Буревестник - Български подкаст за геополитика

Изтегляне на приложението
Слушайте:     

За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Начало
Кратки разбори
Преводи на чуждестранни статии
Следваща >

Новият феодализъм е корпоративен

Раздел: Кратки разбори
09.07.2021 г.


Вече повече от година, покрай епидемията с вируса, различни свободни медии, противопоставящи се на пропагандата на западното статукво, заговориха за нов феодализъм, „неофеодализъм,“ въоръжен с вездесъщи методи за електронно следене на обикновения човек, по китайски пример. Този нов феодализъм, разбира се, се свързва и с „Голямото нулиране“ („The Great Reset“), което се опитват да провеждат в Западния свят (а по възможност и другаде) „мислителите“ от банковия и корпоративен елит, като официалното лице на тази политика е т.нар. Световен икономически форум.

Покрай затварянията и забраните за пътуване, много хора, противопоставящи се на глобализма, оптимистично започнаха да възприемат този предполагаем нов феодализъм прекалено буквално, смятайки, че става дума за застопоряване на хората географски, съответно разделяне на света на зони за влияние, както в „доброто старо време“ на Студената война... Те бъркат. Дори и да има географско застопоряване на хората, каквото засега действително се очертава до голяма степен, зоните на влияние далеч няма да са това, което носталгиците по Студената война си мислят. България няма да се върне под опеката на Русия. Геополитическият господар не се сменя току-така, той се сменя само ако загуби война от противника си. САЩ спечелиха Студената война и сега са в своеобразен „Студен мир“ с Русия и Китай, и не трябва да очакваме да сдадат нас и други източноевропейски страни ей-така, без нищо. Няма как да стане. Макар и меко казано да не сме им приоритет, ще стискат каквото имат, докато могат.

Новият феодализъм няма да бъде на териториален принцип. Новите феодали не са държавите, а корпорациите. Какво друго се случи покрай вируса? Заради затварянията фалираха безброй малки и средни предприятия, които разчитаха на постоянен оборот, на какъвто бяха свикнали, за да оцелеят. Кой заграби техния пазарен дял? Корпорациите. Нещо повече, къде отидоха техните бивши работници и дори мнозина собственици, след като фалираха? Отидоха да работят в корпорациите!

Сферите на влияние на Запад, във васалните на Запада страни (включително и България), а и навсякъде, където управниците са достатъчно наивни или злонамерени, за да се вържат към тази схема, ще се разпределят между големите корпорации. Човекът ще продължава да губи свободата си, малките предприятия все по-трудно ще кретат, мачкани с лекота от корпоративните великани, които имат десетки и стотици милиарди резерви и някаква си криза и затваряне не ги тревожи, а напротив, осигурява им още по-голям дял от пазара и още по-чудовищен растеж. След печатането на трилиони без покритие на запад, вече върви и инфлация, която ще се засилва все повече. Много хора ще бъдат изправени пред избора да работят за корпорации или да свият неимоверно бюджета си и начина си на живот. Кое ще изберат?

България, за щастие, е в периферията на тези процеси, но на мода са кандидат-управляващи, които искат да ни набутат колкото се може по-близо до окото на бурята, обвързвайки ни още повече със Запада. Това ли искаме? Децата ни да станат корпоративни роби на заплата, които ежедневно да се страхуват да не би да засегнат произволен представител на някое от неизброимите малцинства с писанията си в Интернет, за да не ги арестуват, както от години вече се случва например във Великобритания? Това ли е бъдещето, което желаем за децата си?


„Върховенството на закона“ - най-голямата заплаха за демокрацията

Раздел: Кратки разбори
19.05.2021 г.


От Брюксел и Вашингтон често повтарят мантрата за „върховенство на закона,“ особено към по-слабите си васали като България и най-вече към непослушни такива като Унгария, които трябвало да наложат този принцип в политическите си системи. Дали те правят това от загриженост за нас, защото искат да живеем в страни, където цари справедливост и честни обществени отношения? Сигурно нещо подобно биха казали, ако ги попитаме, но човек трябва да е безкрайно наивен, за да повярва на такова твърдение. Други са техните цели. Съдебната власт е най-лесна за овладяване от глобалистите, тъй като магистратите не се явяват на избори, и чрез нея те могат успешно да подчинят дори и общества, в които обикновеният човек е категорично против новите глобалистически лъжеценности, и съответно няма как партиите, които ги изповядват, да вземат властта. Такава страна е и България.

Досега либералният модел ни учеше за разделение на властите - законодателна, изпълнителна и съдебна, които трябвало да са независими една от друга, и равнопоставени. А сега изведнъж трябва да забравим за тази равнопоставеност, и да приемем „върховенството на закона“, сиреч съдебната власт да бъде над останалите две?! Защо така? Да не би да е именно защото практиката е показала, че много по-лесно глобалистите слагат ръка на съдебната власт, отколкото на другите две? Спомняте ли си през 2017 г., когато в Закона за съдебната власт се предвиждаха промени, които да ограничат възможността за финансиране от чужбина на съсловните организации на магистратите? Мигновено фондация „Америка за България“ възропта и излезе с протестно писмо, в което се обясняваше как подобна промяна „отричала евроатлантическите ценности.“ Явно това чужди сили да могат неограничено да купуват влияние в съдебните системи на дадена страна е водеща „евроатлантическа ценност“! ГЕРБ веднага козируваха и оттеглиха промените. И така, една чужда фондация се оказа по-силна в законодателството от управляващата коалиция, демократично избрана от Българския народ. Този случай е изключително прозрачен пример, че глобалистите ползват съдебната власт да държат по-лесно под контрол васалните си страни.

Нещо повече, глобалистите ползват съдебната власт да държат по-лесно под контрол дори щаб-квартирата си САЩ, и това се видя изключително ясно по време на президентството на Тръмп, когато съдии от най-ниско до най-високо равнище блокираха негови решения от всякакъв род и така му пречеха да си върши работата. Почти винаги тези блокирания по-късно, понеже бяха абсолютно несъстоятелни в правен смисъл, падаха на по-горни инстанции, но това отнемаше седмици и месеци, напълно достатъчно да затлачи работата на изпълнителната власт и да ѝ попречи да постига целите си и да изпълнява обещанията си към избирателите, заради които в крайна сметка Тръмп беше избран. Не е ли това погазване на демокрацията, на волята на народа, не е ли налагане на съдебната власт, за която никой никога не е гласувал, над изпълнителната и законодателната?

Но да се върнем пак на прословутия лозунг, който е несъстоятелен дори и сам по себе си. Защото, като говорят за „върховенство на закона“, говорещите вземат ли предвид кой пише законите в една страна? Нима това не е партията, която е на власт? Ако трябва строго да се придържаме към принципа за „върховенство на закона“, това не дава ли теоретично възможност на една партия или коалиция с пълно мнозинство да наложи практическа диктатура, като измени вече „върховните“ според този принцип закони в своя полза? Тогава за каква справедливост може да става дума?

Но в крайна сметка, говорят ли Брюксел и Вашингтон дори наистина за „върховенство на закона“ или по-скоро става дума за „върховенство на глобалистическите директиви“? Очевидно второто. Доказателство за това е постоянното роптаене и натиск върху Полша и Унгария, щом някоя от тях приеме даден закон, който се счете за заплаха от глобалистите. Веднага се задействат да протестират и НПО-тата в дадените страни, които са под глобалистически контрол. Полша и Унгария имат достатъчно силни водачи, които удържат на този натиск. България - не, както се вижда в горепосочения пример. Но докога поляците и унгарците ще удържат? Какво става, когато партиите на Качински и Орбан загубят властта си един ден? Дори и те няма да са вечни, макар и да докарват глобалистите до такава истерия, че да сглобяват коалиции тип „тюрлю-гювеч,“ обединяващи техни подчинени от крайно-лявото до крайно-дясното, само и само да се опитат да ги съборят. Ако ги сменят водачи, които да следват „върховенството на закона“ в глобалистическия смисъл, и техните народи ще се видят с подменени от политиците ценности, както това стана в Западна Европа в последните десетилетия. Какво общо има това с демокрацията?!

В оставащите до изборите дни ние трябва добре да помислим кой искаме да ни управлява след Борисов... Защото сред кандидатите за власт има такива, които с удоволствие биха използвали евроатлантическото „върховенство на закона“, за да задушат Българската демокрация.


Падането по стълбите на Байдън е своеобразен символ на безсилието на глобализма

Раздел: Кратки разбори
23.03.2021 г.


Не искаме да се присмиваме на слабостта на американския президент, все пак е човек на възраст, който чисто по човешки беше толкова щастлив, че най-после се добра до поста, към който се беше стремил цял живот. Да, това стана далеч след най-дееспособните години на живота му, и с измама. Но той далеч не беше виновникът за нея, той просто беше представителното лице, на гърба на чиято едновремешна популярност глобалистите успяха да си върнат Белия дом. Ако някой като вицепрезидентката Харис (и несъмнена бъдеща президентка, щом Байдън бъде оттеглен след година-две) беше противник на Тръмп, дори и измамите нямаше да помогнат.

Неговото падане по стълбите към самолета обаче показва доста по-дълбок проблем при глобалистите. „Няма хора, разбери!“ Хора като Сорос, Бжежински, Кисинджър, израснали и оформили се като личности по съвсем други, много по-сурови времена, успяха да доведат глобалистическия проект до неговия връх в периода 1991-2015 г., когато светът до голяма степен беше под властта на САЩ, техният първообраз на световно правителство. Неслучайно и самият Байдън е почти техен набор. Но никой не е вечен и тези хора неизбежно си отиват, а с тях и идеологията им. Въпреки опитите им да предадат делата си на свои наследници, израсналите при много по-разглезения живот след Втората световна война техни избраници просто нямат същия нрав, целеустременост и коравосърдечие, за да ги продължат успешно. Синът на Сорос постепенно изземва функциите на своя баща, но е бледа негова сянка във всяко едно отношение. Не се различава съществено от кой да е активист за „социална справедливост“ (в американския смисъл, сиреч привилегии за всякакви малцинства за сметка на държавотворното население) на неговите години. А може би ще ги наследят новите кандидат-глобалисти? Гейтс ли, с налудничавите си идеи за закриване на слънцето? Зукърбърг ли, с пелтеченето си в американския сенат? Най-богатият човек в света (според официалните класации) Безос, който не можа да си оправи дори собственото семейство и се самоунижава заради пубертетско залитане по някаква жена? Не. Очевидно не.

Падането на Байдън е и своеобразно послание, което ще разколебае още повече нормалните хора, гласували за него (фанатиците са ясни, но те не печелят избори и не могат да движат една страна без мълчаливата подкрепа на мнозинството). Това ли е „силата,“ която САЩ искат да налагат по цял свят, ще си помислят те. Очевидно не. Очевидно ще си спомнят за късния СССР и престарелите му водачи преди Горбачов окончателно да го затрие. Това ли очаква и САЩ, ще си помислят те с доза оправдан ужас за бъдещето на децата си. Той вече е факт в писанията на много американски родители в Интернет.

Времето е неумолимо и не се поддава на социално инженерство. Колкото и да се опитват глобалистите да форсират нещата в отчаян опит да завършат успешно плановете си, времето им отмина. Вятърът на независимостта и взаимното уважение между народите по света ще духа все по-силно.


Лъжливата пропагандна кампания на ЕС подсказва за нова джихадистка офанзива в Сирия

Раздел: Кратки разбори
19.03.2021 г.


Вчера попаднахме на изключително грозна и лъжлива рекламна кампания във Фейсбук, платена от една от всичките агенции на ЕС, която най-безочливо повтаря вече отдавна напълно дискредитираните опорни твърдения за сирийското правителство и в частност президента Башар ал-Асад. Поводът е десетгодишнината от началото на уж гражданската, но всъщност подклаждана отвън война в Сирия, както и предстояща среща на ЕС за празни приказки по въпроса. Пропагандата е поднесена под формата на комикс, навярно за да привлече повече внимание сред младите. Съпровожда я тъжна музика, изсвирена на пиано. Разказва се за смели младежи, които били измъчвани от Асад заради някакви драсканици по стените и как това уж предизвикало протестите от 2011 г. А злият Асад смазал протестите, войската нападала градове и села и избивала хиляди цивилни. Някои войници се възпротивили на тези заповеди и така започнала гражданската война... Затова станала и „бежанската“ криза в Европа - накратко, заради Асад.

А сега да си кажем истината. Войната в Сирия е запалена и подклаждана дълго време изключително отвън - от САЩ, Израел, Саудитска Арабия, Катар и пр. Причините за войната са: САЩ, ЕС, Израел, Саудитска Арабия и сие загубиха безвъзвратно войната в Сирия с влизането на Русия в нея през 2015 г. Стана ясно, че Асад няма да бъде свален, и той постепенно си възвърна властта над по-голямата част от страната. В градовете, от които джихадистите бяха прогонени, нормалните хора се завърнаха, включително стотици хиляди от истинските сирийски бежанци в Европа, покрай които влязоха още милиони от други части на света. Нормалният живот се възстанови. И докато Тръмп се опита да излезе с чест от тази напълно безсмислена за САЩ война, узурпаторите на властта след него изглежда ще се опитат да я възпламенят наново чрез подкрепа за джихадистките групировки. Макар и да осъзнават, че не могат да постигнат нищо повече от удължаване на хаоса с още няколко години, в които да се надяват на чудо, което да изскочи отникъде. И пропагандната кампания на ЕС, повтаряща глупостите от преди 10 години, в които много невежи относно Сирия европейци навремето повярваха, е ясен знак за тези намерения. Все още много европейци са невежи относно Сирия, но за десет години се натрупаха безброй факти, показващи истината, и вече е много по-трудно да излъжеш. Например мистичната „Сирийска свободна армия“, за която слушахме ден и нощ по времето на Обама, че щяла да свали Асад и да възцари „демокрация“ в Сирия, се оказа не действителна военна сила, а представителна дружинка за фотосесии, която е в комбина с джихадистите и им предава получените от Запада оръжия при първия удобен случай. А „милосърдните герои“ от „Белите каски“, получили дори Оскар, се оказаха част от сирийския фронт на Ал-Каида. Оскарът всъщност им приляга, с оглед, че „спасителните“ им акции са доказани постановки. И въпреки всичко, ЕС и западните медии продължават със старите лъжливи рефрени... Ясно е, че се готви нова офанзива и масите трябва да бъдат обработвани да я подкрепят, но твърде много ни подценяват. Подобни бутафории можеше и да минат във времената, когато единствено приближените до службите медии имаха възможност да отразяват войните и въобще обществено-значимите събития, но те са обречени на провал в епохата на Интернет.


Треперещата нова власт в САЩ

Раздел: Кратки разбори
22.01.2021 г.


Не става дума единствено за напредналата възраст на новия президент... Изключителният страх, под знака на който премина встъпването в длъжност на Байдън, изважда на показ опасенията на узурпиралите властта чрез изборни фалшификации „демократи“ и на техните глобалистически кукловоди. След щурма на американското народно събрание на 6-и януари, 25000 войници бяха призовани във Вашингтон да пазят предстоящата церемония. И то церемония, на която и без това щяха да присъстват минимален брой хора, заради ограниченията, свързани с вируса. Но това не е всичко - войниците са били щателно проверени и разпитани, заради страха, че някои от тях са привърженици на Тръмп, които може да направят покушение срещу новата кукла на конци, сложена в Белия дом. И особено внимателно са били проверени... Кой друг? Белите мъже сред войниците, разбира се. Актуалната „вражеска“ част от населението на САЩ.

В речта си, прочетена от голям екран пред него, Байдън също не пропусна да нападне привържениците на „бялото превъзходство,“ модерният термин, познат в ежедневната реч в САЩ по-скоро като „расизъм“ (в случая само този на европейците). Под лозунга за предполагаема „борба с расизма“ „демократите“ привличат избиратели, особено от малцинствата, и прокарват желаните от кукловодите им политики. Разбира се, отвъд повърхностните, но достатъчно заблуждаващи средностатистическия им гласоподавател жестове, като назначаването на представители на най-различни малцинства на високи постове, не се крие никаква истинска загриженост на малцинствата и намерение да бъде подобрен животът им. Това не го направи дори Обама, техен представител в Белия дом, за осемте години, в които управлява. В крайна сметка, ако погледнем статистиката, най-сигурните гласове за партията им идват точно от най-бедните слоеве на малцинствата. Каква полза биха имали да ги правят по-богати? Вместо това, ще си „внасят“ още гласоподаватели чрез отваряне на границите, за да бетонират властта си. Байдън вече обяви предстоящо даване на гражданство на 11 милиона незаконни имигранти, а масовите походи от Хондурас и други страни от Средна Америка към САЩ се възобновиха с пълна сила. Байдън ги призова да не идват „все още“... Доста ясно послание какво следва не след дълго.

И така, „белият човек“ е почти официално обявен за враг от новата власт в САЩ. Да, обявява се война на „белите расисти,“ а не на европейците в САЩ като цяло, но с оглед колко разтегливо понятие е „расизъм,“ лесно може да се заключи, че това може да значи всеки един от 74-те милиона гласоподаватели, подкрепили Тръмп, и не само тях... Това е студена гражданска война, в която европейците, създали САЩ, са посочени като „врага“ в собствената си страна и стават втора категория хора. Какво предизвика това? Страх. Докато многохилядните митинги на Тръмп не само през предизборната кампания, а и през целия му мандат, бяха в различни по-малко или повече отдалечени щати, стотиците хиляди, отишли на 6-и януари да подкрепят Тръмп във Вашингтон - змийското гнездо на пионките на глобализма, ги стресна. Стресна ги точно тази многочисленост и решителност, а не самият щурм по-късно, в който участваха само единици, а и витае основателно подозрение, че е нарочно допуснат, за да бъдат оправдани последващите репресии, по подобие на запалването на Райхстага миналия век в Германия.

Многочислеността и решителността на тези стотици хиляди американци да не признаят наглата изборна измама буди страх у „демократите,“ а и у онези „републиканци,“ които предадоха Тръмп - и с него избирателите си. Добре им беше преди Тръмп, когато изборните разигравания бяха с „белязани карти“ - кандидати от двете страни, чиито позиции не се различаваха по нито един съществен за глобалистите въпрос. „Варенето на жабите,“ изразяващо се в обезличаване, унищожение и тотална замяна на семейството, ценностите, културата в САЩ вървеше толкова добре... Но после дойде Тръмп и това се промени завинаги. Дори и Тръмп да бъде политически обезвреден, което глобалистите ще се опитат да направят - вече има заплахи за безкрайни дела срещу него, никога вече обикновеният американец няма да повярва във фалшивия избор, който му се предлагаше преди Тръмп. Дали дори и с цялото ново знание, което придобиха покрай Тръмп, жабите ще позволят кротко да бъдат сварени? Вероятността е вече доста по-малка. Затова и „демократите“ и техните благодетели толкова ги е страх. Царят е гол.

Следваща >