Закономерното падение на един мишок

Раздел: Кратки разбори
15.10.2025 г. ▶

Преди 9 години, в разгара на най-голямата вълна от мигрантската криза, Борисов беше на върха на славата си в България и крачеше редом с дошлия му на крака унгарски министър-председател Виткор Орбан, показвайки му оградата по българо-турската граница. Няма как да знам какво са си говорили, но в навечерието на първата победа на Тръмп е доста вероятно Орбан да му е казал нещо от рода на „Бойко, светът се променя и ние в Унгария сме на страната на промяната. Това е историческа възможност. Ела и ти.“ А нашият му е отговорил „Много се радвам за вас и благодаря за предложението, но ще видим.“ Месеци по-късно Тръмп вече беше на власт, а Борисов спечели безапелационно трети мандат, и то със стабилен коалиционен съюзник в лицето на Обединени патриоти. Пълен мандат от народа. На тепсия му беше поднесена възможността да вземе завоя и да застане редом с Орбан в тази битка - нещо, което поне две трети от българите по онова време искаха.

Но той не го направи, а се показа като пълен страхливец. При почти всяко смислено за България решение, което правителството му взе (забраната на Истанбулската конвенция, неподписването на Пакта за миграция и пр.), вместо да си го сложи като медал на гърдите, той се оправдаваше с това, че го били натиснали патриотите. Мазнеше се постоянно на либералните кръгове, дори и когато те бяха в насипно състояние в продължение на 2-3 години след първата победа на Тръмп, и имаше отлична възможност да ги унищожи и така да изреже един ужасяващ тумор от тялото на България. Вместо това, той за пореден път в историята ги съживи с жалкото си поведение по време на безумните протести от 2020 г., позволявайки им да яхнат недоволството на народа от пландемията и така да унищожат възможността му да продължи властта си, макар и правителството да изкара мандата си. И какво стана, когато либералните неможачи логично се провалиха с гръм и трясък веднага щом докоснаха властта? Борисов пак ги съживи с коалицията ГЕРБ-ППДБ-ДПС, довела до най-жалкото българско правителство след 1990 г., макар и управлявало „само“ 9 месеца.

Какво се случваше в мига, в който Борисов дадеше на либералите министерски кресла? В техните медии той ставаше добър, полезен и европейски водач на България. Какво се случваше в мига, в който след поредния си провал либералите изпадаха от софрата? Борисов ставаше най-лошия и започваха калната война срещу него с всички възможни средства. И това се повтори няколко пъти! Нито първия, нито дори втория път Борисов осъзна, че тези хора в никакъв случай не са му приятели. Дали Борисов постъпи така заради глупост или зависимост, не е толкова важно. Важно е, че един държавник не може да действа така. Един държавник щеше да отстрани окончателно либералите от картинката на държавната власт в България още след първия такъв цирк. А Борисов, докато се показваше като вярващ християнин, полягваше при всяка възможност на тези врагове на Православието.

Затова, при подобно поведение вътре в България, чудно ли е, че и в доста по-високата топка на външната политика Борисов беше страхливец, който за над 15 години ВЕДНЪЖ дори не направи някакво сериозно предложение от името на България?

И какъв знаков ден беше вчера. Вчера видяхме кадрите с Орбан при подписването на мира в израелско-палестинската война. Пред още десетина държавни глави Тръмп, водачът на западния свят, започна да говори за Орбан и Унгария и продължително нареди похвала след похвала. А вечерта видяхме един мрънкащ Борисов, който, унизен от показното, което Пеевски му изнесе, смъквайки ГЕРБ до 6% в местните избори в Пазарджик, за пореден път отказа да поеме отговорност за собствените си дела - в случая правителството, оглавено от досаден конформист от партията му. От едната страна - Орбан на върха на славата си, хвален лично от Тръмп, от другата - един напълно корабокруширал бивш държавник с поредното си бягство от отговорност (а Тръмп показателно дори не слага посланик в България). Нужно ли е да коментирам изобщо?

Разочарован съм! Разочарован съм от един човек, комуто историята на тепсия поднесе възможността да бъде толкова голям, а той сам избра да бъде толкова малък! И завлече със себе си и България! Няма да роня сълзи, ако Пеевски наистина му вземе партията. „Момчето“ произхожда от същото котило, но току-виж се оказало с достатъчно наченки на гръбнак, за да превърне думите си в действия и да унищожи либералната чума в България. Макар и опасенията ми, че работи за турската държава, да остават. А и виждаме как не от либералност, а от чиста лакомия и късогледство „бизнесмените“ в България вкарват чужденци да им работят за без пари, без да им мигне окото. Защото очевидно да захлебят още някой милион на наш гръб за тях е по-важно от това утре да я има България. Ще ги търпим ли?!

Наиб Букеле е повече "Тръмп" от реалния Тръмп

Раздел: Кратки разбори
09.10.2025 г. ▶

Автор: Тихомир Чергов
Обнародване на статията: 06.10.2025 г. (в профила на Тихомир Чергов във Фейсбук)

Наиб Букеле е повече "Тръмп" от реалния Тръмп. Букеле е в реалността това, което хората си представяха за Тръмп във въображението си. Букеле в действията си е това, което е Тръмп в туитовете и думите си.

Излиза на политическата сцена в 30-те си години в една изцяло овладяна и контролирана държава. Медиен картел, съдебен картел и наркокартел контролират Eл Салвадор. Първите два картела са под зорката координация на соросоидните американски НПО-та, а бандитите си съжителстват в симбиоза с неолибералната власт.

Букеле подобно на Тръмп печели огромна популярност с нетрадиционни методи - активно използване на социалните мрежи и директна комуникация с избирателите без пиарска стерилизация. Печели изборите с една от двете големи партии в Ел Салвадор, опитва се да направи сериозни реформи, но от собствената му партия го бламират - "не пипай, недей да разбунваш кошера".

Букеле не се примирява, а напуска и основава своя партия, с която печели катеогрично изборите и разбива двуполюсния модел. Запомнете това за него - никога не се отказва и не се отчайва, винаги действа решително - и в крайна сметка народът и Бог му се отблагодаряват.

Първата му работа е да разбие "съдийския картел". Съдии и прокурори отглеждани, назначавани и промотирани от соросоидни НПО-та. Ако не им тушира картела, нищо не може да направи.

Сега някой ще каже, че то това не било "по буквата на закона", било против "демократичните норми". Обаче законът не е самоцел и кумир, той е просто един инструмент, а неговата крайна цел е ОБЩЕСТВЕНОТО БЛАГО. Когато законът е превърнат в заложник и пречка за постигане на общественото благо, тогава се престъпва. Особено като имаш огромен обществен мандат и кредит на доверие от народа.

Букеле импийчва и заменя съдиите и прокурорите от картела. След което се захваща с това да обезглави наркомафията, която е превърнала държавата му в световна столица на убийствата. Има само един начин "ламята' да бъде победена - бързо, решително, безцеремонно да ѝ отрежеш главата преди да има възможност да реагира. Ако само я раниш и ѝ дадеш време, ламята ще се развилнее и ще нанесе ужасяващи щети.

Букеле знае, че ако не елиминира картелите с един светкавичен обезглавяващ удар, те ще започнат кампания с терор над цивилното население - ще избиват, отвличат, палят и обезглавяват мирни хора. Ако не го направи бързо, категорично и безцеремонно, ще има много цивилни жертви и народът ще си отегли подкрепата в него.

В мащабна операция държавата арестува близо 100 хиляди бандити в рамките на месец - след което ги праща всичките в специално изграден за целта супер-затвор. Няма ги тия процедурни игри на "демокрация", "прокурорски заповеди', дълги и безкрайни "съдебни процеси" - просто армията ги събира всичките бандити и ги праща в затвора.

Букеле пое огромен риск с всичко това, сложи си главата на пангара. Защото ако беше показал някакво колебание, съмнение в себе си, страх, нерешителност - щяха или да го застрелят, или да го вкарат политическите му противници него в затвора, при това доживот. Букеле игра "all in" - или печели всичко, или губи всичко. И Бог и народът му се отблагодариха за това.

Нищо велико в историята не се е постигало без риск. В крайна сметка това е задачата на великия лидер. Той нито воюва, нито изготвя икономическите политики и реформи - за това си има войници и експерти. От лидерът се иска да има воля и смелост, да е готов да си заложи главата, ако се наложи.

За съжаление Букеле се оказа много повече "Тръмп" от истинския Тръмп, който го е страх да отсече главата на ламята и само я одрасква с меча си и я рита - колкото да я раздразни повече. До такава степен го е страх да прави резки и решителни действия, че дори някакви съдии от американския еквивалент на Тутраканския районен съд са способни да му бламират политиките - и Тръмп не смее да ги игнорира.

Нямам обяснение за поведението на Тръмп. Тоя човек реално рискува всичко вече като се кандидатира за президент. Почти го убиха, ако беше загубил, щяха почти сигурно да го вкарат доживот в затвора. Той рискува всичко, спечели и сега като е на финалната фаза - почна да го хваща шубето. Това е все едно да катериш Еверест, да го изкачиш почти целия, да стигнеш до подножието и там да кажеш - не мога повече, страх ме е да се катеря нагоре, аз съм дотук.

Си Дзинпин срещу Фон дер Лайен

Раздел: Кратки разбори
11.09.2025 г. ▶

Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 04.09.2025 г. (обнародвано в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Нека направим съпоставка между речта на Си Дзинпин и приказките на фон дер Лайен. А после да добавим и коментарите на същества от по-нисък мисловен ранг, като нашия Раданчо.

"Историята ни учи, че човечеството преживява възходите и паденията заедно. Само когато всички страни се подкрепят и се държат помежду си като равнопоставени, само тогава ще могат да поддържат взаимната сигурност и ще успеят да предотвратят основните причини за войните, както и повтарянето на трагедиите от миналото.

Днес, човечеството е отново изправено пред избора между войната и мира. Между диалога и конфронтацията. Между печелившо за всички страни сътрудничество и самоунищожителна игра.

Китайската нация твърдо застава на правилната страна на историята и зад прогреса на човечеството. Ние оставаме съсредоточени върху мирният път на развитие".

----

Това са думите на Си Дзинпин.

Ако искате малко по-интересен превод на казаното, нека се пробвам да ви го дам. Вземете например производството на полупроводниците, или т.нар. чипове. Силицият се добива от кварцова мина в Галисия, Испания. Следва сложен процест на поляка Чохралски, който се извършва в Портланд(САЩ), от японската фирма Шин-Етсу". Оптиката и лазерите се правят от германска фирма, а слепването на подложки от австрийска.

Машините за чипове се правят само от холандската компания ASML, а крайните чипове се получават в прословутия завод Фаб 18 на TSMC в Тайван.

После се прави контрол на качеството в Малайзия. Сглобяването на платките е в заводите на Foxconn в Китай. Има десетки други фирми по целия свят, които участват в процеса, включително такива, специализиране на правенето на специални хаванчета или подложки. Процесът може да ни отведе чак до мините за кобалт и тантал в ДР Конго или на литий в Ю.Америка. Софтуерът се прави във Великобритания. Много редкоземни метали се добиват в Русия, което не е никак прост процес, както тук се опитват да ни го представят.

Целият свят трябва да работи в синхрон, за да се получи телефонът или мониторът през който сега четете този пост.

Когато някой се опита да узурпира и контролира целия процес чрез сила, обикновено се получават войни. Загиват напразно милиони, докато не седнат на масата за преговори и осъзнаят, че е могло да се избегне драмата. Първата и втората световни войни са нагледен пример.

----

Може да ви се струва семпло, но това беше основното послание на Си Дзинпин. Ако прочете Дойче Веле или БиБиСи, това е проявление на злото, заплашителна реч за доминация и показ на превъзходство (А не да бомбардираш кафяви хора в Близкия Изток).

Мразите Китай. Ала кой мислите реално и физически произвежда 80% от нещата у вас? Някое френско конте с лакирани нокти и вързана на кок коса?

----

Когато се заслушате в елементарните и заучени декларации на партийната секретарка фройлайн фон дер Лайен, която дойде на посещение в нашата мила подчинена източна провинция, то в тях не може да се открие нищо друго освен техники на нейния сънародник Гьобелс ( нищо чудно да има и роднински връзки с него). Плашене и индоктриниране, внушаване на страх и опасност с цел използване на далечната провинция като пушечно месо срещу богатия на залежи враг. Разбира се, всичко е за спасението на българите и Европа. Бийте се за нашата каузата. Свещената консуматорска кауза. На всичкото отгоре медиите се опитаха да изфабрикуват някаква психотронна (по Грозев) GPS атака, която била направлявана от мозъчните гънки на Путин, който се опитал да елиминира нашата кралица-майка фон дер Лайен! Каква наглост, това е обявяване на война! Да хващаме оръжията!

Ако сега паветено зомби чете тези редове, веднага ще изкрещи "рашистка пропаганда!", без въобще да се замисли, дали тия от Брюксел ни третират вече като идиоти.

А не е като историята да е зад нас. Последните две световни войни във всяка от тях бяхме с германците срещу руснаците, а знаем как завършиха. Ако съм германец щях да се притесняваме малко.

Но и ако се обърнем към историята може би трябва да споменем и опиумните войни. Войни водени най-вече от британците (и запад) за правото да продават дрога на китайците, защото нямали какво да предложат друго за стоките на азиатците. Мислели за просперитета. Дядото на Рузвелт, Уорън Делано, е станал богат покрай продажбите на опиум и наркотрафик.

Понеже много активно се сочат греховете на СССР като Голодомор (Гладомор), се чудя защо примерно не се посочват аналогичните масови измирания от глад в Индия, където британците така уморили доста повече народ. Или за деянията на белгийците в Конго. Или издевателствата в Ирак на американски войници над деца. Фон дер Лайен като ревна за децата в Украйна, що не каза нищо за децата в Газа?

Вместо да се бият постоянно фанфарите на войната, може би е редно да си зададем въпроси. Как се елиминират единствените неудобни кандидати за президент, как се демонизират и преследват партии, и как гласуванията станаха ТВ шоута с нагласени предварително актьори.

Щото как се управлява Китай нас не ни интересува.

За коментарите на Раданчо няма какво да кажем. За безхарактерните ни безгръбначни еврокомсомолци си е нормално да се надпреварват кой ще е по-сервлен и послушен. Те затова повечето генетично са свързани с комунизма. Раданчо сигурно не знае, че 80% от нацистката армия е унищожена от Червената армия, а трагедията в Нанкин, в която за заклани над 200000 китайци, я счита за незначително събитие. Също не знам доколко е за гордост това да хвърлиш атомна бомба върху цивилно население срещу вече капитулирала армия, само за да демонстрираш сила. Може да е част от морала на Раданчо, знам ли. Но за такава заплата от Брюксел, в която си го прехвърляш от единия крачол в другия, и аз щях да плямпам като праволинеен роботизиран комсомолец.

И това не е пост, с който да декларирам някакво пристрастие. А е редно да се замислим дали при нас вече "демокрацията" е само дума без стойност, ползвана като камуфлаж, зад която се крие нещо доста обезпокоително.

Мюсюлмански братя - една съвременна приказка за чудовището Франкенщайн

Раздел: Кратки разбори
27.08.2025 г. ▶

Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 29.05.2025 г. (обнародвано в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Началото на 20 век, градът е Исмаилия, Египет. След години колониално подтисничество започва да нараства недоволството на местните египтяни. Шестима работници от компанията "Компани дьо Суец" отиват при местен учител/имам/ на име Хасан ал-Банна и му разказват за тежките робски условия. Така на ал-Бана му хрумва да основе Мюсюлманското братство. Годината е 1928 г.

Ал-Банна е повлиян от сирийският мислител Рашид Рида, който пък е последовател на салафизма. Идеологията на МБ се базира около идеята на салафизма за консервативен ислям без никакви външни влияния. При тях няма никакви интерпретации на исляма, те приемат буквално всяка дума от Корана. Искат ислямизация на икономиката, обществото и държавата, като всички те да бъдат базирани върху шериата.

Мюсюлманските братя смятат, че ислямът е единственото решение, чрез което могат да премахнат бедността, да се постигне социална справедливост и да се живее "свободно". Оттук произлиза прословутият им девиз: "Ислямът е решението". Самият ал-Банна смята, че е тяхно задължение да възстановят Халифата "от Испания до Индонезия". Забележете, че в това число на практика влиза и България.

Основните цели на МБ е да се отблъсне британския (западен) колониализъм, да спре израелската държава и да се борят срещу марксизма, тъй като го смятат за еврейска идеология.

Ал-Банна построява джамия в Исмаилия и тя се превръща в средище на МБ. Историята обаче показва, че строежът се финансира и от.... същата тази компания "Компани дьо Суец". Тя е основана от френския дипломат Фердинанд дьо Лесепс с идеята тя да построи Суецкия канал. Британците твърдо застават против нея. Говори се, че точно тази компания финансира създаването на МБ с цел да се отблъсне влиянието на британците от региона.

Британците осъзнават какво се случва и арестуват ал-Банна. Той обаче им се врича в лоялност и палачинката се обръща. По-късно нацистите също финансират МБ с идеята да навредят на британците. МБ създават на практика и Хамас, като често се споменава, че Израел също е финансирал този проект, с идеята да разцепи палестинците, най-вече да се направи алтернатива на Фатах (зад която седи Арафат). Тоест, ако се направи по-внимателен анализ, това е една корумпирана прогнила организация, която се влияе от външни финансирания и си пренастройва спрямо тях действията. Получавали са в миналото финанси от С.Арабия и ОАЕ, но днес там са забранени. Счита се, че сегашните господари на МБ са Катар и най-вече ердоганска Турция. Ерддоган нееднократно е показвал символа на организацията - вдигнати четири пръста.

През 30/40-те години се появява Сайед Кутб - един от най-влиятелните идеолози на МБ. Той внася елемента на насилието. Според него насилието трябва да е един от основните инструменти на организацията, чрез който да се осъществят политическите цели.

През 70-те години МБ обаче отхвърлят насилието. Поради тази причина днес по-радикални организации като Ал-Кайда и ИДИЛ критикуват и влизат в конфликт с МБ.

По време на управлението на Гамал Абдел Насер, той ги преследва, което кара много от тях да избягат в С. Арабия, която ги приема под своето крило и става основен финансист. Днес С. Арабия обаче ги е обявила за терористична организация, именно защото се страхува, че може да се превърне в проблем за фамилния режим и да обърнат масите срещу тях.

Основната цел на МБ е налагане на шериат и джихад. Думата "джихад" е многозначна и често се представя много деликатно. В превод означава "да се бориш", "да се стремиш", а често се дели на две категории: голям джихад, който се счита за духовна борба, и малък джихад, който пък е борба с враговете.

Както виждаме, големите империи са се опитвали да яхнат юздите на МБ, като чрез тях счита, че ще направляват идентичността на 1.5 милиарда души. Но винаги накрая се обръща срещу тях. Като пример може да вземете муджахидините и Осама Бин Ладен.

---

Да се върнем в Европа. Там МБ предприемат съвсем различна стратегия. Дори в манифестът им е описано как трябва да се възползват от европейската демокрация и слабостите й, като тихомълком да се вмъкнат в структурите и поемат контрол. Бавно и постепенно. Това се знае от години, не знам как френските служби чак сега се сещат.

МБ е нещо като вирус. Удобно е да се използва срещу противника, но и не, когато е в собственото ти тяло. Защо е заплаха за Европа? И парадоксално най-вече за Франция, която има сериозно участие в основаването им?

С увеличаващото се мюсюлманско население във Франция (а и в Европа като цяло), което в по-голямата част заема по-ниско платените слоеве на обществото, се получава едно социално напрежение, който си търси отдушник, възвръща си идентичността и се обособява, гетоизира. Създателят на Франкенщайн си мисли, че държи всичко в контрол и може да управлява, накрая обаче се оказва той управляваният. Губещият.

Лицемерието е от двете страни. Виждаме как Макрон посреща и се здрависва с новия президент на Сирия - Ахмад Шараа, или бившият Джолани, основателят на Ал-Нусра ( по-късно Хаят Тахрир ал-Шам) и който не крие корените си с МБ. И докато Макрон се прегръща с продукт на МБ, неговото разузнаване и тайни служби отчита опасността им. Отчита раковите проявления, които постепенно се развиват и изпепеляват тялото на Франция и Европа.

Днес Сирия от заклет враг на МБ се превърна в съюзник и огнище на МБ. Поради идеологията им за чист и непроменена религия, към т.нар. "Сунна", новата сирийска власт са особено агресивни към алауити, бахайци и друзи, както и срещу християни.

Идеолози на МБ като Мустафа Машхур си го казват в пряк текст. Християните в Близкия изток трябва да плащат "джизя", тоест данък за протекция. Протекция от кого. От самите тях? Според него християните в арабски страни (като Египет и Сирия, където има(ше) немалко християни) трябва да са освободени от служба, защото при конфликт със европейските врагове, християните по-всяка вероятност ще са лоялни към европейци.

А какво ще се случи с европейци, когато в някои части станат малцинство?

МБ не иска равенство за жените. Искат жените да бъдат предпазени (от какво и от кого?). Жените в училищата, в университетите, в транспорта трябва да са сепарирани и да са отделени. Да се учат по отделна програма. Да имат дрескод. В коя ера живеем?

Но двуличието на Европа се вижда именно в Сирия. Те са готови да се прегърнат с радикали и изверги, само защото финансово и политически така им изнася. Докога? не се знае. Не се знае кога мъглата ще се разсее.

А какво ще стане със същите лидери, когато се срещнат с този вирус вече на собствена територия?

Историята на Франкенщайн. Повтарящата се история.

Младите японци ще спасят Япония

Раздел: Кратки разбори
21.07.2025 г. ▶

Вчера бяха изборите за горна камара на японското народно събрание. По западните медии и преписващите от тях български ще научите единствено за свободното падане на управляващата коалиция, която получава още по-нисък резултат от този на изборите за долна камара, който беше откровен провал и наложи „управление на малцинството“ с редица отстъпки към либералната, още по-сервилна към американския окупатор опозиция. След слизането на напипвалия и поне донякъде отразявал настроенията на народа си Абе Либерално-демократичната партия (自由民主党), която почти без спирка управлява Япония след катастрофата на Втората световна война, е в безпътица. Абе имаше сериозни намерения за промяна на унизителната за Япония конституция, наложена ѝ от САЩ като загубила войната, макар и съвсем лека промяна, колкото процесът да бъде започнат, и се приближи на косъм от осъществяването на тази цел. Но неговите наследници един след друг бяха страхливи и безволеви политици, които не посмяха да противоречат на американските си господари дори и частично. Абе умееше да го прави, без да се набива на очи. А днес дори стратегическото положение на Япония с оглед бъдеща война на САЩ с Китай не спира Тръмп да ѝ налага сериозни мита, без да му мигне окото, знаейки, че тези управляващи са в джоба му, а опозицията е още по-нефелна.

Но дали не се задава на хоризонта, и то доста отчетливо, едно пренареждане на вътрешнополитическите карти в Япония? Общият резултат, трагичен за управляващите, дава само част от подсказката за това. Доста по-отчетлива картинката става, ако погледнем разбивката по възраст - тя показва доста ясно, че особено младите японци, а като цяло и всички до 50-годишна възраст, са на напълно различна вълна от двете казионни и удобни на американците партии. Сред хората до 50-годишна възраст други две партии печелят далеч повече гласове от двете партии на статуквото, макар и да останаха на второ и трето място в общия резултат заради голямото предимство за управляващите сред хората над 50, които в Япония са почти мнозинство, и особено над 60. (Казионната опозиция остана четвърта.)

На второ място е центристката Народно-демократична партия (国民民主党), която се ражда от отцепване на част от казионната либерална опозиция и не се отличава с кой знае какви заявки за промяна на статуквото, освен по-голяма децентрализация и възможности за местно самоуправление. Тя събира основно гласове на хора, които виждат, че големите партии се провалят, но не правят и следващата стъпка да разберат, че самият управленски подход да се седи в рамките, задавани от окупатора, е сбъркан и не води наникъде. Да, тази партия също иска промени в конституцията, но те са още по-несъществени от преследваните от Абе. Затова и тази партия вероятно е „резервен вариант“ на глобалистите за опозиция на Либерално-демократичната, просто леко изместена надясно спрямо досегашната опозиция.

Най-любопитна и показателна е останалата трета (на косъм от втората) Партия за участие в политиката (参政党), която на английски език дори се представя като Партия „Направи си сам“. Причината за това се крие в първоначалния призив за действие на основателите на партията, на първо място водача Камия Соохее: „Понеже няма партия, за която да искаме да гласуваме, сами ще си я направим от нулата.“ И възходът на тази партия в рамките на броени години ясно показва, че идеологията ѝ отразява възгледите на значителна част от японския народ. Тя е описвана като „крайно-дясна“, посланието при отваряне на сайта ѝ е „Ние няма да се откажем от Япония!“ на фона на щастливо японско семейство с малко дете. Възгледите по обществени въпроси напълно съвпадат с тези на „крайнодесните“ по цял свят - против пландемията и експерименталните ваксини (основна точка, с която партията, създадена през 2020 г. тръгва), против еднополови „бракове“ и разширени права за „ЛГБТ...“-многобуквието, против глобализма, за органично земеделие, за това Япония да бъде на японците и не просто за промени в конституцията, а за напълно нова такава. Очевидно това е партията, която е лице на истинската опозиция, желаеща счупване на окупационните окови. И 12-те и половина процента, които тя взе на тези избори, тепърва ще растат. Сред зрелите хора между 30 и 50-годишна възраст Партията за участие в политиката дори е на първо място. Изключително показателно!

Духът на времето в Япония е доста различен от познатия ни на запад и натрапван и у нас. Напоследък в големите градове има доста протести срещу чужденците - и имигрантите, и туристите, които си позволяват да се държат непристойно. Водачите на тези протести казват ясно, че няма да търпят да получават от властта отношение към японците като към второкачествени хора в собствената им страна. По репортажи, отразяващи протестите, медиите представят гледната точка на протестиращите не като такава на „крайнодесни расисти и ксенофоби“, а като напълно равнопоставена с гледната точка на онези, които са на противоположното мнение. Макар и интервюираните протестиращи често да са със закрити лица, защото явно се притесняват да не загубят препитанието си. Трябва да се каже и, че защитници на чужденците доста по-трудно се намират. И на тези протести също основно ходят млади японци - не само и мъже, а и жени.

Япония, а и като цяло Азия, не само не се поддава на либералната западна пропаганда, а и, виждайки пълния провал на либерализма от 20 години насам, стремително се насочва в противопожната посока. Това, че младите хора са най-ярките изразители на тази тенденция, е още по-ясен знак, че връщане назад към глобалистическите възгледи няма да има в обозримото бъдеще. Въпреки напъните и изхарчените трилиони да бъде натрапен на целия свят, либерализмът си остава строго западна болест и Западът е този, който страда и най-вероятно ще бъде унищожен от нея.

Младите ще спасят Япония. Ние да му мислим. Все още не сме поразени от либерализма до степента, до която е Западът, но, бидейки закачени за него, и ние отиваме натам, и засега дори не сме започнали да променяме посоката. Потресаваща е новината от уж Православна Сърбия, където ще се внасят африканци, уж защото нямало работници - а всъщност има рекордна младежка бедработица, но работодателите го раздават „тарикати“ като нашите и не искат да дават нормални заплати. Посткомунистическият „бизнес“ в страни като Сърбия и България е ясен - това са новобогаташи-парвенюта и безродници, които с радост ще населят страните ни с пришълци, за да спечелят още някой милион на наш гръб. Без да им пука, че и внуците ни трудно ще се оправят с кашата, която те ще забъркат... Същата помия ни се готви и на нас, и добре, че напоследък го озвучи един шут на властта, че да се вдигне малко повече шум покрай неприязънта на либералните медии в България лично към него. Същите медии, разбира се, са твърдо за замяната на българите с африканци и азиатци, но този път тактиката им надделя над стратегията, което беше в полза на народа.

Изводът от положението в Япония и развитията тук на Балканите е един - както японците се обръщат към същността си, така и ние, не се ли върнем решително към своята същност - Православието, ще потънем като Запада, и неизбежно отново ще станем жертва на полумесеца.