Научихме ли нещо за 100 години?

Раздел: Кратки разбори
09.06.2023 г. ▶

Днес се навършват точно 100 години от един знаков преврат в новата Българска история. Вместо да изпадаме в спорове дали последвалото управление е било добро или лошо за България, и да вземаме страни, нека се замислим защо в следосвобожденска България, и особено след двете национални катастрофи след Балканските и Първата световна войни, България на практика е в низ от тихи или напълно видими граждански войни. Макар и да не са изрично определени от историята като такива.

Имало ли е чак такова разделение в самото общество, или политическата класа успява да пренесе своите крамоли върху обикновените хора, които, разбира се, са най-пострадалите от тези събития? И какви поуки можем да си извадим за днешния ден, когато политическата класа отново се опитва да насее подобно разделение в обществото, работейки в посока, сериозно разминаваща се и почти противоположна на желанието на Народа?

Тъжното е, че тогава България поне е имала някакъв собствен избор за своето развитие, докато след Втората световна война почти всички големи партии просто безропотно козируват на Големия брат, бил той в Москва или отвъд океана. Възможно ли е днес да се стигне до гражданска война в България заради нежеланието на Народа България да следва наложената от Големия брат външно-, че и вътрешнополитическа линия? (Защото не са ли Истанбулската конвенция и като цяло джендър-идеологията една безочлива намеса във вътрешните работи на България?) Може ли да стане „майдан“ и тук, както заплашват напоследък атлантиците?

Властта е при тях. Тогава „майдан“ срещу кого, срещу Народа ли, питам аз? Как си го представяте? Още Стамболов се е надявал някак да избие русофилията от главата на Българина, но в крайна сметка е осъзнал обречеността на това начинание. Освен наша освободителка от игото, Русия е и наша духовна дъщеря, защото съвсем пряко сме ѝ дали вярата и езика - две от трите основи на един народ (третата е кръвта). И Българинът е привързан и неизбежно ще бъде привързан към Русия. Една хилядолетна традиция няма как да бъде унищожена от плоската и в крайна сметка мимолетна военна пропаганда на атлантизма.

Да, има атлантици и в обществото, но малко на брой и съсредоточени почти изцяло в столицата. За сметка на това доста шумни и рекламирани от медиите, които са подвластни на същите господари като политическата класа. Но ако някой си мисли, че запали ли гражданска война, би я спечелил благодарение на тях и на платени биячи и славоукраинстващи „националисти“, се лъже жестоко. Тук хората са много по-миролюбиви и разминаването в съотношението на силите е в пъти по-голямо, отколкото беше през 2014 г. в Украйна, и далеч не в полза на кукловодите.

Така че долу ръцете от България! Не си и помисляйте, че насъскването на хората едни срещу други ще успее! С вяра в Бога, и атлантическата коалиция ще преживеем рано или късно. Бъдем ли упорити и настоятелни, неизбежно Народът ще получи подобаващо представителство и в управлението на страната.

Ще загуби ли Ердоган властта в Турция?

Раздел: Кратки разбори
12.05.2023 г. ▶

Краткият отговор е „не“.

В Турция в неделя, 14-ти май, предстоят доста важни президентски избори. Глобалистите ще се опитат чрез тях най-сетне да свалят неудобния им Ердоган, при чието управление Турция се издигна от безволев и скучен глобалистически васал в регионална сила, която вече има претенции за водеща роля в Близкия Изток и дори за влияние в Средна Азия. Това, естествено, изискваше самостоятелна политика и „отсвирване“ на голяма част от глобалистическите искания към Турция, което неизбежно превърна Ердоган във враг на кукловодите.

През 2016 г. ЦРУ направо се опитаха да го свалят чрез преврат, но не им се получи, тъй като по-голямата част от войската му остана вярна. Има слухове и че от Русия са предупредили Ердоган за грозящата го опасност, което би обяснило затоплилите се донякъде отношения между двете страни след това. След този опит за преврат, Ердоган направи мащабна чистка на противниците си и овладя напълно силовия апарат. Спечели и последвалия референдум за президентска република, който съсредоточи още повече власт в неговите ръце. А в тези 6 години от референдума насам Турция се превърна в почти първостепенен геополитически фактор - нещо, за което не можеше и да мечтае преди 20 години. И това въпреки непрестанните икономически нападения срещу страната, стремящи се да уронят доверието към Ердоган сред обикновените турци.

В почти всички проучвания за предстоящите избори се предвижда Ердоган да загуби от кандидата на обединената опозиция. Определено виждаме унгарски сценарий, в който глобалистите събират от кол и въже всичко възможно, за да го хвърлят срещу неудобния им водач. По подобен начин и Орбан се очакваше да загуби според предварителните проучвания, макар че в последния месец дори и там се видя, че няма да стане. В Турция нещата изглеждат по-зле за Ердоган, като дори някои проучвания дават победа на противника му още на първия кръг.

Каква би била Турция, ако глобалистическите пионки вземат властта? Със сигурност ще видим например ново изостряне на отношенията със Сирия, където понастоящем е напът да стане пълно сдобряване. Неизбежно би започнало и агресивно противопоставяне на Русия, а защо не и втори фронт на войната. Който впрочем навярно би завършил с едно връщане на Цариград като Православен град след години, но това е друга тема. Изобщо, ако Ердоган сдаде властта, Турция бързо би се върнала към ролята на безволев глобалистически васал. Това едва ли е нещо, което мислещият турчин би искал. Но дали го осъзнава? В крайна сметка, няма особено значение.

Ако научихме нещо в последните години, то е, че във важните в геополитическо отношение страни изборите са просто фасада за случващите се отдолу в държавата процеси. Последно и неоспоримо доказателство бяха изборите в САЩ, на които Тръмп смачка неадекватния си противник, но чрез очевидни измами с фалшиви „гласове по пощата“ победата му беше открадната и в момента узурпаторите управляват страната най-безцеремонно, разпалвайки война след война и унищожавайки обикновения американец. Изборите бяха „оставени да се случват“, когато „републиканци“ и „демократи“ бяха двете страни на една и съща монета и нямаше съществени разлики в политиките им, особено във външната. Но Тръмп промени това и „дълбоката държава“ ще хвърли всички сили грешката от 2016 г. никога да не се повтори.

В тази връзка, ако някой си мисли, че „волята на народа“ ще реши кой да бъде президент на Турция, той е невероятен наивник. Изборният резултат ще бъде такъв, какъвто предопределя управлението на истинската сила в Турция. Ако Ердоган има пълна власт над войската и полицията, което се предполага след опита за преврат и последвалата чистка, той ще победи в тези избори по един или друг начин. Най-вероятно след балотаж и „драма“ в него. Ако обаче глобалистите са успели да пробият сред онези, които Ердоган е смятал за верни негови хора, би могъл да загуби. Това обаче изглежда малко вероятно.

Войната във Виетнам вдъхновява Лукас за „Междузвездни войни“

Раздел: Кратки разбори
18.04.2023 г. ▶

Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 18.04.2023 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Харесва ми този откъс от разговора между Джордж Лукас, режисьор на оригиналните "Междузвездни войни", и Джеймс Камерън, режисьор на "Аватар".

Камерън се опитва да сравни бунтовниците от "Междузвездни..." с муджахидините и Ал-Кайда, докато Лукас го поправя и му пояснява, че войната във Виетнам го е вдъхновила, битката на малките срещу по-високотехнологичния империализъм, като американския и британския, както изрично подчертава.

Сякаш да му подскаже, че муджахидините бяха инструмент на Империята, а не неин враг. Камерън се съгласява.

Както виждате големите творци критикуват повредите в собствената си среда, а не й се подмазват. За разлика от днешните. Айде сега "канселирайте" Лукас.

Има голяма разлика между старите Междузвездни войни, и тези новите, на Дисни. Новите пропагандират ясно тази "woke" култура, затова изглеждат жалки, безидейни, безинтересни, дори дразнещи и глупави. Комерсиална сапунена опера.

Цялата тази "woke" вълна съсипа киното, книгите, цялата култура. От повече от десетилетие най-големите литературни награди за фантастика и фентъзи - "Небюла", награждава и номинира предимно т.нар. queer фантастика, в които герои и теми задължетелно са трансджендъри и хомосексулни. Като казвам предимно, това значи, че 4 или 5 от 6-те номинации.

Доста тъжно. Сега вместо писатели като сър Артър Кларк, който дава идеята за изкуствените спътници, сега се награждават и номинират Чарли Джейн Андърс или Аналий Нюитц, чието най-голямо постижение е да пищят за да се обръщаме към тях с правилните "неутрални" местоимения.

Айде продължавайте да ревете, че критикувам, а не се подмазвам.

Демократична избирателна пропускливост

Раздел: Кратки разбори
30.03.2023 г. ▶

Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 26.03.2023 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Макрон през 2020 г. към ливанците в Бейрут: протестите не се случват по ничия заповед; хората ги правят.

Макрон през 2023 г. към французите: Протестите не са законни и никой няма право да се бунтува срещу народни представители.

Това не са двойни стандарти. Нарича се демократична избирателна пропускливост. Нещо като мембраните в клетките, само където правилото е "когато ни изнася". 😊

Представете си нашите водорасли как щяха пищят по сигнал, ако кадрите бяха от Хонконг или Техеран. Сега мълчат все едно имат франзели в устата.

Вива ла Фхонс! Вива безглутенови кроасани с пенсионен крем.

Томас Санкара - един африкански герой

Раздел: Кратки разбори
29.03.2023 г. ▶

Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 28.03.2023 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Често се смеем на страни като Буркина Фасо. Но в Африка повечето африканци споменават Томас Санкара като пример за африкански герой. Само за 4 години управление постига повече от всеки друг в Африка, предвид даденостите.. Имал панафрикански идеали и в крайна сметка французите му теглили куршума. Боготворен в Африка, демонизиран във Франция.

Сами си направете изводите какво е свършил за 4 години:

• Преименува страната от френското колониално име Горна Волта на Буркина Фасо („Земя на непокварените хора“), като нейният народ се нарича Буркинабе („праведните“)
• построява 350 училища, пътища, железопътни линии без чужда помощ.
• повишава нивото на грамотност с 60% в страната
• забранява принудителните бракове и гениталното осакатяване на жени.
• ваксинира 2,5 милиона деца срещу морбили, жълта треска и менингит
• Засажда 10 милиона дървета за да спре опустиняването на Сахел.
• Прогонва френския империализъм и изтегля страната си от МВФ.
• Разпродава скъпите правителствени автомобили Мерцедес и прави Рено 5 (най-евтината кола, продавана в Буркина Фасо по онова време) официалната служебна кола на министрите. С
  парите стартира социални, екологични и икономически програми.
• Намалява заплатите на заможните държавни служители (включително неговите собствени) и забранява използването на държавни шофьори и самолетни билети в първа класа.
• Неговата вътрешна политика включва предотвратяване на глада, аграрна самодостатъчност, поземлена реформа и спиране на селските данъци.
• Като чудесен китарист, той сам написва новия национален химн на страната.
• Създава народни трибунали за преследване на държавни служители, обвинени в политически престъпления и корупция.
• Санкара приветства чуждестранната помощ от други източници, но се опитва да намали зависимостта им чрез увеличаване на вътрешните приходи и разнообразяване на източниците на помощи.

Томас Санкара бива убит от нает от французите приближен, като е оставил само 350 долара в банковата си сметка, евтина кола Рено 5, 4 велосипеда, 3 китари, хладилник и счупен фризер.

След него никак не са цъфнали, както бихте заподозрели.