Буревестник - Български подкаст за геополитика

Изтегляне на приложението
Слушайте:     

За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Начало
Кратки разбори
Преводи на чуждестранни статии
Следваща >

Девети септември

Раздел: Кратки разбори
09.09.2021 г.


Девети септември. Преврат, осъществен чрез силата на съветската армия. Към този лагер сме били разпределени от победителите във войната. Както навсякъде другаде в Европа, избити са сътрудничилите на изгубилите войната, но за съжаление покрай тях и много честни Българи, заради произвола на наложените от победителите нови управници. България губи мнозина добри Българи, които биха били полезни на страната и при новия строй. И в следващите няколко години следва замяна на монархията с република, премахване на правописа, обединяващ областите ни, без да налага един говор над друг, и постепенно елиминиране на останалите партии от ОФ, за да завземе БКП властта напълно.

До 1956 г. се следва основно съветски модел, после идва Живков и налага един Български прочит на социализма. България постига немалко и се издига на световната сцена, възползва се от големия пазар и евтините суровини на СССР, установява добри връзки с доста западни страни, както и с третия свят, особено в Близкия изток. Нашите родители и баби и дядовци градят и в буквален, и в преносен смисъл. Вярват, че работят за по-добра България, за бъдещето на своите деца, и са прави. За съжаление, багажът, който носи идеологията, също си казва тежката дума - Църквата е избутана в ъгъла, абортите скачат до небесата, Българинът напуска селото и простора му и отива да живее в градските кутийки... Затворено е и тялото, а неизбежно и духът му. Но това го виждаме и на запад, значи очевидно не е строят основната причина.

Най-голямата вина на периода на социализма? Не е цензурата, не е идеологията, със сигурност не е дисциплината, която лъжепрофесори смятат за „ограничаване на права“. А това, че произведе днешните олигарси, прислужващи чрез политическите си пионки на днешните господари не по-малко от БКП - на предишните. Хората, които свалиха Живков под давлението на Горбачов и сриналите по подобен на България, че и по-лош начин Русия през 90-те, лукановците създадоха тези, които днес държат България на дъното като достойнство и сред Народа, и в международните отношения. И то когато имаме примера на Унгария днес. А колко много можеше да постигнем, ако тези олигарси не бяха овладяли всички управлявали политически партии в последните 32 години... Всички до една.


Несгодите на журналистиката

Раздел: Кратки разбори
17.08.2021 г.


Журналистка предава от Кабул в различни етапи от скорошното развитие в Афганистан:
  1. Американските пионки управляват
  2. Талибаните настъпват
  3. Талибаните са завладели страната
Като въведат шариата и официално до дни, навярно ще я видим и в пълна бурка, само с една мрежичка пред очите...


Външната политика на САЩ не зависи от това кой управлява

Раздел: Кратки разбори
16.08.2021 г.


Преди година вече писахме в два от разборите си, че дори и Тръмп да загуби изборите през 2020 г., външнополитическият курс на кораба САЩ ще остане същият, защото такъв огромен кораб не се обръща лесно. Събитията от последните месеци и актуалното сега повторно превземане на Афганистан от талибаните за броени дни след американското изтегляне напълно потвърждават правотата ни.

Какво се промени във външната политика на САЩ, откакто Байдън смени Тръмп в Белия дом? Нима Китай, който Тръмп официално направи враг номер едно, вече не е враг? Естествено, че все още е враг. Яростта на Сорос срещу „лошия диктатор“ Си, изразена на форума в Давос преди 2 години и половина трудно може да бъде забравена. Няма как и неговите подопечни „музиканти“ от Демократическата партия в САЩ да не свирят според указанията на „диригента“. Усилията на Китай да свали враждебния Тръмп от президентския пост не доведоха до съществено подобряване на положението за тях. Нещо повече, теориите на Тръмп за произхода на страшния вирус от китайска лаборатория и лепването на вината на китайската държава, които бяха осмивани от глобалистическите медии като част от войната им с Тръмп, днес са напълно официална позиция на американската държава и съответно пропагандирани от същите медии. Двойният стандарт е съвсем отделен въпрос и той е вече толкова ежедневен и банален, когато става дума за глобалистите, че не си струва и да се обсъжда.

Глобалистическите медии много недоволстваха и срещу нежеланието на Тръмп да затегне обръча около сирийския водач Башар ал-Асад, който от толкова години им се иска да бъде свален. Все пак, Тръмп уж беше „лош диктатор“, нормално да не иска и даже едва ли не да е в комбина с друг уж „лош диктатор“. Е, Тръмп беше свален, дойде „добрият“ и „демократичен“ чичо Джо, който сигурно щеше да даде на „тиранина“ да се разбере... Но затегна ли в крайна сметка той обръча около Асад, макар и на неговите кукловоди много да им се иска? Не. Защо? Ами не може. САЩ нямат достатъчно сила, за да постигнат това. Сирийската войска дори започна да изчиства нови досегашни джихадистки владения.

И стигаме до Афганистан. Тръмп обяви преди повече от година оттегляне с цел намаляване на щетите, казвайки в общ смисъл, че е прахосване на пари и американски животи САЩ да стоят там. „Щом са такива противници с Тръмп, сигурно чичо Джо ще прати още войски, за да избегне подобен позор“, са си мислели мнозина американци, пускайки бюлетината ноември... Е, видяхме какво се случи. Изтегляне по бързата процедура и удивително лесно и скоростно разбиване от страна на талибаните на обучената от САЩ афганистанска войска, която беше близо три пъти по-голяма, много по-добре въоръжена, и в чието обучение бяха налети милиарди от джоба на американския данъкоплатец. Но освен числата в една война има и други, доста по-важни подробности, като вяра, сплотеност и целеустременост... И в Афганистан отново се случи неизбежното, а за САЩ остана позорът на новия Виетнам. Колкото и някои чак умилни в отдадеността си американофили да обясняват как, разбираш ли, това било нарочно и стратегическо оттегляне, за да създавали талибаните впоследствие проблеми за Китай и Русия. 🙂

Всъщност единственото съществено нещо, в което външната политика на управлението на Байдън се различава от тази на управлението на Тръмп, е подходът към ЕС и Русия, и в частност проектът за тръбопровод между Русия и Германия „Северен поток-2“. Тръмп хвърляше доста усилия да пречи на този проект, а Байдън, след като в първите месец-два с половин уста говореше за продължаване на тази политика, в крайна сметка клекна и вдигна санкциите. Действията на управлението на „демократите“ отново са в силно противоречие с иначе дежурното им обявяване на Русия и в частност Путин за най-голямото зло на света. Ходът с пускането на „Северен поток-2“ от Байдън идва след четири години на обяснения как Тръмп бил скрит руски агент...

И така, единственото нещо, което Байдън промени във външната политика спрямо Тръмп - всъщност единственото нещо, за което САЩ имаше необходимата сила да промени, той промени в полза на уж врага Русия, и Германия, и в ущърб на САЩ. Изводите оставяме на нашите читатели. А що се отнася до Афганистан, ако погледнем исторически, малко след изтеглянето на англичаните оттам, Британската империя рухва. Малко след изтеглянето на руснаците оттам, СССР рухва. Днес оттам се изтеглят американците...


Новият феодализъм е корпоративен

Раздел: Кратки разбори
09.07.2021 г.


Вече повече от година, покрай епидемията с вируса, различни свободни медии, противопоставящи се на пропагандата на западното статукво, заговориха за нов феодализъм, „неофеодализъм,“ въоръжен с вездесъщи методи за електронно следене на обикновения човек, по китайски пример. Този нов феодализъм, разбира се, се свързва и с „Голямото нулиране“ („The Great Reset“), което се опитват да провеждат в Западния свят (а по възможност и другаде) „мислителите“ от банковия и корпоративен елит, като официалното лице на тази политика е т.нар. Световен икономически форум.

Покрай затварянията и забраните за пътуване, много хора, противопоставящи се на глобализма, оптимистично започнаха да възприемат този предполагаем нов феодализъм прекалено буквално, смятайки, че става дума за застопоряване на хората географски, съответно разделяне на света на зони за влияние, както в „доброто старо време“ на Студената война... Те бъркат. Дори и да има географско застопоряване на хората, каквото засега действително се очертава до голяма степен, зоните на влияние далеч няма да са това, което носталгиците по Студената война си мислят. България няма да се върне под опеката на Русия. Геополитическият господар не се сменя току-така, той се сменя само ако загуби война от противника си. САЩ спечелиха Студената война и сега са в своеобразен „Студен мир“ с Русия и Китай, и не трябва да очакваме да сдадат нас и други източноевропейски страни ей-така, без нищо. Няма как да стане. Макар и меко казано да не сме им приоритет, ще стискат каквото имат, докато могат.

Новият феодализъм няма да бъде на териториален принцип. Новите феодали не са държавите, а корпорациите. Какво друго се случи покрай вируса? Заради затварянията фалираха безброй малки и средни предприятия, които разчитаха на постоянен оборот, на какъвто бяха свикнали, за да оцелеят. Кой заграби техния пазарен дял? Корпорациите. Нещо повече, къде отидоха техните бивши работници и дори мнозина собственици, след като фалираха? Отидоха да работят в корпорациите!

Сферите на влияние на Запад, във васалните на Запада страни (включително и България), а и навсякъде, където управниците са достатъчно наивни или злонамерени, за да се вържат към тази схема, ще се разпределят между големите корпорации. Човекът ще продължава да губи свободата си, малките предприятия все по-трудно ще кретат, мачкани с лекота от корпоративните великани, които имат десетки и стотици милиарди резерви и някаква си криза и затваряне не ги тревожи, а напротив, осигурява им още по-голям дял от пазара и още по-чудовищен растеж. След печатането на трилиони без покритие на запад, вече върви и инфлация, която ще се засилва все повече. Много хора ще бъдат изправени пред избора да работят за корпорации или да свият неимоверно бюджета си и начина си на живот. Кое ще изберат?

България, за щастие, е в периферията на тези процеси, но на мода са кандидат-управляващи, които искат да ни набутат колкото се може по-близо до окото на бурята, обвързвайки ни още повече със Запада. Това ли искаме? Децата ни да станат корпоративни роби на заплата, които ежедневно да се страхуват да не би да засегнат произволен представител на някое от неизброимите малцинства с писанията си в Интернет, за да не ги арестуват, както от години вече се случва например във Великобритания? Това ли е бъдещето, което желаем за децата си?


„Върховенството на закона“ - най-голямата заплаха за демокрацията

Раздел: Кратки разбори
19.05.2021 г.


От Брюксел и Вашингтон често повтарят мантрата за „върховенство на закона,“ особено към по-слабите си васали като България и най-вече към непослушни такива като Унгария, които трябвало да наложат този принцип в политическите си системи. Дали те правят това от загриженост за нас, защото искат да живеем в страни, където цари справедливост и честни обществени отношения? Сигурно нещо подобно биха казали, ако ги попитаме, но човек трябва да е безкрайно наивен, за да повярва на такова твърдение. Други са техните цели. Съдебната власт е най-лесна за овладяване от глобалистите, тъй като магистратите не се явяват на избори, и чрез нея те могат успешно да подчинят дори и общества, в които обикновеният човек е категорично против новите глобалистически лъжеценности, и съответно няма как партиите, които ги изповядват, да вземат властта. Такава страна е и България.

Досега либералният модел ни учеше за разделение на властите - законодателна, изпълнителна и съдебна, които трябвало да са независими една от друга, и равнопоставени. А сега изведнъж трябва да забравим за тази равнопоставеност, и да приемем „върховенството на закона“, сиреч съдебната власт да бъде над останалите две?! Защо така? Да не би да е именно защото практиката е показала, че много по-лесно глобалистите слагат ръка на съдебната власт, отколкото на другите две? Спомняте ли си през 2017 г., когато в Закона за съдебната власт се предвиждаха промени, които да ограничат възможността за финансиране от чужбина на съсловните организации на магистратите? Мигновено фондация „Америка за България“ възропта и излезе с протестно писмо, в което се обясняваше как подобна промяна „отричала евроатлантическите ценности.“ Явно това чужди сили да могат неограничено да купуват влияние в съдебните системи на дадена страна е водеща „евроатлантическа ценност“! ГЕРБ веднага козируваха и оттеглиха промените. И така, една чужда фондация се оказа по-силна в законодателството от управляващата коалиция, демократично избрана от Българския народ. Този случай е изключително прозрачен пример, че глобалистите ползват съдебната власт да държат по-лесно под контрол васалните си страни.

Нещо повече, глобалистите ползват съдебната власт да държат по-лесно под контрол дори щаб-квартирата си САЩ, и това се видя изключително ясно по време на президентството на Тръмп, когато съдии от най-ниско до най-високо равнище блокираха негови решения от всякакъв род и така му пречеха да си върши работата. Почти винаги тези блокирания по-късно, понеже бяха абсолютно несъстоятелни в правен смисъл, падаха на по-горни инстанции, но това отнемаше седмици и месеци, напълно достатъчно да затлачи работата на изпълнителната власт и да ѝ попречи да постига целите си и да изпълнява обещанията си към избирателите, заради които в крайна сметка Тръмп беше избран. Не е ли това погазване на демокрацията, на волята на народа, не е ли налагане на съдебната власт, за която никой никога не е гласувал, над изпълнителната и законодателната?

Но да се върнем пак на прословутия лозунг, който е несъстоятелен дори и сам по себе си. Защото, като говорят за „върховенство на закона“, говорещите вземат ли предвид кой пише законите в една страна? Нима това не е партията, която е на власт? Ако трябва строго да се придържаме към принципа за „върховенство на закона“, това не дава ли теоретично възможност на една партия или коалиция с пълно мнозинство да наложи практическа диктатура, като измени вече „върховните“ според този принцип закони в своя полза? Тогава за каква справедливост може да става дума?

Но в крайна сметка, говорят ли Брюксел и Вашингтон дори наистина за „върховенство на закона“ или по-скоро става дума за „върховенство на глобалистическите директиви“? Очевидно второто. Доказателство за това е постоянното роптаене и натиск върху Полша и Унгария, щом някоя от тях приеме даден закон, който се счете за заплаха от глобалистите. Веднага се задействат да протестират и НПО-тата в дадените страни, които са под глобалистически контрол. Полша и Унгария имат достатъчно силни водачи, които удържат на този натиск. България - не, както се вижда в горепосочения пример. Но докога поляците и унгарците ще удържат? Какво става, когато партиите на Качински и Орбан загубят властта си един ден? Дори и те няма да са вечни, макар и да докарват глобалистите до такава истерия, че да сглобяват коалиции тип „тюрлю-гювеч,“ обединяващи техни подчинени от крайно-лявото до крайно-дясното, само и само да се опитат да ги съборят. Ако ги сменят водачи, които да следват „върховенството на закона“ в глобалистическия смисъл, и техните народи ще се видят с подменени от политиците ценности, както това стана в Западна Европа в последните десетилетия. Какво общо има това с демокрацията?!

В оставащите до изборите дни ние трябва добре да помислим кой искаме да ни управлява след Борисов... Защото сред кандидатите за власт има такива, които с удоволствие биха използвали евроатлантическото „върховенство на закона“, за да задушат Българската демокрация.

Следваща >