Корабът отдавна е отплавал и никакви мерки вече не могат да спрат китайците, които икономически изместиха американците като световно средище, макар и някои фалшиви метрики да не искат да им го признаят. И Тръмп несъмнено осъзнава това, но е биткаджия и беше длъжен да опита.

Митата, които Тръмп наложи на Китай, на моменти надвишаващи 100%, биха били достатъчни да разколебаят доста стойностни водачи. Но Си не трепна, защото има пълна представа за силата, която народът му притежава. Китайците спокойно наложиха контрамерки, като най-големият удар беше ограничаването на износа на редки метали, което хвърли в паника доста американски и западноевропейски компании. В крайна сметка Тръмп се наложи отново да се направи на „миротворец“ и да сключи „сделка“ със Си, която общо взето връща нещата към предишното положение, с известни предимства и за двете страни за сметка на трети (най-вече ЕС).

Със сигурност Си го очакват още трудности, най-вече във връзка с обединението с Тайван, което е неизбежно, и той би искал да осъществи по мирен път. Американците ще се опитат все пак да го тласнат към война, с която поне малко да отслабят Китай, както направиха с Русия чрез украинската си маша. Но няма индикации, че китайците на острова изобщо могат да се мерят с украинците, що се отнася до промитост на мозъците в омраза към кръвните им братя. Така че подозирам, че там играта на САЩ изобщо няма да им се получи толкова добре, и Тайван ще се върне към родината си, по подобие на Хонконг и Макао, (сравнително) безкръвно.

Закономерното падение на един мишок

Раздел: Кратки разбори
15.10.2025 г. ▶

Преди 9 години, в разгара на най-голямата вълна от мигрантската криза, Борисов беше на върха на славата си в България и крачеше редом с дошлия му на крака унгарски министър-председател Виткор Орбан, показвайки му оградата по българо-турската граница. Няма как да знам какво са си говорили, но в навечерието на първата победа на Тръмп е доста вероятно Орбан да му е казал нещо от рода на „Бойко, светът се променя и ние в Унгария сме на страната на промяната. Това е историческа възможност. Ела и ти.“ А нашият му е отговорил „Много се радвам за вас и благодаря за предложението, но ще видим.“ Месеци по-късно Тръмп вече беше на власт, а Борисов спечели безапелационно трети мандат, и то със стабилен коалиционен съюзник в лицето на Обединени патриоти. Пълен мандат от народа. На тепсия му беше поднесена възможността да вземе завоя и да застане редом с Орбан в тази битка - нещо, което поне две трети от българите по онова време искаха.

Но той не го направи, а се показа като пълен страхливец. При почти всяко смислено за България решение, което правителството му взе (забраната на Истанбулската конвенция, неподписването на Пакта за миграция и пр.), вместо да си го сложи като медал на гърдите, той се оправдаваше с това, че го били натиснали патриотите. Мазнеше се постоянно на либералните кръгове, дори и когато те бяха в насипно състояние в продължение на 2-3 години след първата победа на Тръмп, и имаше отлична възможност да ги унищожи и така да изреже един ужасяващ тумор от тялото на България. Вместо това, той за пореден път в историята ги съживи с жалкото си поведение по време на безумните протести от 2020 г., позволявайки им да яхнат недоволството на народа от пландемията и така да унищожат възможността му да продължи властта си, макар и правителството да изкара мандата си. И какво стана, когато либералните неможачи логично се провалиха с гръм и трясък веднага щом докоснаха властта? Борисов пак ги съживи с коалицията ГЕРБ-ППДБ-ДПС, довела до най-жалкото българско правителство след 1990 г., макар и управлявало „само“ 9 месеца.

Какво се случваше в мига, в който Борисов дадеше на либералите министерски кресла? В техните медии той ставаше добър, полезен и европейски водач на България. Какво се случваше в мига, в който след поредния си провал либералите изпадаха от софрата? Борисов ставаше най-лошия и започваха калната война срещу него с всички възможни средства. И това се повтори няколко пъти! Нито първия, нито дори втория път Борисов осъзна, че тези хора в никакъв случай не са му приятели. Дали Борисов постъпи така заради глупост или зависимост, не е толкова важно. Важно е, че един държавник не може да действа така. Един държавник щеше да отстрани окончателно либералите от картинката на държавната власт в България още след първия такъв цирк. А Борисов, докато се показваше като вярващ християнин, полягваше при всяка възможност на тези врагове на Православието.

Затова, при подобно поведение вътре в България, чудно ли е, че и в доста по-високата топка на външната политика Борисов беше страхливец, който за над 15 години ВЕДНЪЖ дори не направи някакво сериозно предложение от името на България?

И какъв знаков ден беше вчера. Вчера видяхме кадрите с Орбан при подписването на мира в израелско-палестинската война. Пред още десетина държавни глави Тръмп, водачът на западния свят, започна да говори за Орбан и Унгария и продължително нареди похвала след похвала. А вечерта видяхме един мрънкащ Борисов, който, унизен от показното, което Пеевски му изнесе, смъквайки ГЕРБ до 6% в местните избори в Пазарджик, за пореден път отказа да поеме отговорност за собствените си дела - в случая правителството, оглавено от досаден конформист от партията му. От едната страна - Орбан на върха на славата си, хвален лично от Тръмп, от другата - един напълно корабокруширал бивш държавник с поредното си бягство от отговорност (а Тръмп показателно дори не слага посланик в България). Нужно ли е да коментирам изобщо?

Разочарован съм! Разочарован съм от един човек, комуто историята на тепсия поднесе възможността да бъде толкова голям, а той сам избра да бъде толкова малък! И завлече със себе си и България! Няма да роня сълзи, ако Пеевски наистина му вземе партията. „Момчето“ произхожда от същото котило, но току-виж се оказало с достатъчно наченки на гръбнак, за да превърне думите си в действия и да унищожи либералната чума в България. Макар и опасенията ми, че работи за турската държава, да остават. А и виждаме как не от либералност, а от чиста лакомия и късогледство „бизнесмените“ в България вкарват чужденци да им работят за без пари, без да им мигне окото. Защото очевидно да захлебят още някой милион на наш гръб за тях е по-важно от това утре да я има България. Ще ги търпим ли?!

Наиб Букеле е повече "Тръмп" от реалния Тръмп

Раздел: Кратки разбори
09.10.2025 г. ▶

Автор: Тихомир Чергов
Обнародване на статията: 06.10.2025 г. (в профила на Тихомир Чергов във Фейсбук)

Наиб Букеле е повече "Тръмп" от реалния Тръмп. Букеле е в реалността това, което хората си представяха за Тръмп във въображението си. Букеле в действията си е това, което е Тръмп в туитовете и думите си.

Излиза на политическата сцена в 30-те си години в една изцяло овладяна и контролирана държава. Медиен картел, съдебен картел и наркокартел контролират Eл Салвадор. Първите два картела са под зорката координация на соросоидните американски НПО-та, а бандитите си съжителстват в симбиоза с неолибералната власт.

Букеле подобно на Тръмп печели огромна популярност с нетрадиционни методи - активно използване на социалните мрежи и директна комуникация с избирателите без пиарска стерилизация. Печели изборите с една от двете големи партии в Ел Салвадор, опитва се да направи сериозни реформи, но от собствената му партия го бламират - "не пипай, недей да разбунваш кошера".

Букеле не се примирява, а напуска и основава своя партия, с която печели катеогрично изборите и разбива двуполюсния модел. Запомнете това за него - никога не се отказва и не се отчайва, винаги действа решително - и в крайна сметка народът и Бог му се отблагодаряват.

Първата му работа е да разбие "съдийския картел". Съдии и прокурори отглеждани, назначавани и промотирани от соросоидни НПО-та. Ако не им тушира картела, нищо не може да направи.

Сега някой ще каже, че то това не било "по буквата на закона", било против "демократичните норми". Обаче законът не е самоцел и кумир, той е просто един инструмент, а неговата крайна цел е ОБЩЕСТВЕНОТО БЛАГО. Когато законът е превърнат в заложник и пречка за постигане на общественото благо, тогава се престъпва. Особено като имаш огромен обществен мандат и кредит на доверие от народа.

Букеле импийчва и заменя съдиите и прокурорите от картела. След което се захваща с това да обезглави наркомафията, която е превърнала държавата му в световна столица на убийствата. Има само един начин "ламята' да бъде победена - бързо, решително, безцеремонно да ѝ отрежеш главата преди да има възможност да реагира. Ако само я раниш и ѝ дадеш време, ламята ще се развилнее и ще нанесе ужасяващи щети.

Букеле знае, че ако не елиминира картелите с един светкавичен обезглавяващ удар, те ще започнат кампания с терор над цивилното население - ще избиват, отвличат, палят и обезглавяват мирни хора. Ако не го направи бързо, категорично и безцеремонно, ще има много цивилни жертви и народът ще си отегли подкрепата в него.

В мащабна операция държавата арестува близо 100 хиляди бандити в рамките на месец - след което ги праща всичките в специално изграден за целта супер-затвор. Няма ги тия процедурни игри на "демокрация", "прокурорски заповеди', дълги и безкрайни "съдебни процеси" - просто армията ги събира всичките бандити и ги праща в затвора.

Букеле пое огромен риск с всичко това, сложи си главата на пангара. Защото ако беше показал някакво колебание, съмнение в себе си, страх, нерешителност - щяха или да го застрелят, или да го вкарат политическите му противници него в затвора, при това доживот. Букеле игра "all in" - или печели всичко, или губи всичко. И Бог и народът му се отблагодариха за това.

Нищо велико в историята не се е постигало без риск. В крайна сметка това е задачата на великия лидер. Той нито воюва, нито изготвя икономическите политики и реформи - за това си има войници и експерти. От лидерът се иска да има воля и смелост, да е готов да си заложи главата, ако се наложи.

За съжаление Букеле се оказа много повече "Тръмп" от истинския Тръмп, който го е страх да отсече главата на ламята и само я одрасква с меча си и я рита - колкото да я раздразни повече. До такава степен го е страх да прави резки и решителни действия, че дори някакви съдии от американския еквивалент на Тутраканския районен съд са способни да му бламират политиките - и Тръмп не смее да ги игнорира.

Нямам обяснение за поведението на Тръмп. Тоя човек реално рискува всичко вече като се кандидатира за президент. Почти го убиха, ако беше загубил, щяха почти сигурно да го вкарат доживот в затвора. Той рискува всичко, спечели и сега като е на финалната фаза - почна да го хваща шубето. Това е все едно да катериш Еверест, да го изкачиш почти целия, да стигнеш до подножието и там да кажеш - не мога повече, страх ме е да се катеря нагоре, аз съм дотук.