Изгонването на руските свещеници

Раздел: Кратки разбори
25.09.2023 г. ▶

Автор: Драго

Операцията по изгонването на Вассиан - настоятеля на Руската църква в София, същата е и подворие на РПЦ в България (нещо като посолство) - е предприета от западни служби и цели всяване на раздор в ръководството на БПЦ, което като цяло е русофилски настроено. Съвсем разбираемо! Целта е да се даде едно рамо на резервираното към Русия малцинство, даже не го и наричам русофобско. Крайната цел е удар по връзките с РПЦ, разбира се! Хитро са се прицелили - връзките между БПЦ и РПЦ са от най-здравите връзки между България и Русия. Искат да всеят в тях смут и недоверие.

От друга страна, официалната позиция на Синода досега е пълното мълчание. И това не е случайно! Между другото, в предпоследното изречение на официалното заявление на Руската Патриаршия по случая се казва следното:
"... Уверени сме, че плановете на инициаторите на това оскърбително деяние, ще понесат поражение. ..." Неслучайно е думата "поражение". Там им е пределно ясно, че инициаторите са нейде на запад, който запад целокупно воюва с Русия на територията на бившата УССР.
Ето, за пълнота, пълният текст на заявлението на Руската Патриаршия от първоизвора:
https://mospat.ru/ru/news/90780/

Русенският митрополит Наум явно е от малцинството в Синода. Това е частно негово писание, така ми се струва. Още повече, че се позовава на спомените на предшественика си Василий - Доростоло-Червенски митрополит преди повече от 100 години (когато Доростоло-Червенската епархия е била единно цяло; едва в наше време е разделена на Русенска и Доростолска) - който е освещавал храма през ноември 1914 г. (по-малко от година преди влизането на България във вече бушуващата Първа световна на антируската страна). Явно Наум се е зачитал в записките на предшествениците си, които, предполагам, са ръкописни и са в някакъв дневник, пазен в Русенския катедрален храм.

Оттам насетне следват неясноти, обаче.

1) Писал е, че храмът е построен "... с благословението на Св. Синод на БПЦ...", това добре. Ама с чии средства е построен? И имай предвид, че храмът е бил в двора на тогавашното руско посолство! Е, кой и с какви пари, според тебе, може да строи в двора на руското посолство? Предполагам, че това е руската държава - през 1914 г. в лицето на Руската империя.

2) След Октомврийската революция храмът се ползва от белоемигрантите в България?! Как, кой им го дава, на какво основание, формалноправно? Имай предвид, че дипломатическите отношения на България с Русия са прекъснати през октомври 1915 г. с влизането на България в Първата световна война на страната на Тройния Съюз. Възстановяват се през лятото на 1934 г., след 19-майския преврат у нас. Кой, как и на какво основание се е разпореждал с руското посолство - по тогавашната терминология "руската легация" - с терена, с основната сграда (над храма, по баира - до днес си стои) и с храма през периода от края на 1915-та до средата на 1934 г. е въпрос отворен.

3) Наум отива чак в 1936 г., когато "... по настояване на съветското правителство църквата се отнема от руските емигранти (неясно как дадена им преди?) и се предава на българското правителство...". Чакай, какво означава това? Означава, че тогавашното (през 1936 г.) българско правителство на Георги Кьосеиванов преценява, че съветското правителство ИМА ПРАВО да се разпорежда с храма и да поиска от българското правителство да отнеме този храм като от някакви незаконни държатели. И българското правителство прави това - отнема храма в полза на българската държава. Друг е въпросът какво прави после, че го дава на БПЦ... Тук Наум си е вкарал малко автогол (както и по 1-ва точка - кой и с какви пари строи в двора на посолството) с въпроса за собствеността на храма до 1936 г. Според тогавашното българско правителство той, храмът, към онзи момент е бил собственост на руската държава, с правоприемник СССР. Затова и приема настояването на съветското правителство - легитимният представител на руската държава, на СССР.

Както и да е. От 1936 г. нататък храмът е на БПЦ. Отделен е въпросът, че с оглед на изградените традиции дотогава - хората, които са били в храма, вкл. Серафим Соболев(!), са имали висок духовен авторитет и БПЦ ги оставя да продължат дейността си, като храмът остава сърце на руската общност в България. Но и много българи го посещават. Съвсем естествено!

После идва обаче въпросът с подворията. Които са, грубо казано, посолства на една автокефална църква на каноничната територия на друга автокефална църква. БПЦ е формално автокефална от 1953 г.

Интересното е, че подворието на БПЦ в Москва е открито още в края на 40-те. По-подробно за нашето подворие в Москва ще стане дума по-долу. Дори от 1950 до 1955 г. настоятел на нашето подворие в Москва е бил покойният наш Патриарх дядо Максим. А подворието на РПЦ в София е открито през ноември 1953 г. (Наум го пише) след формалното признаване на нашата Патриаршия.

Къде е подворието на БПЦ в Москва и какво представлява?

Разбира се, и то е храм! Истински пълноценен православен храм - Успение Богородично. Намира се на ул. Гончарная (Грънчарска) в широкия център на Москва, до метростанция Таганская (ако Ви говори нещо театърът Таганка, в който е играл Вл.Висоцки). И намерих едно прелюбопитно описание на този храм от една жена, която ходи редовно в него. Ето нейните думи и снимки (писано е през 2020 г.):
https://dzen.ru/a/XtAq6fBkKVZJQYV7

Казва, че това е нейният любим храм, в който редовно ходи. Но се оплаква от новоназначеният през 2011 г. ОТ БЪЛГАРИЯ (разбирай от БПЦ) настоятел Теоктист. Казва, че при предишния - Игнатий (пак назначен от България, където се прибрал след назначаването на новия) - храмът процъфтявал. А новият настоятел почнал да закрива повечето неща, които предишният е създал. Цитирам в бърз превод (текстчето е под снимката на Теоктист):

"... В Евангелието е писано, че "по плодовете им ще ги познаете". А плодовете са следните: закрито е неделното училище, училището за анонимни алкохолици, закрита е социалната служба, помощта за хора без определено местожителство, пекарната и лавката за църковна литература. ..." По-нататък тази жена казва, че Теоктист полека-лека отстранявал руските свещеници, служещи в храма, първо от самите богослужения, а после и въобще от храма. И т.н.

Какво искам да кажа с това? Искам да кажа, че назаначеният от другата страна (в случая БПЦ) настоятел на храма, който изпълнява ролята и на подворие, има всички права на настоятел на храм - грубо казано, може да коли и беси, да отваря и затваря дейности, съответно да взема и маха хора... Сигурен съм, че при подворията всичко е реципрочно. Т.е. каквито права има Теоктист в храма-подворие на БПЦ "Успение Богордично" на ул. Гончарная в Москва, такива права е имал и изгоненият от България Вассиан, настоятелят на храма-подворие на РПЦ "Св. Николай Чудотворец" в центъра на София.

Така че, на чисто формалния въпрос - имал ли е право Вассиан да затвори храма - предполагам, че отговорът е "ДА"! Вярно, че затварянето на храма е най-крайният случай, но тук имаме и форсмажор. А там вече за другите въпроси, че не допускал български свещеници - там вече категорично отговорът е "ДА", негово право е със сигурност. Както на Теоктист в Москва. Друг е чисто човешкият въпрос и най-важният БОЖЕСТВЕНИЯТ, доколко това е угодно БОГУ и доколко допринася за укрепването на вярата у миряните.

Между другото, храмът Успение Богордично в Москва е доста стар, поне на 3 века е. Категорично България няма нищо общо с изграждането му. А ми се струва, че Русия има общо с изграждането на Св. Николай Чудотворец в София. Както поясних по-горе. Но както и да е... Най-важното е, че БПЦ е предоставила храма за подворие на РПЦ, т.е. съгласила се е настоятелят да се назначава от РПЦ. Както и РПЦ е предоставила храм за подоврие на БПЦ, т.е. съгласила се е настоятелят да се назначава от БПЦ. (Затова и РПЦ си мълчи - както се жалва жената в писанията си - въпреки оплакванията на миряните там в Москва от нашия Теоктист.)

Но да се поставим на мястото на Вассиан, което Наум не прави, а би трябвало! Гонят те от държавата за 24 часа, заедно с твоя доверен свещенослужител (третият явно не е бил свещенослужител). На кого ще оставиш храма? Назначен си от РПЦ и само РПЦ може да назначи твой заместник. Особено в по-малките градове и села в България, и не само, настоятелят на храма - често единствен - няма помощник-свещенослужител. Ако нещо стане с настоятеля, той трябва да се обади на епархийския митрополит, който да прати свещеник да служи в този храм. Ама как да се намери този свещеник? То не става от днес за утре. А когато е за друга държава, не става и за месец-два. Още повече, когато е настоятел и на храм-подворие. Да се върнем на мястото на Вассиан. Е, какво да направи той след като е получил заповедта за експулсиране, при това най-грубото - за 24 часа - можеше поне да е за 72 часа, или за седмица? Какво да направи? Да остави ключа от храма на жените, които продават свещи ли, или на певците от клира, или на някой друг? Това е най-малкото безотговорно. Единствено РПЦ може да назначи настоятел, който да поеме всичките отговорности по храма-подворие. И единствено РПЦ може да делегира правото си за назначаване на временен настоятел на храма-подворие на БПЦ, ако реши.

Наум е изключително неправ, като казва, че храмът е затворен от "странични лица". Ама изобщо не е странично лице Вассиан за Руската църква в София. Той е главното лице. И това Наум прекрасно го знае. Струва ми се, че ще му трият сол на главата от Светия Синод.

Макрон е грижовен французин

Раздел: Кратки разбори
29.08.2023 г. ▶

Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 29.08.2023 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Макрон е грижовен французин. Като всички французи, той изключително много го е грижа за демокрацията в Нигер.

От години Франция контролира валутата на Нигер, осигурява си 1/3 от необходимия й уран оттам, тъй като французите са най-зависима от ядрена енергетика страна в света (72% дял). Нигер е основният доставчик на уран за Европа и най-вече ЕС, следвана от Русия и Казахстан.

Въпреки това Нигер е седмата най-бедна страна в света, 290 деца всеки ден умират от недохранване, 40% от децата са много под нормалното тегло, над 35% от населението е с остър недостиг на храна. Няма особено желание да се покаже смъртността от минното дело и заплатите там, но хей, французите са по-важни за нас, дали са ни кроасаните и мухлясалите сирена.

Когато се разбунтуват хората в Нигер, французите услужливо се намесват и спасяват законната там управляваща послушна каста, като нарича бунтовниците с епитети като "терористи" и "хунта". Винаги се появяват и ислямисти отнякъде. Въпреки, че основната цел на бунтовниците е да изгонят ислямисти и французи, французите също твърдят, че се борили срещу появилите се изневиделица ислямисти от Боко Харам например, и спасяват Нигер от тях. И винаги ислямистите се появяват, когато има бунтове.

Французите имат цяла мрежа от военни бази в тези 14 страни, ползващи африканския франк за валута, и когато някоя от тях се разбунтува, Франция кара васалите им от всички останали страни да скочат срещу нея.

Макрон също заяви, че Нигер нямала да съществува без французите. Макрон е доблестен мъж, който го е грижа за хората на Нигер!

И знаете ли какво е най-хубавото? Той го е грижа и за България, споменава ни в речите си за Нигер. Какво ако стане преврат в България и искат да сменят президента? Добре, че имаме французите!

Ехо, паветниците, чухте ли какво каза Макрон? 😊

Вълци в овчи кожи

Раздел: Кратки разбори
01.08.2023 г. ▶

Автор: Тодор Иванов
Обнародване на статията: 31.07.2023 г. (https://telegra.ph/Vlci-v-ovchi-kozhi-07-31)

Сигурно вече сте запознати със и отегчени от най-новия скандал, който в момента разтриса България: брутален побой над жена и раздуването му от т.нар. национални и социални медии. Всичко това кулминира в къде спонтанни, къде не толкова спонтанни протести с призиви за изчегъртване на "загнилото" законодателство и подменянето му с "прогресивно", "европейско" такова.

Няма да ви занимавам с преразкази и тълкувания на случилото се и предстоящото да се случи, или със светските идоли на втрещените ни съграждани, участващи в тези процеси. Поне не пряко - само доколкото засягат Църквата и препокриването им с персонажите, описани в заглавието.

Наскоро един от предвестниците на антихриста, а именно "Дневник", публикува статия, чийто автор, в опита си да "защити" Православието от посегателството на немитите байганьовски ръце, за пореден път се доказва като един от многото му непримирими съвременни врагове.

В нея той описва един неособено приятен образ на масовия българин: пияница, побойник, лъжепатриот, склонен към развод, домашно насилие и други порочни практики, но все пак драпащ към някаква представа за традиционни ценности, а именно семейна единица, състояща се от мъж и жена, т.е. както Господ е предвидил от самото начало (Бит. 2:24).

Следва негодуване от факта, че Православието се приравнява само и единствено със тези традиционни ценности и изреждане на няколко примера какво още всъщност представлява то. Но, както се очакваше, уж ценните за автора християнски принципи биват само изброени. А имаше възможност - призвание даже - да насочи въпросните изстрадали и заблудени сънародници в правилния път, но вместо това реши да зазида омразата си към тях и каузата им с редица други епитети. А и няма как да прави иначе, понеже целта му е именно тази. Повече за това по-надолу.

За всичко това - окаяното състояние на българите и изкривеният образ на Православието - е виновен Кремъл. Точно така - противопоставянето на "джендъризма" е всъщност внесен от нацистка Русия "дуализъм". Това е наистина иронично като се има предвид, че авторът и съмишлениците му изповядват някакъв своего рода дуализъм, а именно идолизирането на някаква либерална "европейска" цивилизация, чийто извечен враг е Москва.

Освен мръсното простолюдие - основна пречка за установяването на "земния рай" - обект на атаки за пореден път се оказа и ненавистния за розовите вълци Свети Синод на Българската Православна Църква. Йерарсите, видите ли, не просто "усложнявали" допълнително ситуацията със своите становища против содомитските паради и др. такива мероприятия, но на всичкото отгоре го правели под диктовката на - познахте - североизточните варвари.

Друг смъртен грях на Св. Синод, който със сигурност допълнително бърка в червата на секуларистите в християнска обвивка, е нежеланието му да се присъедини към "правилната" страна на историята: в разрез със евроатлантическата партийна линия, БПЦ продължава да признава Украинската православна църква с предстоятел митр. Онуфрий за единствената канонична църква в Украйна.

Но може би най-непростимото престъпление на БПЦ е последователното отстояване на православната вяра, 1) било срещу икуменизма, отказвайки участие в критския лъжесъбор, 2) било срещу папизма, наричайки всички минали и - пази Боже - предстоящи унии "позорни", 3) било срещу т.нар. източен папизъм, давайки ясни знаци на цариградския патриарх, че не е "пръв без равни".

Особено болезнена от гореизброените лично за проливащия крокодилски сълзи автор е т. 2), тъй като връзката му с Ватикана, макар и не съвсем публична, е от съществено значение. Малко предистория:

От Втория ватикански събор насам римската синагога все повече и повече заприличва на някакво либерално НПО, което бихте срещнали в типичната западна столица, а от няколко години и в нашата. Няма време и пространство за пълен списък с изстъпленията и отстъпленията на всичките узурпатори на Петровия престол от този период, но е достатъчно да погледнем сегашният им непогрешим главатар, според който хомосексуалните имат право на брак, и че Господ обича травеститите "такива, каквито са". Явно св. ап. Павел е бил в тежка заблуда като е казал, че грешния човек трябва да претърпи промяна за да наследи царството Божие. (1 Кор. 6:9-11)

И така от 60-те години на миналия век до ден днешен йезуитското свърталище пръска отровата си не само в някога католическите страни, но и у нас. Едно от неговите пипала е Фондация "Комунитас", която е издала немалко книги на автора. Чували сте израза "няма безплатен обяд". Няма по-подходящ повод за употребата му от този. Нито човек ще храни лаещ го пес, нито песът ще хапе ръката, която го храни. Отпускат се определени суми за определени цели, и, както виждате, опазване чистотата на Православието не е една от тях.

Няма информационна блокада - всичко е достъпно, поне засега. И се виждат причините за това съвпадение на интереси. А що се отнася до т.нар. "джендъризъм" - неговите явни и неявни поддръжници или изцяло отричат неговото съществуване, или, когато са изправени пред фактите, заглушават всякакво несъгласие ако могат, а когато и това не им се получи: просто го наричат "добро" и обявяват несъгласните за "тесногръди зилоти".

Този свят никога не е обичал Църквата и Истината, Която Тя е изповядвала и продължава да изповядва. По-лесно е да се бориш с враг, който открито се обявява за такъв, отколкото подмолни агенти, които се представят за "наши". Но Господ не ни е обещал лесен път.

"Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне." (1 Петр. 5:8)



Последвайте "Не от този свят" в Телеграм.

Корпорациите стоят зад фалшивите модерни идеологии

Раздел: Кратки разбори
13.07.2023 г. ▶

Автор: Дахер Дахер (само заглавието е от Буревестник)
Обнародване на статията: 12.07.2023 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Нерядко сме дискутирали с приятели защо и каква е целта на тази "woke" политика с всички тези фалшиви и лицемерни каузи, като почнем от зелени активисти и стигнем до лгбт, и кой я лансира така агресивно.

Отговорът е съвсем очеваден. Работя от над десетилетие в корпоративна среда и пред очите ми виждам целия процес. Именно големите компании са тези, които толкова масивно финансират тази идеология. Всичките са правени като по калъп, дори вътрешнозаводските им термини са едни и същи навсякъде: сетване на мийтинг, трейнинги, куалити, куортър енд, тийм билдинг, таргети, колове, аудит, ЕМЕА, ЛАТАМ, Пега, Сейлс, Диспач, Оракъл, тракери, баскети, портфолио, репортинг, СМЕ, тийм, селф-рефлексии, асесмънти, коучинг, тийм лидери, скеджуъли, оперейшънъл мениджъри, АйТи тикети...всичко е като от една щампа извадено.

На тези големи корпорации съвсем естесвено целта им е да изкарват пари и да се разрастват като природен организъм. От високите етажи на тези компании искат послушници, които покорно да изпълняват всяка задача, без много да мислят, достатъчно интелигентни да вършат техническата и административната част, но със сервилен ген, безлични хора, които да не застрашават, да са зависими хора, такива които знаят, че нямат качества, но послушанието и изпълнителността им, покорството им са ги извели до тази височина. Затова са и толкова озлобени, несигурни в себе си и тряскаво изкарват злобата си наяве, за да доказват своята сервилност. От тези хора стават най-съвршените "агенти", преследвачи, като онези кучета от "1984" .

Малко приличат на онези "бети" от американските училища, които групово извършват насилие за да се докажат на "алфите". То този манталитет се прехвърля в мрежите, всяка кифла се бори да бъде най-популярна и се стига до крайности.

Тези крайности се инжектират и в идеологиите, така се гради по-сериозно сито.

Но как да набереш такива хора-послушници, какво сито да поставиш? Нашите клетки има т.нар. клетъчна мембрана, която се характеризира със свойството "избирателна пропускливост". В клетката попадат само правилните вещества. В миналото такава роля на клетъчната мембрана са играли сектите, крайните религии. Днес корпорациите са пригодили по-мащабна идеология в техен интерес.

Защото като си сложиш цветни знаменца и крещиш срещу актуалния посочен геополитически враг, ти показваш генетичната си принадлежност, сервилния ти ген. Тази идеология е корпоративната клетъчна мембрана, ситото, в което ти дава билета за малко по-висок етаж. И като ти го дадат, ти се самозабравяш, мислиш, че си вече преуспял, всички останали са врагове, срещу които ще се звериш за да докажеш и защитаваш своя "божествен произход". Като джихадист да крищиш и да изискваш от всички да се кланят на правилната вяра. А неверниците трябва да се преследват, така ти се доказваш на глутницата. Тази на богатата каста с големите стандарти.

То затова чисто генетично у нас най-големите евроатлантици са точно най-привилегированите бивши комсомолци, агенти и партийни дейци. Това се предава генетично.

И знаете ли какво? Това си е естествено, дори необходимо. Всички системи ще го правят: така е и в политиката, в администрациите, това си е кръговрат. Такива големи структури движат техническия прогрес, правят удобства. До един момент. Защото средата на пирамидата се е напълнила с планктон, водорасли, с мазни и ненужни павета. Които срутват цялата пирамида. До следващата.

----

Всъщност има два типа планктон. Първият е онзи, който е селф-ауеър, който е наясно с действителността и лицемерието, но си казва, че защо да не се адаптира и да се възползва от цялата тази работа.

Другите, онези, агресивните, те са опасните. Това са фанатиците, джихадистите, ултрасите, които крещят на умряло срещу всеки.

Знаете ли, аз пиша всичките си постове през телефона в метрото, в тоалетната, през почивките на терасата, вечер преди лягане. После чета с насмешка истеричните обвинения и епитети - един ме нарече общественик, платен инфлуенсър, пропагандатор на еди-кое-си посолство, агент. Злобеят с клинична истерия, трескат си главите в клавиатурите и посвещават жлъчни и злобни публикации срещу мен. Може би се надяват на бисквитка и потупване по рамото от алфите. Господи, колко са жалки и прости. А се мислят за Нютон умножен по Паскал по интелект.

А аз си пиша постовете от тоалетната.
Мили Боже.

Научихме ли нещо за 100 години?

Раздел: Кратки разбори
09.06.2023 г. ▶

Днес се навършват точно 100 години от един знаков преврат в новата Българска история. Вместо да изпадаме в спорове дали последвалото управление е било добро или лошо за България, и да вземаме страни, нека се замислим защо в следосвобожденска България, и особено след двете национални катастрофи след Балканските и Първата световна войни, България на практика е в низ от тихи или напълно видими граждански войни. Макар и да не са изрично определени от историята като такива.

Имало ли е чак такова разделение в самото общество, или политическата класа успява да пренесе своите крамоли върху обикновените хора, които, разбира се, са най-пострадалите от тези събития? И какви поуки можем да си извадим за днешния ден, когато политическата класа отново се опитва да насее подобно разделение в обществото, работейки в посока, сериозно разминаваща се и почти противоположна на желанието на Народа?

Тъжното е, че тогава България поне е имала някакъв собствен избор за своето развитие, докато след Втората световна война почти всички големи партии просто безропотно козируват на Големия брат, бил той в Москва или отвъд океана. Възможно ли е днес да се стигне до гражданска война в България заради нежеланието на Народа България да следва наложената от Големия брат външно-, че и вътрешнополитическа линия? (Защото не са ли Истанбулската конвенция и като цяло джендър-идеологията една безочлива намеса във вътрешните работи на България?) Може ли да стане „майдан“ и тук, както заплашват напоследък атлантиците?

Властта е при тях. Тогава „майдан“ срещу кого, срещу Народа ли, питам аз? Как си го представяте? Още Стамболов се е надявал някак да избие русофилията от главата на Българина, но в крайна сметка е осъзнал обречеността на това начинание. Освен наша освободителка от игото, Русия е и наша духовна дъщеря, защото съвсем пряко сме ѝ дали вярата и езика - две от трите основи на един народ (третата е кръвта). И Българинът е привързан и неизбежно ще бъде привързан към Русия. Една хилядолетна традиция няма как да бъде унищожена от плоската и в крайна сметка мимолетна военна пропаганда на атлантизма.

Да, има атлантици и в обществото, но малко на брой и съсредоточени почти изцяло в столицата. За сметка на това доста шумни и рекламирани от медиите, които са подвластни на същите господари като политическата класа. Но ако някой си мисли, че запали ли гражданска война, би я спечелил благодарение на тях и на платени биячи и славоукраинстващи „националисти“, се лъже жестоко. Тук хората са много по-миролюбиви и разминаването в съотношението на силите е в пъти по-голямо, отколкото беше през 2014 г. в Украйна, и далеч не в полза на кукловодите.

Така че долу ръцете от България! Не си и помисляйте, че насъскването на хората едни срещу други ще успее! С вяра в Бога, и атлантическата коалиция ще преживеем рано или късно. Бъдем ли упорити и настоятелни, неизбежно Народът ще получи подобаващо представителство и в управлението на страната.