Буревестник - Български подкаст за геополитика

Изтегляне на приложението
Слушайте:            

Присъединете се: 

За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Начало
Подкаст
Кратки разбори
Преводи на чуждестранни статии
Следваща >

Бивш партизанин е новият президент на Колумбия

Раздел: Кратки разбори
22.06.2022 г.


Бившият партизанин от движението М-19 Густаво Петро победи в изключително оспорваните президентски избори в Колумбия с 50,4% от гласовете. Противникът му беше строителен магнат, милионер, който искаше да продължи политиката на „добри“ (разбирай васални) отношения със САЩ. Петро има по-различни възгледи и е наясно с бъдещето на многополюсния свят.

САЩ не могат да спрат да губят в Латинска Америка. В предишните 2-3 години хората на САЩ изгубиха на изборите последователно в Аржентина, Боливия (след преврата срещу Моралес, който беше една от малкото им външнополитически победи напоследък) и Чили. Позорно се провалиха опитите за преврат във Венецуела и Куба. А и президентът на Бразилия Болсонару охладня към тях, след като Тръмп напусна президентския пост. На него също му предстои почти сигурна загуба срещу социалиста Лула да Силва по-късно тази година. Мексико също възприе решителен курс към независимост, президентът на Ел Салвадор пише история с новаторските си начинания, и на САЩ им остава общо взето единствено Еквадор, в който също от няколко седмици има масови протести.

Латинска Америка, заедно с Югоизточна Азия, са двата региона, които се открояват с резкия си завой в посока независимост в последните 2-3 десетилетия. Стъпили на краката си и засилили икономиките си, страни като Бразилия, Мексико, Индонезия, Малайзия, Виетнам, а и по-малките покрай тях, знаят, че ще имат своето място под слънцето в бъдеще, а няма да бъдат както досега придатъци на една или друга колониална сила. Именно тези амбиции, подплатени не само с настоящи възможности, а и с огромна скрита сила, правят абсолютно непоклатим за обозримото бъдеще новия многополюсен свят.

А за партизаните от М-19, от чиито редици идва Петро, и техните борби говорим подробно в брой 13 на нашия подкаст, посветен на Колумбия: https://www.youtube.com/watch?v=ZDec90qeapA


Тазгодишният гей-парад - рехав и слаб

Раздел: Кратки разбори
21.06.2022 г.


Както се вижда на снимките, тазгодишният благословен от властта гей-парад в София беше доста рехавичък. Въпреки милионния бюджет, въпреки гостите от цяла Западна Европа, че и отвъд океана, въпреки институционалната подкрепа и от правителство, и от община, въпреки че междувременно паднаха всички вирусни ограничения, се събраха не повече от 5-6000 души, които симпатизиращите на проявата медии се опитаха да удвоят, ако не и утроят, и изкарат 12000 в статиите си.

Ясно е, че някои събития от последните месеци са намалили сериозно устрема на многобуквената „общност“. Първо, имаме войната в Украйна и повелята от кукловодите да го играят мажоретки на украински батальони, за които омразата към такива като тях е една от основните точки в идеологията. Трудно е да се преглътне подобно нещо - не и невъзможно за тази „общност“, разбира се, но оставя горчив вкус.

Второ, имаме свободното падане на икономиката на Запад и съответно неминуемото сдаване на властта от страна на глобалистическите розови понита в ръцете на реалистите. Със сигурност и това не вдига бойния дух на джендъра, който смята не само политиците-реалисти, а и всички нормални хора, за „фашисти“, и го обзема ужас от предстоящото нормализиране и връщане на такива като него от центъра на вниманието обратно в миманса. За щастие, в България така и не успяха да се докопат до центъра. Оставащият хоризонт пред временно озовалите се на власт тук глобалистически пионки също е доста къс.

И трето, имаме шумно рекламираната „детска сцена“ на гей-парада, която отврати поне 80% от преди симпатизиралите на тази кауза Българи, които научиха за нея. Въпросната „общност“ често се оплаква, когато техните отклонения биват свързвани с педофилията, но какво по-голямо доказателство могат да искат обвиняващите ги в подобни неща от това, което те сами дадоха в ръцете им?

На същия ден се проведе безпартийното Шествие за свободата и семейството, като част от начинанието Месец на семейството. Действително, там самоорганизиралите се за няколко седмици родолюбци бяха около 3000, два пъти по-малко от хората на парада. Глобалистическите медии се опитаха да представят това като едва ли не победа за прогресивизма, като интересното е, че Шествието е било заявено за 18-ти юни предварително, и чак тогава организаторите на гей-парада са решили да е точно на същата дата - така че тезата, която някои либерали се опитаха да наложат, че Шествието било „анти-гей-парад“, не върви.

И нека сравним историята, институционалната подкрепа и бюджета на събитията, както и медийното удобство, съответно информираността на обществото за всяко от двете... Кой всъщност е победител?


Цветната революция в България

Раздел: Кратки разбори
17.06.2022 г.


Автор: Расколников

Как се създават предпоставките за една цветна революция?

Месеци военна истерия в България ни доведоха до етап, в който властта се брани от фанатизирана революционна гвардия. Тя е разположена основно в София, борави с естетиката на моралната битка и е по-готова от всякога за политическо насилие в името на пречистването от антиевропейските и антиамерикански елементи в страната под претекста за борбата с корупцията.

Това е начинът да убедиш иначе пасивния и боязлив евроатлантик, че неговите високи ценности, както и всичките останали абстракции, които му се рекламират денонощно във връзка с “ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯ СБЛЪСЪК” с Русия, са реален casus belli и са добра причина да бъде взривен мира в страната. Ако апатичният и хронично отчужден жълтопаветник може да бъде превърнат в ревностен защитник на батальона “Азов”, значи може да бъде мобилизиран и в защита на други социални експерименти, този път по-близо до дома.

Тези наративи бяха начинът на постисторическия диснифициран гражданин без концепции за смелост, героизъм и саможертва да бъде вменено усещането за дълбока отговорност не към нацията, а към някаква безкрайна поредица от ценности. Нацията, естествено, е просто в изчакване на собственото си разграждане – революционната гвардия се бори основно за това България най-сетне да заеме своето почетно място сред останалите обезличени икономически територии на зараждащата се европейска федерация. А Асен Василев бленува да бъде неин пръв управител.

Една дама, която беше излязла да протестира срещу “ДЪЛБОКАТА НЕПРАВДА” на това Никола Минчев да бъде премахнат от поста си чрез демократична процедура заяви, че на власт след Кирил и Асен ще дойде “онзи от Възраждане, който ще отвори концлагери.” Това е нивото на дискурса на градската десница, която в момента опитва да обрисува своята загуба като епохална победа срещу задкулисието. Общо взето това е еквивалентно на шизоидните разкази по картинка за 5G мрежите, които правят мъжете импотентни. Но разликата е толкова тънка, колкото е и важна: 5G конспирациите са чужд внос и са функция на широки движения из целия свят, които нямат ясна цел и кулминират в периодичното вандализиране на някоя клетъчна мрежа. Конспирациите за фашиста Костадинов са експлицитно реакционни и бранят едно гнило статукво, което панически размахва ръце насред свободно падане.

Защо точно сега се случва всичко?

Неведоми са пътищата на американската външна политика. Тези вълнения съвпадат с назначаването на новия посланик, Кен Мъртен, който участва в грубата намеса на Хилъри в хаитянските избори през 2010г. Тогава заедно натресоха на Хаити президент-певец със заплахата за спиране на помощите, които крепяха икономиката на страната. Имаше и размирици, протести, сблъсъци – това не впечатлява особено хомункулите от Държавния департамент. Америка има интереси и тя изкривява реалността спрямо тях.

Наблюдаваме концентриран опит за смяна на местния елит с нов, който е външен и съответно чужд на местните условия. ИТН очевидно не се вписа добре в тази конфигурация; това, все пак, са хора с някакви минимални човешки качества. Те се обиждат, ядосват се, бунтуват се срещу враговете си, тук-таме дори имат убеждения (Слави и Балабанов с казуса “Македония”, който очевидно е важен за тях и не е просто политическа сметка). Специфичното на ПП е, че е един завършен клиентелистки кръг, съставен изцяло от ницшеански александрийски мъже, които заменят променливите човешки примитивизми с гола технократщина и кухи символизми на западната демокрация. ГЕРБ функционираше по подобен начин чисто структурно, но там отново имаше аспект на исконна българщина – не идеали, а ползи. ПП са фанатични в своя стремеж да се самоубият, за да не си кажат партньорите, че България се цепи от евроатлантическия колектив. Бойко никога не би застрашил собствените канали на облагодетелстване с подобни деструктивни семиотики.

Реално няма нищо демократично в това, което наблюдаваме. Един кръг, който е в процеса на това да загуби властта се впусна в институционален активизъм, призова своите поддръжници на манифестации в негова подкрепа, впрегна целия си медиен и НПО ресурс и се зае с предизборна кампания на гърба на абсолютно легитимния процес по своето премахване от власт. Прайд парадът по всяка вероятност ще бъде следващата стъпка в поредицата от комсомолски събития. Пък той ще бъде съчетан и с украинизъм, който се оказва най-новото попълнение в ЛГБТИ+ азбуката.

На какво прилича това?

Всичко това напомня за един доста злощастен случай. Случаят на Украйна, която бе обработена и внимателно приготвена за своя звезден миг във войната с Русия. В страната беше отгледан силно американизиран елит с помощта и подкрепата на бивши американски врагове (Коломойски). На поста финансов министър дори за няколко години бе назначена Натали Яренко, която е американка и след престоя си в Украйна се върна в Щатите, където председателства комисията по финансов надзор на Пуерто Рико. Да, това е ниско ниво американски функционер, който мина през Украйна, за да “стегне редиците”. И това е само един от хилядите примери.

Помним как Виктория Нюланд раздаваше бисквитки на протестиращите по време на Майдана, а малко по-късно в изтекъл разговор редеше бъдещето правителство на Украйна, обяснявайки, че “Ятс е човекът”, визирайки Арсений Ятсенюк, който по-късно действително стана премиер.

Помним как Джон Маккейн се появи на Майдана, за да “вдъхва кураж” на протестиращите.

Помним как Линдзи Греъм готвеше украински военнослужещи за сблъсък с Русия още през 2014-та година.

Помним как бяха заметени под килима връзките на Хънтър Байдън с Бурисма и кампанията за смяна на главния прокурор на Украйна.

Така изглежда подмяната на един местен елит, с неговите идиосинкретични особености, в полза на нещо привнесено, което има своите надрегионални интереси. Това води до катастрофа – колониалната администрация е тромава и не се интересува от спецификите на местната история и култура. Тя има за цел изпълняването на съвсем различни задачи.

А какво се случва в България? Разчитаме на “американските партньори” да ни посочват враговете чрез санкции по Магнитски. Достигаме до нелепата ситуация на новоизбрания премиер на Ливан, който призовава за санкционен режим срещу собствената си страна. Премиерът Петков от месеци бълнува за прекрасния ден, в който най-сетне враговете му ще бъдат ударени отново по Магнитски.

Херо Мустафа, в качеството си на американски посланик, в началото на новия кабинет ходеше на посещения и приемаше всички партии. Защо Херо Мустафа отиде на официална визита в НАП? Каква работа имаше тя със Спецов? Не е ясно. Но от чисто символична гледна точка знаем какво се има предвид.

Какво следва?

Има известна ирония във факта, че “българският 6-ти януари”, паралел с размириците във Вашингтон около потвърждаването на изборната победа на Джо Байдън през 2020г., има огромна вероятност да бъде предизвикан от либералните среди в тяхната неистова омраза към всички, които не се казват ПП и ДБ. Коалиционните партньори ще продължат да са коалиционни партньори по всяка вероятност и през изборната кампания – в тази конфигурация може да влезе и БСП, чийто труп така и не може да изстине, защото Корнелия продължава да практикува върху него някакви груби некромантики. Рано или късно ще дойде моментът и за това погребение.

Има заявки за широко обединение на градската десница. Стефан Софиянски говори за завръщане, Иван Костов консултира ДБ активно и дори помага на Христо Иванов за писането на речи, евроатлантическата кауза спомага изчистването и изглаждането на лични дразги. “Да се обединим, за да не дойдат руснаците” е линията на мислене, която може да сближи меко консервативните крила на градската десница (сиреч партии като КОД и Републиканците, които са ДБ без гей паради) и нежно левеещите проекти от същия спектър (тоест ДБ при все гей парадите). Фактическа разлика в политиките им няма, едните просто не се свенят да говорят за остеритет и затягане на коланите, докато другите имат широка шапка от талибани на Зелената сделка и самозвани либертарианци като Ганев, които на драго сърце раздават бонуси и надбавки в контекста на тежка инфлация.

Истинската спойка на това безбожно съглашение е верността към американизма. Не Америка като държава. Към идеята за това да бъдем като американците. А ако не може като тях – то поне като верните им галеници в Полша и балтийските държави. Пък ако цената за това е челен сблъсък с Русия и материално самоубийство, нека. Свободата не е безплатна, казват си те, плащайки поредния хляб от кварталния магазин с петолевка без да им се връща ресто. Насъщният не е по-важен от Нашите Идеали.

Вероятността което и да е правителство да успее в момента да се задържи на власт е ниска, клоняща към нулата. България е високо централизирана, институциите и всички техни инструменти се намират изцяло в София. А това е градът, който е най-активно радикализиран заради директното си западно влияние, както демографски, така и чисто културно.

Успее ли сега Продължаваме промяната да консолидира своята база и да спечели властта отново ни очаква тотално елиминиране на опозицията; не в смисъла на физическото премахване, а в смисъла на типичната западна либерална демокрация, в която обществото се саморегулира, за да изолира всякаква форма на дисидентство под щедрата егида на НПО сектора и зависимия медиен комплекс, който грижливо изгражда образа на обществото. 8 години Продължаваме промяна ще стигнат за окончателното разграждане на българската идентичност и превръщането ѝ в “грозен патриотарски сън”, от който се будим в една европейска България на блаженото единомислие.

Кирил Петков вече спомена вчера целта си – “пълен контрол” над държавата, за да заработи тя за всички. Това “всички” е разтегливо понятие. Всички, които влизат радушно в строй и пляскат дружно на икономическото самоубийство на България в името на това да бъдат задоволени нашите партньори. Всички, които нямат против суверенната външна политика да бъде заменена с някакъв блудкав европейски интеграционизъм, който цели да инкорпорира абсолютно всички, независимо от състоянието и възможностите на съответната страна. Всички, но с изключение на тези, които гледат с отвращение на разграждането на националната държава.


На милостта на ДПС сме, що се отнася до ветото срещу Република Северна Македония

Раздел: Кратки разбори
16.06.2022 г.


Днес разклатената управляваща коалиция загуби председателското място в НС, което прави пределно ясно, че предстоящият вот на недоверие ще успее и правителството ще си отиде. За съжаление обаче, Българите няма да можем да си отдъхнем, преди всичко да е приключило. Угрозата от вдигане на Българското вето срещу Република Северна Македония все още виси над нас със страшна сила.

Купуването на народни представители на ИТН от страна на ПП извади парламентарната аритметика на преден план. Първоначално изглеждаше, че схемата на Кирчо и приятели се е провалила, защото петимата, които успяха да купят от ИТН, са крайно недостатъчни, за да спасят мнозинството в Народното събрание. Трябваха им 12 човека, докопаха едва 5. Но нека се замислим дали планът не е бил друг. Що се отнася до ветото срещу РСМ, петимата предатели, за съжаление, може и да се окажат достатъчни. След като БСП е твърдо против вдигането на ветото, сборът на представителите на ПП, ДБ и предателите е крайно недостатъчен, разбира се, но има още една партия, която нееднократно е заявявала подкрепата си за членство на РСМ в ЕС... Това е ДПС (ЙОРДАН ЦОНЕВ КЪМ ПРЕМИЕРА: НАЦИОНАЛНИЯТ НИ ИНТЕРЕС Е СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ ДА БЪДЕ ЧЛЕН НА ЕС).

Ако всички от ДПС участват и подкрепят вдигане на ветото заедно с ПП, ДБ и петимата предатели от ИТН, бройката става 122... Дори и мандатоносителят на ПП Бачийски, който в миналото е бил близък с ВМРО, и едва ли би подкрепил подобно отцеругателско решение, не би могъл да спаси положението при пълна мобилизация на останалите. Да не говорим, че не е сигурно и за БСП дали биха били единни против вдигане на ветото... Срамното сервилно тяхно поведение спрямо очевидно разпадащата се власт прави това подозрително. Е, поне за ГЕРБ, ИТН и Възраждане е ясно, че няма да подкрепят вдигане на ветото. Възраждане - ясно защо, може би и Трифонов е принципен по този въпрос, колкото и да е хлъзгав по други, а ГЕРБ, дори и тайничко да са против това вето, в никакъв случай не биха забили явно нож в гърба на голяма част от избирателите си, които са патриоти.

Сметките стават сложни и много зависи от това кой ще се яви на гласуването и кой - не... Фактът, че двамата от ДПС, гласували на 10.10.2019 г. (https://parliament.bg/pub/StenD/20191023095407gv101019.xls - редове 56-64; НС прие декларацията за Северна Македония и Албания в ЕС), когато е приета важащата и досега рамкова позиция спрямо РСМ, са подкрепили позицията, не дава кой знае какви надежди. Остава да се надяваме силите на здравия разум да надделеят, но за съжаление, изглежда, че това потресаващо слабо управление ще ни държи на нокти до последния си час.


Далеч от безумието на тълпата

Раздел: Кратки разбори
01.06.2022 г.


Автор: Расколников

Усеща се известно отрезвяване след трескавите начални седмици и месеци на войната в Украйна. Френетичната дейност на ЕС като че ли намаля, медийната буря поотмина, истерията притихна до степен на механично жужене в пространството на публичния дискурс. И изведнъж всички се оказахме в позицията на махмурлия след тежка пиянска вечер, която се помни единствено смътно.
Убедената до степен на фанатизъм антируска реторика загуби блясъка си в сянката на тежките икономически последици от санкциите. Ако доскоро масовият западен европеец (както и българският евроатлантик) беше склонен да повтаря гордо рефрена за необходимостта от саможертви в името на еманципирането от руските въглеводороди, то в момента реториката изглежда доста по-плаха. Не е случайност, че последният пакет санкции се забави толкова и приемането му бе толкова измъчено. Постепенно, с покачването на цените и увеличаването на вероятността от сериозна продоволствена и икономическа криза през есента и зимата, средният гражданин преодолява обаянието на увещанията в стойността на “нашите ценности” и “европейското единство” и си дава сметка, че подобни абстракции нито се ядат, нито се горят.

Какъв е фактическият плюс от всичко това? Каква е материалната полза за обикновения българин? Изключително прост и очевиден въпрос. Но въпрос, на който никой не си направи труда да отговори. Естествено имаше опити да бъдем убедени, че прекъсването на енергийната ни зависимост от Русия ще ни бъде изгодна (в дългосрочен план; там нейде в неясното и несигурно бъдеще). Това бързо се изпари като вероятност и вече никой не помни уверенията на енергийния министър Николов и на вицепремиера Василев, че всъщност всичко ще бъде по-евтино от очакваното. Самият Василев ни казва, в прав текст, без витиевати украшения, че докато има война всичко ще бъде тежко и скъпо. Виждаме как сметките за ток и парно скачат. Виждаме как в магазина можем да си купим все по-малко за същите пари. S&P прогнозира шокова стагфлация в страната ни. Нима някой вярва, че това е цената за победата на московските орки?

И е редно да се запитаме – кому е нужна подобна победа, ако тя изобщо се материализира? Пировата победа не е истинска победа, особено когато я постигаш в контекста на чужда война. Въпреки старанието на масовите западни медии, както и родните такива с американски спонсори, никой от нас няма да забрави, че Украйна не е част нито от ЕС, нито от НАТО. По силата на “международния правов ред”, този иначе грозен фарс, чиято единствена функция е оправдаване на външни намеси от страна на Държавния департамент, България няма задължения към Украйна. Не дължим никому самоунищожението си.

Президентът Зеленски направи видео обръщение към европейските лидери снощи. Обясни им, че е време да бъдат единни и да спрат да се държат като отломки. Да спрат да финансират руската война и проче. Дали някой от там присъстващите лидери, представляващи силите на стара Европа, избрани да управляват държави със силни икономики и древни култури, е почувствал дори за миг унижението от това да бъде порицаван от президента на страна, чиито жизнени и икономически стандарти дори преди войната граничеха с тези на среднозаможна страна в Африка? Минаха само няколко години, откакто въоръжените паравоенни на Коломойски нахлуха в сградата на държавната УкрТрансНефт след като приближен до олигарха беше уволнен от поста си начело на фирмата. Такива неща, като този най-дребен епизод от най-новата история на Украйна, се случват в бананови републики. Не в парагони на европеизма и бранители на западните ценности.

Ползите от това ритуално икономическо самоубийство са практически нулеви за Европа. Да си представим един от по-вероятните сценарии за развоя на войната – Украйна се държи още няколко месеца, Русия напредва бавно и методично, продължава да къса жива плът от страната, успява най-сетне да покори Николаев, взима Одеса след тежка кампания. Двете страни, с огромна неохота, сядат на масата за преговори. Украйна се примирява с участта си, губи излаза си към Черно море и от нея остава нещо като някогашна Галичина в разширен формат. Какво е това, което ще остане от украинската държава? Една икономически нефункционална площ, разбита от тежка война, неспособна да си стъпи на краката без значителна помощ, проядена от митологизирането на Азов и лишена от базисни демократични принципи (такива в сегашна Украйна категорично няма; медиите са национализирани, за да излъчват единствено и само официалната правителствена линия на “правилно” мислене, опозицията е криминализирана, антиправителствени активисти се отвличат, изтезават и ликвидират безмилостно). Този rump state (или държавна отломка; това, което остава след сецесии, граждански войни и други подобни) ще трябва да бъде финансиран с години, ако не и с десетилетия. Възстановяването му, ако изобщо може да се говори за такова след загубата на най-продуктивните и богати на материал региони, ще бъде субсидирано от САЩ и от европейските партньори. Междувременно европейските държави ще се грижат за милиони бежанци, ще се борят с износа на престъпност от Украйна (как иначе, когато затворниците бяха освободени под претекст за борба с орките, а в градовете им бяха раздавани оръжия на калпак?), а всичките средства за унищожение, които Запада снабди за борбата с Русия, рано или късно по югославски модел ще се озоват у престъпните групировки на Стария континент. Така мароканските, сирийски, афганистански и проче банди в страни като Германия рязко ще се окажат в състояние да водят дори по-ожесточени улични битки за територия. И всичко това в контекста на вероятна нова мигрантска вълна в следствие на разпада на снабдителната верига и липсата на храна в Третия свят.

Резултатът какъв ще бъде? Вече виждаме движенията. Именно партиите, от които либералният евроатлантик най-много се страхува ще пожънат успех. Защото единствено те си правят труда да говорят на език, който засяга средния гражданин. На родната сцена “Възраждане” ще обере единствено плюсове от разпада на реда и нарастващата бедност. “Депутинизацията” на Христо Иванов, Иван Костов и сие ще се окаже просто самоунищожение на тази нефелна евроатлантическа коалиция и предаване на щафетата на антиглобалистки политически субекти, които по всяка вероятност ще действат в посока възстановяване на отношенията с Русия. Каква е логиката в тази доброволна контролирана детонация на евроатлантическия фронт? Няма такава. Защото това е общност, чиито инстинкти за realpolitik, или чистата политика по Макиавели, до такава степен са закърнели, че не е способна да разглежда света като съвкупност от интереси и инструменти, а само през призмата на високите ценностни декларации. Междувременно Америка не се свени да преследва регионалните си интереси, завоалирайки ги зад гръмки демократични лозунги. Единствен европеецът няма право да формулира и изрази нещо наподобяващо национален интерес. Европа е превърната в най-големия буфер в историята на света. А нейните граждани са длъжни да платят цената за това.

Съкровената мечта на българския евроатлантик е да превърне държавата ни в транзитна икономическа зона в рамките на Европейската федерация. Постнационалният свят на Дисни, в който културата, наследството и идентичността са в най-добрия случай изпразнени от смисъл пазарни продукти, с които може свободно да се търгува, е това, което ни очаква, ако позволим на карикатури на функциониращи държави като Украйна да се присъединят към съюза в името на “нашите ценности”. Българинът няма изгода от това да се впуска в санкционни режими, които компрометират собствената му икономика. Българинът няма изгода от това да антагонизира свой исторически съюзник и бъдещ голям съсед (доколкото Русия ще има почти пълен контрол над Черно море заедно с Турция). Българинът няма изгода от това хлябът да струва 5 лева. Няма изгода от това да бъде шантажиран от “партньорите си” да пренебрегва своя национален интерес в името на разширението на ЕС или навлизането в еврозоната. Време е да върнем на преден план ерата на суверенната национална политика. Не можем да виним Виктор Орбан за това, че не блокира санкциите – той съхрани тръбата “Дружба” и осигури нуждите на собствения си народ. Необходим ни е еквивалентен лидер тук, на родната сцена, който да се абстрахира от безумните медийни истерии на НПО сектора и на декадентния полис на градския либерален елит. Лидер, който да стои не встрани от безумието, а над него.

Следваща >